„Наследство“, еп.867: Отровата убива Пънар, приятелката на Нана...

В епизод 866 на „Наследство“: Раната на Нана се влошава и тя е принудена да потърси помощ от Пънар, докато хората на Отровата продължават да са по петите им. Междувременно Айше открива къде работи Ферит и му залага капан, решена този път да не го изпусне.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 867 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Състоянието на ранената Нана рязко се влошава, но благодарение на Пънар тя получава помощ и оцелява. Приятелката ѝ намира начин Нана и Юсуф да избягат в чужбина, но планът им е осуетен, когато човекът на Отровата открива следите им. Пънар отказва да ги предаде и плаща с живота си, а Нана става свидетел на убийството ѝ.

Междувременно Айше залага капан на Ферит, след като открива къде работи, но в последния момент Волкан успява да го предупреди.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Пънар отвежда тежко ранената Нана при свой познат ветеринарен лекар. Това е единственият човек, към когото могат да се обърнат, без да задава излишни въпроси и без да привличат внимание.

Лекарят прави всичко възможно да спре кръвотечението, но състоянието на Нана рязко се влошава. Юсуф стои до нея и не изпуска ръката ѝ.

– Нана, моля те, не ме оставяй...

Гласът на момчето трепери, а по лицето му се стичат сълзи. Юсуф е ужасен от мисълта, че след Яман може да загуби и Нана – единствения човек, който му е останал. Нана не реагира. Кожата ѝ е студена, а дишането ѝ става все по-слабо. Юсуф не разбира какво се случва и отказва да приеме, че тя може да си отиде. Отчаян, той се навежда и я целува по бузата, сякаш се надява по този начин да я върне при себе си.

Изведнъж Нана рязко поема въздух и отваря очи. Погледът ѝ веднага среща изплашените очи на Юсуф. Момчето грейва и се хвърля към нея.

– Знаех си! Знаех, че няма да ме оставиш!

Страхът му се превръща в огромно облекчение. Юсуф я прегръща силно, сякаш се страхува, че ако я пусне, отново може да я загуби. Нана нежно докосва бузата му.

– Какво стана? Защо се смееш?

Въпреки слабостта си Нана се успокоява, когато вижда усмивката му. За нея най-важното е Юсуф да не се страхува.

– Целунах те и ти се събуди като в приказките – обяснява той през сълзи.

В гласа му вече има детска радост. След преживения ужас Юсуф иска да вярва, че всичко ще бъде наред. Нана се усмихва едва забележимо.

– Разбира се, миличък. Нали ти си моят красив принц.

– Сега вече знам, че никога няма да ме оставиш.

Юсуф отново се притиска към нея. Думите му разкриват най-големия му страх – да остане съвсем сам.

– Не се тревожи. Ще бъда по-силна от преди.

Нана го погалва по косата. Самата тя едва има сили, но пред Юсуф не показва страха си. Знае, че трябва да се държи заради него.

Малко по-късно Пънар се връща с две порции от така желаните от Юсуф кюфтета.

– Заповядай, малки принце.

Юсуф веднага се усмихва. След глада и всички премеждия малкият жест на Пънар му носи истинска радост. Когато остават насаме, Пънар сяда до Нана и я поглежда с тревога.

– Кой знае през какво сте преминали...

Пънар е потресена от състоянието на приятелката си и започва да осъзнава колко тежки са били последните месеци за Нана и Юсуф.

– Отровата ни търси от месеци. Всеки, който се опиташе да ни помогне, щеше да загине заради нас. Улицата беше единственото ни убежище, но той отново ни намери. А ако нещо се случи с мен... какво ще стане с Юсуф?

Нана е измъчвана не толкова от собственото си състояние, колкото от страха за момчето. Мисълта, че може да го остави сам и беззащитен, не ѝ дава покой. Тя стиска ръката на Пънар.

– Благодаря ти. Ти ни спаси. Рискува живота си заради нас.

Нана изпитва огромна благодарност, но заедно с нея и вина. Знае, че присъствието им излага Пънар на смъртна опасност.

– И ти би направила същото за мен – отвръща Пънар.

За нея помощта към Нана не е въпрос на избор. Тя приема приятелството им като връзка, заради която си струва да поеме риска. Нана обаче вече е взела решение.

– Не можем повече да те излагаме на опасност. Трябва да си тръгнем.

Тя произнася думите с болка, но е категорична. След всичко, което се е случило, Нана не иска още един човек да пострада заради нея и Юсуф.

Пънар реагира остро:

– Полудя ли? Не можеш да се върнеш на улицата!

Тя е уплашена за приятелката си. Вижда колко е слаба Нана и знае, че ново бягство може да бъде фатално.

– Нямам друг избор.

Нана свежда поглед. Самата тя знае колко безнадеждно изглежда положението им. Тогава Пънар записва адрес на лист и ѝ го подава.

– Вземи. Там ще намериш Хамди. Той ще ви помогне да избягате в чужбина.

Нана я поглежда смаяно. За първи път от дълго време пред нея се появява реална възможност да измъкне Юсуф от опасността.

– Как? Аз нямам пари.

Надеждата ѝ веднага се сблъсква с реалността – двамата нямат почти нищо.

– Не се тревожи. Погрижила съм се за всичко.

Пънар е решена да доведе помощта си докрай.

– Не мога да приема това...

Нана се чувства неудобно да приеме подобна жертва. Вече е убедена, че е причинила достатъчно неприятности на приятелката си.

– Можеш и трябва. Ако не го направиш заради себе си, направи го заради Юсуф. Обеща на Яман, че ще го защитиш.

При споменаването на Яман Нана замълчава. Обещанието, което му е дала, е най-важната причина да продължава да се бори въпреки болката, страха и изтощението.

Няколко часа по-късно Нана вече може да се изправи. Благодари на лекаря, а той ѝ пожелава късмет. Настъпва моментът да се раздели с Пънар.

– Нана... може би повече няма да се видим.

Пънар едва успява да произнесе думите. Предчувствието за раздяла я натъжава и тя не успява да скрие тревогата си.

– Не говори така. Разбира се, че ще се видим. Ще дойдеш да ни посетиш.

Нана отказва да мисли за това като за последна среща. След всички загуби не иска да допуска, че може да загуби и Пънар. Тя хваща ръцете на приятелката си.

– Ти стана част от живота ми. Беше рамото, на което можех да плача. Беше моята опора, моята сестра. Никога няма да те забравя.

Нана трудно сдържа емоциите си. Благодарността и обичта ѝ към Пънар превръщат раздялата в болезнен момент и за двете. Те се прегръщат силно.

След това Нана хваща Юсуф за ръка и тръгва. Само няколко крачки по-късно обаче се обръща и застива. В края на улицата има черен автомобил. Човекът на Отровата ги е открил.

– Бягай! – крещи Пънар.

В гласа ѝ няма колебание. Първата ѝ мисъл е да спаси Нана и Юсуф. Нана хваща момчето и побягва. Двамата успяват да се скрият наблизо. Нана притиска Юсуф към себе си и наблюдава как човекът на Отровата приближава Пънар.

– Къде са?!

Мъжът е бесен. Той знае, че е бил само на крачка от целта си.

– Кои?

Пънар се преструва, че не разбира. Въпреки страха си е решена да не издаде приятелката си. Мъжът я хваща за гърлото.

– Нямам време за игрички!

Пънар се опитва да се освободи, но разбира, че няма шанс срещу него.

– Добре, ще ти кажа. Само ме пусни.

Тя печели още няколко секунди за Нана и Юсуф. Когато той разхлабва хватката си, Пънар го поглежда.

– Заминаха. Отидоха на място, на което никога няма да ги намериш.

Дори изправена пред смъртта, Пънар отказва да ги предаде. Човекът на Отровата я поглежда и без колебание я убива. Скрита наблизо, Нана става свидетел на смъртта на приятелката си. Тя притиска ръка към устата си, за да не извика. Цялото ѝ тяло трепери. Болката е огромна, но Нана не може дори да си позволи да заплаче – един звук може да издаде къде са с Юсуф.

Момчето я гледа уплашено, без да разбира защо Нана е толкова разтърсена.

Мъжът се обажда на Отровата.

– Хвана ли ги?

Отровата очаква най-сетне да чуе, че преследването е приключило.

– Не, но усещам миризмата им. Малкият е твой. А жената ще довърша аз.

Човекът на Отровата е уверен, че Нана и Юсуф са наблизо и че е само въпрос на време да ги открие. Отровата е доволен от безмилостността на човека си и продължава да вярва, че този път Нана няма да успее да избяга.

След като опасността отминава, Нана отвежда Юсуф обратно в скривалището им. Момчето усеща, че нещо в нея се е променило.

Нана не може да изтрие от съзнанието си последните мигове на Пънар. Приятелката ѝ е загинала, защото е решила да им помогне.

Тя се обвинява за смъртта ѝ и едва сдържа сълзите си. Но няма право да рухне. Юсуф все още разчита единствено на нея.

А човекът на Отровата е по петите им.

Междувременно Айше вече е подготвила капана си за Ферит. След като открива къде работи, тя използва работодателя му, за да го примами в печатницата.

Ферит е на крачка от това да попадне право в ръцете ѝ. Но в последния момент Волкан успява да го предупреди за капана.

Ферит осъзнава колко близо е бил до залавянето. Предупреждението на Волкан отново му дава възможност да остане една крачка пред Айше – поне засега.