„Наследство“, еп.857: Юсуф отново попада в ръцете на Отровата...

В епизод 856 на „Наследство“: Тунджай рискува живота си, за да освободи Юсуф и да му даде шанс да избяга. Все още замаян от инжекциите на Отровата, момчето се лута само в нощта, опитвайки се да намери Яман и Нана. Междувременно Отровата разбира какво се е случило и се изправя срещу Тунджай. Ще успее ли Юсуф да стигне до чичо си, преди Отровата отново да го открие?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 857 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман и Нана най-сетне откриват Юсуф и за миг вярват, че кошмарът е приключил. Но Отровата отново ги изпреварва и отвлича момчето, оставяйки след себе си две нови жертви и подигравателно послание за Яман. Докато Нана рухва от отчаяние, Яман се заклева да измъкне Юсуф от ръцете на врага си на всяка цена.

Междувременно Ферит попада на следа, която поражда шокиращо подозрение – възможно ли е Дога да е негова дъщеря, а не на Корай?

А когато Яман е готов да тръгне след Отровата, едно обаждане от болницата носи нов съкрушителен удар – Акча е починала.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман и Нана обикалят селото със снимка на Юсуф и разпитват хората. Най-сетне един от местните разпознава момчето.

Разказва им, че преди около час негов познат на име Хюсеин е намерил Юсуф припаднал в гората и го е отнесъл у дома си. Уверява ги, че Хюсеин е добър човек и със сигурност се е погрижил за него.

Яман веднага му се обажда.

– Господин Хюсеин, разбрах, че при вас има едно момче. Аз съм неговият чичо. Добре ли е?

Хюсеин потвърждава, че Юсуф е при него. Момчето изглежда объркано, но иначе е добре, а съпругата му му е приготвила храна.

После подава телефона на Юсуф.

– Юначе, чуваш ли ме? – пита развълнувано Яман.

– Чичо?... Нана? – несигурно отвръща момчето.

– Не се страхувай. Вече идваме при теб.

След толкова отчаяно търсене Яман и Нана най-сетне вярват, че са на крачка от Юсуф.

Яман и Нана бързат към къщата на Хюсеин, убедени, че след броени минути Юсуф отново ще бъде при тях.

Но когато пристигат, надеждата им рухва.

Отровата е стигнал пръв.

Хюсеин и съпругата му лежат мъртви, а върху масата ги очаква послание:

„Пак не успя, Къръмлъ. Отново съм една крачка пред теб.“

Нана е съкрушена. Само допреди миг е вярвала, че ще прегърне Юсуф и повече няма да го пусне. Вместо това отново се оказва пред следите от жестокостта на Отровата.

Юсуф вече е на задната седалка в колата на Отровата – завързан с въжета и със залепена уста. Момчето отчаяно се опитва да се освободи.

Отровата го наблюдава в огледалото.

– Защо се съпротивляваш? Нали чичо ти дойде да те вземе? Чичо Отрова. Ти сам ми каза къде се намираш.

Юсуф го гледа ужасено.

Няколко часа по-рано Отровата е забелязал, че от скривалището липсва телефон, и веднага е разбрал, че Тунджай го е дал на Юсуф. Тъй като момчето е било замаяно от инжекциите и не е успяло да се свърже с Яман, Отровата решава да го измами.

Обажда се на телефона и се представя за чичо му.

– Аз съм. Нана е с мен. Търсим те. Къде си?

Обърканият Юсуф не разпознава гласа.

– Не знам, чичо. Един човек ме намери. Мога да го попитам за адреса.

Отровата го спира и го кара просто да огледа стаята. Юсуф забелязва сметка за ток и прочита адреса:

– Йенидаг 17, Полонезкьой.

– Добре, юначе. Идвам. Не казвай на никого.

Така Отровата разбира точно къде се намира Юсуф.

В настоящето Юсуф продължава да се бори с въжетата, но не успява да се освободи.

Отровата спокойно го наблюдава в огледалото.

– Можеш да се съпротивляваш. Можеш да опитваш да избягаш. Но запомни едно...

– Дори да успееш, ще те намеря.

Яман е сам в кабинета си. Гневът и безсилието не му дават покой. Отново взема последната бележка на Отровата и прочита думите, които не спират да го преследват:

„Пак не успя, Къръмлъ. Отново си една крачка след мен.“

Стиска листа в юмрука си, а пред очите му отново изплува ужасът в къщата на Хюсеин – телата на мъжа и съпругата му, посланието на Отровата и Нана, която рухва на пода, плачейки за Юсуф.

Телефонът му го връща в настоящето. Получава съобщение от хората си – откритите следи потвърждават, че Отровата стои зад убийствата, но няма нищо, което да ги отведе до него. Издирването продължава.

Яман удря с юмрук по бюрото.

– Бяхме толкова близо... Толкова близо!

Съсипана от поредната загубена следа, Нана влиза в стаята на Юсуф. Всеки предмет там я връща към момчето.

Спомня си как той я посреща с прегръдка и ѝ казва колко много му е липсвала. После в съзнанието ѝ оживява друг щастлив момент – Юсуф я нарича красиво цвете и любопитно я пита как се казва „обичам те“ на грузински. Нана го учи, а двамата се прегръщат.

Следва още един болезнен спомен – посещението им на гробището. Тогава Юсуф стиска ръката ѝ и я моли никога да не го оставя. А тя му обещава, че винаги ще бъде до него.

Нана взема пижамата му, притиска я към себе си и вдишва познатия аромат.

– Моето момче... Не успях да спазя обещанието си. Не мога без теб.

Ляга върху възглавницата му и заплаква.

Яман я намира в стаята и не може да остане безучастен към болката ѝ. Сяда до нея, придърпва я към себе си и нежно погалва косата ѝ.

– Толкова ми липсва... – прошепва Нана. – Той ще се върне, нали? Моля те, кажи ми, че ще се върне.

– Ще се върне.

За да я успокои, Яман я кара да затвори очи и да си представи деня, в който кошмарът вече е свършил.

– Представи си, че колата спира пред имението. Юсуф е здрав и щастлив. Връща се от училище и още щом слезе, ни вика...

Във въображението им Юсуф изскача от колата. – Чичо!

Яман продължава тихо: – Усмихва се и тича към нас. Толкова много сме му липсвали. Навеждам се, прегръщам го и го завъртам, както обича. Притискам го силно и усещам отново аромата му. Целувам го, а той ме целува обратно.

– Добре дошъл, юначе. Радвам се, че си тук.

После Юсуф се хвърля в прегръдките на Нана.

– Как мина училището? – пита го тя.

– Страхотно, Нана! Имам толкова много неща да ти разказвам.

– Тогава ела.

В представите им двамата хващат Юсуф за ръцете и тримата заедно влизат в имението.

Картината е толкова истинска, че за миг болката отстъпва място на надеждата.

Нана отваря очи.

– Когато се върне, повече няма да го изпускаме от поглед. Никога. Нито за миг.

Яман кимва.

– Наистина ще се върне, нали?

– Ще го измъкна от ръцете на този негодник и ще ти върна Юсуф, дори това да ми струва живота.

После я поглежда сериозно.

– Когато Юсуф се върне, ще има нужда от теб. Затова трябва да бъдеш силна. Не се предавай. Заради него.

Нана се изправя.

– Заради Юсуф.

Яман избърсва сълзите ѝ.

– Ще направя всичко необходимо, за да намеря този негодник.

Нана кимва. Вярва му. Вярва, че Яман ще намери Отровата и ще върне Юсуф у дома.

Малко по-късно Яман излиза, а Нана остава сама. Тогава телефонът ѝ звъни.

Обаждат се от болницата. Само за миг лицето на Нана пребледнява. Ръцете ѝ започват да треперят, а от очите ѝ отново потичат сълзи. Току-що е получила още една тежка новина...

Решен на всичко, за да намери Юсуф, Яман тръгва да излиза от имението. Пред вратата обаче го спира разплаканата Нана.

– Трябва да отидем в болницата... Леля Акча...

Нана не успява да довърши. Не е и нужно.

Яман застива, осъзнавайки какво означават думите ѝ.

Волкан не се отказва от опитите да си върне Неше. Той отново застава пред вратата ѝ, този път с букет цветя.

– Исках още веднъж да ти се извиня. Много ми липсваш. Не можем ли да бъдем както преди? Сгреших и разбрах колко несправедлив бях към теб. Моля те, прости ми. Не продължава ли този гняв твърде дълго?

Думите му само разочароват Неше.

– Твърде дълго? Мислиш, че е станало нещо дребно и аз просто ти се сърдя? Очакваш да забравя всичко? Изобщо не си ме опознал, Волкан. Кажи ми, какво според теб означава да обичаш?

Въпросът го сварва неподготвен.

– Да обичаш... означава да обичаш.

Неше се усмихва тъжно.

– Така си и мислех. Някога ми говореше толкова красиви неща, а сега дори не можеш да ми отговориш. Да обичаш означава да вярваш. Не можеш да обичаш човек, на когото нямаш доверие.

Тя признава, че най-силно я е наранило отсъствието му точно когато е имала най-голяма нужда от него.

– Загубих доверието си в теб, Волкан. Затова си върви.

Неше му връща букета.

– Сложи цветята във вода, за да не увехнат като нас.

После затваря вратата. Останала сама, се обляга на нея и едва сдържа сълзите си.

Междувременно Ферит тайно влиза в дома на Корай, решен да открие с какво той принуждава Айше да се омъжи повторно за него.

Докато претърсва стаите, разглежда общите им снимки и забелязва едно и също – на всяка от тях Айше изглежда нещастна.

– С какво я изнудваш? Защо иска да се омъжи отново за теб?

Погледът му се спира върху снимка на Корай, Айше и Дога.

– Единственият начин да спася Айше е да разбера с какво я държиш. Но не мога да го открия. Ще полудея! Какво я държи до този негодник?!

Ядосан, Ферит хвърля рамката на пода. Стъклото се счупва, а зад снимката се показва скрита бележка:

„Някои семейства се крепят на кръвната връзка, а други – на усилията, които влагаме в тях.“

Ферит застива.

– Значи това семейство не се крепи на кръвна връзка?... Възможно ли е Дога да не е твоя дъщеря, Корай?

Мисълта го разтърсва. За първи път допуска, че той самият може да е бащата на Дога . Заедно с надеждата обаче идва и гневът – ако подозренията му са верни, защо Айше е крила истината от него?