В епизод 867 на „Наследство“: Пънар рискува живота си, за да помогне на Нана и Юсуф да избягат от Отровата. Но човекът на Отровата открива следите им и Пънар плаща най-високата цена, отказвайки да предаде приятелката си.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 868 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
След смъртта на Пънар Нана няма време да се предаде на болката – Юсуф се разболява тежко и в трескавия си унес вижда Яман. Докато Нана отчаяно се опитва да намери лекарства за него, Дога неволно показва на Айше къде се намира. Ще успее ли Айше най-сетне да стигне до дъщеря си?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Юсуф се разболява, а Нана е готова на всичко, за да го спаси
Юсуф се разболява и състоянието му рязко се влошава. Момчето вдига висока температура и започва да бълнува. Нана е до него и безпомощно наблюдава как силите му го напускат.
В трескавия си унес Юсуф вижда силуета на своя чичо Яман. За миг сякаш отново е до човека, който винаги е идвал да го спаси.
Нана е обзета от страх. Вече не може да чака и да се надява температурата да спадне от само себе си. Юсуф има нужда от лекар.
Тя го взема на гръб и се втурва към болницата. Когато стига до болницата, Нана вярва, че най-после Юсуф ще получи необходимата помощ. На входа обаче я спира охранител. Той категорично отказва да ги пусне вътре.
Нана е отчаяна. Пред очите ѝ Юсуф става все по-зле, а тя не може да направи нищо. Страхът, че може да го загуби, я кара да предприеме крайна стъпка. След като не успява да стигне до лекарите, Нана решава сама да намери лекарства за Юсуф.
Без пари и без друг изход, Нана стига до аптека. Решена е да счупи витрината и да вземе лекарствата, от които момчето се нуждае.
За нея в този момент няма значение какво ще се случи с нея. Единственото, за което мисли, е животът на Юсуф. Но преди да успее да изпълни намерението си, охранителите я залавят.
Нана не губи самообладание. Вместо да мисли как да спаси себе си, тя започва да разказва на единия от мъжете за болното момче – за високата му температура, за страданието му и за страха, че може да му се случи нещо. В думите ѝ има толкова отчаяние, че охранителят е трогнат от историята ѝ. След кратко колебание той решава да я пусне.
Нана е изненадана, но следващият му жест я оставя без думи. Мъжът изважда няколко банкноти и ги поставя в ръката ѝ.
– Купи му лекарства.
За Нана парите означават много повече от помощ от непознат. Те са шанс да помогне на Юсуф в момент, когато е убедена, че всички врати пред тях са затворени.
„Чичо, почакай ме!“ – Юсуф вижда Яман
Изгарящият от температура Юсуф отваря очи, но не осъзнава какво се случва около него. В трескавото си бълнуване той вижда Яман пред себе си.
– Чичо...
– Юначе – отвръща Яман.
Лицето на Юсуф грейва. За него видението е толкова истинско, че сякаш любимият му чичо отново е дошъл при него.
– Чакаш ли ме, чичо?
Яман започва да се отдалечава.
– Чичо, не си отивай! Не си отивай! Почакай ме, чичо! Вземи ме със себе си! Не ме оставяй!
Юсуф тръгва след него. В трескавия си унес момчето не вижда нищо друго освен Яман и отчаяно се опитва да го настигне.
Нана губи и последните си пари
Междувременно Нана стиска в ръката си парите, с които може да купи лекарства за Юсуф.
– Благодаря ти, Боже!
След всичко преживяно тя най-сетне вижда надежда. Малко по-нататък забелязва аптека.
– Намерих те! Намерих я!
Нана е убедена, че най-после ще успее да вземе необходимите лекарства и да помогне на Юсуф. Но точно тогава непознат мъж я събаря.
– Дай ми парите! Дай ги!
– Кой си ти? Какво искаш?
Нана веднага разбира какво се случва и се опитва да се защити. Мъжът обаче изважда нож.
– Дай парите или ще ти прережа гърлото!
– Пусни ме!
Нана се бори с него и успява да го ухапе.
– Какво искаш от мен?!
Нападателят побеснява, събаря я и я заплашва:
– Ще ти счупя ръцете и костите една по една! Дай парите!
– Не! Няма да ти ги дам!
Страхът от ножа е по-слаб от страха за Юсуф. За Нана тези пари вече не са просто пари – от тях зависи дали ще успее да помогне на болното момче. В схватката мъжът успява да ги вземе.
– Върни ми парите!
– Няма да ти ги дам.
– Животът на Юсуф зависи от тях! Няма да ти ги оставя!
Нана продължава да се бори, въпреки че е ранена и изтощена. Единствената мисъл, която я държи на крака, е, че трябва да се върне при Юсуф с лекарство. Но нападателят отново я събаря.
– Казах ти, че няма да си върнеш парите.
– Дай ми ги!
Мъжът пребива Нана, взема парите и си тръгва. Останала сама, тя с мъка се изправя.
– Боже, дай ми сили... Моля те.
Нана е почти без сили, но отказва да остане на земята. Няма право да се предаде, докато Юсуф я чака.
Юсуф тръгва след Яман към улицата
В същото време Юсуф продължава да бълнува и върви след образа на Яман.
– Чичо... Почакай ме! Не си отивай! Защо не ме чакаш? Почакай ме, чичо! Не мога да те настигна!
За Юсуф всичко около него е изчезнало. Той вижда единствено чичо си и продължава след него. Във видението му Яман пресича улицата.
– Чичо, почакай! Идвам!
Без да осъзнава опасността, Юсуф също тръгва да пресича. Към него се приближава автомобил. Нана пристига точно навреме и успява да измъкне Юсуф от пътя на автомобила.
– Добре ли си, миличък? Аз съм тук.
Тя го прегръща и го гали, опитвайки се да го успокои.
– Ще се оправиш.
Нана докосва челото му и веднага разбира колко сериозно е състоянието му.
– Имаш температура...
Страхът ѝ нараства. След като е изгубила парите за лекарствата, Нана вече не знае към кого да се обърне. Тя притиска Юсуф към себе си.
– Трябва да направя нещо. Трябва да има нещо, което мога да направя. Ще се оправиш, миличък. Ще направя всичко за теб. Всичко!
Ранена и пребита, Нана не успява да сдържи сълзите си. Но отчаянието само засилва решимостта ѝ. Тя избърсва лицето си и отново поглежда Юсуф.
– Мога да направя всичко за теб. Каквото и да е...
В този момент за Нана няма значение нито собствената ѝ болка, нито опасността, която я преследва. Единственото, което има значение, е да намери начин да спаси Юсуф.
Дога не може да спре да мисли за майка си
Ферит и Айнур водят Дога в парка с надеждата да я разведрят. Наоколо е пълно с деца, но момиченцето остава необичайно тъжно. Ферит отива до магазина за вода, а Айнур сяда на една пейка и наблюдава Дога, която се люлее на люлката. В един момент момиченцето забелязва майка, която играе с детето си. Усмивката изчезва от лицето му. Гледката веднага му напомня за Айше и раздялата с нея.
Айнур вижда тъгата в очите на Дога и въздъхва:
– Ох, вече не знам кого да съжалявам повече – майка ѝ, господин Ферит или това невинно дете...
Айнур изпитва съжаление и към тримата. Тя вижда колко тежко конфликтът между родителите се отразява на Дога, която не разбира защо трябва да бъде далеч от майка си. Дога слиза от люлката и сяда до нея.
– Миличка, защо си се намръщила така? Нали сме в парка? – пита Айнур внимателно.
– Иска ми се и мама да беше тук. Искам да види местата, на които ходихме днес.
Думите на момиченцето трогват Айнур. Тя се поколебава за миг, но не издържа да гледа колко много Дога страда за майка си.
Айнур позволява на Дога тайно да се обади на Айше
– Знаеш ли какво? Можеш да чуеш гласа ѝ.
Дога веднага се оживява.
– Наистина ли?!
– Да. Натисни тук и ще се свържеш с мама. Можеш да ѝ покажеш парка и всичко, което искаш. Само... не казвай нищо на батко Ферит, става ли? Той каза да не безпокоим комисар Айше, докато работи. Това ще бъде нашата тайна.
Айнур подава телефона на Дога. Тя знае, че Ферит няма да одобри постъпката ѝ, но желанието да зарадва детето надделява.
– Аз ще отида малко да потренирам.
Айнур се отдалечава към уредите за тренировка, оставяйки Дога сама с телефона. Само след секунди на екрана се появява лицето на Айше.
– Мамо! Още ли си на работа?
– Да, но можем да поговорим – отвръща Айше с усмивка.
Гласът на дъщеря ѝ веднага я изпълва с вълнение. След половин година раздяла всеки подобен разговор е безценен за нея.
– В парка съм с кака Айнур. Липсваш ми и затова тя ми позволи да ти се обадя. Само не казвай на батко Ферит, става ли? Това е нашата тайна!
Айше слуша внимателно. Освен огромната радост да види дъщеря си, думите на Дога ѝ дават неочаквана възможност.
Една табела издава местоположението на Дога
– Миличка, покажи ми парка. Искам да видя къде си.
Дога не подозира нищо. Тя тръгва с телефона в ръка и започва да показва на майка си всичко наоколо. Айше следи внимателно всеки кадър. Изведнъж на екрана се появява табела с името на парка.
Айше веднага разбира значението на видяното. След месеци безуспешно издирване тя най-после знае точно къде се намира дъщеря ѝ.
Обикновеният разговор между майка и дъщеря неочаквано се превръща в следата, която Айше чака от половин година. Дога, без да подозира, сама разкрива местоположението си.
