„Наследство“, еп.767: Нана разкрива предателя – какво ще се случи…

В епизод 766 на „Наследство“: Нана успява да убеди Яман да не бяга от ареста. Ферит уж случайно изпуска телефона си в килията на Яман. Нана и Яман, макар и разделени, прекарват нощта заедно.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 766 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман и Нана измислят план. Нана отива в компанията, където в кабинета на Яман намира подслушвателно устройство и хваща Фуат. На мястото се появява и Недим, но успява да не привлече подозренията към себе си. Той придружава Нана до полицейското управление.

Ферит се заема с разпита на Фуат, но мъжът, уплашен от Недим, отрича всичко. Ферит предоставя на Айше, Неше и Дога къщата на Али, а самият той се премества другаде заедно с Волкан. Айше първоначално не иска да се съгласи, но Ферит не отстъпва и тя осъзнава, че няма избор. Когато Ферит неочаквано се връща вкъщи за нещо, намира Айше разплакана и си обещава, че ще разбере цялата истина. Башак не може да прости на Неше и възнамерява да си отмъсти.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Студените стени на ареста не могат да пречупят гордостта на Яман, но когато вратата се отваря и леля Акча пристъпва вътре, в погледа му за миг се появява пукнатина. Тя върви бавно, подкрепяна от Нана, а в погледа ѝ се чете болка.

– Господ винаги е на страната на добрите и праведните, сине мой... – започва тя с глас, който трепери от стаена мъка. – Тези, които ти навлекоха тази беда, със сигурност ще намерят своето наказание. Моля се за теб всяка секунда, Яман.

Мъжът кима, стискайки зъби, за да прикрие вълнението си пред жената, която го е отгледала. – Благодаря ти, лельо.

Акча го гледа с надежда, опитвайки се да му вдъхне сили. – Не мисли за имението, всички сме добре. Юсуф също е добре... Гледаме го като очите си.

Яман обръща очи към Нана, която стои малко по-настрани. Между тях прехвърча искра на разбирателство. – Нямам никакво съмнение в това, лельо. Знам, че Юсуф е в добри ръце.

Възрастната жена изважда сгънат лист хартия. – Нарисувал те е като орел. Не знам какво е имало в главата му, но това е неговият подарък за теб.

Яман взема рисунката, а пръстите му докосват хартията с неочаквана нежност. В съзнанието му веднага отекват думите, които Нана му каза по време на видеоразговора: „Казах му, че чичо му е орел. Казах му, че не могат да те държат в клетка... той знае, че си невинен и колко си силен.“ Яман поглежда Нана с дълбок, признателен поглед, след което се обръща към леля си. – Кажи на Юсуф да не се тревожи. Винаги се връщам, където и да съм отишъл, ще изляза и оттук, ако е рекъл Господ.

Леля Акча го поглежда със сълзи на очи. – Разбира се, че ще му кажа. Знаеш ли, снощи ми се стори, че чувам гласа ти в къщата. Станах и те потърсих в коридорите, мислех си, че моят Яман най-после си е дошъл.

Нана прави крачка напред, нарушавайки мълчанието си с увереност, която изпълва тясното помещение. – Той винаги е с нас, лельо. Дори и да не го виждате, духът му е в имението.

Яман я наблюдава, поразен от силата, която излъчва това момиче, но в този момент идилията е грубо прекършена. Полицаят отваря вратата и посочва изхода с нетърпение. – Свиждането приключи! Моля, напуснете стаята веднага.

Нана се обръща рязко, а очите ѝ пламват от гняв. – Какво искате да кажете с това, че е приключило? Та аз изобщо не успях да кажа и дума! Лелята говореше през цялото време, не можете да ни гоните така!

Служителят на реда дори не трепва под пламенния ѝ поглед. – Времето изтече. Можете да дойдете пак утре. Хайде, излизайте.

Момичето отваря уста за нов отпор, но Яман я спира с един-единствен жест. – Направи това, което ти казват – изрича той спокойно, но с тон, който не търпи възражение.

Нана застива за секунда, срещайки неговия решителен поглед. Тя кима едва забележимо, приемайки мълчаливата заповед, и двете с леля Акча излизат навън. Яман остава сам в полумрака на ареста, взирайки се в рисунката на Юсуф.

Дженгер ги чака заедно с Ферит, а Нана излиза от сградата на полицията, сякаш всеки момент ще избухне. Лицето ѝ е зачервено от гняв. Ферит ги пресреща веднага: – Говорихте ли с него? Леля Акча кима уморено: – Говорихме. Но Нана я прекъсва рязко, гласът ѝ е пълен с негодувание: – Аз не можах! Не ми дадоха да кажа и дума!

Възрастната жена се опитва да я успокои, като я хваща за ръката: – Дъще, ще говориш следващия път. Но Нана е непреклонна, тя дръпва ръката си и заявява: – В никакъв случай! Имам неща, които трябва да изясня с него веднага. Вие си вървете, аз ще остана и ще дойда по-късно.

– Казаха, че не може, Нана – напомня ѝ лелята, но младото момиче вече е взело решение. – Няма да си тръгна, без да съм говорила с него. Закарайте ме в ареста, трябва да вляза вътре! Какво трябва да направя? Какво престъпление да извърша? Добре тогава... отивам да направя нещо още сега!

Нана тръгва решително, но Ферит я спира, заставайки на пътя ѝ като стена. В очите му проблясва хитра искрица. – Ако ще го правиш, направи го както трябва. Какво ще избереш – изнудване, кражба или съпротива срещу полицията? – Той ѝ намига едва забележимо, подавайки ѝ скрито съобщение. Нана мигновено улавя сигнала и тонът ѝ става още по-висок: – Точно така! Оказвам ти съпротива! На теб!

Ферит се подсмихва, провокирайки я пред смаяните погледи на Дженгер и леля Акча: – Да, виждам, доста си упорита. Съпротива срещу полицията, а? Това започва сериозно да ме дразни. Нана извиква почти в лицето му: – Да, точно това правя и ще го правя още повече! Оказвам съпротива! Що за полицай си ти?

Ферит се обръща към Дженгер с престорено възмущение: – Ох, вижте я само! Тя се съпротивлява на органите на реда, тоест на мен, в този момент! Нана потвърждава през зъби: – Точно така! Съпротивлявам се!

Ферит я хваща за рамото и я повежда обратно към входа: – Ще те хвърля в ареста, пък ще видим тогава! Хайде, върви!

– Хайде де, направи го! – предизвиква го тя, докато двамата се отдалечават към ареста. Нана махва за сбогом на стъписаната леля Акча, оставяйки нея и Дженгер в пълно недоумение пред управлението.

Когато Ферит въвежда Нана в ареста, Яман веднага се изправя на крака, а лицето му се променя от изненада. Тя застава пред решетките и го поглежда с насмешка: – Защо ме гледаш така? Няма ли да ме поздравиш?

Яман е поразен, гласът му е дрезгав от напрежение: – Какво правиш тук? Ферит се намесва с иронична усмивка: – Съпротива при задържане. Оказа съпротива на полицията, тоест на мен. – Нана се подсмихва, а Яман прехвърля тежкия си поглед върху Ферит. – Резултатът е арест. Трябва да я държим вътре, за да ѝ вземем мерките.

Нана го прекъсва със самочувствие: – Знам си мерките, висока съм метър и шестдесет и осем. Ферит се засмива и поглежда Яман: – Успех с нея... – и излиза, оставяйки ги сами.

Яман се приближава до решетките, очите му искрят от гняв: – Нарочно ли направи така, че да те арестуват? Нана кима спокойно: – Да, защото имаме много работа за вършене. Седни, трябва да работим здраво.

– И за какво ще послужи това? – пита той, все още не вярвайки на очите си. Нана отваря чантата си: – Казах ти, че ще преминем през това заедно. Да не помисли, че се шегувам? Проверих всичко в компютъра ти и донесох всички файлове с доставките.

Яман застива, вцепенен от дързостта ѝ. – Как те пуснаха с това тук? Нана отговаря междудругото: – Никога не проверяват чантата ми. Давай сега. Кажи ми, в кого се съмняваш? Къде трябва да търсим? Трябва да запиша всичко. Аз ще бъда твоите ръце навън, дори и да си заключен тук. Заедно ще разплетем това.

Яман я гледа поразен от нейната лоялност и смелост. Нана събира косата си нагоре, жест, който той винаги е обожавал,и го поглежда въпросително, чакайки неговия отговор.

Нана не губи нито секунда, тя вади бележника си, готова да действа.

– Хайде, кажи ми... в кого се съмняваш? – подтиква го тя, накланяйки глава към него.

Яман въздъхва тежко. – Тези неща не са детска игра. Тези хора са най-подлите същества на света. Ако разберат, че ти стоиш зад това проучване, ще се опитат да наранят и теб. А аз... аз съм тук и не мога да те защитя! Не разбираш ли?

– Разбирам отлично – прекъсва го тя, без да трепне. – Но изобщо не ме е страх. Няма нищо по-ужасяващо за мен от мисълта, че можеш да останеш тук двадесет години... – Гласът ѝ заглъхва за миг, а после тя добавя по-тихо, за да прикрие вълнението си: – Искам да кажа... заради Юсуф, разбира се. Виж ако не ми покажеш пътя, ще отида в компанията и ще започна да крещя: „Кой от вас го направи?“.

Яман я гледа със смесица от гняв и скрито възхищение. – Все още не схващаш. Врагът може да бъде навсякъде!

– Влязох в имението ти като твой враг – припомня му тя остро. – На мен ли ги казваш тези думи?

Яман застива, а после свежда поглед, признавайки пред себе си истината. – Не... на теб ти вярвам безкрайно много. – Той прави кратка пауза и добавя с иронична усмивка: – От друга страна, не мога да ти се доверя. Ти си своеволна! Не е ясно нито как ще действаш, нито кога.

– Да, така е, непредсказуема съм – свива рамене тя. – Затова не ме принуждавай да нахлувам в офиса ти без план. Утре е делото ти. Трябва да имаш нещо, с което да се защитиш. Не го ли проумяваш?

Яман се приближава до решетките, гласът му става сериозен и властен. – Първо, запиши това в главата си... Само Ферит. Ако изпаднеш в трудна ситуация, единственият човек, на когото ще се обадиш, е Ферит.

– Добре – кима тя.

– Сега ще направим следното. Ще се обадиш на секретарката и ще ѝ кажеш, че заповедта идва директно от мен – диктува Яман, докато Нана записва всяка дума с настървение. – Ще поискаш разпечатка на последните входящи обаждания. Пълен анализ на записите от охраната на фирмата. Ще изискаш и протоколите за последните служители, постъпили в логистичния отдел на морския транспорт. Цялата кореспонденция на служителите, включително и на началниците в транспортното звено. Освен това, тя трябва да подготви имейл с всичко това и да го остави на бюрото ми.

Нана не спира да пише, а лицето ѝ е стегнато от концентрация.

– Кажи ѝ, че ще поискаш още информация... – добавя Яман, а в очите му проблясва тактическа мисъл. – По този начин предателите, които са вътре, ще се паникьосат. След това...

В компанията на Къръмлъ напрежението може да се разреже с нож. Секретарката трескаво подготвя папките, които Яман е поискал. Фуат влиза в офиса, поглеждайки разхвърляните документи с нескрито подозрение.

– Какво става тук? Защо е тази суматоха? – пита той, опитвайки се да звучи незаинтересовано.

– По заповед на господин Яман, Нана Мариам ще дойде да прегледа тези папки – обяснява секретарката, без да вдига глава. – Подготвям всичко, което поискаха. Тя ще работи тук до полунощ.

Щом секретарката излиза, Фуат веднага грабва телефона и избира номера на Недим.

– Господин Недим, господин Яман е дал заповед Нана Мариам да разследва в компанията. Поискала е информация за всички служители.

Гласът на Недим по телефона звучи ледено: – Трябва да ги проверим, за да разберем какво точно се случва. Ще се видим в шест сутринта, за да видим какво е търсила в компютъра. Няма от какво да се боим, но трябва да сме сигурни.

Недим затваря телефона и изругава под нос, а лицето му помръква от ярост. – Проклятие! Тя все още се опитва да помогне на Яман! Дано този глупак Фуат не е оставил никакви следи...

Вечерта Нана пристига в компанията на Къръмлъ, но в съзнанието ѝ все още отекват напътствията на Яман. Секретарката ѝ подава купчината документи с уморен вид. – Ето, заповядайте. Карайте го по-спокойно. Нана поема папките с благодарна усмивка: – Много ви благодаря.

Щом остава сама в просторния кабинет, тя се настанява на бюрото и си поема дълбоко въздух, за да прогони вълнението. – Хайде, Нана... всичко трябва да бъде точно така, както каза той – шепне си тя, опитвайки се да подреди документите. Изведнъж една от папките се изплъзва и пада на пода. Нана се навежда да я вземе и тогава я вижда нещо необичайно, скрито под ръба на плота. С пръсти, които леко треперят, тя отлепя малък предмет. – Какво е това? – Очите ѝ се разширяват, когато разпознава устройството на Идрис. – Подслушвател... Значи враговете му са чували всяка негова дума.

В този момент от коридора се чува шум. Нана бързо скрива устройството в джоба си и застава нащрек. – Кой е там? – извиква тя, докато сърцето ѝ блъска в гърдите.

Вратата се отваря и на прага се появява Недим. Той я претегля с поглед, в който искри странен блясък. – Нана, какво правиш тук по това време? – пита той със спокоен глас. В главата му обаче препускат съвсем други мисли: „Ако ти кажа, че дойдох само за да видя лицето ти за пет минути, да бъда насаме с теб... ще избягаш от мен, нали?“.

Нана не сваля гарда: – А ти какво правиш тук?

Недим прави крачка напред, маската му на загрижен приятел е безупречна. – Не можех да спя. Спомних си дните, в които работех с Яман. Стана ми нервно, излязох да походя и се озовах тук. Помислих си, че може би ще открия някоя следа... А ти?

– Аз също търся – отговаря Нана пестеливо. – Гледам дали няма да излезе нещо.

– Нека остана и аз, ще проверяваме заедно – предлага Недим, опитвайки се да скъси дистанцията.

– Не, няма нужда, аз и без това вече приключвам – прекъсва го тя, усещайки хлад по гърба си.

Недим се подсмихва горчиво и се отпуска срещу нея. – Всъщност им казах да проверят всичко още в началото, но за съжаление няма никаква следа. Дори да работим ден и нощ, ще бъде безполезно. Устроиха на Яман ужасен капан. Няма да намерим изход от това положение.

В главата на Нана изплуват думите на Яман от ареста: „Врагът може да бъде навсякъде!“. Тя го поглежда внимателно, преструвайки се, че се предава. – Като се замисля, май си прав. Може би усилията ми са напразни.

Недим веднага използва момента: – Ако искаш, да отидем да изпием по кафе някъде? Какво ще кажеш?

– Не, много съм изтощена – отказва тя, докато прибира нещата си. – Ще се върна в имението, за да почина малко.

– Добре, тогава ще те закарам, не ходи сама в този час – настоява той, но Нана вече е на вратата. – Няма нужда да се тревожиш. Ще си хвана такси.

Тя грабва чантата си и излиза бързо, без да се обръща назад. Недим остава сам в празния офис. – Продължавай да бягаш... – мърмори той под нос с ледена увереност. – Скоро ще правиш всичко, което ти кажа. Остава малко. Много малко време...

Нана се завръща в компанията под прикритието на тъмнината. Тя се спотайва в сенките, а в съзнанието ѝ натрапчиво отекват инструкциите, които Яман ѝ даде в ареста: „Отиди в офиса, увери се, че секретарката знае, че ще работиш там. Кажи ѝ точно колко време ще останеш. Когато часът наближи, направи така, че всички да повярват, че си си тръгнала. Но ти остани... Скрий се. Онзи, който е замесен, ще бъде неспокоен. Предателят със сигурност ще дойде, за да провери какво си открила. Не излизай, само слушай... Разбираш ли ме?“

Нана затваря очи за миг, опитвайки се да овладее препускащото си сърце. – Направих всичко, както ми каза... изплъзнах се на Недим и се върнах – шепне тя на себе си, докато наблюдава тихите коридори. Утрото вече започва да пробива през прозорците, но сградата все още е пуста. – Вече е съмнало, а все още никой не влиза и не излиза.

Тишината внезапно е прекъсната от тежки стъпки. Нана се свива в скривалището си, когато вижда Фуат. Той върви по коридора и говори оживено по телефона, без изобщо да подозира, че е наблюдаван.

– Така е, скъпа моя... не се притеснявай, милионите ни са на сигурно място – казва той с мазна усмивка и се отпуска в креслото. Нана затаява дъх, попивайки всяка негова дума. – Не, мила... няма как да ни пипнат. Планът ни е железен. Излизаме от тази каша чисти като сълза. Скоро всичко ще приключи.

Нана го наблюдава със свито сърце, а гневът в нея започва да кипи. Ръката ѝ се свива около дръжката на ножа, който носи със себе си. Фуат продължава да се хвали, размахвайки ръка във въздуха: – Въпрос на време е да го осъдят окончателно. Трудно ще излезе оттам. Почти невъзможно е.

В този момент Нана губи контрол над себе си. Тя изскача от прикритието си като ранен звяр и преди Фуат да успее дори да трепне, тя вече е зад него. Острието на ножа се притиска плътно в гърлото му, спирайки дъха му.

– Ще говориш, нищожество! – изсъсква тя в ухото му, а очите ѝ искрят от ярост. – Ти ли му заложи капана, а? Казвай веднага! Кой работи с теб? Ще изпееш всичко още сега!

В същия миг на вратата се появява Недим, който наблюдава сцената с престорено ужасено изражение. – Какво става тук? – извиква той. Фуат успява да изтласка Нана, тя пада на пода, а Недим веднага се нахвърля върху него, удря го с юмрук и го хваща за сакото. – Нана, какво се случва?

Нана се изправя, дишането ѝ е тежко, а очите ѝ искрят. – Този човек е замесен! Той е един от онези, които заложиха капана на Яман! Чух го да говори по телефона. Каза, че парите са на сигурно място и че Яман няма да излезе от затвора!

Фуат започва да заеква: – Не съм казвал нищо такова, г-це Нана...

Недим, разигравайки съвършения театър, му нанася поредния удар, за да му затвори устата. – Говори, нищожество! Ти ли го направи? Казвай!

Нана вади телефона си, решена да приключи с това веднъж завинаги. – Ще се обадя на комисар Ферит веднага! – Тя излиза от кабинета, за да набере номера.

Щом вратата се затваря, маската на Недим пада. Той престава да крещи и се надвесва над пребития Фуат с леден поглед. – Ти ли направи това? Говори! – Недим грабва телефона от бюрото. – Това ли е телефонът, от който говори?

Фуат кима едва-едва, а Недим бързо скрива устройството в джоба си. Гласът му става нисък и пронизващ като острие: – Виж какво, идиот такъв, няма да кажеш нито дума. Ще отричаш всичко до самия край. Ако от устата ти излезе само една дума, ще убия жената ти и новороденото ти бебе. Разбра ли ме? Няма дори да ми мигне окото!

Фуат застива от ужас и кима в знак на подчинение. В този момент стъпките на Нана се чуват обратно в коридора. Недим моментално сменя изражението си, нанася нов удар на Фуат и закрещява с изкуствена ярост: – Говори! Признай какво направи!

В полицейското управление напрежението достига точка на кипене. Ферит влиза в залата за разпити с уверена крачка, но щом забелязва Недим, очите му се свиват в подозрение. Той спира за миг, претегля го с очи, а след това се обръща към Нана с одобрителна усмивка.

– Свършила си страхотна работа, Нана. Значи с Яман сте имали таен план, а?

Нана само се усмихва, докато сърцето ѝ прескача от надежда. Ферит кима към затворената врата на стаята за разпити: – Този човек вътре може да се окаже ключът към всичко. Ако проговори, Яман ще бъде свободен още днес след съда. Имам точно седем часа да го пречупя. Ако не успея, значи не се казвам Ферит Болут!

. Ферит сяда на масата срещу пребития Фуат и го поглежда почти приятелски, което е най-лошият знак. – Добре дошъл, Фуат.

– Вижте, всичко е едно голямо недоразумение... казах го и на г-ца Нана... – заеква Фуат, опитвайки се да запази самообладание.

– Добре, добре. Спокойно – прекъсва го Ферит с леден тон. – Ще си поговорим за всички тези недоразумения. Даже ще ми разкажеш всичко в подробности. Знаеш ли, ако не беше Рамазанът, щях да те почерпя с нещо сладко. Обикновено съм гостоприемен домакин. Даже кафе щяхме да изпием двамата...

Ферит въздъхва тежко, лицето му изведнъж помръква и той просъсква: – Но сега ще трябва да се задоволиш с това! – В следващия миг юмрукът му попада право в лицето на Фуат. Мъжът пада от стола, а отвън Недим извърща глава, неспособен да гледа.

– Какво стана? Изгуби равновесие ли? – подхвърля иронично Ферит. – Ставай, сине, сядай на стола. Сядай! – Той го вдига грубо и го намества обратно. – Видя ли сега моето гостоприемство? Да ти е сладко! Но това е само началото. Имам голям асортимент от „почерпки“ за теб.

Нана и Недим наблюдават през стъклото. Ферит се изправя и изкрещява в лицето на задържания: – Но може би ще решиш да запееш и без тях!

– Всичко е грешка! – оправдава се Фуат със задавен глас. – Това, което говорех по телефона... беше за жена ми. Страхувах се да не загубя работата си след всичко, което се случи с господин Яман.

Ферит прави жест, сякаш лови нещо във въздуха. – Чухте ли? Май мина муха... или беше бръмчене? Не, Фуат... способността ти да убеждаваш е кръгла нула. А смелостта ти – още по-малко. Ти не би могъл сам да измислиш и заложиш такъв капан на Яман Къръмлъ. Нямаш нито капацитета, нито силите за това. Трябва да е имало някой, който ти е дал акъл. Трябва да имаш съветник.

Недим, който слуша отвън, започва видимо да се изнервя, а челото му се покрива със ситни капки пот.

– Някъде по веригата трябва да има човек между теб и големия шеф – продължава Ферит, обикаляйки около Фуат като хищник. – Той е този, който планира нещата. Някой по-горе, който ти дава заповеди и те принуждава да вършиш тези мръсотии.

– Не, не е така! – отрича Фуат, докато се тресе от страх. – Невинен съм, всичко е недоразумение!

Търпението на Ферит окончателно се изчерпва. Той удря силно по масата: – Дотук с търпението ми! Познавам този израз на притиснат в ъгъла престъпник, разпознавам това лице навсякъде! Погледни ме, когато ти говоря! Погледни ме! Давам ти почивка заради твое добро, само заради теб. Опитвам се да извадя доброто в себе си, преди да съм те довършил. Кажи ми истината! Истината!

Недим е на ръба на нервна криза, притиснал юмруци в джобовете си.

– Ти ще си единственият, който ще изгори в този бизнес – изсъсква Ферит. – Кажи ми кой ти даде този „съвет“. Чакай... нека ти помогна да си спомниш!

Още един мощен удар поваля Фуат на пода. Той се свива и стене от болка, а Недим отново извърща поглед, съзнавайки, че примката около него се затяга с всяка изминала секунда. Но той не подозираше, че в този момент Нана го наблюдаваше по-внимателно от всякога, улавяйки всяко трепване на лицето му.

Яман стои в полумрака на ареста, а в главата му отекват думите на Нана, които тя му изрече предишния път. Спомня си лицето ѝ, пламъка в очите ѝ, когато му заяви: „Виж, Ябан, ако не ми покажеш пътя, ще отида в офиса и ще изкрещя пред всички кой го направи!“. Той поклаща глава, усещайки как гневът и възхищението се борят в него. – Кога ли тя изобщо е слушала какво ѝ говоря? – мърмори той под нос. – Пак е станала и е започнала да действа сама...

В този момент вратата се отваря и Нана влиза, придружена от Недим. Яман веднага се изправя, а погледът му се забива в нея, търсейки отговори. – Всичко наред ли е в компанията? – пита той със спотаено напрежение.

Нана пристъпва напред и започва да разказва, а гласът ѝ е изпълнен с решителност: – Направихме всичко, както се разбрахме. Отидох в офиса ти и намерих подслушвателното устройство. Веднага се скрих, точно както ме инструктира. – Недим затваря очи за миг, слушайки я как описва събитията, а лицето му остава непроницаемо. – Сутринта онзи безсрамник пристигна и веднага започна да говори по телефона. Каза, че няма да можеш да излезеш оттук и че парите са на сигурно място. Тогава го хванах, а в същия момент дойде господин Недим и ми помогна.

Яман поглежда Недим с тежък, изпитателен поглед, в който няма и капка доверие. – Кой? – извиква той, а гласът му отеква в тясното помещение.

– Фуат – отговаря Нана.

Яман застива, изненадата преминава през лицето му като буря.

Недим веднага заема позиция, преструвайки се на съкрушен: – Моя е вината... аз наех това нищожество в компанията.

– Ферит ще го накара да проговори още сега – добавя Нана, опитвайки се да вдъхне кураж на Яман.

Мъжът стиска зъби, а челюстта му се напряга до краен предел. – Страхливец! През цялото това време е ял от нашия хляб, а после ни заби нож в гърба... Но той не може да е сам в това. – Яман поглежда Недим така, сякаш иска да пробие маската му. Недим само кима в знак на съгласие, но в погледа му се прокрадва нервност. – Как разбра, че трябва да отидеш там? – пита го Яман рязко.

Недим започва да обяснява, подбирайки внимателно всяка дума: – Не можех да спя вкъщи и отидох в компанията, за да потърся някаква следа. Точно тогава засякох Нана, която вече беше хванала Фуат. Ах, ако не бях отишъл... може би щеше да избяга. Радвам се, че се оказах там в правилния момент.

Нана го прекъсва със самочувствие: – Нямаше как да избяга, вече го бях хванала здраво! Сега има надежда за делото. Ако Ферит го накара да проговори днес, ти ще излезеш, защото си невинен! Ще излезеш от това място, където изобщо не ти е мястото, и ще се върнеш при нас. – Те се поглеждат дълго, а в очите им се чете нещо много по-дълбоко от обикновена загриженост. – Онези престъпници ще отидат в затвора! – отсича тя.

Недим наблюдава тези погледи и лицето му пламва от ревност, която трудно прикрива.

В същото време Ферит влиза в кабинета си, въздъхвайки дълбоко от натрупаното напрежение. Волкан влиза при него с папка в ръка: – Комисарю, ето досието, което поискахте.

Ферит го преглежда набързо, а лицето му става каменно. – Как мина? Каза ли ти нещо онзи? – пита Волкан.

– Всичко ще бъде разрешено, Волкан, всичко! – отговаря Ферит с леден и сигурен глас. – Ще поема случая на Яман... Ще се заема и със случая на Айше. Ще разплета всички възли, един по един.