„Наследство“, еп.849: Отровата е крачка пред Яман – какво ще се случи…

В епизод 848 на „Наследство“: Страхът на Яман, че Отровата може да посегне на семейството му, се превръща в ужасяващ кошмар. Междувременно реакцията на Ферит по случай, болезнено напомнящ собствената ѝ тайна, кара Айше да вземе отчаяно решение – да избяга с Дога в чужбина.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 849 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман най-сетне получава резултатите от графологичната експертиза, но те напълно преобръщат подозренията му – според заключението Аджар не е Отровата. Яман не подозира, че врагът му е успял да го изпревари и да фалшифицира експертизата.

Междувременно Нана се опитва да откъсне любимия си от разследването и да го върне при семейството, докато всички се подготвят да отпразнуват отличния успех на Юсуф. Но опасността е по-близо от всякога – Отровата вече е набелязал Юсуф за следващата си мишена.

Междувременно Айше се сбогува с Ферит, а Неше признава пред Ибо и Кара, че е станала жертва на интрига – фалшиви снимки са разрушили връзката ѝ с Волкан, който дори не е искал да я изслуша.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

След кошмара Яман не успява да заспи и излиза на верандата. Малко по-късно при него идва Нана с две чаши чай.

– Само защото аз не мога да спя, не означава, че и ти трябва да стоиш будна. Върви да си легнеш – казва Яман.

– Как да спя, когато ти не можеш?

Яман отбелязва, че напоследък сякаш изобщо не си струва да спи нощем.

– Защо? – пита Нана.

Той се приближава до нея и я поглежда в очите. – Защото защо да спя, когато мога да те гледам?

Нана се усмихва, а Яман я прегръща и целува. За миг двамата забравят тревогите и остават притиснати един към друг.

Нана му обяснява, че е приготвила чай от маточина, за да му помогне да заспи. Това ѝ напомня за времето, когато самата тя правела точно обратното – пиела кафе, за да остане будна.

– Заради теб – признава тя.

– Заради мен?

– Всеки път, когато заспивах, те сънувах.

Яман веднага проявява любопитство и я пита какъв е бил в сънищата ѝ. Нана му разказва, че по онова време истинският Яман бил още по-голям „Ябан“ – сърдит, намръщен и непрекъснато ядосан на нея. Но Яман от сънищата ѝ бил съвсем различен.

Винаги носел зелено сако и ѝ казвал най-красивите думи. Докато истинският Яман ѝ се карал, онзи от сънищата я обсипвал с комплименти и ѝ рецитирал стихове.

Нана си припомня един от тези сънища. В него излиза в градината, за да се наслади на тишината, когато пред нея се появява Яман със зеленото сако.

– Защо бягаш от мен?

Нана се смущава, а той я гледа влюбено.

– Не бягай. Защото от любовта не можеш да избягаш.

След това започва да ѝ говори с думи, които тогава тя никога не би очаквала да чуе от истинския Яман. Нарича я луната, която осветява нощта му, неговата радост, неговата спътница в битките и изкусната ловджийка, чиято стрела е пронизала сърцето му. За него тя е едновременно невинна като дете и притежателка на огнените очи, които изгарят сърцето му.

– Ти си моята надежда, моята мечта, моята любов. Не бягай от мен.

В съня Нана непрекъснато се опитва да избяга, но където и да отиде, Яман отново се появява пред нея. Среща го пред стаята си, във всекидневната, на стълбите, в кухнята, а накрая и в градината.

Той я пита докъде смята да избяга – до най-далечната страна, в дълбините на морето, до върховете на планините или в най-отдалечения край на гората.

Накрая нежно докосва косата ѝ.

– Ще те открия по аромата на косата ти. Ще те открия по лудото биене на сърцето ти. Не бягай. Не можеш да избягаш от любовта. Не можеш да избягаш от мен.

Нана се унася в спомена, докато Яман не я връща в настоящето.

– Върни се на земята. Значи такъв си ме сънувала, Нана Мерием? Мъж, който ти рецитира стихове?

Нана смутено свежда поглед. Тогава Яман я хваща за ръцете и решава да ѝ покаже, че и той може да бъде романтичен. Рецитира ѝ стихове за човек, който е преминал през безброй тунели, планини, бездънни кладенци и безкрайни гори в търсене на любимата си, докато накрая не я открил в самия себе си.

– Ти си моят живот, моята надежда, моят дъх, моята вяра. Открих теб в себе си и себе си в теб.

Нана го гледа влюбено.

– Моят сън вече се сбъдна.

Признанието ѝ трогва Яман. Тогава той споменава, че и Нана била различна в неговите сънища.

Тя моментално се оживява.

– Какво? И ти си ме сънувал? Каква бях? Кажи ми!

Яман решава да я подразни. Обяснява, че сегашната Нана е малко инатлива, свадлива, властна, нетактична и непокорна. Онази от сънищата му обаче била различна – разбирала какво се крие в сърцето му, без той да има нужда да го изрича. Била кротка и разбираща.

Нана веднага се намръщва.

– Аз сега не съм ли такава?

Яман продължава да я дразни, че с времето малко се е променила.

– Добре тогава! Върви да спиш и си сънувай нея! – ядосва се Нана и тръгва да си върви.

Яман я спира и я придърпва обратно към себе си.

– Ела тук. И в сънищата, и в истинския живот обичам една и съща жена.

Нана най-сетне се усмихва и двамата отново се прегръщат.

Романтичният им момент е прекъснат от Акча. Когато вижда двамата влюбени, тя се радва, че са неразделни като гълъбчета.

Нана смутено се отдръпва от Яман. Оказва се, че Акча просто е станала да си вземе вода. Преди да се прибере, тя им напомня за обещанието към Юсуф. Момчето е получило отлична бележка и отдавна очаква да отпразнуват успеха му.

Нана признава, че заради неочакваните събития са отлагали празника, но вече е време да изпълнят обещанието си. Предлага да го направят още на следващия ден.

Яман се съгласява.

– Юначето ни донесе отлична бележка. Сега е наш ред.

Тримата са доволни от решението, а Нана и Яман продължават да си разменят влюбени погледи.

Докато в имението Яман и Нана планират празника на Юсуф, Отровата вече мисли как да използва момчето, за да отмъсти на Яман.

Пред него са разпръснати снимки на Юсуф, а върху тях пълзи змия.

Отровата говори за студа, който носи в себе си, и за огъня на отмъщението, който възнамерява да запали. Погледът му остава прикован в снимките на момчето.

– Юсуф Къръмлъ... юначето на чичо си. Скъпият племенник...

След това подпалва снимките и наблюдава как пламъците ги поглъщат.

Докато Яман се зарича да пази семейството си, Отровата вече е избрал следващата си мишена – Юсуф.

Семейството подготвя празник за Юсуф

Юсуф се събужда и открива стаята си украсена за празника по случай отличния му успех. Нана и Яман му съобщават, че ще отпразнуват деня заедно със семейството, а Нана вече е поканила и Ойкю. Яман обаче скоро се оттегля, защото напрегнато очаква резултатите от графологичната експертиза.

Докато всички подготвят любимите ястия на Юсуф и украсяват имението, момчето забелязва отсъствието на чичо си. Нана отива да потърси Яман, но го заварва отново погълнат от разследването на Аджар. Вместо да го прекъсва, тя се връща при Юсуф и предлага този път двамата да напишат оценка на Яман.

Нана оценява Яман

Яман продължава напрегнато да чака резултатите от експертизата, когато Нана влиза при него с необичайна изненада – бележник с оценки, предназначен за самия него. Тя му обяснява, че докато е погълнат от разследването, пропуска нещо още по-важно – празника на Юсуф и времето със семейството си.

Нана започва да го оценява: 40 точки за любезност, 20 за търпение, 30 за спокойствие и нула за работа в екип, защото се е затворил в кабинета, въпреки обещанието тримата да подготвят празника заедно.

Яман разбира намека и признава, че няма оправдание да не спази обещанието си. След това обръща играта срещу Нана и започва да поставя оценки на нея – 100 точки за погледа ѝ, а за красотата ѝ заявява, че няма достатъчно висока оценка. Когато се приближава, за да я целуне, Нана шеговито му поставя над 1000 точки за способността му да се възползва от всяка възможност. Накрая му напомня, че всички го чакат долу, и си тръгва, оставяйки Яман усмихнат.

В имението приготовленията за празника на Юсуф продължават. Яман вече се е присъединил към Нана и племенника си и помага с украсата. Юсуф се радва, че чичо му най-сетне е дошъл, а след малко отива до кухнята.

Останали сами, Яман се приближава до Нана и шеговито настоява тя да поправи ниските оценки, които му е поставила по-рано.

– Всичките ти оценки вече са отлични. Дори ти дадох червена панделка – отвръща Нана.

Яман я хваща за ръката и я придърпва към себе си.

– Предпочитам целувка от червените устни на бъдещата ми съпруга пред червена панделка.

– Ти никога не се отказваш – прошепва Нана.

– От теб? Никога!

Нана му напомня, че имат още много работа и не бива да губят време. В този момент Яман получава съобщение. Тя веднага разбира какво е и го пита дали са пристигнали резултатите от графологичната експертиза. Яман кимва и се оттегля на верандата, за да ги прочете.

В заключението пише, че след сравнение на двата почерка са открити само леки сходства при изписването на буквите „А“ и „К“, но според експерта текстовете са написани от двама различни души .

Нана идва при Яман и вижда объркването му.

– Как е възможно? – пита той невярващо.

– Негов ли е почеркът?

– Не. Според експертизата двата текста са написани от различни хора. Значи Аджар не е Отровата.

– Тогава е невинен – заключава Нана.

Яман обаче трудно приема резултата.

– Бях почти сигурен... Но явно съм сгрешил.

Той няма представа, че експертизата е фалшифицирана и истинското заключение е било точно обратното .

Междувременно Отровата си припомня как е разбрал какво всъщност е събудило подозренията на Яман. Дълго се е питал къде е допуснал грешка. Бил е внимателен с белега на ръката си, научил е наизуст историите и думите на отец Ариф и е убеден, че не е оставил друга следа.

Тогава се сеща за посланието, което е оставил на Яман преди шест години.

Почеркът. Това е следата, която може да го издаде.

Отровата разбира, че ако Яман сравни старото послание с почерка на Аджар, истинската му самоличност ще бъде разкрита. Убеден е, че Къръмлъ вече е изпратил двете проби за експертиза, затова решава да го изпревари.

Той открива експерта точно навреме. Истинският резултат вече е готов и потвърждава значително сходство между почерците, включително при буквите „А“ и „К“. Заключението на специалиста е категорично – двата текста са написани от един и същи човек.

Преди експертът да изпрати резултата на Яман, Отровата се появява пред него с оръжие и му нарежда да изтрие заключението.

Мъжът отказва да наруши професионалните си принципи, но Отровата е подготвен. Той му показва, че знае всичко за семейството му – за бременната му сестра, болната му майка, съпругата и децата му. Дава му да разбере, че животът на всички тях зависи от решението му. Притиснат от заплахите, експертът е принуден да се подчини. Изтрива истинското заключение и написва ново, продиктувано от Отровата – че почерците принадлежат на двама различни души. Именно този фалшифициран резултат получава Яман.

Отровата си тръгва доволен, че отново е успял да се измъкне точно преди Яман да стигне до истината.

В имението Нана, Яман и Юсуф отново се занимават с украсата. След получаването на резултата Яман вече е обещал на племенника си, че ще остане с него през целия ден. Юсуф е щастлив и го прегръща. Точно тогава на вратата се звъни. Нана отваря и вижда Аджар.

Юсуф радостно го посреща и му съобщава, че днес празнуват отличния му успех. Дори го кани да остане при тях. Аджар го поздравява, но отказва поканата – дошъл е, за да разговаря с Яман.

Нана отвежда Юсуф, а Яман кани Аджар в кабинета си.

Там Аджар му подава документ.

– Какво е това? – пита Яман.

– Документът за прекратяване на партньорството. Аз вече съм го подписал. Ако и ти подпишеш, адвокатите ще довършат останалото.

Яман е изненадан, че Аджар сам се отказва от сделката. Аджар обяснява, че не е искал да стига дотук, но още при запознанството им е казал колко важно е доверието за него. Сега усеща, че така и не е успял да спечели напълно доверието на Яман, затова предпочита да се оттегли.

Той дори демонстрира разбиране към подозрителността на Яман. Казва му, че има право да проверява внимателно хората около себе си, защото е длъжен да защитава семейството си. Но добавя, че самият той също очаква пълно доверие от хората, с които работи.

Накрая Аджар му подава ръка.

– Отвори дома си за мен и ми подаде ръка. Не успяхме да станем партньори, но винаги ще имаш специално място в сърцето ми.

Яман приема ръката му.

Преди да си тръгне, Аджар отново споменава отец Ариф. Казва, че според него доверието е като планина – когато го няма, изглежда далечно и недостижимо, но когато го почувстваш, е достатъчно близо, за да се опреш на него.

– Сега явно сме далеч един от друг. Но може би някой ден ще се сближим, Къръмлъ. Довиждане.

Аджар напуска имението, а Яман остава замислен.

Всичко, което Яман вижда в този момент, сочи в една и съща посока – експертизата твърди, че почерците са различни, а Аджар сам се отказва от партньорството, без да настоява да остане близо до него. За първи път Яман сериозно се разколебава и започва да допуска, че може би подозренията му към Аджар са били погрешни.

Айше спира пред кабинета на Ферит и за миг го наблюдава през открехнатата врата. Той е наведен над документите и не подозира какво се върти в главата ѝ.

„Това е последният ни ден заедно. Днес ще се сбогувам с теб“, мисли си тя.

Айше събира смелост и влиза. Казва на Ферит, че иска да си вземе отпуск.

– Защо? – пита той.

– Сватбата е следващата седмица. Трябва да се подготвя. Искам десет дни отпуск за организацията и останалите неща. След церемонията ще заминем за кратко.

Ферит приема молбата ѝ и с усмивка отбелязва, че и той трябва да започне да свиква с отсъствието ѝ. Нали след сватбата Айше възнамерява да се премести в Ескишехир и за него е време да се научи да се справя без нея.

Думите му натъжават Айше още повече. След кратко колебание тя го хваща за ръката и го кара да стане.

– Какво правиш?

– Отвличам те.

– Къде?

– Ще разбереш.

Ферит веднага превръща момента в шега.

– Помощ! Булката ме отвлича! Чувствам се като в истински екшън!

Малко по-късно двамата седят край морето и хапват заедно. За Ферит това е просто приятен момент с Айше, но за нея е сбогуване с мъжа, когото все още обича.

Ферит я пита дали ще ѝ липсва.

– Разбира се, че ще ми липсваш – отговаря тя сериозно.

Тонът ѝ го изненадва и той отново се шегува, че не бива да му дава надежди, след като съвсем скоро ще стане омъжена жена.

Но Айше продължава съвсем искрено:

– Наистина ще ми липсваш. Ти си прекрасен човек. Имаш голямо сърце, смел си и състрадателен. Ферит... независимо къде ме отведе животът, искам да помниш едно – ти си много важен за мен.

Ферит не знае как да реагира на необичайните ѝ думи. Шеговито предлага да я качи на някоя лодка, да я отвлече и така да провали сватбата.

– Добре – тихо отвръща Айше.

А мислено добавя, че точно това би искала – Ферит да я отведе далеч, на място, където никой няма да ги намери.

Ибо и Кара посещават дома на Айше, където ги посреща видимо разстроената Неше. Двамата веднага разбират, че нещо се е случило.

След настояването им Неше най-сетне признава, че с Волкан са имали връзка . Всичко между тях вървяло прекрасно и двамата пазели отношенията си в тайна.

– Защо говориш в минало време? – пита Ибо.

– Защото всичко свърши.

Неше им разказва как Башак и нейният съучастник са ѝ устроили клопка. Упояват я, правят компрометиращи снимки и ги изпращат на Волкан, за да го убедят, че Неше му е изневерила.

За нейно отчаяние Волкан вярва на видяното и дори отказва да я изслуша.

Неше не се отказва и започва собствено разследване. Проследява съучастника на Башак и успява да ги заснеме заедно, но двамата я забелязват. Вземат телефона ѝ и изтриват всички доказателства.

– Загубих доказателствата. Загубих всичко – признава тя през сълзи.

Ибо и Кара обаче не възнамеряват да я оставят сама. Ибо я уверява, че всеки нов ден носи нова надежда и заедно ще намерят начин да докажат истината.