„Наследство“, еп.845: Кой кого ще надхитри – Яман или Отровата?

В епизод 844 на „Наследство“: Подозренията на Яман към Аджар стават все по-силни и той го подлага на нова проверка. Но Отровата разбира, че Яман го подозира и следи, и решава да промени правилата на играта.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 845 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман е все по-близо до истината за Отровата и използва Баран, за да стигне до него. Но точно когато изглежда, че най-сетне ще го разобличи, Отровата отново успява да се измъкне и заличава следите си.

Междувременно Яман очаква резултата от експертизата, която може да докаже подозренията му за Аджар.

Докато опасната игра между двамата продължава, Нана и Яман се отдават на приготовленията за сватбата, а Нана измисля хитър начин да се измъкне от репетицията.

Айше остава в капана на Корай, но Ферит усеща, че нещо не е наред, а Неше продължава да търси доказателства, че Башак я е натопила.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман разговаря по телефона с човека, когото е изпратил да следи Аджар. Той му съобщава, че продължава да е по петите му, а Яман нарежда наблюдението да не спира.

Аджар обаче вече е разбрал, че е следен. Той успява да заблуди преследвача си, като се отървава от мотоциклетната каска и продължава пеша. Вече е сигурен, че Яман го подозира, и започва да мисли дали не е оставил следа, която може да го издаде.

Тогава се сеща за Барън – един от малкото хора, които знаят истинската му самоличност.

Аджар си припомня как в склада е наредил на Барън да го пребие, за да изглежда като жертва на Отровата. След това сам се е прострелял и е изпратил Барън да избяга през задния изход. Именно с тази инсценировка Аджар е успял да заблуди Яман и да се представи за човек, нападнат от Отровата.

Сега обаче Барън се е превърнал в опасна следа към истината.

Аджар му се обажда и казва, че трябва да поговорят. Барън предлага да отиде на обичайното им място, но Аджар отказва. Казва му, че имат работа навън и ще му изпрати адрес, на който да се срещнат.

След разговора Аджар е убеден, че ще заличи и тази следа.

– Никога не оставям следи, Къръмлъ. Никога.

Барън пристига на уговореното място, без да подозира, че Яман също го следи.

Яман предварително е разбрал, че хората му са открили Барън. Джунейт е предложил веднага да го заловят и разпитат, но Яман е отказал. Неговата истинска цел не е Барън, а Отровата.

Яман е убеден, че Барън е слабостта, която Отровата ще се опита да премахне. След като Айбарс вече е мъртъв, Барън остава един от хората, които могат да го издадат. Затова Яман предполага, че Отровата ще се опита да го убие и така сам ще се появи пред тях.

– Барън ще ни отведе при Отровата – категоричен е Яман.

Планът му се оказва правилен.

Яман зарежда оръжието си и тайно проследява Барън до мястото на срещата.

Там Отровата вече го чака. Веднага щом Барън пристига, той взема телефона му, а след това започва да говори за змиите и начина, по който сменят кожата си, когато растат и трябва да се освободят от старата.

Зад думите му обаче се крие недвусмислена заплаха.

Отровата напомня на Барън, че той знае кой всъщност е. Айбарс също е знаел истината, но вече не може да проговори. Така остава само една последна пречка, която свързва Отровата със старата му самоличност – Барън.

Барън разбира какво предстои и го уверява, че никога няма да го предаде и няма да разкрие истината пред никого.

Отровата обаче не му вярва.

– Знаеш ли защо не вярвам на хората, Барън? Защото познавам себе си. Доверието е първото условие, за да бъдеш предаден.

Той насочва оръжието си към Барън. Уплашен, мъжът започва да го моли за живота си и отново обещава, че ще мълчи.

Точно тогава се появява Яман.

– Дотук беше! Обърни се и вдигни ръце, Отрова! Няма къде да избягаш! Обърни се! Покажи ми лицето си!

Яман най-сетне е на крачка от това да види кой се крие зад Отровата. Но вместо да се предаде, мъжът побягва, а Яман веднага се втурва след него.

При бягството си Отровата е готов на всичко, за да се измъкне. Той стреля, а след това открива огън и срещу Яман. В суматохата успява да стигне до автомобил и да избяга, преди Яман да успее да види лицето му и да разбере, че Отровата всъщност е Аджар.

Яман му крещи да спре, но вече е късно.

След това се връща при Барън и го обезврежда, за да не му позволи също да избяга. Веднага се обажда на Джунейт и му съобщава, че Отровата отново се е измъкнал. Изпраща му регистрационния номер на автомобила и нарежда незабавно да бъде уведомена полицията.

Планът на Яман проработва – Барън наистина го отвежда право при Отровата. Но в решаващия момент Аджар отново успява да се измъкне, без Яман да види лицето му.

След бягството си Отровата се връща в скривалището си. Той се приближава до змията си и започва да я храни.

– Гладен ли си, синко? – обръща се към нея.

Докато ѝ дава храна, Отровата сравнява хората около себе си с дребни насекоми, които могат да бъдат използвани за примамка, а след това премахнати. За него Барън е точно такъв – човек, който вече е изпълнил предназначението си и трябва да бъде унищожен.

Отровата обаче знае, че Яман се е опитал да направи същото с него – да го притисне и да го смаже. Само че Яман допуска една грешка: противникът му не е беззащитно насекомо, а змия, която умее да се промъква незабелязано в тъмното.

Той поглежда снимките пред себе си и обявява началото на войната. Според него някои войни се водят открито, лице в лице, докато в други човек се движи в тъмното, без дори да знае кой е истинският му враг.

– Търсиш черна змия в тъмното, Къръмлъ...

Отровата удря снимката на Яман и започва да се пита как той е стигнал до подозрението, че Аджар може да е Отровата. Опитва се да разбере каква следа е оставил и какво точно го е издало. Убеден е, че е прикрил всичко, и си обещава, че Яман няма да успее толкова лесно да стигне до него.

Яман отвежда Барън на тайно място и започва да го разпитва за истинската самоличност на Отровата . Той не губи време и директно задава въпроса, който го измъчва:

– Аджар Гюркан всъщност Отровата ли е? Говори!

Барън продължава да отрича. Твърди, че не познава никакъв Аджар.

Тогава Яман му показва снимка на Аджар и настоява да я погледне внимателно.

– Това Отровата ли е? Този човек ли е шефът ти?

Барън отново отрича. Казва, че никога не е виждал мъжа на снимката.

Яман не му вярва и продължава да го притиска. Иска да разбере кой е истинският му началник, къде се крие и всичко, което Барън знае за него.

Но Барън упорито повтаря, че не знае нищо.

Тогава Яман го заплашва и му дава последна възможност да каже истината. Напомня му и нещо още по-важно – Отровата вече се е опитал да го убие и ако отново го открие, няма да го остави жив . Няма никакъв смисъл Барън да продължава да защитава човек, който иска смъртта му.

– За последен път те питам. Аджар Гюркан Отровата ли е?

Яман започва да отброява секундите.

– Три... две...

Накрая Барън се пречупва.

– Добре! Ще ти разкажа всичко.

Яман е само на секунди от отговора, който може да разкрие истинската самоличност на Аджар.

Точно тогава пристига Джунейт и съобщава, че отвън има полиция.

Яман прекратява разпита и излиза. Полицаите му обясняват, че са получили сигнал, според който той държи човек против волята му, и трябва да претърсят мястото.

Яман веднага се усъмнява.

– Кой е подал сигнала?

Полицаите отказват да разкрият самоличността на подателя, тъй като информацията е поверителна. Яман пита дали комисар Ферит знае за операцията, но разбира, че сигналът е получен от полицията в Бейоглу и случаят се води оттам.

Служителите влизат и откриват Барън. Освобождават го и го отвеждат със себе си. Преди да си тръгнат, предупреждават Яман, че вероятно ще бъде потърсен отново след показанията на Барън, особено ако той реши да подаде жалба срещу него.

Така, точно когато Барън е готов да разкрие всичко, Яман губи единствения свидетел, който може директно да потвърди, че Аджар е Отровата.

След заминаването на полицията Яман веднага се пита откъде са разбрали, че държи Барън именно на това място. За него моментът на появата им е прекалено точен, за да бъде случайност.

Той се обажда на Ферит и му разказва какво се е случило – заловил е Барън и тъкмо когато мъжът е бил готов да проговори, полицаи от Бейоглу са пристигнали след подаден сигнал и са го отвели.

Ферит също намира случилото се за странно и обещава веднага да провери кой стои зад намесата.

Яман все още не знае кой е предупредил полицията, но вече е убеден, че някой се намесва точно когато той е на крачка от истината за Отровата.

Яман се връща в имението и почти веднага получава обаждане от Ферит. Той го пита какво е успял да разбере за полицаите, които са се появили точно когато Барън е бил готов да проговори.

Ферит му съобщава, че е разговарял с полицейското управление в Бейоглу и е установил нещо обезпокоително – там не знаят нито за подобен сигнал, нито за задържането на Барън.

Яман веднага разбира какво се е случило.

– Това е капан. Отровата го е направил.

В същото време мъжете, представили се за полицаи, отвеждат Барън на безлюдно място. Когато го свалят от автомобила, той започва да се пита защо не отиват в полицейското управление.

Тогава един от мъжете насочва оръжие към него и му предава поздрави от Отровата. Напомня му, че шефът му не обича да оставя след себе си хора, които могат да го издадат. Барън моли за живота си, но е убит.

След това човекът се обажда на Отровата и му съобщава, че задачата е изпълнена.

Така Аджар окончателно се отървава от единствения човек, който е бил готов да разкрие истината пред Яман.

Отровата е доволен – според него вече е заличил последната опасна следа към истинската си самоличност. Убеден е, че скоро Яман ще реши, че подозренията му са били погрешни, но когато разбере истината, вече ще бъде твърде късно.

Междувременно Яман се прибира в кабинета си и се обажда на Джунейт. Интересува го резултатът от графологичната експертиза, която трябва да установи дали почеркът на Аджар съвпада с този на Отровата.

Джунейт обяснява, че експертът все още работи по сравнението и резултатът може да се забави заради случилото се с полицията. Яман обаче настоява проверката да бъде ускорена. За него вече е жизненоважно възможно най-скоро да разбере дали двата почерка принадлежат на един и същи човек.

Останал сам, Яман е напрегнат и ядосан. Сваля сакото си, поема дълбоко въздух и се опитва да остави проблемите извън дома си. Обещава си, че независимо какво се случва навън, няма да позволи опасността да засегне семейството му.

Точно тогава при него идва Нана.

– Помогни ми. Имам проблем! – заявява Нана.

Яман веднага я пита какво се е случило този път.

Нана възмутено му разказва, че долу има жена, която се държи като полицай – разпитва я, дава ѝ нареждания и непрекъснато обяснява как трябва да протече сватбата, откъде трябва да минат и какво трябва да направят. На всичкото отгоре настоява да репетират.

Яман спокойно ѝ обяснява, че жената всъщност е организаторката на сватбата.

Нана не разбира защо изобщо им е необходима. За нея всичко е много по-просто – ще отидат до езерото, ще кажат „да“ и ще се оженят.

Яман я хваща нежно за ръцете и ѝ обяснява, че сватбата край езерото ще се състои точно както тя си я е представяла. След това обаче ще празнуват заедно с всички хора, които обичат.

– Това е твоят ден. Всичко трябва да бъде както трябва.

Той я уверява, че организаторката е там, за да ѝ помогне, а не за да воюва с нея, и я моли да не се кара с жената.

Нана признава, че за нея е достатъчно Яман да бъде до нея.

– Без теб всичко е празно и няма смисъл – отвръща той. – Дай ми ръката си. Ще се справим с всичко заедно.

Двамата слизат при организаторката Филиз Ерсой, която вече разглежда каталози заедно с Адалет. Филиз предлага да започнат с избора на концепция за сватбата и пита бъдещите младоженци дали имат символ, който има специално значение за тях.

Нана веднага предлага нещо необичайно.

– И двамата сме диви. Може би символът трябва да бъде кон?

Яман не пропуска възможността да я подразни.

– Ти си упорита коза. Тогава нека бъде коза.

Нана обаче настоява за кон – и то див кон.

Филиз е изненадана. Никога досега не е използвала подобен символ за сватба, но е готова да се съобрази с желанието им, ако той има специално значение за тях.

Яман и Нана се споглеждат и двамата си спомнят защо дивият кон е толкова важен за отношенията им. В съзнанието им се връща моментът, когато Яман отвежда Нана в хижата и ѝ казва, че някога там е укротил дивия си кон. Тогава сравнява и самата Нана с див кон и заявява, че ще я „укроти“, защото тя го обича, макар да отказва да го признае.

Яман потвърждава пред Филиз, че дивият кон наистина има специално значение за тях.

Но той има и друга идея.

– Горската роза.

Нана веднага се връща към друг скъп спомен – деня, когато Яман ѝ подарява горска роза. Тогава тя е изненадана откъде я е намерил, а той свързва цветето със самата нея.

Сега Нана отново го пита откъде му е дошла тази идея.

Яман я поглежда и ѝ напомня:

– Вече си пуснала корени тук, нали? Като горската роза.

Нана потвърждава, а двамата се поглеждат влюбено. Така изборът на символ за сватбата се превръща в още едно връщане към общата им история – от „дивия кон“, който Яман някога се е заканил да укроти, до горската роза, която вече е пуснала корени до него.

Докато Яман и Нана продължават да се гледат влюбено, сватбената организаторка прекъсва момента и предлага да преминат към избора на тортата.

– Каква торта си представяте? – пита тя.

Нана се замисля, но Юсуф веднага се намесва.

– Аз знам! Ягодова! Нана и аз много я обичаме.

Нана го погалва и се съгласява.

– Вярно е. Щом Джанука казва, нека бъде ягодова.

Организаторката е доволна, че решенията се вземат толкова бързо. Но следващата точка от подготовката веднага помрачава настроението на Нана.

Идва време за репетицията – влизането в залата, посрещането на гостите и първия танц на младоженците.

Нана не разбира защо изобщо е необходимо да репетират.

– Какво толкова има да упражняваме? Ще поздравим гостите, ще им кажем „добре дошли“, ще влезем и ще седнем.

Организаторката обаче е категорична, че не може да стане толкова просто. В деня на сватбата всички погледи ще бъдат насочени към Нана. Десетки хора ще я наблюдават, затова движенията ѝ трябва да следват музиката, а при първия танц двамата с Яман трябва да бъдат в пълен синхрон.

Нана започва видимо да се притеснява и поглежда към Яман.

Нана се измъква от сватбената репетиция

Организаторката предлага да започнат веднага и първо да репетират слизането по стълбите. Нана тръгва, но само след няколко крачки внезапно извиква:

– Ох, глезенът ми!

Яман веднага се приближава.

– Нарани ли се?

Нана потвърждава, а Акча и Адалет също се разтревожват. Адалет предлага да донесе лед, докато Акча настоява да заведат Нана в болница, защото може дори да има счупване.

Нана категорично отказва.

– Не, не! Ще ми мине, ако си почина. Не искам в болница.

Заради „травмата“ организаторката е принудена да прекрати подготовката и да отложи репетицията. Нана се извинява, а Яман я успокоява, че до сватбата има достатъчно време и глезенът ѝ ще се оправи.

Адалет носи лед и Яман лично го поставя върху крака на Нана.

– Тук ли те боли?

– Много е студено! И много боли! – оплаква се тя.

Яман отново предлага да отидат в болница, но Нана бързо отказва.

Той я поглежда подозрително – очевидно вече се досеща, че с глезена ѝ няма нищо.

Останала сама, Нана си припомня думите на организаторката – десетки хора ще я гледат, стъпките ѝ трябва да следват музиката, а танцът с Яман трябва да бъде в пълен синхрон.

Тогава става ясно защо е разиграла цялата сцена.

Нана просто се е престорила, че е наранила глезена си, за да се измъкне от репетицията пред всички.

Планът ѝ засега е успял, но тя сама осъзнава, че само е отложила неизбежното.

– Засега се спаси от репетицията, Нана. Но какво ще правиш на самата сватба?

Малко по-късно при нея идва Акча и я пита защо не държи леда върху глезена си. Нана продължава да играе ролята си и твърди, че все още я боли. Акча съжалява, че заради контузията приготовленията са останали недовършени, но я успокоява, че най-важното е да се възстанови. Останалото могат да организират бързо. Тогава Нана вижда още една възможност да използва „болния“ си крак. Казва на Акча, че точно този ден е трябвало да излязат, за да търсят спален комплект и дантели за зестрата, но сега с този глезен това е невъзможно.

Акча е изненадана, защото Нана преди е твърдяла, че подобни неща изобщо не ѝ харесват. Нана обяснява, че след разговора им за значението на зестрата е променила мнението си.

Акча веднага се заема със задачата.

– Няма да те оставя без зестра. Аз ще отида и ще се погрижа за всичко.

Нана предлага Адалет и Айнур да я придружат, защото имат добър вкус. Акча приема и тръгва да се приготвя.

След малко при Нана идва Адалет, която очевидно помни предишното ѝ мнение за вкуса на Айнур.

– Нана, скъпа... Нали ти самата казваше, че Айнур харесва старомодни неща?

Нана бързо намира обяснение. Казва, че вече е променила мнението си и всъщност е осъзнала, че Айнур има много добър вкус. След като е разбрала колко важна е зестрата, сега има нужда от помощта и мнението им.

Адалет обещава, че заедно с Айнур ще изберат най-красивите дантели и всичко необходимо за зестрата ѝ.

Нана доволно се съгласява. Така с една измислена травма тя не само успява да избегне сватбената репетиция, но и изпраща Акча, Адалет и Айнур да се погрижат за част от приготовленията вместо нея.

Корай продължава да притиска Айше с тайната за Дога. Двамата се срещат в столовата, където той отново ѝ напомня за ултиматума си – тя има време до петък да вземе решение. Корай ясно ѝ дава да разбере, че ако откаже да се омъжи за него, е готов да разкаже всичко на Ферит.

Айше е отвратена от поведението му, но когато Корай се кани да си тръгне и намеква, че може веднага да отиде при Ферит, тя го спира. Корай използва страха ѝ и отново я предупреждава, че няма какво да губи.

Ферит случайно става свидетел на напрегнатия разговор между двамата. Той се скрива наблизо и се опитва да разбере какво става, но Айше си тръгва, преди да успее да чуе истината.

Ферит обаче е убеден, че Корай отново крои нещо. Той го пресреща, хваща го за якето и настоява да разбере какво е причинил на Айше. Корай се опитва да прикрие случващото се като обикновен спор между двама души, които се готвят за сватба, и пита Ферит с какво право се намесва.

Ферит му заявява, че Айше е важна за него, и го предупреждава да не я наранява. След като Корай си тръгва, подозренията на Ферит остават – той е сигурен, че зад поведението му се крие нещо.

В същото време Неше не се отказва да докаже, че Башак е устроила капана, заради който Волкан я обвинява в изневяра. Тя успява да открие регистрационния номер на автомобила, използван от съучастника на Башак, и се обръща към Ибо за помощ. Неше го моли тайно да установи на кого принадлежи колата, без останалите в екипа да разбират.