„Наследство“, еп.858: Яман открива как да стигне до Отровата – какво ще се случи

В епизод 857 на „Наследство“: Яман и Нана най-сетне откриват следа към Юсуф и вярват, че са на крачка от спасението му. Но Отровата отново ги изпреварва и отвлича момчето, оставяйки след себе си две нови жертви. Ще успее ли Яман да спаси Юсуф, преди да е станало твърде късно?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 858 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

След смъртта на Акча Яман се заклева, че ще върне Юсуф у дома и ще накара Отровата да плати за всичко. Междувременно момчето намира сили да се противопостави на похитителя си – унищожава лекарствата му и успява тайно да се свърже с Яман и Нана. Разговорът им е прекъснат от Отровата, но думите на Юсуф дават на Яман важна следа, която може да го отведе до скривалището. В същото време Ферит подрежда парчетата от пъзела и стига до разтърсващо подозрение – възможно ли е Дога да е негова дъщеря, а Айше и Корай да са крили истината от него през цялото време?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Акча губи битката за живота си. Яман, Нана, Айнур и Адалет пристигат в болницата, за да се сбогуват с нея за последен път. Зад стъклото виждат леглото, покрито с бял чаршаф.

Айнур едва сдържа сълзите си.

– Тя беше като майка за нас. Не мога да повярвам, че си отиде...

– Нека почива в мир. Бог да я дари с вечен покой – промълвява Адалет.

Яман мълчаливо влиза в стаята. Приближава се до леглото и внимателно повдига чаршафа, за да види лицето на Акча за последен път.

Болката го задушава, но той отказва да се разплаче.

– Дойдох да се сбогувам с теб. Всички плачат, но аз... аз не мога. Още не. Имам нещо, което трябва да свърша. Трябва да намеря негодника, който ти причини това, и да върна Юсуф.

Яман е убеден, че ако Акча можеше да говори, щеше да го изпрати незабавно при момчето.

– Знам какво би ми казала: „Какво чакаш? Върви и доведи внука ми!“ Обещавам ти, лельо, ще го направя. Ще върна Юсуф. А след това човекът, който ти причини това, ще плати за всичко.

Гласът му трепери, но той продължава да се държи. Коленичи до леглото, хваща ръката на Акча и я целува.

– Прости ми, че не успях да те защитя. Но ще изпълня обещанието си. Кълна се.

Яман внимателно покрива лицето ѝ с чаршафа, поглежда я за последен път и излиза. От другата страна на стъклото Нана, Айнур и Адалет го очакват. Никоя от тях не намира сили да проговори.

В склада се чува звън от счупено стъкло. Юсуф разбива една след друга ампулите с лекарството на Отровата и съдържанието им се разлива по бетонния под.

Момчето трепери, но този път не отстъпва. – Вече няма да можеш да ми правиш тези инжекции! Няма да ми навредиш!

Отровата се усмихва и спокойно се приближава. Слага ръце върху раменете на Юсуф и го поглежда право в очите.

– Малък Къръмлъ... Значи реши да се съпротивляваш. Добре. Знаеш ли какво обичам най-много? Да пречупвам съпротивата. Колкото повече се бориш, толкова по-голямо удоволствие ще ми достави да те пречупя.

Юсуф го гледа с омраза, макар да не успява напълно да скрие страха си. – Знаеш ли какво виждам, когато те гледам? Малко лъвче, което показва зъбите и ноктите си. Но накрая и лъвчето губи инстинктите си, става кротко и се превръща в обикновено коте.

Отровата се навежда още по-близо до него.

– Не се притеснявай. Няма да ти извадя зъбите. Ще изтръгна душата ти. Това е цената на пленничеството.

– Ти си чудовище! – отвръща Юсуф и го заплюва в лицето.

Отровата невъзмутимо избърсва бузата си. – Знам. Благодаря за комплимента. Но не си мисли, че ще се измъкнеш от третата доза.

Той сваля якето си и посяга към куфарчето с лекарствата. Когато го отваря обаче, става ясно, че Юсуф е унищожил ампулите и засега е успял да осуети следващата инжекция.

Момчето е уплашено, но не губи надежда. Вярва, че чичо му ще го намери и ще го спаси.

След като Юсуф унищожава ампулите, Отровата веднага се обажда на човека, който приготвя лекарството. – Партидата, която направи, е унищожена. Трябва ми нова. Веднага.

Мъжът обяснява, че се е укрил извън града и ще му трябва време, за да приготви и достави новото количество.

– Побързай. Не изпитвай търпението ми.

Отровата затваря и се обръща към свилия се до стената Юсуф. – Ще си платиш за тази беля, но след инжекцията. Какво има, малък Къръмлъ? Изтощен ли си? Отдавна не си ял, нали? Аз също. Ще си приготвя нещо вкусно. Не се тревожи, ще ти оставя каквото остане.

Отровата сваля якето си и се отдалечава. Юсуф изчаква стъпките му да заглъхнат и веднага действа. Промъква се до оставеното яке и бърка в джоба. Напипва ключ. Взема го и изчаква подходящия момент. После отключва едно от чекмеджетата и открива телефон.

С треперещи пръсти набира познатия номер.

– Чичо? Ти ли си?

От другата страна настъпва кратка тишина.

– Юначе? – чува гласа на Яман.

– Миличък! – възкликва Нана, едва сдържайки сълзите си.

– Много ми липсвате...

Яман веднага се опитва да разбере къде се намира.

– Къде си, юначе?

– Не знам. Той излезе. Много е лош. Не се чувствам добре, чичо. Това чудовище ми прави инжекции и от тях всичко ми се обърква.

Яман се опитва да запази спокойствие.

– Знам. Но ще те намеря. Обещавам ти, ще те върна у дома.

– Изчакай ни, миличък – намесва се Нана. – Търсим те навсякъде. Само издържи още малко.

Яман кара Юсуф внимателно да огледа помещението и да им каже дали вижда нещо, по което могат да определят местоположението му.

– В някакъв склад съм. Наоколо има разни неща... Не знам къде се намирам.

Нана се опитва да му вдъхне кураж.

– Помниш ли какво ти казвах? След всяка нощ идва утро. Не губи надежда. Ще победим злото.

Яман също го насърчава: – Не плачи. Бъди силен. Ти си Юсуф Къръмлъ, моят племенник.

Той пита дали телефонът има интернет, за да им изпрати местоположението си, но апаратът е стар и няма такава възможност.

Тогава Юсуф задава въпроса, който разкъсва сърцата им: – Къде е леля? Много ми липсва. И аз ли ѝ липсвам?

Яман не му казва за смъртта на Акча.

– Всички много ни липсваш. Но сега трябва да се съсредоточиш. Огледай се още веднъж. Има ли прозорец?

Юсуф се оглежда.

– Няма. Но... по пътя видях една висока кула.

Яман веднага се хваща за тази следа. – Кула? Може да е антена. Близо ли беше до склада?

– Не помня. Инжекциите ме объркват... Унищожих лекарствата му и той не можа да ми сложи следващата инжекция. Ела да ме вземеш, преди да намери още, чичо.

В този момент се чува шум. Юсуф застива.

– Той няма да дойде, малък Къръмлъ.

Отровата се е върнал. Той сграбчва ръката на момчето и телефонът пада на пода.

– Не смей да го докосваш! – изкрещява Яман от другата страна.

Отровата вдига телефона. – Малкият Къръмлъ не се предава. Наследил е от чичо си и ума, и смелостта.

– Ще те намеря! Ще платиш за всичко!

Заплахата на Яман не го впечатлява.

– Знаеш ли на кого ми приличаш? На мен. И аз не можех да приема смъртта на сина си. Виках му: „Сине, отвори очи! Джанер, отвори очи!“ Мислех си, че ако го повтарям достатъчно дълго, той ще се събуди. Но така и не отвори очи.

Яман мълчи, а Отровата продължава:

– И ти сега си мислиш, че ще спасиш племенника си. Но няма да го спасиш. Съдбата му беше решена в деня, в който умря синът ми. Съжалявам те. Наистина.

И прекъсва разговора.

Яман и Нана отново губят връзка с Юсуф, но този път момчето успява да им остави важна следа – високата кула, която е видяло по пътя към склада.

След като Отровата прекъсва разговора, в стаята настъпва тежка тишина.

В следващия миг Яман грабва чаша и я запраща с всичка сила към огледалото.

– ЩЕ ТЕ РАЗКЪСАМ НА ПАРЧЕТА!

Нана се стряска от изблика му. Отчаяна, закрива лицето си с ръце.

– Господи, какво ще правим сега? Моля те, покажи ни пътя...

Яман се опитва да овладее гнева си. Изведнъж думите на Юсуф го карат да осъзнае нещо важно.

– Знам откъде да започнем. Намерих начин. Отровата остави следа – собствената си отрова.

Нана го поглежда неразбиращо.

– Как не се сетих по-рано? Юсуф каза, че е счупил ампулите. Оръжието на Отровата са химическите вещества. Значи можем да стигнем до него чрез тях.

– Но как?

Яман си спомня какво му е казал лекарят, когато самият той е бил отровен.

– Веществото, което използва, е рядко. Трудно се намира и още по-трудно може да се прикрие откъде е доставено. Ще открием лекарството, а то ще ни отведе до Отровата. След това ще намерим и Юсуф.

Погледът на Яман се изпълва с решителност.

– И се заклевам... този човек ще плати за всичко.

Късно вечерта Ферит остава сам в кабинета си. В главата му се въртят всички неща, които е научил през последните дни. Опитва се да подреди отделните парчета от пъзела и изведнъж осъзнава какво може да стои зад странното поведение на Айше.

Той скача от стола и удря с длан по бюрото. – Значи са ме лъгали от самото начало?! Това ли е тайната, която свързва Айше и Корай? Дога... Дога моя дъщеря ли е?!

Ферит започва нервно да крачи из кабинета. Колкото повече мисли, толкова по-ясно му се подреждат събитията.

– Всичко започва да си идва на мястото. Айше е мислела, че съм ѝ изневерил. Била е бременна и е вярвала, че не искам детето ни. Затова е потърсила Корай и го е помолила да стане баща на дъщеря ми.

Спира за миг, но мислите му продължават да го връщат назад. Според него по-късно Айше е започнала да съжалява за решението си и е поискала да поправи грешката. Когато Ферит започва да разследва истината за Дога, тя се уплашва от реакцията му и отново търси помощта на Корай.

Тогава Ферит стига до следващото парче от пъзела.

– Този негодник е фалшифицирал резултата от ДНК теста!

Сега вече разбира и защо Айше е решила отново да се омъжи за Корай – така е можела окончателно да сложи край на въпросите около произхода на Дога.

Но после се появява записът.

Благодарение на него Айше разбира какъв човек всъщност е Корай и решава да се откаже от брака. Само че вече е прекалено късно – Корай започва да я заплашва и изнудва.

Ферит застива, когато стига до последния извод.

– И тогава Айше е решила да сложи край на всичко... Простреляла го е.

В кабинета настъпва тежка тишина. Ферит сяда и прокарва ръце по лицето си, опитвайки се да овладее гнева.

Почти е стигнал до истината, но сам разбира, че предположенията не са достатъчни.

– Малко по малко стигаш до истината, Феро. Но ти трябва едно неопровержимо доказателство. Нов ДНК тест. Такъв, чийто резултат никой няма да може да подмени.

Погледът му се променя. Вече знае каква трябва да бъде следващата му стъпка.

– Ако Дога наистина е моя дъщеря... ако сте ме държали далеч от нея през цялото това време... тогава трябва да се страхувате от мен.