„Наследство“, еп.855: Яман провокира Отровата да излезе от скривалището си...

В епизод 854 на „Наследство“: Яман вярва, че най-сетне е открил следа към Юсуф, но вместо племенника си попада в смъртоносния капан на Отровата. Докато отровата бавно прониква в тялото му, Нана се тръгва да го спаси – ще успее ли да стигне навреме?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 855 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Докато Юсуф остава в ръцете на Отровата, Яман решава да обърне играта и да принуди врага си сам да излезе от скривалището. Той публично разкрива истината за смъртта на Джанер – Отровата сам е причинил смъртта на сина си. Провокацията успява и обезумелият от гняв Девран (Отровата) тръгва да се разправи с Яман. Междувременно Ферит продължава да търси причината Айше да простреля Корай и стига до извода, че тя е искала да вземе Дога и да избяга в Германия. Ще успее ли да залови Отровата и най-сетне да разбере къде държи Юсуф?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Айнур и Адалет постепенно се възстановяват след нападението на Отровата, но Акча все още не е дошла в съзнание. Завръщането в имението е болезнено за всички. Следите от случилото се могат да бъдат заличени, но споменът за онзи кошмар ще остане. Яман и Нана се връщат в притихналото имение. В тишината се чуват единствено стъпките им. Следите от нападението все още са навсякъде и само един поглед е достатъчен, за да върне Яман към ужаса от онзи ден.

Пред очите му отново е гледката на охранителите, проснати на земята. Той проверява единия и разбира, че е мъртъв. – Юсуф! Нана! – извиква отчаяно и се втурва към къщата. Намира Адалет жива и веднага се обажда за линейка. След това зарежда оръжието си и се качва на горния етаж. Кръвта на Айнур по пода го отвежда до тежко ранената Акча. – Яман, синко... – едва прошепва тя. – Тук съм, лельо. Къде са Юсуф и Нана? Акча губи съзнание, преди да успее да му отговори.

Яман проверява стаята на Юсуф, но момчето го няма. Следва стаята на Нана. За миг се спира пред вратата, сякаш се страхува от онова, което може да открие зад нея. Накрая събира сили и влиза с насочено оръжие. Там намира Нана вързана и със запушена уста, а върху гърдите ѝ са оставени нож и бележка.

Когато тя отваря очи, Яман с огромно облекчение разбира, че е жива. Освобождава устата ѝ, а Нана едва успява да произнесе: – Той... той е Отровата. Юсуф! Юсуф!

Споменът за думите на Отровата веднага връща страха в очите на Яман. Врагът му беше обещал, че няма да убие Юсуф, а ще го превърне в жив мъртвец – ще заличи Нана и чичо му от съзнанието му, докато момчето не забрави дори кой е. „Ти ми отне сина, Къръмлъ. Животът на племенника ти ще потъне в мрак.“ Яман стиска юмрук. Заканата продължава да отеква в съзнанието му, докато погледът му отново се връща към Нана.

Нана бавно влиза в дневната. За нея имението вече не е същото. Навсякъде вижда следите от щастливите мигове с Юсуф. Погледът ѝ се спира върху мястото, където само допреди дни момчето щастливо духаше свещичката си и благодареше на всички. В съзнанието ѝ оживява и усмивката му, докато танцува с Ойкю. Тогава забелязва плюшената играчка, която Айнур му беше подарила. Взема я и я притиска силно към гърдите си.

– Моето момче... – прошепва тя през сълзи.

Яман се приближава и внимателно ѝ помага да се изправи. Адалет ги уверява, че ще се погрижи за разчистването, но Нана сякаш не я чува. Погледът ѝ се плъзва по останалата украса и пред очите ѝ отново оживява Юсуф. Тримата с Яман са заедно и украсяват имението. Юсуф пита чичо си дали ще му помага, когато Ойкю дойде, а Яман му обещава да остане до него през целия ден. Момчето ликува и щастливо го прегръща.

Споменът е толкова жив, че връщането към празната къща е още по-болезнено.

Яман хваща Нана за ръка. – Ела с мен.

Двамата стигат до стаята на Юсуф и спират пред затворената врата. Нана се взира в нея и сякаш отново чува смеха на момчето. Спомня си как стаята е била разхвърляна, а двамата са превръщали всичко в игра. Тя го пита дали е готов за мисията, а Юсуф весело отдава чест и заявява, че е готов. След миг Нана го поваля на леглото, разсмива го и го обсипва с целувки.

Сега зад същата врата цари тишина. Нана протяга ръка, но не успява да я отвори.

– Иска ми се, когато отворя, Юсуф да излезе и да ме прегърне. Да ми каже: „Нана, липсваше ми“...

Гласът ѝ се пречупва. – Но няма да излезе...

Нана се свлича на пода и избухва в плач. – Не мога да вляза. Не мога да отворя тази врата. Иска ми се всичко това да е кошмар и просто да се събудя. Без него нищо няма значение.

Яман също едва сдържа болката си, но коленичи до нея и я хваща за ръката.

– Това е кошмар. И ще се събудим от него. Обещавам ти. Юсуф ще бъде добре. Всичко отново ще бъде както преди.

Нана го поглежда през сълзи. – Отново ще бъдем заедно – прошепва Яман.

Той сяда до нея и я прегръща. Нана се сгушва в него и отново прошепва:

– Моето момче...

В опустялото имение Яман и Нана се държат един за друг и за надеждата, че Юсуф ще се върне при тях.

Яман разговаря с Ферит и иска да знае дали в скривалището на Отровата са открити отпечатъци и на други хора.

Ферит му обяснява, че освен тези на Отровата и Юсуф са намерени още четири различни следи. Установено е, че част от тях принадлежат на Тунджай, Айбарс и Баран, но самоличността на още един човек остава неизвестна. Полицията продължава проверките, а на мястото вече се извършват и разкопки.

След това Ферит пита приятеля си как се чувства след отравянето.

– Противоотровата подейства, но не мога да кажа, че съм добре. Няма да бъда добре, докато не намеря Юсуф.

Ферит се опитва да го успокои. Според него, ако Отровата е искал да направи нещо друго с момчето, вече е имал възможност. След като го е отвлякъл заради плана си, ще го пази жив.

Яман благодари на приятеля си и затваря, но безсилието го измъчва. Ядосан, удря с ръка по бюрото.

По-късно същата вечер Яман отново разговаря с Ферит, този път в градината на имението. Нана също идва при него.

Ферит има важна новина. При разкопките е открито тялото на Джанер – сина на Отровата. Първоначалните данни сочат, че момчето е загинало от куршум, изстрелян от оръжието на собствения му баща.

Яман затваря телефона и веднага се приготвя да тръгне.

– Къде отиваш? Има ли нещо ново? – пита Нана.

Яман не може повече да стои и да чака. Готов е цяла нощ да обикаля улиците и да търси каквато и да било следа, която може да го отведе до Юсуф.

Тогава при тях идва часовникарят Вели. Още с появата си той заговаря за времето – понякога то сякаш едва се движи, когато бързаме, а друг път лети, когато отчаяно искаме да го задържим.

Вели знае през какво преминават Яман и Нана и е убеден, че Яман ще успее да измъкне племенника си от мрака, колкото и трудно да бъде.

Яман обаче признава какъв е истинският проблем:

– Той се крие. Знае, че съм по петите му, затова не излиза от дупката си.

Думите му карат Вели да направи сравнение, което променя начина, по който Яман гледа на ситуацията.

– Змиите са различни, но всички живеят в тъмното. И няма да излязат, докато сами не поискат. Има само един начин да изкараш змията от дупката ѝ – да я провокираш.

Нана веднага поглежда към Яман.

Той обаче се колебае. Отровата държи Юсуф и всяка провокация може да бъде опасна.

Вели му напомня нещо важно – Отровата няма проблем с Юсуф. Истинската му цел е Яман.

– Той мисли, че ти си плячката му. Но какъв си всъщност? Ти си ловецът. Ти избираш момента, мястото, целта и оръжието.

Яман замълчава. Поглежда към Нана и в този момент разбира как може да принуди врага си да направи грешка.

– Знам какво трябва да направя.

Нана го поглежда с нова надежда. Вместо да продължава безкрайно да търси Отровата, Яман решава да го провокира и да го накара сам да излезе от скривалището си.

Юсуф е завързан за стола в скривалището на Отровата. След поредната доза от веществото момчето е в безсъзнание, а тялото му трепери.

Отровата го наблюдава и скоро разбира, че вероятно е прекалил с дозата.

– Най-сетне млъкна, малък Къръмлъ. Май този път прекалих с дозата... Но трябва да издържиш. Имам още много работа с теб. Не можеш да си отидеш толкова бързо.

Тунджай мълчаливо следи случващото се, докато Отровата приготвя нова инжекция, с която да неутрализира действието на прекалено силната доза.

– Няма да умреш. Ще живееш, но малко по малко ще изчезваш от този свят, докато от теб не остане нищо.

Отровата поставя инжекцията и след малко тялото на Юсуф спира да трепери.

– А Къръмлъ ще бъде погребан жив заедно с теб.

Телефонно обаждане прекъсва Отровата. Негов човек му съобщава, че Яман е публикувал видео в социалните мрежи. Отровата веднага пуска записа.

В него Яман публично назовава истинската му самоличност – Девран Кескиндемир, известен като Отровата, и разкрива, че именно той е отвлякъл Юсуф, за да отмъсти за смъртта на сина си преди шест години. Но Яман разкрива и истината, която Девран отказва да приеме:

Собственият му син Джанер е загинал от куршум, изстрелян от неговото оръжие.

При разкопки е открито тялото на момчето, а балистичната експертиза е потвърдила откъде е дошъл фаталният изстрел.

– Макар да е било неволно, ти си го убил. Време е да се изправиш пред истината. Не можеш вечно да бягаш от това, което си направил.

Думите на Яман удрят Отровата право в най-болното му място.

– Не! Лъжеш! Ти го уби!

Той започва трескаво да чете коментарите под видеото и с всеки следващ изпада във все по-голяма ярост.

– Не съм го убил! Той го уби! Лъжеш, Къръмлъ!

Провокацията на Яман постига целта си. Обезумял от гняв, Отровата вади пистолет и напуска скривалището. Той вече не мисли за нищо друго, освен как да накара Яман да замълчи.

Ферит се обажда на Яман и потвърждава, че планът му работи. С видеото той е успял да удари Отровата там, където е най-уязвим.

Според Ферит Девран няма да издържи дълго и скоро сам ще излезе от скривалището си. Предупреждава обаче Яман да бъде внимателен.

Яман е категоричен:

– Никой няма да умре, преди да разбера къде е Юсуф.

Нана е притеснена, че провокацията може да накара Отровата да посегне на момчето. Яман я уверява, че врагът им е бесен не на Юсуф, а на него.

Това изобщо не успокоява Нана.

– Значи ще иска да нарани теб?! Наистина ми олекна! Ти луд ли си?

Разтревожена, тя го прегръща и признава, че знае, че е обмислил всичко, но го моли да бъде внимателен.

След като Нана се прибира, Яман излиза пред имението и застава на пътя, готов да посрещне Отровата.

– Излез от тъмната си дупка и ела. Ела, за да ти смажа главата.

Капанът вече е заложен. Този път Яман чака Отровата сам да дойде при него.

Докато лети по пътя, полицай му подава сигнал да спре. Отровата го подминава с висока скорост и служителят веднага тръгва след него.

Малко по-късно Отровата спира. Докато чака полицая да се приближи, в съзнанието му отново отекват думите на Яман – че сам е причинил смъртта на сина си, но никога не е успял да приеме истината и е превърнал живота си в безсмислено отмъщение.

Полицаят се приближава до автомобила.

– Осъзнаваш ли с каква скорост караше? Не гледаш ли километража? Книжката и талона.

Отровата привидно запазва спокойствие.

– Прав сте, господин полицай. Карах прекалено бързо. Когато човек е ядосан, понякога не усеща колко е натиснал газта.

Полицаят не се впечатлява от обяснението и отново иска документите му.

Точно тогава по радиостанцията идва предупреждение:

– Внимание до всички екипи. Издирва се черен автомобил с регистрационен номер 34 HGY 2154. Заподозреният е изключително опасен.

Полицаят поглежда номера на автомобила и разбира кого е спрял. Посяга към оръжието си.

– Спокойно. Не прави глупости. Излез от колата.

Отровата продължава да се държи така, сякаш всичко е под контрол.

– Спокоен съм. Нали ви казах – понякога човек допуска грешки. Важното е след това да ги поправи.

В следващия миг Отровата вади оръжието си и стреля два пъти. Полицаят пада на земята.

Нищо вече не може да спре Девран по пътя му към Яман.

Докато издирването на Юсуф продължава, Ферит не се отказва и от опитите си да разбере защо Айше е простреляла Корай.

От Дога научава нещо важно. Момичето му разказва, че майка ѝ възнамерявала тайно да я отведе в Германия заради някаква „секретна мисия“. Двете трябвало да заминат, без да се сбогуват и без да казват на никого.

Ферит моли Дога да запази разговора им в тайна.

Когато остава сам, вече е сигурен, че обяснението на Айше не е истина.

– Това не е било никаква мисия, госпожо комисар. Ти просто си искала да избягаш.