„Наследство“, еп.866: Нана моли Пънар за помощ – какво ще се случи…

В епизод 865 на „Наследство“: Нана е ранена, докато защитава Юсуф от човека на Отровата, но отказва да го остави в ръцете на преследвачите им. Междувременно Ферит отново успява да се изплъзне на Айше, която е решена на всяка цена да открие него и Дога.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 866 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана и Юсуф успяват да се измъкнат от полицията и хората на Отровата, но състоянието на ранената Нана се влошава. Притисната до стената, тя решава да потърси помощ от Пънар, без да подозира, че враговете им са по петите им.

Междувременно Ферит е на крачка от това да признае на Дога, че е нейният истински баща, но в последния момент не намира сили да го направи. А Айше най-сетне открива къде работи Ферит и му залага капан, решена този път да не му позволи да избяга.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана и Юсуф в последния момент успяват да се измъкнат както от полицията, така и от хората на Отровата. След поредното отчаяно бягство двамата намират убежище в изоставена сграда. Но състоянието на Нана се влошава. Раната от ножа продължава да кърви, а болката става все по-силна. Юсуф вижда кръвта и се изплашва.

– Нана, раната ти кърви! Трябва да отидем на лекар. Ами ако ти се случи нещо?

Нана едва държи очите си отворени, но се опитва да не показва пред момчето колко зле се чувства.

– Не можем да отидем в болница, миличък. Това е първото място, на което ще ни потърсят. Ще ни намерят. Не се тревожи, нищо няма да ми стане.

Опитва се да го успокои с усмивка, но болката е прекалено силна.

– Само ще затворя очи за малко. Ще си почина и ще събера сили. Обещавам ти.

Нана заспива, а Юсуф остава до нея. Момчето обаче не може просто да стои и да гледа как състоянието ѝ се влошава. Страхува се, че ако не направи нещо, може да я загуби.

Докато Нана спи, Юсуф напуска скривалището. Забравил за опасността, той тръгва по улиците с надеждата да намери лекарство или някой, който да помогне на Нана. Момчето обикаля наоколо и търси аптека, без да подозира, че отново е в опасност.

Наблизо се намира един от хората на Отровата. Юсуф е само на крачка от това да бъде забелязан. В последния момент обаче Нана го открива и успява да го върне обратно в скривалището.

Уплашена и ядосана, тя го прегръща силно.

– Никога повече не се отдалечавай от мен! Събудих се, а теб те нямаше. Нямаш представа колко много се изплаших. – Исках само да намеря нещо за раната ти – обяснява Юсуф.

Гневът на Нана веднага отстъпва място на обичта. Тя го погалва по главата.

– Знам, миличък. Но трябва да останеш до мен. Тук си в безопасност. А аз те обичам повече от всичко на света.

Нана го притиска към себе си. Колкото и тежко да е собственото ѝ състояние, за нея има само едно важно нещо – да не позволи на Отровата да отнеме Юсуф.

Нана разбира, че не може още дълго да издържи с нелекуваната рана. Болката не отшумява, а тя няма лекарства и не може да рискува да отиде в болница. Когато успява да събере достатъчно сили, взема Юсуф и двамата стигат до телефонна кабина.

Нана има само една надежда – Пънар.

С треперещи ръце използва карта, която е намерила на улицата. Не знае дали ще проработи. След няколко напрегнати секунди от другата страна се чува глас. Нана не казва веднага името си. Вместо това произнася познатите думи:

– Утрото идва дори след най-мрачната нощ. А когато до теб има приятел, можеш да преживееш и най-тъмната нощ.

Настъпва кратко мълчание.

– Нана?! Слава Богу, жива си!

Нана затваря очи с облекчение. След шест месеца най-сетне отново чува гласа на приятелката си.

– Страхувах се, че нещо ти се е случило – казва Пънар.

– Не се тревожи. Добре сме, но имаме нужда от помощ.

Пънар веднага иска да разбере къде са.

– Кажи ми адреса. Ще дойда да ви взема.

Нана обаче я предупреждава:

– Трябва да бъдеш много внимателна. Тези хора са изключително опасни.

– Не мисли за мен. Само ми кажи къде сте.

Нана ѝ дава адреса.

Пънар записва адреса, без да подозира, че опасността вече е близо до нея. Един от хората на Отровата я наблюдава. Когато Пънар забелязва мъжа, разбира, че вероятно я следят. Тя тръгва по странична улица и ускорява крачка, опитвайки се да се отърве от преследвача. Успява.

Малко по-късно стига до мястото, където се крият Нана и Юсуф. Щом ги вижда, Пънар се хвърля към тях и ги прегръща.

– Толкова дълго чаках това обаждане!

Радостта ѝ обаче бързо е заменена от тревога, когато вижда кръвта по дрехите на Нана.

– Ранена си! Можеш ли да ходиш?

– Не мога да отида в болница – отвръща Нана.

Пънар я подкрепя.

– Не се тревожи. Познавам човек, който може да ти помогне.

Нана едва се изправя, а болката я кара да стисне зъби.

– Издържи още малко – окуражава я Пънар. – Вече сте в безопасност.

За първи път от дълго време Нана и Юсуф имат човек до себе си, на когото могат да разчитат. Но опасността все още не е отминала.

Междувременно Ферит се прибира разстроен след случилото се. Влиза рязко в стаята си и затръшва вратата. Айнур, която почиства вътре, се стряска. – Г-н Ферит, какво се е случило?

Ферит започва нервно да крачи из стаята. – Чувствам се ужасно. Почти ѝ казах. Толкова малко ми оставаше...

Той показва с пръсти колко близо е бил до това да разкрие истината на Дога.

– Без колебание изпращам престъпници зад решетките, а когато трябва да говоря със собственото си дете, не мога да намеря думите.

Айнур разбира колко тежко е положението му, но го кара да погледне на ситуацията и през очите на Дога.

– А замисляли ли сте се какво ще стане, когато ѝ кажете? През всичките тези години тя е смятала друг човек за свой баща. За вас истината може да бъде освобождение, но за нея може да означава, че целият ѝ свят се срива.

Ферит замълчава.

Думите на Айнур го карат да осъзнае онова, което дълбоко в себе си вече знае. Той иска Дога да научи, че е неин баща, но истината може да причини огромна болка на детето.

Айше пристига в печатницата, където Ферит работи под чужда самоличност. Показва служебната си карта на собственика и се представя.

– Аз съм комисар Айше. Познавате ли този човек? – пита тя и му показва снимка на Ферит.

Мъжът веднага го разпознава.

– Да. Но не беше по негова вина, комисар. Ставаше дума за някакво дребно провинение.

Айше го прекъсва с истинската причина, поради която издирва Ферит.

– Този човек се издирва за отвличане на дете.

Собственикът е шокиран.

– Какво говорите?

– Къде е той?

Мъжът обяснява, че Ферит се е обадил, че е болен и си е останал вкъщи. Не знае обаче адреса му.

За Айше това не е проблем.

– Не ми трябва адресът му. Просто ще направите точно това, което ви кажа.

Мъжът се съгласява, а Айше започва да подготвя капана си.

По същото време Ферит е вкъщи с Дога. Двамата играят на фризьорски салон, а момиченцето старателно подрежда косата му.

– Готово! – обявява Дога.

Ферит се поглежда в огледалото и се разсмива.

– Додо, мисля, че това е най-хубавата ми прическа досега.

– Чакай! Още не съм свършила.

Дога му слага диадема.

– Ето, сега вече е готово.

– Мисля, че стана съвършено – съгласява се Ферит.

Дога решава, че вече е негов ред да направи нейната прическа.

– Направи каквото искаш, госпожице – отвръща той закачливо. – Даже ще ти направя кок.

Дога обаче има друго желание.

– Не. Само ми сплети косата. Както мама я сплита.

При споменаването на Айше усмивката на Ферит изчезва.

– А как я сплита майка ти? Аз не знам... Но ще опитам.

Въпреки всичко, което се случва между него и Айше, Ферит не може да пренебрегне колко силно Дога продължава да тъгува за майка си.

Телефонът на Ферит звъни. Обажда се собственикът на печатницата, а до него стои Айше и слуша разговора. Ферит кашля, за да звучи болен. – Какво има, шефе?

Мъжът му обяснява, че знае за болничния му, но е получил спешна поръчка, която трябва да бъде изпълнена още същата вечер. Клиентът вече е платил и няма кой друг да свърши работата. – Можеш ли да дойдеш?

– По-добре да остана вкъщи до утре – опитва се да откаже Ферит.

Айше веднага дава знак на собственика да не приема отказа.

– Няма как – настоява той. – Поръчката е спешна. Ставай и идвай. Иначе изобщо не се връщай на работа.

Ферит въздъхва. – Добре, добре. Ще дойда.

Айше поглежда снимката му с удовлетворение.

– Да видим сега, г-н Ферит, какво ви е подготвило бъдещето...

След това се обажда на Кара и му съобщава, че е открила работното място на Ферит.

– Веднага доведи екипа на адреса, който ще ти изпратя.

Капанът е готов. Остава само Ферит да се появи.

След разговора Дога разбира, че Ферит трябва да излезе.

– Имаш работа, батко Ферит? – Да, Додо. – Важна ли е?

Ферит я поглежда с обич.

– Да. Но никога не забравяй едно – ти си по-важна за мен от всяка работа.

Той я целува, а Дога му отвръща с целувка.

– Благодаря ти, батко Ферит.

След това момиченцето отново моли да се обадят на Айше.

– Може ли да се обадим на мама? – По-късно, Додо. Майка ти работи. – Но ти винаги казваш това. Моля те! Искам да ѝ покажа прическата. Мама ще се зарадва.

Ферит се замисля и този път се съгласява.

– Всъщност това е добра идея. Ако види колко си весела и щастлива, ще ѝ стане приятно.

Дога кимва радостно.

Телефонът на Айше звъни точно когато тя организира полицейската операция.

– Той се обажда. Тихо! – предупреждава тя останалите.

Ферит включва Дога в разговора.

– Виж, мамо, с Додо си играхме на фризьорски салон. Тя поиска да ти се обадим.
– Мамо, как си? Направих прическа на брат Ферит! – казва Дога развълнувано.

Айше прикрива напрежението си и говори спокойно с дъщеря си.

– Станала е много хубава, миличка. А ти как си? Как минава денят ти?

Дога признава, че би била истински щастлива само ако майка ѝ беше при нея.

– Мразя онзи лош човек. Заради него не мога да те виждам.

Думите на дъщеря ѝ засилват решимостта на Айше.

– Остава още съвсем малко, миличка. Мама скоро ще го намери. Дори да се опита да избяга, ще го намеря.

Ферит не подозира, че тези думи всъщност са насочени към самия него.

Той решава да прекрати разговора.

– Майка ти има работа. Да не я задържаме повече. Хайде, Додо, кажи ѝ довиждане.

Ферит затваря.

Айше остава с телефона в ръка. Този път знае, че е много близо до него.

– Още малко, Ферит. Времето ти почти изтече...