В епизод 859 на „Наследство“: Яман успява да проследи Отровата и най-сетне го залавя. Решен на всяка цена да разбере къде е Юсуф, той е готов да стигне докрай, но Ферит се намесва в последния момент и го спира да убие единствения човек, който знае къде е момчето.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 858 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман и Ферит нарочно позволяват на Отровата да избяга от болницата, надявайки се той да ги отведе право при Юсуф. Отровата обаче открива проследяващото устройство и се опитва да ги заблуди, без да подозира, че Яман е по петите му и не го изпуска от поглед.
Междувременно Ферит получава неопровержимото доказателство, което променя всичко – Дога е негова дъщеря. Разтърсен от факта, че Айше и Корай са крили детето му от него, той взема Дога от училище и дава ясно да се разбере на Айше, че вече знае истината.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Ферит разкрива на Яман истината за Дога
Епизодът започва в болницата. Яман и Ферит чакат пред стаята, в която е настанен Отровата. И двамата следят вратата – похитителят не бива да им се изплъзне, преди да разкрие къде държи Юсуф. Ферит поглежда към неспокойния Яман и решава да му каже нещо важно.
– Може би сега не е нито мястото, нито моментът, но трябва да ти кажа нещо. Аз...
Не успява да довърши. По коридора се задава Нана и ядосано се насочва към тях.
– Вярно ли е?! Този негодник още го лекуват?! Не ме интересува нищо! Ще го довърша, дори да трябва да си платя за това!
Нана се устремява към стаята, но Яман я хваща за ръката и я спира.
– Спри! Ферит пое случая. Сега той командва.
– А Юсуф?! Не знаем какво става с него! Може да е уплашен, може да си мисли, че сме го изоставили! А този негодник си лежи спокойно?!
– Мислиш ли, че аз искам това?! Полицията вече е тук. Трябва да действаме разумно.
Разтърсена от гняв и безсилие, Нана си тръгва. Яман сяда до Ферит и си спомня за прекъснатия им разговор.
– Какво искаше да ми кажеш?
Ферит събира сили и най-сетне изрича новината: – Пред теб вече стои един баща, братко. Имам дъщеря.
Яман го поглежда изненадано.
– Какво говориш? Как е възможно?
– Подозренията ми се оказаха верни. Дога, дъщерята на Айше... Корай не е неин баща. Тя е моя, Яман. Моя кръв.
Ферит признава, че сега много неща започват да му се струват очевидни. Дога има неговия характер – упорита е и безстрашна, има къдрава коса като него и дори подкрепя същия отбор.
– А когато се усмихне... за една нейна усмивка бих изгорил целия свят.
Яман иска да знае дали приятелят му е напълно сигурен.
– Нямам никакво съмнение. ДНК тестът потвърди истината. Айше и онзи негодник Корай са се съюзили, за да скрият собственото ми дете от мен.
Въпреки усмивката си Ферит е изпълнен с гняв.
– Не гледай, че се усмихвам. Това не е радост. Това е ярост. Отнеха ми дъщерята. Отнеха ми живота.
Яман го пита какво възнамерява да направи. Ферит предлага да излязат навън, където ще му разкаже всичко.
Преди да тръгне, нарежда на полицая пред стаята:
– Не го изпускай от очи. Искам да бъде под постоянно наблюдение.
Отровата бяга от болницата
Малко по-късно Отровата се възползва от удобен момент и успява да избяга. В болницата настъпва суматоха и полицаите тръгват след него. Но бягството му не е случайност.
Яман и Ферит нарочно са му позволили да се измъкне.
В превръзката на ръката му е скрито миниатюрно проследяващо устройство. Докато Отровата е убеден, че отново ги е надхитрил, Яман и Ферит следят всяка негова крачка и чакат той сам да ги отведе до Юсуф.
Отровата открива проследяващото устройство
Докато пътува, Отровата усеща, че нещо не е наред. Спира автомобила край пътя и сваля превръзката от ръката си.
Тогава открива скритото устройство.
– Значи всичко е било нагласено. Къръмлъ ми позволи да избягам, за да го отведа при Юсуф. Подценил съм го.
Но Отровата бързо измисля как да се освободи от проследяването.
Отваря капака на автомобила си и се преструва, че има повреда. Спира преминаваща кола и моли шофьора за помощ. Докато мъжът се навежда над двигателя, Отровата тайно поставя проследяващото устройство в неговата кола.
Само че Яман наблюдава всичко от укритието си и вижда какво прави.
– Хитър негодник. Но аз съм по-хитър.
След като планът с устройството се проваля, Яман решава да продължи да следи Отровата, без да разчита на техниката.
Айше признава, че сърцето ѝ принадлежи на Ферит
Корай влиза в стаята, където Айше нервно събира багажа си. Тя все още не знае, че Ферит е разкрил истината за Дога.
– Това устройва ли те, Айше? Усмихни се малко. Започваме всичко отначало. Миналото остава зад нас.
Айше мълчи и стиска в ръцете си роклята на Дога. Корай продължава да я убеждава, че ще я накара да забрави всичко и ще ѝ докаже колко много я обича.
Тогава Айше избухва:
– Ти си болен! Докато дишам, ще те мразя!
Корай остава невъзмутим.
– За щастие, в мен има достатъчно любов и за двама ни.
– А аз изпитвам към теб само омраза! Сърцето ми принадлежеше на един-единствен мъж. И го загубих заради негодник като теб!
Корай прикрива раздразнението си и настоява Айше да се приготви, защото ще закъснеят.
Ферит взема Дога от училище
Междувременно Корай, Айше и Неше отиват до училището, за да вземат Дога. През целия път Айше има лошо предчувствие. Когато пристигат, учителката ги посреща с изненада.
– Но Дога вече беше взета от баща си.
Айше пребледнява.
– Какво казахте?
– Господин Ферит. Запознахме се на представлението. Бях сигурна, че ви е казал, че ще я вземе.
Айше изпада в паника.
– Как сте могли да дадете детето ми на някого без моето разрешение?!
Корай също избухва:
– Аз съм бащата на Дога! Как можахте да дадете детето ми на чужд човек?! Ще отговаряте за това!
Точно тогава телефонът на Айше звъни. Тя вижда името на Ферит и веднага вдига.
– Ферит?! Ти ли взе Дога от училище?!
„Най-сетне научих истината“
Ферит седи на пейка край детска площадка и наблюдава как Дога си играе. На лицето му има усмивка. Сега вече знае, че момиченцето, към което винаги е изпитвал толкова силна привързаност, наистина е негова дъщеря. Ферит вдига телефона.
– Веднъж ми каза, че може би и аз ще разбера какво е да бъдеш баща, че още не е късно.
Той поглежда към Дога.
– Знаеш ли какво, Айше? Вече е късно. Но поне най-сетне научих истината.
От другата страна Айше започва да плаче.
– Ферит, моля те... Позволи ми да ти обясня.
Но Ферит не иска да слуша повече. Той прекъсва разговора, оставяйки Айше да осъзнае, че тайната, която е пазила толкова дълго, най-сетне е разкрита.
