В епизод 804 на „Наследство“: След много неуспешни опити Яман най-накрая успява да признае любовта си на Нана. В същото това време Ибо и Кара предприемат рискован план, чиято цел е да сближат Ферит и Айше.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 805 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана е ужасена от признанието на Яман и не знае какво да прави. За изненада на Яман тя започва да го избягва. Междувременно Идрис крои зловещ план, в който ще използва Айнур, за да унищожи Яман.
Ферит и Айше, сигурни в трагичната си съдба, намират отново пътя един към друг.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
След като Яман признава любовта си, Нана остава без думи. Тя се измъква от кабинета му под нелепия предлог, че е забравила крана на чешмата отворен. Щом остава сама, се опитва да се успокои, но сърцето ѝ бие неудържимо. Пред огледалото отново и отново си припомня думите му.
– Господи... това наистина ли се случи? Яман ми каза, че ме обича. Наистина го каза. Какво ще правя сега? Не... Не мога да допусна това. Сърцето ми няма да издържи. Все едно нищо не ми е казал. Все едно не съм чула. Ако го избягвам, той ще разбере и няма да настоява. Това е единственият изход.
Междувременно в кабинета си Яман нервно крачи напред-назад. Всичко в него кипи. Как е възможно? Той оголи душата си, а тя... тя просто избяга заради някакъв течащ кран! В този момент телефонът му звъни – Ферит.
– Как е, братко? Има ли развитие? Каза ли ѝ? – пита Ферит с едва прикрит ентусиазъм.
Яман застива, взирайки се в една точка.
– Казах ѝ...
– И? Как реагира? Прегърна ли те? Засрами ли се?
– Отиде да спре чешмата – отсича сухо Яман.
Ферит избухва в смях.
– Чешмата? Как така? Това някакъв код ли е? – продължава да се смее той, докато Яман стиска телефона си.
– Не, Ферит, не е код! Тя просто ме прекъсва от вчера насам. Не ми дава думата. Казах ѝ „Обичам те“, а тя ме погледна, спомена, че чешмата тече и изчезна. Не разбирам какво се опитва да направи!
Ферит въздъхва, гласът му става сериозен.
– Това е защитна реакция. Нана не е като другите жени. Тя е като теб – истински боец. За първи път изпитва подобни чувства и не знае как да се справи с тях. Дай ѝ време. Дори да бяга от теб, не се отказвай от любовта си.
Яман поема дълбоко дъх.
– Мислиш ли? И сега какво да правя?
– Бъди търпелив. Дори тя да бяга, ти защитавай чувствата си. Късмет, ще ти трябва! – добавя Ферит, преди да затвори.
След признанието на Яман Нана е готова на всичко, само и само да не остане насаме с него. Решава да избяга от имението, но се отказва заради Юсуф. Когато Яман почуква на вратата ѝ, тя се преструва, че говори с Пънар по телефона. Лъжата ѝ обаче бързо е разкрита, когато телефонът ѝ започва да звъни.
Притисната в ъгъла, Нана се хваща за стомаха.
– Наистина не се чувствам добре...
Тя се заключва в банята и убеждава Яман, че ѝ е прилошало. Загрижен, той веднага моли Адалет да приготви супа и лекарство против гадене.
Останала сама, Нана си казва:
– Оттук нататък ще трябва да бъда много болна... Само така няма да може да говори с мен.
Малко по-късно Пънар ѝ се обажда и настоява да разбере какво се е случило.
– Той... каза го, Пънар.
– Каза ти, че те обича?
– Да... А аз избягах. Престорих се, че не съм го чула.
Пънар не може да повярва.
– Как можа? След всичко, което преживяхте! Ти също го обичаш. Защо избяга?
Със сълзи в очите Нана признава истинската причина:
– Защото ме е страх. Едно е да гледаш морето от брега, а съвсем друго е да се хвърлиш в него. Аз не умея да плувам... ще се удавя. Ние не можем да бъдем заедно. Никога не сме се разбирали. След два дни ще му омръзна... ще се откаже от мен. Затова, колкото и да го обичам, трябва да се откажа от него. По-добре всичко да свърши, преди изобщо да е започнало.
Без Нана да подозира, Яман е застанал пред вратата и чува всяка нейна дума.
В очите му проблясва непоколебима решителност.
– Няма да се откажа от теб... И няма да позволя и ти да се откажеш от нас.
В стаята си Айнур се вторачва в снимката на Яман на екрана на телефона си. Очите ѝ издават тъга и горчивина. Много добре знае, че Яман е влюбен в Нана.
– Ах, батко… – въздъхва тя тежко. – Ако беше тук сега, щеше да ми се разсърдиш. Щеше да кажеш: „Не ти ли казах да се откажеш от тази любов?“. Опитвам се, наистина се опитвам, но сърцето ми не слуша. – Замълчава за миг, стискайки телефона в ръцете си. – Господи, ако Яман не ми е писан, къде е моята съдба? Кой ми е отреден? – Гласът ѝ става тих, почти умолителен.
Действието се пренася в скривалището на Идрис. Казим забелязва, че шефът му се взира в екрана на телефона си, разглеждайки профила на някаква жена в социалните мрежи.
– Коя е тази девойка, в която си се загледал толкова? – пита любопитно Казим. – Какво ти се върти в главата? Ще я отвлечем ли и ще искаме откуп?
Идрис вдига поглед, а устните му се извиват в лека усмивка.
– Този път е различно, лъвче мое. Ще счупя ръцете, които я докоснат. – Обръща екрана на телефона към Казим. – Погледни добре тази хубавица. Ще имаш снаха.
Камерата се приближава към екрана, разкривайки, че Идрис разглежда профила на Айнур.
– Моля, моля, братко. Значи и ти си се влюбил? Поздравления! Но трябваше да ми кажеш по-рано – казва Казим с насмешка.
Идрис се разсмива с кратък, циничен смях.
– Ах, наивни ми Казим. Изглеждам ли ти на глупак, който се влюбва? Сърцето ми копнее само за едно – смъртта на Къръмлъ. – Плъзга пръст по екрана на телефона, сякаш подчертавайки думите си. – С чара си ще спечеля сърцето ѝ, а чрез нея ще вляза в дома на Къръмлъ. Това момиче ще стане моите очи и уши. Тя ще бъде моят ключ към отварянето на техните врати.
Казим кима одобрително и на лицето му се появява усмивка.
– Добра работа, братко. Умът ти работи като добре смазана машина.
Идрис присвива очи. Гласът му става студен и твърд.
– Недим е мъртъв, но Идрис, самият дявол, е жив. Сега имам само една цел – да се отърва от Къръмлъ със собствените си ръце.
Казим повдига вежда, разтревожен.
– А ако това момиче те разпознае?
Идрис се смее тихо, изпълнен със самочувствие.
– Брат ти има решение за всичко, Казим. Аз съм като хамелеон. Остави това на мен. – Оставя телефона и се протяга, сякаш току-що е измислил съвършения план.
Ферит и Айше, убедени, че другият е смъртно болен, се стараят да прекарват заедно колкото се може повече време. Взаимната им грижа и нежност стават все по-очевидни. Ибо и Кара, авторите на тази интрига, наблюдават развитието на ситуацията с нарастващо напрежение.
– Ще видиш, скоро отново ще се оженят – отбелязва доволен Ибо. – Надявам се това да свърши добре – отвръща Кара, чието лице издава тревога. В гласа ѝ прозират съмнения дали планът им е правилен.
Ферит прекъсва Волкан по време на разговор и повдига темата за чувствата му към Неше.
– Знам, че изпитваш нещо към нея – казва комисарят. – Защо продължаваш да се съпротивляваш?
Волкан поклаща глава, опитвайки се да скрие емоциите си.
– Комисарю, това трябваше да приключи, преди изобщо да е започнало – отговаря той сериозно. – Тя не отвръща на чувствата ми. Неше ме вижда като по-голям брат. Затова, за да скрия какво чувствам, ѝ казах, че имам приятелка. – Сигурен ли си, че те гледа само като брат? – пита сериозно Ферит. – Волкан, животът е кратък. Минава по-бързо, отколкото мислим. Ако обичаш, не мисли дали тя те обича. Действай.
