„Наследство“, еп.846: „Ще танцувам с теб до края на живота си“....

В епизод 845 на „Наследство“: Яман е на крачка от разкриването на Отровата, но противникът му отново успява да го изпревари и да заличи следите си. Докато опасната игра между двамата продължава, Нана и Яман се отдават на приготовленията за сватбата, а Нана измисля хитър начин да се измъкне от репетицията.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 846 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман е все по-близо до истината за Аджар и решава да го подложи на нова проверка. Аджар за миг попада в капана му, но успява да се измъкне в последния момент, а Яман очаква резултатите от графологичната експертиза, които могат окончателно да разкрият самоличността му.

Междувременно Нана превръща пикника с Яман и Юсуф в тайна сватбена репетиция, но притеснението ѝ скоро отстъпва място на един от най-романтичните моменти между нея и Яман.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана все още седи с лед върху „наранения“ си глезен, когато Акча и Адалет се приготвят да излязат. Те я уверяват, че ще се погрижат за всички покупки и тя няма за какво да се тревожи. Нана им благодари и ги изпраща.

В мига, в който остават сами, Нана маха леда от крака си. Юсуф идва да провери как се чувства, а тя бодро му заявява, че вече би могла дори да изиграе един мач. Има обаче нещо много по-важно, за което се нуждае от помощта му, и го повежда към кухнята.

Малко по-късно Яман ги открива там. Нана приготвя храна, сякаш никога не е имала проблем с глезена. На въпроса му защо е станала, тя обяснява, че ледът ѝ е помогнал и му напомня, че е селско момиче и не се предава толкова лесно.

След това предлага тримата да си направят пикник в градината, защото вече ѝ е омръзнало от всички сватбени приготовления. Юсуф веднага подкрепя идеята и моли чичо си да остави работата за по-късно. Яман се съгласява.

Когато пита къде са Акча и останалите, Нана обяснява, че са излезли да купят необходимите неща за зестрата ѝ и уж сами са настояли да свършат тази работа вместо нея. Яман усеща, че зад всичко това вероятно се крие поредният план на Нана, но не казва нищо.

Тримата се настаняват в градината. Докато раздава храната и напитките, Нана внезапно се сеща, че е забравила „най-важните неща“, и хуква към имението. Яман я проследява с поглед – бързината ѝ окончателно издава колко сериозна е била „травмата“.

След малко Нана се връща с голяма чанта. От нея вади сако на Яман, музикална колонка, таблет и воал.

Яман и Юсуф я поглеждат с недоумение.

– Какво е всичко това? – пита Яман.

– Нещата за сватбената репетиция.

Нана най-сетне признава истинската причина за целия си план. Думите на сватбената организаторка, че десетки хора ще я наблюдават, са я изплашили. Не иска да се упражнява пред всички, защото се страхува да не обърка нещо и да се изложи. Затова е решила първо да репетира насаме с Яман и Юсуф.

Яман веднага свързва всичко.

– Значи затова си навехна глезена?

Нана разбира, че той през цялото време е знаел, че се преструва. Признава вината си и се извинява, като обяснява, че просто не е намерила друг начин да избяга от репетицията.

Накрая поглежда умолително към двамата и пита дали ще ѝ помогнат. Яман оставя решението на Юсуф, а момчето с усмивка се съгласява.

Нана, Яман и Юсуф се приготвят за сватбената репетиция. Нана слага воала, а двамата с Яман се поглеждат развълнувано. Юсуф, който е поел ролята на оператор, се усмихва и обявява, че ако са готови, започва да снима. Яман дава знак, а Юсуф насочва камерата към тях.

– Добре дошли на сватбата на чичо ми Яман Къръмлъ и моята прекрасна учителка Нана Мерием! – обявява момчето.

Репетицията започва. Яман излиза напред и очаква Нана да го последва, но тя остава като закована на място .

– Хайде – подканя я той.

Нана признава, че е ужасно развълнувана. Яман се опитва да я успокои, като ѝ напомня, че това е само репетиция и около тях няма никого другиго освен Юсуф.

Но това не помага. Нана му показва, че от притеснение краката ѝ сякаш са отказали да я слушат и не може да направи дори една крачка.

Юсуф се усмихва на притеснението ѝ, а Яман се връща при Нана, хваща я за ръцете и я придърпва към себе си .

– Погледни ме в очите. Какво виждаш?

– Ябан – отвръща тя.

Яман нежно ѝ обяснява, че пред себе си вижда мъжа, който ще я обича до края на живота си. Мъжът, който я обича толкова силно, че е готов да репетира сватбата им насред градината, докато тя е с парче тюл върху главата.

Нана го гледа влюбено, а думите му постепенно я успокояват.

Яман продължава, че всичко ще започне с подписите, които двамата ще положат, а след това ще споделят щастието си с всички хора, които обичат.

– Няма да закъснеем за собствената си сватба, нали? – пита той.

Нана поклаща глава. Яман ѝ подава ръка, тя се хваща за него и двамата най-сетне започват своята репетиция , докато Юсуф пуска музиката и продължава да ги снима.

Докато вървят, Нана отново се обърква. Не може да си спомни откъде трябва да минат според указанията на сватбената организаторка – отляво или отдясно. Яман я успокоява да не изпада в паника и ѝ помага да си припомни, че трябва да тръгнат наляво.

След няколко крачки Нана започва да маха с ръка към празното пространство. Яман я поглежда озадачено и пита какво прави.

Нана вече си представя истинския сватбен ден. Във въображението си вижда познатите им сред гостите и обяснява, че поздравява чичо Сеис. Представя си и приятелите си – всички хора, които обича, са дошли да споделят щастието им.

Яман се забавлява с начина, по който Нана се вживява в репетицията, и шеговито отбелязва, че е много добра в репетирането на сватби и му е любопитно каква ли ще бъде на истинската.

Следва първият им танц.

Само мисълта за него обаче отново кара Нана да се паникьоса. Тя си представя как всички гости ги наблюдават и започва да се страхува, че ще обърка стъпките или ще настъпи Яман.

– Ами ако сгреша и те настъпя? Всички ще ме гледат! Веднага ще разберат колко съм притеснена.

Яман отново намира начин да я успокои.

– Всички ще те гледат, защото си прекрасна.

За момент Нана остава трогната от думите му, но притеснението от танца бързо надделява.

Изведнъж тя спира и заявява, че не може да продължи към дансинга. Започнала е да трепери и според нея кръвната ѝ захар е паднала. Предлага първо да прекъснат репетицията, да хапнат нещо и едва след това да продължат.

Нана бързо се отправя към храната за пикника, доволна, че поне временно е отложила най-страшната за нея част от репетицията – първия танц.

Яман остава на място и само се усмихва след нея. След това повиква и Юсуф да се присъедини към пикника.

Първият танц на Нана и Яман

По време на почивката Нана нервно похапва, без да спира. Яман наблюдава нея и Юсуф, а момчето отбелязва, че Нана вече е изяла прекалено много от сладкиша.

Тя веднага възразява, че почти нищо не е хапнала, и продължава да яде. Яман обаче разбира, че вече не става дума за ниска кръвна захар, а за поредния опит на Нана да отложи танца.

– Още ли не ти се нормализира кръвната захар?

Нана отвръща, че бавно се подобрява и затова трябва да хапне още малко.

– Стига толкова – отсича Яман.

Той става и ѝ подава ръка. Нана отново признава, че дори по време на репетицията се страхува да не обърка нещо. Яман я уверява, че това е невъзможно. Според него тя танцува прекрасно и на сватбата ще омагьоса всички така, както някога е омагьосала него. Нана обаче продължава да се съмнява.

– Не може да бъде. Забравила съм как се танцува.

Яман не ѝ позволява да се измъкне отново и настоява да опитат. Нана най-сетне поема ръката му. Юсуф пуска музиката, включва камерата и тържествено обявява, че младоженците излизат на дансинга за първия си танц. Яман усеща как Нана трепери и с усмивка отбелязва, че този път наистина е много развълнувана. Тя не отрича.

Двамата започват да танцуват, но Нана веднага започва тихо да брои стъпките:

– Едно... две...

Яман я кара да спре, но тя признава, че без броенето се обърква. Тогава той поставя пръст върху устните ѝ, за да я накара да замълчи. След това изненадващо я кара да му подаде крака си и сваля обувките ѝ.

Нана недоумява какво прави, а Яман обяснява, че иска да я освободи от броенето, правилата и задължението да изпълнява всяка стъпка „както трябва“. Напомня ѝ, че тя винаги е била жена, която сама намира пътя си. През цялото време е вървяла редом с него – понякога тя е следвала неговите стъпки, друг път той нейните.

Яман хваща ръцете ѝ и нежно ѝ казва:

– Ние танцуваме заедно още от самото начало. Нашите стъпки се допълват.

Думите му най-сетне успяват да освободят Нана от напрежението. Тя престава да мисли за движенията и се оставя Яман да я поведе.

Двамата продължават да танцуват, без да откъсват очи един от друг. Яман сравнява танца им с отношенията им – той не прилича на никой друг и не се подчинява на правила. Понякога ритъмът им е несигурен, друг път съвършено хармоничен. Понякога сякаш се карат, а в следващия миг са съвсем близо един до друг.

Юсуф ги наблюдава с широка усмивка.

Яман продължава да описва техния танц – бурен като стихия и топъл като слънцето. Такъв ритъм никой друг не би могъл да следва, защото принадлежи само на тях двамата. Нана вече е забравила всички страхове. Тя се оставя на музиката и на чувствата си към Яман. В един момент двамата допират длани и продължават да танцуват, вперили поглед един в друг.

Когато музиката свършва, Юсуф започва възторжено да им ръкопляска.

– Браво! Беше прекрасно! Танцувахте страхотно!

След това момчето пита Нана дали вторият танц може да бъде с него.

– Разбира се, миличък – съгласява се тя.

Нана понечва да отиде при Юсуф, но Яман я задържа за миг и я поглежда в очите.

– Сега можеш да танцуваш с Юсуф. Но аз ще танцувам с теб до края на живота си.

Нана се усмихва щастливо. Юсуф подава камерата на чичо си и го кара този път той да снима. Яман се съгласява и с усмивка започва да записва как любимата му жена танцува с племенника му.

Юсуф не пропуска възможността да го подразни: – Чичо, нали не ревнуваш?

Тримата се усмихват, а напрегнатата репетиция на Нана завършва като един от най-емоционалните моменти в подготовката за сватбата.

Яман и Нана изричат чувствата си пред „гостите“

Репетицията продължава, а Яман поглежда към Нана и пита Юсуф какво още им остава. Момчето не знае, но Нана веднага се намесва и обещава, че това вече наистина е последната част. Оказва се, че двамата трябва да репетират речта си пред сватбените гости.

Яман не е особено подготвен за подобна задача и пита какво точно трябва да каже. Нана шеговито му обяснява, че трябва да говори така, сякаш са ги поканили да произнесат реч на „деня за опитомяване на диви коне“. С други думи – просто трябва да каже своята сватбена реч Яман се съгласява, а Юсуф веднага го спира, за да включи камерата и да запише момента.

Яман поглежда Нана и започва:

– Когато я видях за първи път, никога не съм предполагал, че един ден ще стигнем дотук. Тази прекрасна жена, която се осмели да се изправи срещу мен, никога не спря да се бори за моето добро.

Нана го слуша развълнувано, без да откъсва очи от него.

Яман продължава, че тя е най-силният боец, когото някога е срещал. Появила се е в живота му и е променила всичко. А сега вече е жената, с която иска да прекара живота си.

– Тя е собственичката на очите, които никога няма да ми омръзне да гледам, и на ръцете, които никога няма да пусна.

Яман поема ръцете на Нана и я поглежда в очите. След това нежно я целува. Нана е видимо щастлива, а Юсуф наблюдава двамата с усмивка. Яман ѝ подава импровизирания микрофон. – Твой ред е.

Нана се съгласява и започва по своя си начин: – Ябан...

Яман веднага я поправя тихо: – Съпругът ми. Трябва да кажеш „моят съпруг“.

Нана приема забележката и този път се обръща към въображаемите гости.

– Скъпи гости... Много съм се карала с този мъж до мен. Но после го обикнах толкова силно, че когато започнах да го гледам, започнах да виждам себе си в него.

Думите ѝ трогват Яман.

Нана продължава, че хората всъщност не познават мъжа до нея. Ако го видят отстрани, вероятно ще си помислят, че е див и суров човек. След това поглежда Яман и думите ѝ стават много по-лични.

– Но той е моят живот. Той е моята планина, която ме пази. Той е въздухът, който дишам. Той е всичко за мен.

Яман не успява да скрие колко силно го докосва признанието ѝ. Прегръща Нана и ѝ обещава, че никога няма да позволи някой да я нарани. Двамата остават прегърнати за миг със затворени очи, а Юсуф щастливо ги наблюдава. Когато емоцията отшумява, Яман пита Нана дали е доволна и дали репетицията е минала така, както е искала.

– Да. Беше много красиво – признава тя щастливо.

Така репетицията, от която Нана толкова се страхуваше, се превръща в истинско признание в любов между нея и Яман.

Точно тогава телефонът на Яман звъни. Той се отдалечава от Нана и Юсуф, за да отговори.

– Получи ли резултатите? Има ли новини?

Докато Нана и Юсуф разглеждат направения запис, Яман изслушва човека отсреща. Изражението му се променя.

– Разбрах. Значи така стоят нещата...

Аджар излиза от офиса си, докато разговаря по телефона с един от хората си. Иска да се увери, че след убийството на Баран не са останали никакви следи. Човекът му потвърждава, че са се погрижили както за тялото, така и за автомобила.

След края на разговора Аджар е уверен, че отново е успял да заличи следите си.

– Не можеш да ме хванеш, Яман. Няма да успееш да решиш този пъзел, Къръмлъ. Не можеш да се мериш с ума ми – казва си той.

Точно тогава се появява Яман и заявява, че трябва да поговорят. Аджар предлага да влязат в офиса, но Яман предпочита разговорът да остане кратък.

Той му казва, че знае колко много държи на общото им партньорство, но е взел ново решение – засега сделката се замразява. Вече е наредил на адвокатите си да спрат окончателното оформяне на документите.

Яман се обръща, за да си тръгне, но Аджар го спира. Иска да знае какво се е променило и дали е направил нещо, с което да разклати доверието му.

Яман отговаря, че ако доверието му беше изгубено, нямаше просто да замрази партньорството, а щеше окончателно да го прекрати. Обяснява, че е получил друга добра оферта в същата сфера и иска внимателно да прецени с кого да продължи. Той е взискателен и възнамерява да избере най-доброто предложение.

Аджар приема обяснението, но настоява двамата да разговарят още веднъж, преди Яман да вземе окончателното си решение. Уверен е, че може да му предложи най-добрите условия.

Яман обещава да го уведоми и Аджар се кани да си тръгне. Истинската цел на Яман обаче е друга – той иска да провери дали Аджар наистина е Тунджа и дали действително е познавал отец Ариф.

Затова го спира с думите, че отец Ариф обичал да казва как доброто се възнаграждава с търпение.

Аджар за момент се колебае и не знае как да реагира. Яман продължава измислената история и добавя, че любимият плод на отец Ариф бил нарът. Той уж често казвал, че наровете узряват бавно, но когато най-сетне узреят, вкусът им е различен, защото са израснали с търпение.

Аджар потвърждава думите му.

– Точно така. Много обичаше нарове. Иска ми се да беше тук с нас. На всяка крачка ми липсват умът и мъдростта му.

След това заявява, че ще чака търпеливо решението на Яман за партньорството, и се отдалечава.

За Яман това е доказателството, което чака. Всичко, което току-що е казал за отец Ариф и наровете, е измислено, а Аджар го е потвърдил.

Яман го проследява с поглед и мислено заключава:

– Потвърди всичко, което си измислих. Този негодник не е Тунджа.

Ръката му се насочва към оръжието, но точно тогава Аджар внезапно спира и се обръща.

– Всъщност трябва да ти призная нещо. Преди малко те излъгах.

Аджар обяснява, че не помни тези думи на отец Ариф. След пожара много от спомените му били заличени и именно затова си водел записките, които Нана открила. Не помни и отец Ариф да е обичал нарове.

Има обаче друг спомен, който според него е останал непокътнат – вкусът на прекрасните кюфтета, които отец Ариф приготвял . Той уж казвал, че тайната им не е в самите подправки, а в точното им количество.

След това Аджар умело обръща ситуацията в своя полза. Казва на Яман, че за щастие вече има приятел като него, който му помага да попълва липсващите части от миналото. Напомня и друга мисъл, която приписва на отец Ариф – че приятелите намират един в друг онова, което са изгубили.

Яман не показва какво мисли и само кимва. Аджар отново успява да се измъкне от капана в последния момент и да даде правдоподобно обяснение за грешката си.

След като Аджар си тръгва, Яман получава обаждане от Джунейт. Той му съобщава, че отново е разговарял с графолога. Експертът не е успял да приключи анализа навреме, но е обещал резултатите от сравнението на почерците да бъдат готови на следващия ден .

Яман е ядосан от поредното забавяне и настоява този път експертът да спази обещанието си.

След края на разговора той остава замислен.

– Остана съвсем малко, Аджар Гюркан. Съвсем малко. Скоро ще видим истинското ти лице.

Междувременно Неше не се отказва от опита си да докаже, че Башак стои зад капана, който е разрушил отношенията ѝ с Волкан.

Съучастникът на Башак, Беркай Тахинджиоглу, открива под чистачката на автомобила си бележка със заплашително послание.

Някой знае какво е направил с Неше и твърди, че разполага с доказателства. В замяна на мълчанието си иска 200 хиляди лири, които Беркай трябва да осигури до следващия ден.

Бележката го хвърля в паника.

Уплашен, че измамата може да бъде разкрита, Беркай незабавно се свързва с Башак и уговаря среща с нея. Така планът за изваждането на истината наяве започва да дава резултат.