„Наследство“, еп.869: Нана и Юсуф попадат в капан, а Дога е блъсната от кола

В епизод 868 на „Наследство“: След смъртта на Пънар Нана няма време да се отдаде на болката – Юсуф се разболява тежко и в трескавия си унес вижда Яман и тръгва след него. Докато Нана отчаяно търси начин да намери лекарства за момчето, Дога неволно разкрива на Айше къде се намира. Ще успее ли Айше най-сетне да стигне до дъщеря си?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 869 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана и Юсуф попадат право в капана на Отровата, а надеждата им да започнат нов живот се превръща в поредната битка за оцеляване. Когато изглежда, че за Нана вече няма спасение, едно неочаквано обаждане променя ситуацията и ѝ дава безценни минути, за да измисли как да спаси Юсуф.

Междувременно Айше продължава отчаяно да търси Дога. Момиченцето тайно напуска дома, а малко по-късно е блъснато от кола. Ферит я открива на улицата и ужасен се опитва да я задържи в съзнание.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Юсуф е с висока температура и състоянието му тревожи Нана все повече. Тя знае, че момчето се нуждае от лекарства, но няма пари, за да ги купи. Притисната до стената, Нана взема отчаяно решение – да отиде при търговеца, който преди това е проявил неприличен интерес към нея.

Мъжът вече прибира стоката и се готви да затвори магазина, когато Нана се появява. Щом я вижда, той се усмихва самодоволно и я кани вътре.

Нана влиза, а търговецът затваря след нея. Тя преглъща притеснено, защото прекрасно разбира какво очаква той в замяна на парите. Мисълта за болния Юсуф обаче я кара да остане.

Мъжът е доволен, че Нана най-после е дошла при него. Приближава се и се опитва да я докосне, като ѝ дава да разбере, че именно непокорният ѝ характер го привлича и че този път тя няма къде да избяга.

Нана се отдръпва и му напомня, че е дошла единствено заради парите. Търговецът обаче намеква, че първо очаква нещо от нея.

Нана е изпълнена с отвращение, но се опитва да запази самообладание. Тогава забелязва нож върху плота.

Мъжът продължава да се приближава, докосва якето ѝ и прави поредния неприличен намек. Това е границата, която Нана няма намерение да му позволи да премине. Нана светкавично грабва ножа и го опира до врата на търговеца, предупреждавайки го да се отдръпне. Когато той не приема заплахата ѝ достатъчно сериозно,

След това настоява незабавно да получи ключа от касата.

Уплашеният търговец я нарича луда и отново се опитва да я убеди да се откаже. Обещава ѝ много повече пари, ако приеме условията му. Думите му окончателно отвращават Нана. Тя взема само няколко банкноти и му показва ясно какво мисли за предложението му.

Нана не иска богатството му. Нужни са ѝ единствено парите, с които да купи лекарство за Юсуф.

Търговецът я заплашва, че веднага щом напусне магазина, ще се обади в полицията и тя ще прекара години в затвора.

Нана обаче му отвръща, че именно той заслужава да попадне зад решетките заради опита си да посегне на достойнството на една жена. Тя му напомня и че многократно го е виждала да мами клиентите си, като им връща по-малко пари. Според нея тя не го ограбва, а взема само онова, което ѝ се полага.

Накрая Нана го принуждава да ѝ даде телефона и ключовете. След като ги получава, излиза от магазина и заключва мъжа вътре.

Навън хвърля телефона и ножа в контейнер и веднага се отправя към аптеката.

След всичко, през което е преминала, Нана няма време да мисли нито за опасността, нито за последствията. Единствената ѝ цел е да купи лекарствата и да се върне при Юсуф възможно най-бързо.

Нана най-сетне се връща при Юсуф с лекарството. Момчето все още бълнува от високата температура и когато я усеща до себе си, мисли, че чичо му Яман се е върнал.

Нана веднага проверява температурата му и му дава лекарството, уверявайки го, че скоро ще се почувства по-добре. След това го завива със собственото си яке и го притиска към себе си.

Изтощена от всичко преживяно, Нана се моли на Бог да им помогне и Юсуф да оздравее. Тя го целува и продължава тревожно да следи температурата му. В този момент единственото, което има значение за нея, е момчето да преживее нощта.

На сутринта Нана все още спи до Юсуф. Момчето се събужда първо и започва да я вика. Нана веднага се стряска и проверява температурата му. С огромно облекчение разбира, че треската е спаднала. Юсуф все още се чувства отпаднал, но вече е значително по-добре.

Нана го прегръща и благодари на Бог. След страховете от изминалата нощ за нея няма значение какво е трябвало да преживее и какво е направила, за да намери лекарството. Важното е, че Юсуф е добре.

Момчето не помни как са попаднали на това място и започва да задава въпроси. Нана обещава да му разкаже всичко по-късно, защото сега ги очаква нещо много по-важно.

Двамата най-сетне имат възможност да напуснат страната и да започнат нов живот далеч от Отровата и хората му.

Нана пита Юсуф дали е готов за новото начало. Момчето се съгласява, а тя го прегръща с надеждата, че най-тежкото вече е зад гърба им. Нана взема лекарството и двамата потеглят към мястото, посочено от човека, който трябва да им помогне да избягат.

Нана и Юсуф пристигат на уговореното място. Скоро пред тях спира камион и Нана предполага, че именно с него трябва да напуснат страната.

Юсуф се усмихва. За първи път от дълго време изглежда, че двамата наистина са на крачка от спасението.

Шофьорът отваря товарното отделение. Нана го пита дали ще пътуват сами, а той обяснява, че е имало отказали се в последния момент и се очаква само още един човек. Отговорът му събужда подозренията на Нана. Тя се оглежда внимателно наоколо, но не забелязва нищо необичайно.

Няма друг избор. Ако иска да отведе Юсуф далеч от Отровата, трябва да поеме риска. Нана първо помага на момчето да се качи, а след това влиза и тя.

Вратата се затваря – двамата са попаднали в капан

В мига, в който Нана и Юсуф се озовават вътре, мъжът затваря товарната врата след тях. Нана веднага усеща, че нещо не е наред. Започва да удря по вратата и настоява да бъде отворена. Юсуф също се уплашва и започва отчаяно да блъска.

Надеждата им за нов живот за секунди се превръща в страх. Нана настоява да ги пуснат да слязат, но никой не отваря. Колкото повече вика, толкова по-ясно става, че затварянето им вътре не е случайност.

Юсуф се паникьосва, а Нана продължава яростно да удря по вратата. След всичко, което преживяха, двамата вярваха, че най-сетне са намерили път към свободата. Вместо това изглежда, че са попаднали право в нов капан.

Докато Нана и Юсуф продължават отчаяно да блъскат по вратата и да настояват да бъдат пуснати, на уговореното място пристига Вълка. Хамди спокойно му съобщава, че двамата вече са вътре. Нана и Юсуф не подозират кой е отвън и продължават да викат, че искат да слязат. Тогава става ясно как Вълка е разбрал за плана им.

Той си спомня как един от хората му е донесъл чантата на убитата Пънар, след като са се отървали от тялото ѝ. Сред вещите ѝ Вълка е открил бележника, в който е била информацията, отвела го до Хамди.

Нана и Юсуф продължават да блъскат по вратата, без да знаят, че човекът, от когото толкова отчаяно се опитват да избягат, вече е само на няколко крачки от тях.

Хамди предава Нана и Юсуф за пари

Вълка подава пари на Хамди. Мъжът ги взема доволно, без да се интересува какво ще се случи с жената и детето, които са му се доверили. Нана и Юсуф разбират, че са били предадени, макар все още да не знаят на кого.

Нана продължава яростно да настоява вратата да бъде отворена и дори заплашва човека отвън, но отговор няма. Хамди предава ключовете от камиона на Вълка и си тръгва с парите.

Планът за бягство е бил капан. Вместо да ги изведе от страната, Хамди ги е предал право в ръцете на Вълка. Вълка се качва зад волана и потегля.

„Ще се справим и с това“

Когато усеща, че камионът тръгва, Нана разбира колко сериозна е ситуацията. Тя кара Юсуф да седне до нея и го прегръща. Уплашеното момче се досеща за най-лошото. Пита Нана дали лошият човек отново ги е заловил и дали сега ще ги отведе при Отровата. Нана също се страхува, но не позволява Юсуф да види отчаянието ѝ. Знае, че ако тя се пречупи, момчето ще изгуби единствената си опора. Тя го уверява, че както са преодолели всички трудности досега, така ще се справят и с тази. Докато е до него, Юсуф не трябва да се страхува. Нана е убедена, че двамата отново ще намерят начин да оцелеят.

Притиска го силно към себе си, но погледът ѝ вече обхожда товарното отделение. Тогава забелязва верига. Страхът в очите ѝ отстъпва място на решителност. Нана започва да оглежда веригата и да обмисля как може да я използва.

Тя няма намерение да чака Вълка да ги отведе при Отровата. В главата ѝ вече се оформя план за съпротива.

Вълка откарва камиона на усамотено място и спира. Отваря товарното отделение, но вътре не вижда нито Нана, нито Юсуф. Подигравателно отбелязва, че може и да са се скрили, но усеща присъствието им. Той се качва вътре, без да подозира, че Нана го чака с веригата, която е забелязала по-рано.

В мига, в който Вълка се приближава, Нана го хваща с веригата и веднага извиква на Юсуф:

– Хайде, миличък! Слизай! Скачай и бягай! Бързо!

Юсуф скача от камиона, а Нана хуква след него. За миг изглежда, че двамата отново са успели да се измъкнат. Вълка обаче бързо се освобождава и тръгва след тях. Два изстрела във въздуха карат Нана да застине на място. Тя инстинктивно застава пред Юсуф и го прикрива със собственото си тяло. Вълка се приближава с насочен пистолет и хладно им дава да разберат, че няма накъде повече да бягат.

– Не! – извиква Нана, когато той сграбчва Юсуф.

Вълка повлича момчето към близка постройка.

– Пусни го! Не го докосвай! – крещи Нана и се хвърля след тях.

Юсуф също се съпротивлява.

– Пусни ни! Няма да вляза!

Нана отчаяно се опитва да стигне до него.

– Не го наранявай! Остави го!

Вълка отблъсква Нана и насила вкарва Юсуф вътре, след което заключва вратата. Момчето веднага започва да блъска по нея.

– Отвори! Нана! Нана, помогни ми! Извади ме оттук!

Виковете на Юсуф разкъсват сърцето на Нана. Най-големият ѝ страх се сбъдва – отделят момчето от нея, а тя не може да стигне до него.

– Пусни го! Ако му направиш нещо, ще те унищожа! Чуваш ли ме?!

Но Вълка не ѝ обръща внимание. Сграбчва я и я хвърля на земята.

Вълка насочва оръжието към Нана. Той няма намерение да чака пристигането на Отровата и решава да приключи с нея още сега. Изправена пред насочения пистолет, Нана не мисли за собствения си живот. Мисли единствено за Юсуф.

– Моля те, не го прави! За моя живот не ме интересува, но не отвеждай Юсуф. Пусни го! Моля те!

Вълка остава безразличен. Нана го гледа отчаяно.

– Сърцето ти от камък ли е? Нямаш ли никаква милост? Той е само дете!

Отговорът му е категоричен – няма да прояви милост. Нана осъзнава, че не може да го разубеди. Гласът ѝ трепери, но тя продължава да го моли:

– Добре... Убий мен. Но пусни Юсуф. Не го предавай на Отровата. Той е още толкова малък...

Нана е готова да даде живота си, стига Юсуф да не попадне в ръцете на Отровата. Собствената ѝ смърт не я плаши толкова, колкото мисълта какво ще се случи с момчето след това. Вълка зарежда оръжието и се приготвя да стреля. От заключената постройка Юсуф продължава отчаяно да блъска по вратата.

– Отвори! Пусни ме! Нана! Извади ме оттук!

Нана поглежда към вратата. Очите ѝ се пълнят със сълзи. Тя разбира, че може би това е последният път, когато чува гласа на Юсуф. Най-много я измъчва мисълта, че не е успяла да изпълни обещанието си да го защитава.

– Прости ми, Юсуф... Прости ми, миличък...

Нана затваря очи. Пред нея е дулото на пистолета, а зад заключената врата Юсуф продължава да вика името ѝ.

Точно когато Вълка се готви да изпълни намерението си, телефонът му звъни. Обажда се Отровата, който нетърпеливо иска да разбере дали най-после е заловил Нана и Юсуф. Вълка потвърждава, че двамата са в ръцете му, и обяснява, че е решил да приключи с Нана, преди шефът му да пристигне. Дори предлага да му позволи да стане свидетел на смъртта ѝ. Той включва видеокамерата и насочва телефона към Нана. Щом я вижда, Отровата се обръща към нея с подигравка:

– Отдавна не сме се виждали. Липсваше ми. А аз липсвах ли ти?

Нана се изправя и го поглежда с нескрита омраза.

– Копеле!

Страхът отстъпва място на гняв. След всичко, което Отровата е причинил на нея, Юсуф и Яман, Нана няма намерение да му достави удоволствието да я види уплашена.

Отровата ѝ напомня, че още преди шест месеца я е предупредил, че няма да успее да му избяга. Обвинява я, че му е изгубила половин година и заявява, че упоритостта ѝ напомня на Яман.

– Упорита си точно като Къръмлъ. И ще свършиш като него. Готова ли си за срещата със смъртта?

Заплахата не пречупва Нана.

– Не ме е страх да умра! Не съжалявам за нищо, което съм направила в живота си. Направих всичко по силите си за хората, които обичам, и за Юсуф!

Нана знае, че може да ѝ остават само минути живот, но вместо да моли за милост, тя решава да удари Отровата там, където знае, че ще го заболи най-силно. Обвинява го, че е живял като убиец на деца и че ще продължи да носи тази тежест. Думите ѝ вбесяват Отровата. Той настоява, че Яман е убил сина му. Тогава Нана му отвръща без колебание:

– Не! Ти го уби! Ти уби собствения си син със собствените си ръце!

Отровата избухва и ѝ нарежда да млъкне. Нана обаче продължава:

– Прекалено си жалък, за да го признаеш. Но истината няма да се промени. Ти уби сина си! Ти!

Обвинението окончателно го изкарва извън контрол. Отровата скача на крака и яростно нарежда на Нана да замълчи. След това се обръща към Вълка и променя заповедта си. Вълка няма право да я убива. Отровата иска лично да сложи край на живота ѝ.

– Не убивай тази жена! Идвам и ще го направя със собствените си ръце!

След това отново се обръща към Нана:

– Чу ли ме? Аз ще те убия! А онова момче, за което си готова да дадеш живота си, ще стане мой роб. Чакай ме. Идвам!

Нана е ужасена от заплахата срещу Юсуф, но не го показва. Вълка продължава да държи оръжието насочено към нея, но вече не може да натисне спусъка. Без да го планира предварително, Нана е постигнала най-важното – спечелила е време. Отровата е толкова разгневен, че иска лично да я убие. А всяка минута до пристигането му е още една възможност за Нана да измисли как да освободи Юсуф и да избяга с него. Докато Вълка я държи под прицел, Нана вече не мисли за смъртта. Мисли как да използва спечеленото време, за да спаси Юсуф.

Въоръжена, Айше разбива вратата на апартамента, убедена, че най-сетне е открила мястото, където Ферит крие Дога. Нахлува вътре, готова за сблъсък, но вместо дъщеря си я посрещат празни стаи и пълна тишина.

Айше оглежда жилището, дишайки тежко. Само допреди миг е вярвала, че този път Ферит няма да ѝ се изплъзне. Вместо това отново е закъсняла. Погледът ѝ попада върху рамка със снимка на Ферит и Дога. Тя бавно се приближава, а гневът ѝ нараства с всяка крачка.

Айше грабва рамката и я разбива. Сред парчетата стъкло забелязва, че на гърба на снимката има послание.

Обръща я и прочита:

– „Никога няма да ни намериш.“

Айше стиска снимката в ръката си.

– По дяволите!

Гневът бързо се смесва с безсилие и болка. Тя е била толкова близо до Дога, а Ферит отново е успял да я изпревари. За Айше посланието е поредната провокация, но и болезнено напомняне, че дъщеря ѝ все още е някъде с Ферит. Тя отново остава без следа – само със снимката на Дога и думите на Ферит: „Никога няма да ни намериш.“

Сутринта Ферит е зает, когато Дога идва при него и го прегръща. Момиченцето е разстроено от лош сън. Разказва му, че е сънувало как Джиджи ѝ се сърди, защото я е оставила сама. Ферит се опитва да я успокои и я уверява, че няма за какво да се тревожи. Целува я и ѝ казва, че трябва да отиде до магазина. Вече е направил списък и обещава да ѝ донесе любим шоколад и сладолед. Преди да излезе, Ферит предупреждава Адалет и Айнур, че Дога вече е будна, и ги моли да я наглеждат.

Айнур веднага поема грижата за момиченцето и предлага да му приготви закуска. Дога обаче отказва да яде и казва, че иска да гледа анимационни филми в стаята си. Айнур се съгласява и обещава по-късно да ѝ занесе закуската там. Останала сама, Дога не може да спре да мисли за Джиджи. Тя е убедена, че не бива да я оставя сама, защото ѝ е дала обещание. Без да каже на никого, момиченцето напуска апартамента и излиза на улицата, решено да я потърси.

Дога върви сама по улицата, погълната от мислите си. Не обръща достатъчно внимание на движението около себе си. В следващия миг автомобил я блъска. Момиченцето пада на пътя.

По същото време Айше се събужда разтърсена и започва да вика името на дъщеря си.

– Дога! Скъпа моя! Дога!

Тя става от леглото, но внезапно ѝ прилошава и светът около нея започва да се върти. Неше влиза и вижда сестра си разплакана и разтреперана. Пита я дали е сънувала кошмар. Айше я хваща за ръката. Въпреки замайването настоява да се облече и да отиде в участъка.

– Не издържам повече... Дога... Моето момиче...

Неше я кара да седне и се опитва да я успокои. Айше не знае какво точно се е случило, но тревогата за дъщеря ѝ е толкова силна, че не може да намери покой.

Малко по-късно телефонът на Ферит звъни. Обажда се Айнур. Тя панически му съобщава, че Дога е изчезнала. Ферит не може да повярва на чутото.

– Как така я няма?!

Айнур обяснява, че допреди по-малко от петнадесет минути момиченцето е било в стаята си и е гледало анимационни филми. Когато отишла да го провери, вратата била отворена, а Дога я нямало. Предполага, че детето е тръгнало след Ферит. Ферит е обзет от ужас. Той изпуска покупките и хуква да търси Дога.

Ферит най-сетне открива момиченцето на улицата. Виждайки я след инцидента, той изпада в паника. Веднага се навежда над нея и се опитва да я държи в съзнание.

– Дога! Дога, ще се оправиш! Ще отидем в болницата, чуваш ли ме? Всичко ще бъде наред!

Той я целува и отчаяно чака някаква реакция. След миг Дога отваря очи.

– Батко Ферит...

За Ферит тези две думи са достатъчни, за да му върнат надеждата.

– Дога, скъпа, погледни ме! Гледай ме! Не затваряй очи. Остани будна! Ще се оправиш, обещавам ти!

Ферит продължава да я целува и успокоява, докато чака помощта да пристигне. Страхът му е огромен. В този момент изчезват гневът към Айше, желанието за отмъщение и шестте години, които е изгубил. Пред него е само ранената му дъщеря и мисълта, че може да я загуби.

Той не откъсва поглед от Дога.

– Спокойно, скъпа... Помощта идва. Само не затваряй очи.