В епизод 858 на „Наследство“: Юсуф успява тайно да се свърже с Яман и Нана, но Отровата се появява и прекъсва разговора им. Думите на момчето обаче дават на Яман важна следа и той разбира как може да стигне до Отровата и да открие Юсуф.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 858 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Отровата жестоко си играе с надеждата на Юсуф и се готви да му постави третата доза от лекарството. Яман обаче успява да го проследи и най-сетне го залавя. Похитителят отказва да разкрие къде държи Юсуф и предупреждава, че ако не се върне, момчето ще остане само в тъмния склад. Заслепен от гняв, Яман е готов да убие врага си, но Ферит се намесва в последния момент и го спира да унищожи единствения човек, който може да ги отведе до Юсуф. А Неше и Волкан решават да дадат нов шанс на любовта си.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Отровата си играе с надеждата на Юсуф
В склада Отровата седи в креслото и не сваля очи от свилия се до стената Юсуф. Момчето усеща погледа му и притеснено пита:
– Защо ме гледаш така?
– Не мога да спра да мисля за думите на чичо ти. За любовта му към теб. Въпреки страха си намери смелост да му се обадиш. Значи наистина искаш да избягаш оттук. Наистина много го обичаш.
Отровата замълчава, а после неочаквано признава, че досега е бил заслепен от желанието си за отмъщение.
– Исках чичо ти да изпита моята болка. Но сега разбирам... Това, което направих, е лудост. Злоба и несправедливост. Извърших грях, който не може да бъде поправен.
Думите му дават надежда на Юсуф. Момчето предпазливо се приближава.
– Пусни ме, чичо.
– Добре. Но първо трябва да ми докажеш нещо. Ако успееш, ще бъдеш свободен. Ще се върнеш при чичо си и семейството си.
Юсуф веднага се оживява.
– Наистина ли? Обещаваш ли? Кажи ми какво трябва да направя. Ще направя всичко!
Отровата му поставя привидно лесна задача – за една минута трябва да обиколи склада.
– Мога! – уверено отвръща Юсуф.
Отровата жестоко заблуждава Юсуф
Отровата се преструва, че пуска хронометъра на телефона си, а Юсуф започва да тича. Момчето изпълнява задачата, но похитителят му поклаща глава.
– Още веднъж.
Юсуф тръгва отново. След втората обиколка вече диша тежко, но Отровата пак не е доволен.
– Не. Опитай пак.
Едва след третия опит той кимва одобрително.
– Успях! Сега мога да си тръгна, нали? Обеща ми! – радва се изтощеният Юсуф.
Лицето на Отровата отново става студено.
– За съжаление, не се брои. Не успя от първия път.
Юсуф осъзнава, че през цялото време е бил мамен.
– Не ми се сърди – продължава Отровата. – Трябва да ми благодариш. Дадох ти безценен урок. Надеждата е слабост. Надеждата е илюзия. А зад нея се крият само болка и разочарование.
Той се навежда към момчето.
– Запомни го добре, защото в новия ти живот вече няма да има надежда. Никога повече няма да видиш чичо си. Това вече е твоят дом.
В този момент телефонът му звъни. Човекът, който приготвя лекарството, съобщава, че новата доза е готова и вече е в Истанбул.
Отровата категорично отказва той да идва в склада. – Никой не трябва да знае за това място. Ще дойдеш там, където ти кажа.
След разговора Отровата се обръща към Юсуф.
– Когато се върна, ще ти сложа третата доза. Това е последният ден, в който ще помниш предишния си живот.
Той затваря Юсуф в тъмния склад и тръгва за срещата.
Яман устройва капан на Отровата
На тъмна и безлюдна улица Отровата се среща с лекаря, който му носи новата доза.
– Лекарството е много силно. Трябва да бъдеш внимателен – предупреждава го лекарят. – Ако се случи нещо, веднага се свържи с мен.
Отровата взема флакона и го разглежда. – Тази вечер всичко ще приключи. Отровата ми ще погълне племенника на Къръмлъ...
Тогава забелязва, че лекарят е напрегнат. Ръцете му треперят.
– Защо ти треперят ръцете?
– Съжалявам...
Преди Отровата да успее да реагира, усеща убождане във врата. Някой го е нападнал в гръб.
– Къръмлъ... – успява да промълви той.
Зад него се разнася гласът на Яман.
– Браво, позна. Човекът, който ще отвори пред теб портите на ада.
Краката на Отровата омекват и той рухва на земята.
Ловецът се превръща в плячка
Когато Отровата идва в съзнание, вече е завързан за стол. Този път той не е ловецът, а пленникът.
Яман застава пред него.
– Получи каквото искаше – подигравателно казва Отровата. – Вече съм в ръцете ти.
Но дори заловен, той продължава да провокира Яман.
– Мислиш си, че сега можеш да правиш с мен каквото поискаш. Грешиш. Можеш да ме измъчваш, можеш да унищожиш тялото ми, но няма да получиш онова, което е в главата ми.
После добавя: – А в главата си държа племенника ти.
Яман забелязва, че Отровата тайно се опитва да освободи ръката си, но не го спира веднага. Изчаква подходящия момент, сграбчва китката му и я притиска към масата.
След това забива нож в дланта му.
Отровата изкрещява от болка.
– Казах ти, че ще откъсна ръката, която посегна на семейството ми! Ако не ми кажеш къде е Юсуф, ще те разкъсам на парчета!
Яман го сграбчва за гърлото.
– Говори! Къде е Юсуф?!
Но дори измъчван, Отровата не отстъпва.
– Можеш да ме убиеш, Къръмлъ, но никога няма да го намериш. Само аз знам къде е племенникът ти. Ако не се върна при него, ще умре там – сам, в тъмнината.
Ферит спира Яман в последния момент
Гневът на Яман взема връх. Той насочва оръжието си към Отровата и е готов да натисне спусъка.
Тогава в склада нахлуват Ферит, Кара и Волкан.
– Яман!
Ферит вижда какво се готви да направи приятелят му.
– Не смей!
– Махай се, Феро! Този човек трябва да умре!
Ферит се опитва да го вразуми.
– Залови го! Направи невъзможното. Но ако го убиеш, ще изгубиш единствения си шанс да намериш Юсуф.
Яман е убеден, че Отровата никога няма доброволно да разкрие къде държи момчето.
– Този негодник никога няма да каже къде е Юсуф. За него всичко това е игра, но аз ще сложа край на играта му!
Ферит застава между него и Отровата.
– Не! Гневът те е заслепил, Яман. В момента дори не мислиш за Юсуф. Няма да ти позволя да направиш тази грешка.
– Знаеш ли кого защитаваш?! Махни се от пътя ми, Ферит! Ти си най-добрият ми приятел, но не ме принуждавай!
Ферит разбира, че думите вече не са достатъчни. Вдига оръжието си.
– Яман Къръмлъ! Не ме принуждавай да те арестувам.
Двамата се изправят един срещу друг.
След напрегнато мълчание Яман най-сетне сваля оръжието.
Ферит нарежда:
– Откарайте този негодник в болницата. След това – в участъка.
Преди да го отведат, Ферит се навежда към Отровата.
– Ако имаш поне малко разум, на разпита ще започнеш да говориш.
Въпреки болката Отровата само се усмихва.
За него играта все още не е приключила.
Неше и Волкан си дават нов шанс
Когато изглежда, че връзката между Неше и Волкан окончателно е приключила, чувствата им се оказват по-силни от проблемите, които ги разделят. След дълга вътрешна борба двамата решават да се съберат.
И Неше, и Волкан разбират, че не могат един без друг. Те се прегръщат, решени този път да не позволят нищо отново да застане помежду им.
