„Наследство“, еп.625: Азиз е оставил цялото си богатство на Нана! Идрис е в шок!

В епизод 624 на „Наследство“: В болницата напрежението расте! Нана попада в неочакван капан и не успява да предупреди Яман за коварния план на Идрис. Изправена пред безизходица, тя взема съдбовно решение – с треперещ глас разкрива на Яман най-голямата си тайна…

НА КРАТКО какво се случва в епизод 625 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Благодарение на Нана, Зия е спасен. За съжаление на Нана, това е само началото на истинските проблеми! Идрис няма да ѝ прости за това! Освен това, той научава, че тя ще наследи богатството на Азиз... Всичко това го води до едно решение: да се отърве от Нана!

Айше открива, че Ферит е откраднал списъка ѝ. Тя му казва, че го е пазила само за да си спомня колко много я е разочаровал.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇 Не пропускайте новия епизод – страст, омраза и борба за наследство, която може да унищожи всички!👇

Яман напуска болницата, а Дженгер остава да се грижи за Нана. Тя става от леглото, а Дженгер веднага ѝ се притича на помощ.

– Ако ти трябва нещо, кажи - казва Дженгер спокойно. – Ще се погрижа. – Просто исках да се пораздвижа, че ми се схванаха краката - отвръща тя, гласът ѝ е мек, но в него се долавя напрежение.– Ако искаш, хапни нещо, за да можеш да вземеш хапчетата после – предлага Дженгер. – Не, не съм гладна, благодаря. Ах… забравих да се обадя на Пънар. Сигурно се чуди къде съм. Може ли да ползвам твоя телефон? – пита Нана.

Дженгер кима с глава и ѝ подава телефона си. Нана набира номера на приятелката си.

– Здрасти, Пънар, мила, как си? Не можах да дойда. Имах малък инцидент вчера. Добре съм, не се тревожи. Знам, че трябваше нещо да свършиш.

От слушалката идва мило съчувствие, а след това гласът на Пънар звучи уморено и напрегнато.

– Разбирам. Направи ли това, което ти казах? – пита Нана.– Изпълних всичко, което ми каза – съобщава Пънар. – Купих нов телефон и му пратих съобщение. Но… – спира за миг – все още нямам потвърждение. Пращах пак и пак… без успех. Дори опитах да звънна, но изглежда, че телефонът му е изключен. Може да е на място без обхват или батерията му да е паднала.– Продължавай да опитваш! Много е важно. Благодаря ти – казва Нана и затваря.

Дженгер я гледа внимателно – забелязва, че е пребледняла.

– Добре ли си? Изглеждаш бледа. Ще повикам доктор.– Не, няма нужда – отвръща бързо тя. – Просто стоях права и се изморих. – Поне ще ти донеса вода – казва той и тръгва.

Нана притиска ръце към лицето си.

– Боже, помогни ми… Три часа остават. Само три часа. Ако не направя нищо, Яман и брат му ще загинат. Заради мен – шепне тя виновно.

Дженгер се връща и ѝ подава вода.

– Ето.

– Благодаря – отговаря Нана и отпива глътка като си мисли: „Трябва да направя нещо! Трябва да спра това. Не мога да позволя да умрат!“

Нана се опитва да се усмихне, опитвайки да прикрие тревогата вътре в себе си.

– Може ли да те помоля за чай? Един хубав чай ще ми подейства добре.

– Разбира се – казва Дженгер и излиза.

Нана скача от леглото. Взема от коша бележката, която по-рано написа за Яман, бързо се облича и напуска болницата.

Нана пристига в имението. Първа я вижда Неслихан и изненадана се приближава към нея.

– Нана, кога излезе от болницата? Добре ли си? И защо си дошла сама?

Нана едва си поема дъх, но гласът ѝ е настойчив. Обещава, че по-късно ще обясни всичко, но сега трябва да види г-н Яман, защото е много важно. Поглежда към стълбите и пита дали е в кабинета си.

На стълбите се появява Айнур, лицето ѝ е хладно.

– Г-н Яман не е в кабинета си – отсича студено тя.

Нана се стъписва, очите ѝ блестят от напрежение. Пита къде е, защото трябва да го намери веднага. Неслихан поклаща глава и обяснява, че няма новини от него. Този ден изобщо не се е прибирал. Може би е в офиса.

– Дай ми телефона си – моли Нана, – трябва да говоря с него.

– Нана, не се е случило нещо лошо, нали? – пита я разтревожено Неслихан.

Нана не отговаря, вече набира номера на Яман. Сърцето ѝ се свива, когато чува, че линията е заета. Пита дали в контактите е запазен номерът на Недим.

– Да, имам го – казва Неслихан и протяга ръка, – искаш ли да го намеря?

– Не, ще го открия сама – отвръща Нана и отново чува зает сигнал. – А имаш ли номера на офиса?

– Да, записан е като „Офисът на г-н Яман“.

Нана звъни на всички номера, но нито един не отговаря. Тя се хваща притеснена за челото. Гласът ѝ се пречупва: как е възможно? Защо нито един телефон не отговаря?

Айнур пристъпва напред и я пронизва с поглед.

– Какво става, Нана? Какъв е проблемът? Защо вдигаш този шум?

В този момент по стълбите се втурва Юсуф. Очите му блестят от облекчение, той я прегръща силно.

– Нана! Ти си тук. Толкова се притесних за теб. Защо не си легнала? Ти още си болна.

Нана го погалва по косата и прошепва, че има нещо, което трябва да свърши.

– Знам – кимва Юсуф. – Току-що питаше за чичо ми, а аз знам къде е. В офиса е.– Сигурен ли си, миличък? – очите на Нана блестят от надежда.– Сигурен съм. Той сам ми каза преди да излезе сутринта.

Нана въздъхва и се опитва да се успокои. Мисли си, че сигурно има важна работа и затова никой не вдига телефона. Юсуф я пита дали ще отиде там. Тя го прегръща отново, мисли си, че може би това е последният път, в който го вижда.

Без да губи време, Нана вика такси и пристига в компанията на Яман. Секретарката не иска да я пусне в кабинета на Яман, но Нана не може нищо да я спре.

Секретарката се появява пред Яман с разтреперани ръце и виновен поглед.

– Г-н Яман, съжалявам… не успях да я спра – признава тя.

Нана застава пред него, дишайки бързо, сякаш е бягала.

– Какво правиш тук? – гласът на Яман е твърд, почти рязък. – Трябва да си в болницата. Веднага се връщай!

Недим пристъпва напред, погледът му е напрегнат, сякаш всяка секунда е решаваща.

– Нана, излез веднага оттук. Не е моментът! – настоява той.

Нана не отстъпва и се обръща отново към Яман.

– Трябва да говорим. Това е въпрос на живот и смърт. Имам да ти кажа нещо!

Секретарката се намесва, гласът ѝ къса напрегнатия въздух.

– Г-н Яман, чакат ви в ИТ отдела. Казаха, че е много спешно.

Недим се обръща към Нана, опитвайки се да я успокои, но тонът му е твърд.

– Разбери, сега г-н Яман не може да се занимава с теб. Възникна критична ситуация с г-н Зия. Провеждаме операция, за да го защитим. Трябва да го изведем от клиниката, където се намира, и да го прехвърлим на по-сигурно място.

Очите на Нана се разширяват от ужас.

– Не разбирам… Какво?

Недим обяснява бързо, без да губи време.

– Искали са да отвлекат г-н Зия, но щастие разбрахме за това предварително. Г-н Ямън няма как да мисли за друго в този момент. Какъвто и да е твоят проблем, трябва да имаш търпение.

Нана поема дълбоко дъх и сякаш за миг тежестта пада от раменете ѝ. Очите ѝ се пълнят със сълзи на облекчение.

„Той е разбрал… Бил е уведомен. Слава Богу… Това значи, че Пънар го е намерила.“, мисли си Нана.

Телефонът на Недим звъни, той отговаря набързо и излиза, а Нана остава леко трепереща от напрежение.

– Мога ли да използвам телефона ви? – обръща се Нана към секретарката.

Жената кимва и ѝ подава апарата.

– Благодаря… – прошепва Нана и набира трескаво. – Пънар?

От другата страна гласът на приятелката ѝ звучи напрегнато, но и носи добрата новина.

– Нана, къде беше? Обаждах ти се, но не можах да те открия. Съобщението стигна до него. Не се тревожи.

Нана затваря очи, сълза се търкулва по бузата ѝ. Повтаря отново и отново, докато гласът ѝ се пречупва от благодарност.

– Благодаря… Благодаря ти… Слава Богу.

Недим и Яман се връщат в кабинета на Яман. Недим говори по телефона, а след като приключва съобщава на Яман.

– Операцията е приключила! Нашите хора са разбили засада, но мъжете, които са хванали, са били арестувани от лондонската полиция и нашите хора не са успели да ги разпитат.

Яман стои гневен, очите му са твърди като стъкло, агласът му прорязва въздуха.

– Как бе допуснат този пробив? – пита побеснял Яман. – Кой се осмели да посегне на брат ми? Как е разбрал къде е брат ми? Провери ги – Каракоч, Вурал, Гюрбуз или Яхяоглу – кой е бил? Провери ги всички!

Нана ги подслушва скрита на балкона.

„ Слава Богу… Той е спасен. Това е най-важното.“, мисли си с облекчение тя, а от стаята се носи гневния глас на Яман:

– Ще разбереш кой стои зад това! И онзи, който им е помагал, ще го унищожа. Ще ги изгоря всичките. Всички! Първо довършете прехвърлянето на брат ми – няма да намеря покой, докато не е на сигурно място. Ако пак има опасност за брат ми, този път няма да пощадя никой – най-вече теб.

Действието прескача. Яман стои неподвижно, но очите му горят от напрежение. В гласa му няма нито капка колебание, докато говори по телефона.

– Да, слушам – казва той със студената си увереност. – Добре. Ще ми съобщаваш всичко – минута по минута, момент по момент. Внимавай, не искам грешки…

Рязко затваря телефона и погледът му пада върху неочакваната гостенка, която стои зад вратата на балкона.

– Какво още правиш тук? – погледът на Яман пронизва Нана. – Избяга от болницата. Първо отиде в имението, после дойде тук. Направи сцена, че имаш нещо да ми кажеш. Сега говори! Какво е толкова важно?

Нана пристъпва към него, лицето ѝ бледо, ръцете ѝ треперят.

– Аз… аз… избягах от болницата заради това – шепне тя. – Опитвах се да те намеря.

Нана води бележката и я подава на Яман. Той я прочита: „Брат ти е в опасност! Ще го отвлекат при смяната на охраната. Извади го оттам.“

– Оказва се, че брат ти Зия е в опасност – възкликва Нан. – Исках да ти донеса тази бележка навреме.– Къде я намери? – пита той.– На пода, в стаята на болницата – отговаря тя. – Не знам кой я е написал или кой я е оставил там.

Яман се замисля.

– Значи са се опитвали да стигнат до мен и преди – казва той, сякаш на себе си. – Съобщението на телефона ми е било вторият опит. Видя ли кой остави тази бележка? Някой подозрителен?

– Медицински сестри и санитари постоянно влизаха и излизаха – прошепва тя. – Може би някой е бил преоблечен и е оставил бележката. Брат ти добре ли е? Успяхте ли да го спасите?

Яман я гледа дълго, а после кимва бавно.

– Добре е – отговаря тихо. – Свързаха се с мен от друго място. Получихме новината и го спасихме.

Нана кима и разплакана напуска кабинета на Яман.

Действието се пренася при Идрис, който крачи неспокойно из стаята. Гневът и объркването се четат във всяко движение.

– Как можа да стане това? Как паднахме в капана на собствената си засада? Как? Как Яман разбра? Да не би да има предател сред нас? Не разбирам… Не разбирам! Ще полудея!

В един момент погледът му падна върху предмет, лежащ на пода – малък предмет, който помние добре, беше го виждал и преди.

– Как се озова това тук? Кой е бил в тази стая? Чакай… познато ми е… Сигурен съм, че съм го виждал преди, но къде…? Нана… Сетих се! Видях ги у Нана… Но тя не е идвала в имението… Какво става?… По дяволите! Разбира се! Сега всичко е ясно! Тук правихме плановете си. Значи предателят е бил скрит тук. Нана е подслушвала! Тя е дръпнала алармата за пожар. Тя е предала хората ни на Яман. Всичко е било нейна работа. Разби перфектният ми план… А ние не заподозряхме нищо. Как не забелязахме, Кязим?! Как? Как можахме да изпуснем такъв шанс?

В този момент телефонът на Идрис иззвънява. На екрана блесва името на адвокат Некдет Кара. Гласът му звучи напрегнато и настойчиво.

– Здравейте, г-н Идрис. Аз съм адвокат Некдет Кара.

– Обади ми се по-късно, зает съм – отвръща Идрис, но адвокатът не прекъсва разговора. – Става дума за важно дело, г-н Идрис. Трябва да говоря с вас за наследството.

– Наследството? – повтаря той, сякаш не вярва на чутото. – Процесът по наследството на вашия брат Азиз Яхяоглу приключи. Завещанието вече е официално вписано. Той остави цялото си имущество на своята полусестра Нана Мариам. Тя е единственият наследник. Вие сте изключен от всички активи и сделки. Финализирано е, че Нана Мариам е единственият наследник. Не можахме да се свържем с нея на адреса или телефон, затова реших да уведомя първо вас.

Лицето на Идрис побледнява, а Кязим веднага усеща напрежението.

– Братко, добре ли си? Лицето ти изведнъж посивя. Или има още по-лоши новини? Кажи нещо, моля те, братко, плашиш ме. – Идрис преглъща тежко. – Наследството на Азиз… Милионните инвестиции… Всичко трябваше да е мое. Потъна във водата…

– Как така? – пита Казъм, сякаш се надява да е чул грешно.

– Оставил е всичко на нея.

– На кого?

– На Нана. Кязим… тази новина ни удари по-силно от провалената засада.

– Братко, дръж се, недей да се предаваш – опитва се да го успокои той.

– Докато аз потъвам, цялото наследство отива при тази предателка? Няма да стане… Няма да стане, Кязим. Никога няма да позволя това.

– Не може да е така… Трябва да има решение – прошепва Кязим, но в гласа му звучи страх.

– Има решение – очите на Идрис блясват мрачно. – Налага се да убием Нана…

Мълчанието, което пада след тези думи, е по-зловещо от самата закана. Камерата се приближава до лицето на Идрис – твърдо, без капка колебание. А Кязим усеща как съдбата им необратимо поема по път, от който няма връщане.

В същото това време Ферит върви напред с решителност, изпълнявайки едно по едно желанията от тайния списък на Айше. Той вярва, че с всяка малка стъпка се приближава до сърцето ѝ. Но когато Айше случайно разбира за действията му, бурята се разразява мигновено.

– Кой ти даде право да ровиш в моите неща?! – гледайки го укорително.

Мъжът не отстъпва, а в гласа му няма и следа от вина.

– Не съм ровил – отвръща спокойно. – Търсех лекарството, от което тогава имаше нуждаш. И случайно попаднах на списъка.

Айше пристъпва към него, а всяка нейна дума е пропита с болка и предателство.

– Скрих го, за да ми напомня всеки ден за грешката, че ти повярвах! – просъсква тя и протяга ръка. – Върни ми го веднага!

Ферит се поколебава за миг, но накрая подава листа. В този миг Айше без капка съмнение го разкъсва на дребни парчета.

– Дори светът да спре да се върти, никога повече няма да падна в капана ти! – заявява тя с пламък в очите. – Ти си моето най-голямо разочарование! Най-страшната грешка в живота ми! Запомни го завинаги!

С презрение хвърля хартиените късчета право в лицето му и се обръща. Стъпките ѝ отекват като ехо в празнотата, а тя си тръгва, без дори да се обърне назад.