В епизод 860 на „Наследство“: Ферит научава истината, която Айше и Корай са крили от него с години – Дога е негова дъщеря. Междувременно Яман и Ферит позволяват на Отровата да избяга, за да ги отведе до Юсуф, но похитителят разкрива капана. Ще успее ли Яман да го проследи и да открие мястото, където държи Юсуф?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 860 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман най-сетне открива Юсуф и се изправя лице в лице с Отровата, решен на всяка цена да спаси племенника си. След ожесточена битка той успява да измъкне момчето, но самият Яман е тежко ранен и силите му бързо го напускат. Когато Нана пристига, отказва да го остави и настоява тримата да си тръгнат заедно, но Яман я моли да спаси Юсуф и ѝ поверява най-ценното, което има. Следва болезнено сбогуване, в което Яман изпраща Нана и Юсуф далеч от опасността и ги гледа как се отдалечават до последния си дъх. Но кошмарът все още не е приключил – Отровата отваря очи и прошепва, че всичко тепърва предстои...
Междувременно Ферит взема Дога със себе си, след като научава, че Айше години наред е крила от него истината, че той е нейният баща.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман е по петите на Отровата
Отровата пристига в склада, където един от хората му го посреща.
– Заехме позициите си, както наредихте. Останалите също се подготвят и скоро ще пристигнат.
Отровата веднага пита за лекарството. – Донесе ли го?
– Ето го.
Мъжът му подава флакон с червената течност. Отровата го оглежда доволно.
– Чудесно. Ще продължим оттам, докъдето стигнахме, малък Къръмлъ.
Той обаче не подозира, че Яман вече е стигнал до склада и наблюдава отвън. – Тук съм, Юсуф. Тук съм, юначе – говори си сам Яман.
Вътре Юсуф чува шум и веднага се изправя с надеждата, че чичо му е дошъл.
– Чичо?
Отровата бързо разбива надеждите му. – Няма го вече чичо ти. Имаш само мен. Още ли се надяваш, момче? Не ти ли казах, че надеждата е слабост? Никой няма да дойде. Това е последната ти спирка. Не ти ли казах, че вече си мой?
Той напомня на Юсуф, че Яман е обещал да го спаси, но според него не е изпълнил обещанието си. След това му показва флакона с лекарството. Уплашеният Юсуф отстъпва.
– Не...
– Чичо ти ме залови, но аз успях да се измъкна. Знаеш ли защо? Заради теб.
Юсуф обаче продължава да вярва на Яман. – Чичо ще дойде и ще ме спаси!
Думите му ядосват Отровата. – Още се надяваш? Няма значение. След тази последна доза всичките ти надежди ще изчезнат. Щом ти я поставя, всичките ти спомени от миналото ще бъдат заличени.
Ужасеният Юсуф едва сдържа сълзите си. – Чичо... спаси ме...
Яман се промъква в склада
Докато Отровата се подготвя да постави лекарството на Юсуф, Яман започва да обезврежда хората му един по един. Първият пада, преди да успее да предупреди останалите. Мъжът, който пази на вратата, чува шум и пита какво става. Другият му отговаря, че също е чул нещо и тръгва да провери. Яман го пресреща и го поваля с един удар. Охранителят на входа разбира, че нещо не е наред. Изважда пистолета си, зарежда го и тръгва натам.
– Кой е там? Не мърдай!
Яман се преструва, че се предава. – Добре. Предавам се.
Само миг по-късно се нахвърля върху мъжа и го поваля с удари.
Вече нищо не стои между Яман и Юсуф.
„Не са в мислите ми, а в сърцето ми!“
В същото време Отровата приготвя поредната доза.
– Готов ли си да започнем отначало, малък Къръмлъ? Скоро ще забравиш чичо си, Нана и всички останали.
Но Юсуф не се предава. – Няма да забравя нито чичо, нито Нана! Те не са в мислите ми, а в сърцето ми. Как ще ги изтриеш от сърцето ми?
Юсуф се нахвърля върху Отровата и отчаяно се опитва да се освободи.
– Стига, момче! – ядосва се Отровата. – Инатът е хубаво нещо, но понякога трябва да приемеш, че си загубил. Чичо ти не те ли е научил на това?
Юсуф успява да се изплъзне от ръцете му. – Пусни ме!
– Започваш да ми лазиш по нервите.
– Пусни ме!
Отровата отново го хваща. – Не можеш да избягаш. Вече си мой. Ще бъдеш мой роб, като домашен любимец.
Юсуф продължава да се съпротивлява. – Пусни ме! Не можеш да изтриеш чичо и Нана!
Отровата го поглежда заплашително.
– Ще забравиш всичко. А ако продължаваш да ми повтаряш, че не можеш да ги забравиш, защото са в сърцето ти, ще изтръгна и сърцето ти!
Яман пристига точно навреме
Тъкмо когато Отровата заплашва Юсуф, че ще изтръгне сърцето му, Яман се появява и спира ръката му. – От мен не можеш да избягаш. С удоволствие ще изтръгна злото ти сърце.
След това поглежда към Юсуф и му казва да се отдалечи. Отровата е изненадан.
– Къръмлъ...
Яман го поваля с удар. – Точно така. Аз съм!
Той се нахвърля върху Отровата и започва да го удря. – Ще съжаляваш за всичко, което причини на семейството ми!
Следва нов удар. – Ще съжаляваш за всички невинни хора, чиито животи отне и съсипа!
Яман притиска ранената ръка на Отровата и продължава: – Ще съжаляваш и за всяка болка, която причини на племенника ми!
Юсуф наблюдава отстрани, докато Яман поваля Отровата на земята.
„Знаех, че няма да ме оставиш!“
Яман веднага отива при Юсуф, прегръща го, целува го и гали лицето му. Момчето го гледа със сълзи в очите. – Тук си, чичо! Знаех си! Знаех, че няма да ме оставиш!
– Тук съм, юначе. Няма да те оставя.
Яман го притиска още по-силно към себе си. – Няма да те оставя. Никога няма да те оставя.
Докато двамата са прегърнати, Отровата се съвзема и посяга към ножа. Яман продължава да успокоява Юсуф: – Няма да те оставя...
В този миг Отровата забива ножа в гърба му. Въпреки болката Яман не пуска Юсуф и продължава да го гали.
– Мислеше, че ще бъде толкова лесно? – подиграва му се Отровата. – Змиите захапват собствените си опашки и пак не умират, Къръмлъ. С теб е свършено. Аз ще отгледам племенника ти. Той ще бъде мой роб и ще прави всичко, което поискам.
Отровата забива ножа в Яман за втори път.
„Никога повече няма да докоснеш семейството ми!“
Въпреки раните Яман намира сили да се обърне срещу него и го поваля. – Никога повече няма да докоснеш семейството ми!
Яман забива ножа в гърдите на Отровата. Юсуф уплашено закрива очите си. – Никога повече няма да докоснеш племенника ми!
Яман го пронизва отново, след което пуска ножа и стиска Отровата за гърлото. – Твой ред е да умреш. Това е цената за всичко, което си направил.
Дори в този момент Отровата продължава да го заплашва. – Няма да излезеш жив оттук. Десетки мои хора идват насам. Ако нещо ми се случи, ще убият и теб, и племенника ти. Ще те накарат да гледаш как той умира, а след това ще убият и теб.
Юсуф слуша ужасен.
– Никога, негоднико! – отвръща Яман.
– Чичо, да тръгваме! – моли го Юсуф.
Момчето поглежда към вратата и разбира, че хората на Отровата вече пристигат. Отровата се усмихва.
– Те са тук. Аз си отивам, Къръмлъ, но и ти ще дойдеш след мен.
След тези думи той губи съзнание.
Яман обещава да изведе Юсуф от склада
Яман веднага се обръща към племенника си. – Ела тук, юначе.
Уплашеният Юсуф се приближава. – Чичо, какво ще правим? Да тръгваме!
Яман го поглежда право в очите. – Вярваш ли ми, юначе?
Юсуф кимва. Яман го моли да издържи още малко. – Затвори очи и си запуши ушите. Добре ли?
Юсуф отново кимва. – Ще те измъкна оттук.
Момчето се навежда и изпълнява думите му. А Яман зарежда пистолета и се приготвя да посрещне хората на Отровата.
„Ти си моето семейство!“ – последният зов на Нана към Яман
Яман и Юсуф излизат от склада на Отровата, хванати за ръце. Яман едва се държи на краката си, а Юсуф се опитва да му вдъхне сили. – Дръж се, чичо! Дръж се!
Точно тогава с такси пристига Нана.
– Юсуф! Ябан!
Тя казва на таксиметровия шофьор да я изчака, защото след малко ще се върнат, но той отказва и потегля. Нана вижда Юсуф и щастливо се втурва към него.
– Моето пиленце!
Но само след няколко крачки спира. Погледът ѝ се приковава в Яман. Вижда състоянието му и разбира, че нещо не е наред. Яман се опитва да прикрие раните си, за да не я плаши. Въпреки болката прави опит да ѝ се усмихне, но вече диша трудно и започва да кашля.
– Яман?...
Юсуф се затичва към Нана.
– Нана!
Тя го прегръща силно.
– Моето пиленце!
След това отново поглежда към Яман.
– Не...
Силите му го напускат и той се отпуска до насипа край пътя.
Нана се втурва към него.
– Не! Не! Не! Дръж се! Моля те, дръж се!
Тя коленичи до него и веднага посяга към телефона си. – Ще повикам линейка. Полицията също ще дойде.
Яман едва успява да проговори. – Няма време...
– Какво говориш?! Само си ранен. Ще те закарам в болницата!
– Вече нямаме време.
Нана отказва да приеме думите му. – Не е вярно! Имаме време. Имаме още много време...
Двамата се докосват нежно, а Яман едва си поема въздух. – Трябва да тръгнеш. Сега.
Нана доближава лицето си до неговото и челата им се допират. И двамата осъзнават, че може би се сбогуват. Яман я гледа и с последни сили изрича:
– Не бих заменил нито една секунда, която преживях с теб... за нищо на света. Помня всеки миг, който сме имали. Всичко е запечатано в ума и в сърцето ми.
Нана е съкрушена.
– Моля те, не говори така. Не говори, сякаш се сбогуваш с мен.
Но Яман знае, че опасността още не е отминала. – Трябва да тръгнеш. Хората му идват насам.
Двамата поглеждат към Юсуф, който стои наблизо и не спира да плаче. – Чичо...
Яман събира останалите си сили и казва на Нана: – Изведи Юсуф оттук веднага. Колата е горе, под дърветата. Ключът е на таблото. Просто се качете и тръгвайте.
За Яман вече има значение само едно – Нана и Юсуф да се измъкнат оттам, преди хората на Отровата да пристигнат.
Нана плаче и отказва да приеме, че Яман се предава. – Не можеш да се предадеш, Ябан! Стани и се хвани за мен. Хайде, ставай. Ще си тръгнем заедно. Хайде!
Тя го хваща и отчаяно се опитва да му помогне да се изправи, но Яман я спира. – Стига вече, упорита козичке. Спри...
Въпреки болката той ѝ се усмихва нежно. – Не бъди толкова упорита.
– Ще бъда! Чу ли ме? Ще бъда! Ставай! Ще си тръгнем заедно. Ябан...
Нана не спира да плаче. – Не се изморявай да говориш...
Яман затваря очи за миг и събира сили.
– Това е единственият ти шанс да спасиш Юсуф. Ще тръгнеш с него.
Нана поклаща глава. – Не мога да го направя. Не мога да си тръгна без теб. Няма начин. Не мога да те оставя.
По лицето на Яман се стичат сълзи.
– Ти си моето семейство – продължава Нана. – Няма да те оставя. Не мога да те оставя тук и няма да го направя. Никога! Ще остана с теб. Каквото и да се случи, ще го посрещнем заедно.
Яман я гледа през сълзи. – Знам. Знам, че няма да ме оставиш. Никога не си ме оставяла. Винаги си се борила.
Той прави кратка пауза, опитвайки се да си поеме въздух.
– Но сега ще се бориш отново. Заради Юсуф. Само човек, който го обича толкова силно, колкото ти, може да го защити.
Съкрушена, Нана успява единствено да прошепне: – Яман...
„Сбогом, любов моя“ – последното сбогуване с Яман Къръмлъ
– Не ме оставяй... – плаче Нана.
Яман едва диша. Сълзите се стичат по лицето му, докато събира последните си сили, за да ѝ каже най-важното. – Поверявам ти Юсуф. Пази това, което оставяме след себе си.
Нана не може да сдържи риданията си. Яман продължава с прекъсващ глас: – Знай, че винаги ще бъда до теб. В сянката на някое дърво. На върха на планината. Когато напролет разцъфнат цветята. Докато слънцето залязва. В полета на някоя птица. И всеки път, когато Юсуф се усмихне, ще виждаш мен...
Юсуф вече не издържа.
– Чичо!
Момчето се затичва към Яман и се хвърля в прегръдките му.
– Не ме оставяй, чичо! Моля те, не ме оставяй!
Нана също ги прегръща. Тримата остават притиснати един към друг и плачат.
Яман не спира да целува Юсуф и да гали лицето му. Все по-трудно си поема въздух и на моменти затваря очи, но продължава да държи племенника си в прегръдките си.
След това протяга ръка и нежно погалва Нана. Юсуф хваща ръката му.
– Чичо...
Яман го целува още веднъж, а после поглежда Нана. Само с поглед ѝ дава знак, че е време да вземе Юсуф и да тръгне. Нана го гледа през сълзи. Не иска да се отдели от него. Погалва лицето му, навежда се и го целува по челото за последен път.
– Това, което оставяш след себе си... – прошепва тя. – Ще го пазя. Бъди спокоен...
Нана го погалва още веднъж, а Яман отново ѝ дава знак да тръгва.
Тя се обръща към Юсуф. – Хайде, миличък.
– Не! Нана, нека не тръгваме! Да не оставяме чичо!
– Хайде, миличък. Трябва да тръгнем.
– Не, Нана! Не искам да оставяме чичо!
– Трябва да вървим. Хайде...
Юсуф стиска ръката на Яман и отказва да я пусне.
– Чичо! Чичо!
– Хайде, миличък, моля те... – настоява Нана през сълзи.
Юсуф продължава да се съпротивлява, но Нана най-сетне успява да го отдели от Яман. Тя трябва да изпълни последната му молба и да отведе момчето далеч от хората на Отровата. Нана поглежда Яман с огромна болка, а той вече едва диша.
С протегната ръка Яман гледа как любимото му семейство се отдалечава.
Нана и Юсуф вървят прегърнати и плачат. Юсуф не спира да се обръща назад.
– Чичо! Чичо! Чичо!
Останал сам, Яман загребва шепа пръст и я стиска в ръката си. Сякаш усеща какво се случва, Нана внезапно спира. Обръща се. Погледите им се срещат отдалеч.
Без думи Нана и Яман си казват последно сбогом.
Нана затваря очи, целува Юсуф и отново го повежда напред. – Хайде, миличък... хайде.
Юсуф продължава да вика чичо си, докато двамата постепенно се отдалечават.
Яман обаче все още не затваря очи. Той се бори до последния си дъх, за да види Нана и Юсуф да напускат опасното място.
Едва когато двамата почти изчезват от погледа му, Яман прошепва:
– За семейството ми... Да... За да ги върна у дома...
В същото време в склада Отровата внезапно отваря очи.
Той все още е жив.
– Още не е свършило, Къръмлъ...
А навън Яман остава неподвижен, след като е изпълнил обещанието си – спасил е Юсуф и е изпратил семейството си към безопасността, преди силите окончателно да го напуснат.
„Отне ми дъщерята!“ – Ферит разкрива лъжите на Айше
Айше, Корай и Неше пристигат в училището, за да вземат Дога. Там обаче ги очаква изненада.
– Добре дошли, но малко закъсняхте. Мисля, че баща ѝ я взе малко преди вас – обяснява жената.
Айше я поглежда с недоумение.
– Какво? Кой взе Дога?
– Господин Ферит. Каза, че ще ви се обади.
Айше изпада в паника.
– Какво говорите?! Как може да дадете дъщеря ми на някого, без да ме уведомите?!
Корай също се намесва ядосано:
– Аз съм бащата на Дога! Как може да предадете едно дете на човек, когото не познавате? Ще ви държа отговорни за това!
Точно тогава телефонът на Айше звъни. Обажда се Ферит.
– Ферит! Дога при теб ли е?
Отговорът му я смразява.
– Може би някой ден и ти ще разбереш какво е да бъдеш лишен от детето си. Аз най-сетне разбрах, че имам дъщеря. Как можа да ме лъжеш така? Крила си собствената ми дъщеря от мен. Отне ни годините, които можехме да имаме като баща и дъщеря. Сега и ти ще почувстваш онова, което аз преживях.
Айше се разплаква и отчаяно се опитва да го спре.
– Ферит, моля те... Не затваряй! Ферит...
Но той прекъсва разговора.
Корай и Неше виждат състоянието ѝ и веднага започват да я разпитват.
– Айше, какво става? – пита притеснено Корай.
– Какво се случи, сестричке? Какво каза Ферит? – пита Неше.
Айше едва успява да проговори през сълзи.
– Той вече знае... Знае всичко...
Тя е толкова разстроена, че не може да продължи.
Ферит прекарва първите мигове с дъщеря си
В същото време Ферит наблюдава Дога, която се забавлява на люлките. След всичките години, през които истината е била крита от него, той най-сетне може да гледа момиченцето с ясното съзнание, че това е неговата дъщеря.
Ферит е купил сладолед и за двама им. Отваря този на Дога и ѝ го подава.
– Заповядай.
Дога обаче иска да се увери, че всичко е наред.
– Нали тръгваме, батко Ферит? Каза ли на мама?
– Да, Додо. Говорих с майка ти и я уведомих.
Дога веднага се оживява.
– Ура! Отиваме на почивка!
Двамата се усмихват.
Докато Айше продължава да плаче и отчаяно да търси дъщеря си, Корай започва да се тревожи за последиците от всичко, което е направил.
Ферит целува Дога и я поглежда с усмивка.
– Кой знае какви приключения ни очакват? Готова ли си?
Дога щастливо кимва.
Ферит протяга ръка към нея.
– Готова ли си?
Момиченцето поема ръката му и Ферит отвежда дъщеря си със себе си, докато Айше остава съкрушена, плачейки и викайки името на Дога.
