„Наследство“, еп.840: Нана започва да се съмнява в Аджар – какво ще се случи…

В епизод 839 на „Наследство“: Яман настоява Аджар да остане в имението, докато се възстанови, без да подозира, че той всъщност е Отровата. Докато Нана е измъчвана от кошмари и лошо предчувствие, Аджар вече набелязва първата си мишена сред най-близките на Яман.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 839 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана не успява да се отърси от тревогата след кошмара си, а поведението на Аджар започва да буди все повече подозрения. Дали странното му увлечение по змиите е безобидно, или предвещава опасността, която вече се е промъкнала в имението?

Междувременно Айше и Ферит остават заедно край езерото и спомените за щастливото им минало отново ги сближават. Дали това е само кратък миг на близост, или чувствата им все още са живи?

А Неше преживява болезнен удар, когато Волкан внезапно слага край на връзката им, без да ѝ разкрие истинската причина за решението си.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана с облекчение вижда, че Юсуф спи спокойно, но лошото предчувствие от кошмара не я напуска. На излизане от стаята му тя неочаквано среща Аджар в коридора. Той обяснява, че е чул шум и е дошъл да провери дали всичко е наред.

Нана му признава, че е сънувала кошмар и се е притеснила за Юсуф. Аджар я успокоява, че след всичко преживяно подобни сънища са нормални и че в дома на Яман Къръмлъ тя е в безопасност.

Но щом остава сам, лицето му се променя. Аджар злорадо си казва, че кошмарите на Нана тепърва започват и скоро ще се превърнат в действителност.

Сутринта Юсуф се събужда, а Нана влиза при него, въоръжена с моп и готова за тяхната специална мисия. Тя го пита дали е готов да се изправи срещу врага, а момчето веднага влиза в играта и с военен поздрав заявява, че очаква заповедите на командир Нанука.

Нана разкрива кои са противниците им – опасните микроби, които се крият из разхвърляната стая. Двамата трябва да ги обезвредят до един. Преди началото на „битката“ обаче Нана разсмива Юсуф и двамата си слагат „бойна боя“ по лицата.

Точно тогава влиза Яман. Юсуф гордо му обяснява, че с Нана са готови за война и трябва да бъдат силни срещу врага. Яман с любопитство пита за каква война става дума, а Нана му показва бъркотията – този път битката е срещу микробите, които могат да навредят на Юсуф.

След като момчето излиза, Яман остава насаме с Нана и забелязва, че нещо я тревожи. Пита я дали е спала добре.

Нана признава, че отново е имала кошмар и не може да спре да мисли за Отровата. Тя иска да бъде до Яман и да се бори редом с него, ако се наложи. Но докато той се изправя срещу опасността навън, Нана има своя начин да се бори у дома – като кара Юсуф да се смее и не позволява на врага им да отнеме радостта на семейството. Именно Яман я е научил да се бори по този начин.

Яман я гледа влюбено и признава, че за първи път в живота си иска дните да минават по-бързо. Причината е проста – иска 3 август, денят на сватбата им, да настъпи колкото може по-скоро.

Юсуф се връща и обявява, че вече е готов за битката с опасните микроби. Нана се усмихва, а Яман не може да откъсне поглед от нея.

Тогава Аджар се появява и заварва Яман, Нана и Юсуф щастливи заедно. Пожелава им добро утро и казва, че се чувства по-добре. Яман предлага двамата да поговорят и се оттегля с него.

А зад тях Нана продължава да се смее и играе с Юсуф, без да подозира, че човекът, от когото толкова се страхува, вече се намира сред тях.

Яман отвежда Аджар в стаята му и му казва, че предишния ден не са успели да обсъдят подробно случилото се, защото Аджар все още не се е бил съвзел. Сега иска двамата отново да преминат през всичко, защото дори най-малкият детайл може да го отведе до Отровата.

Аджар се съгласява и повтаря версията, която вече е дал пред полицията. Разказва, че е бил качен в черен автомобил, а след това нападателите го ударили по врата и той изгубил съзнание. Пита дали полицията е открила нещо за колата, но Яман обяснява, че в района няма охранителни камери.

Яман настоява Аджар да се съсредоточи и да си припомни всичко необичайно, което е видял или чул по пътя към склада. Всяка дребна подробност може да помогне за залавянето на Отровата.

Аджар твърди, че е чул нападателите да разговарят с мъж на име Камил и останал с впечатлението, че го принуждават да им съдейства. След това започва внимателно да изгражда историята си за самия Отровата. Казва, че никога няма да забрави погледа на този психопат.

Според разказа му, малко преди престрелката Отровата разбрал, че Яман е пристигнал. Аджар твърди, че е чул как той заплашва да го убие, а малко след това прозвучали гласът на Яман и изстрелите. Настъпила паника и Отровата успял да избяга заедно с един от хората си.

Аджар добавя, че въпреки болката от раната си му се искало да тръгне след него. Яман го успокоява, че е направил достатъчно, и изпитва вина, защото смята, че Аджар е бил ранен заради него. Тогава Аджар внимателно насочва разговора към разследването и пита как Яман изобщо е успял да открие склада.

Яман му разкрива, че е заловил Айбарс – един от хората на Отровата. Айбарс отказал да проговори и бил готов по-скоро да умре, отколкото да предаде шефа си. Но на телефона му пристигнало съобщение с адрес и именно тази следа отвела Яман до склада.

След това телефонът е проследен, но Отровата очевидно го е сменил. Проверени са болниците и хотелите в района, без да бъде открита никаква следа. Аджар предполага, че при толкова тежка рана Отровата едва ли ще оцелее. Яман обаче е категоричен: Няма да прекрати преследването, докато не види врага си мъртъв.

Аджар го поглежда и отново предлага помощта си, но Яман му казва засега просто да чака. След това се сбогува и излиза.

Останал сам, Аджар разбира, че Яман няма да се откаже, докато не получи отговорите, които търси. Маската му засега работи, но Яман продължава да преследва Отровата, без да подозира, че през цялото време разговаря именно с него.

По-късно Аджар влиза в стаята на Юсуф. Момчето си играе с плюшените си животни и двамата започват да разговарят за любимите си животни. Когато Юсуф пита Аджар кои харесва най-много, отговорът му го изненадва – змиите.

Юсуф признава, че се страхува от тях, но Аджар започва да му обяснява колко интересни са змиите и как могат тихо да се промъкнат до жертвата си и внезапно да нападнат.

Точно тогава на вратата се появява Нана. Думите на Аджар веднага ѝ напомнят за змията от кошмара ѝ. Тя изпраща Юсуф в кухнята и остава насаме с госта.

Нана директно го пита дали наистина обича змии. Аджар обяснява, че по-скоро им се възхищава. За него змията е символ на обновлението, защото сменя кожата си. Но най-силно го привлича способността ѝ да остане незабелязана до момента на нападението.

Разговорът става още по-странен, когато Аджар сам споменава Отровата и сравнява опасните хора с отровните змии.

Нана отвръща, че не понася нито едните, нито другите и когато срещне подобна опасност, единственото ѝ желание е да я унищожи.

Аджар отбелязва, че тя притежава същия борбен характер като Яман, и си тръгва. Нана остава замислена. Поведението му започва да ѝ се струва все по-странно.

Яман продължава да изучава досието на Отровата, когато му се обажда Джунейт с нова информация. Полицията е установила самоличността на пети мъж, успял да избяга от склада след престрелката – Баран Семиз, един от най-верните хора на Отровата.

Яман веднага допуска, че именно Баран може да е избягал заедно с Отровата. Но дори да не е така, той е убеден, че чрез него може да разбере къде се крие врагът му.

Джунейт обяснява, че местонахождението на Баран е неизвестно, но полицията разполага с адреса на семейството му. Изпраща информацията на Яман, който веднага взема якето си и тръгва.

На излизане Аджар го забелязва и го пита къде отива и дали е открил нова следа. Яман не му разкрива нищо. Вместо това му напомня да се грижи за възстановяването си и казва, че ако има нужда от нещо, Адалет ще му помогне. След заминаването му Аджар остава замислен.

Яман намира брата на Баран и директно го пита къде може да го открие. Мъжът признава, че брат му отдавна се занимава със съмнителни неща и е черната овца на семейството. Твърди, че не знае къде се намира и не иска да има нищо общо с проблемите му.

Яман обаче не приема лесно този отговор и настоява да разбере къде е Баран. Притиснат, мъжът продължава да твърди, че наистина няма представа. Все пак си спомня за последното съобщение, което е получил от брат си преди около шест месеца. Баран му изпратил своя снимка, с която демонстративно се хвалел колко добре живее.

Точно тази снимка се оказва полезна.

Яман забелязва автомобила на Баран и снима регистрационния му номер. Веднага се свързва с Волкан и му изпраща номера, като го моли да провери записите от охранителните камери и да проследи колата.

Следата е малка, но Яман няма намерение да се отказва.

Рано или късно ще открие Отровата.

След нощта край езерото Айше и Ферит се приготвят да се върнат. Докато събира нещата си, Ферит тихо признава пред себе си колко тежко ще му бъде, когато Айше замине. Знае, че пътищата им ще се разделят и че ще му липсват разговорите и смехът им.

Той не подозира, че Айше го чува.

А думите му докосват болезнено и нея. Айше също не иска да се сбогува с Ферит.

Затова решава да удължи времето им заедно и се преструва, че ѝ се вие свят. Ферит веднага се притеснява и предлага да потърсят аптека, но Айше настоява, че не може да пътува и трябва да остане още малко на чист въздух.

Ферит се съгласява и решава да ѝ приготви супа.

Докато той готви, двамата започват да си припомнят миналото. Айше го пита дали помни първото ястие, което ѝ е приготвил. Ферит няма как да забрави – разполагал само с картофи и в паниката си направил салата със сурови картофи.

Споменът ги разсмива. Айше му напомня и за вечерта, в която след провала в кухнята той я завел на ресторант и двамата танцували първия си танц.

Ферит признава, че никога не го е забравил.

Миг по-късно той хваща Айше през кръста и я придърпва към себе си. Поглежда я в очите и забелязва, че бузите ѝ са порозовели. Миналото и чувствата, които двамата се опитват да потиснат, отново ги сближават.

След като е повярвал на измамата, че Неше му изневерява, Волкан спира да отговаря на обажданията и съобщенията ѝ.

Разтревожена, Неше го намира в столовата, но вместо обяснение получава неочакван удар – Волкан заявява, че връзката им е приключила.

Неше първоначално мисли, че се шегува. Не разбира какво се е случило и отчаяно го пита защо внезапно е взел подобно решение.

Волкан отказва да ѝ разкрие истинската причина. Казва само, че има принципи, които според него тя не спазва, и затова двамата нямат бъдеще заедно.

Без да знае за капана на Башак и защо Волкан всъщност я напуска, Неше остава съсипана и объркана.