В епизод 794 и 795 на „Наследство“: Недим е разобличен и плановете му започват да се сриват пред очите му. Притиснат до стената и готов на всичко, той взема Нана за заложница и бяга, а Яман се впуска в отчаяна надпревара с времето, за да я спаси.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 796 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Недим решава да замине с Нана. Жената обаче, опитвайки се да се освободи, намира химикалка с подслушвател и установява връзка с Яман.
Недим, без да подозира, че е подслушван, казва на Нана къде ще отидат след това.
Яман и Ферит веднага се отправят натам. Когато Недим осъзнава, че е обграден, решава да убие Нана, а след това себе си. Следват два изстрели. Това ли е краят...?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман влиза в дома на Недим и открива адресите на два склада. Изпраща единия на Ферит, а към другия поема лично.
В склада Недим завързва Нана за един стол.
– Ти, изверг! – крещи тя от ярост. – Дори да ме вържеш, няма да ме спреш! Той ще дойде и ще ме спаси! Ще те накара да платиш за всичко, което направи! Чуваш ли?!
Недим се навежда над нея и я поглежда право в очите.
– Още ли не разбираш колко много те обичам? – пита той тихо, но твърдо. – Не виждаш ли, че правя всичко това именно заради теб? Мислиш ли, че заради дребно спъване ще се откажа от нашия план? Ще те отведа на остров в морето, където той никога няма да те открие. Обещах, че ще прекараме медения месец в Америка, но има места, където дори той няма да ни достигне. В нашия нов дом единственият избор, който ще имаш, ще бъда аз.
Нана го поглежда с презрение, въпреки безпомощността си.
– Нямаш пукната пара! Мислиш ли, че ще успееш да избягаш, криейки се като плъх? Ще те хванат, преди да направиш и крачка! – Недим се изправя, а лицето му се изкривява в иронична усмивка. – Смяташ ме за глупак ли? Помислил съм за всичко. Имам повече пари, отколкото можеш да си представиш. Не ги държа в банка. Имам скривалища... Например старата къща на баба ми. Отивам, взимам ги и потегляме към Гърция. Никой няма да ни намери. Той няма да ни открие! – Недим посяга да я докосне, но тя се дърпа рязко. – Чакай ме тук, скъпа. Твоят бъдещ съпруг ще се върне скоро.
– Ти, изверг! – Нана отново изкрещява и го плюе в лицето.
Недим избърсва лицето си, стискайки зъби, но решава да не реагира. Обръща се и излиза, оставяйки Нана сама.
Недим стига до старата къща, но щом вижда полицейските патрули, лицето му пребледнява. Удря волана с юмрук и посяга към телефона си, набирайки Идрис. – Какво става? – пита Идрис. – Лошо е! Дойдох за парите, но полицията е навсякъде. Никой не знаеше за това място! Откъде разбраха, че ще дойда тук?
Идрис отговаря хладно: – Не можеш да надхитриш Къръмлъ. Приеми го.
Недим усеща как примката се затяга. – Значи ли това, че трябва да се предам?
Идрис отвръща след пауза: – Няма как да избягаш. Ще умреш.
Недим прекъсва разговора, а ръцете му треперят от гняв и безпомощност.
Действието се пренася в склада, където Нана отчаяно се опитва да се освободи. – Трябва да направя нещо... Ако поне можех да се измъкна от тези въжета. Но как? – Тя вижда чашата на масичката. – Ще ми трябва това стъкло. Ако мога да го счупим... Хайде, Нана! Можеш го! – С решителен скок тя се хвърля към масичката, но вместо нея събаря сакото на Недим. Писалката изпада от джоба му и се разглобява на пода. – Не, не сакото... Трябваше ми стъклото! – разочарована е тя, но когато погледът ѝ се спира върху разглобената писалка, осъзнава истината. – Това е... устройство за подслушване.
В съзнанието ѝ нахлува спомен: Яман подарява писалката на Недим. „Яман: Не успях да го кажа по-рано. Винаги съм тук за теб. Това ще бъде специален подпис. Трябва да се направи със специална писалка. Недим: Благодаря, Яман.“
– Ти си разбрал всичко от самото начало! – прошепва Нана с треперещ глас.
Действието се пренася при Яман, който седи зад волана, притиснал телефона към ухото си, а погледът му е вперен в нищото. – Дойде ли за парите? – пита той, гласът му е дрезгав от напрежение. Ферит отговаря веднага: – Не се тревожи. Обградили сме къщата, но него го няма. Може би е видял полицията и е избягал. Но следим устройството за подслушване. Рано или късно ще го пипнем. – Яман поема дълбоко дъх и прекъсва връзката. Очите му са изпълнени с болка. – Къде си я отвел? – прошепва той в тишината на колата. – Къде? Дай ми поне малка следа...
Изведнъж през слушалките чува гласа на Нана, която звучи изтощена, но борбена: – Ах, Яман... Иска ми се просто да отвориш тази врата и да дойдеш за мен. – Яман рязко натиска спирачките, колата спира с остър звук. – Сигурна съм, че ме търсиш – продължава тя. – Не се отказваш. – Яман изскача от автомобила, притискайки устройството до себе си, сякаш се бои да не изпусне и една нейна дума.
Нана започва да вика към устройството: – Яман! Яман, чуваш ли ме? – Макар да не знае дали той е от другата страна, тя продължава, а Яман отвръща с развълнувано: – Чувам те, Нана! – Ако ме чуваш – казва тя, – добре съм. Не се тревожи. – Тя се усмихва през сълзи. – И друго, ти си толкова умен човек. Как се сети за това? Мислех, че не знаеш нищо. Значи си играл с него... Не можех да ти кажа, той ме заплашваше. – Яман стиска юмруци, челюстта му трепери от ярост към Недим. – Но сега, когато знаеш, всичко ще се оправи – добавя тя. Яман кима утвърдително, сякаш тя може да го види.
– Помниш ли какво каза Вели? Докато часовникът тиктака, има надежда – продължава Нана, докато гледа счупения циферблат на ръката си. – Виж... моят часовник още работи. Стъклото се напука, когато паднах, но механизъмът не е спрял. Сега ще дойдеш и ще ме спасиш, сигурна съм. Ще кажеш, че съм много бъбрива, нали? Вече прекалих с приказките...
Яман притиска устройството към ухото си, а очите му са пълни с решимост. – Не спирай да говориш! Кажи ми къде си! Кажи ми! – нарежда той, а гласът му трепери.
Нана, от другата страна, сякаш усеща присъствието му, прошепва: – Сега сигурно ми казваш „кажи ми къде си“... – Тя поема дъх, а Яман застива, сякаш двамата са свързани чрез самите си мисли. – Не знам точно къде съм... – продължава тя. – Докара ме на някакво пусто място. Отиде да вземе пари. Остави ме тук. – Яман стиска зъби от ярост. – После каза, че ще ме отведе на остров. И че ти няма да успееш да ме откриеш.
Нана вдъхва вяра в гласа си: – Но знам, че ще ме намериш, каквото и да става. – Яман отвръща тихо, с обещание: – Ще те намеря. Където и да си, ще те намеря. – Нана продължава, гласът ѝ е изпълнен с нежност: – Но ако всичко се обърка... и не успееш да ме намериш... не се обвинявай. Обещай ми. – Яман кима утвърдително, очите му се насълзяват. – Защото ти направи всичко правилно. Защото го направи заради мен. Винаги съм чувствала присъствието ти. Винаги съм вярвала в теб. Аз... ти... аз винаги... – Тя не довършва, но Яман се досеща какво иска да му каже. Той промълвява, сякаш се кълне: – И аз също... – Нана започва да плаче, но в този момент чува стъпки. – Той идва... не трябва да разбира, че намерих писалката – прошепва тя.
Нана рязко се прекатурва от стола, успявайки да прибере устройството в дланта си, преди Недим да прекрачи прага. Яман издиша тежко, сякаш току-що се е върнал към живота. Недим влиза, погледът му е блуждаещ и нервен. – Какво правиш? – пита той със съмнение. – Какво се очаква да правя? Опитвам се да избягам – отвръща Нана, докато крие устройството. – Затвори си устата! Сега не ми е до теб – изръмжава Недим. Той я вдига грубо на крака, а тя го поглежда с презрение: – Мислиш ли, че ще остана тук с предател като теб?
Недим прибира писалката в джоба си, без да забележи, че тя вече не е сглобена правилно. – Какво става? Изглеждаш уплашен – отбелязва Нана. Той се разхожда нервно, обзет от паника. – Отидох за парите, но полицията беше навсякъде. Не знам как разбраха... Как са научили, че ще отида там? Може би камерите са ни засекли – гадае той. Нана го провокира: – Страх ли те е, че ще те заловят? По-добре се предай. Недим избухва: – Казах ти да мълчиш! Затвори си устата! – Нана не отстъпва: – Ще ме пуснеш ли? – Недим се изсмива горчиво: – Не, никъде няма да ходиш. Тръгваме. Отиваме на място, което никой не знае. Махаме се оттук, отиваме в Шиле.
Яман, който слуша всичко, веднага подава сигнал. Недим сграбчва Нана за ръката: – Хайде! Върви! Движи се!
Яман моментално набира Ферит: – Ферит, чу ли? – Да, чух. Екипите се мобилизират. Затварям всички пътища към Шиле. Няма къде да избяга – отвръща Ферит. Яман обаче е изпълнен с тревога: – Не. В склада той беше готов да я застреля в главата, за да се спаси. Не можем да рискуваме. Не трябва да ни вижда.
– Прав си. Сега е притиснат в ъгъла и е опасен. Ще го локализираме и ще го пипнем – категоричен е Ферит.
Яман стиска волана: – Тя знае за устройството. Ще се опита да ни даде сигнал къде отиват. – Тогава чакаме знак от Нана – казва Ферит. – Добре, пътувам към Шиле – казва Яман и дава газ, тръгвайки в преследване на съдбата си.
Недим спира автомобила в нищото и излиза, нервно прехапал устни. – Тук ще сменим колата. Новата ще е тук всеки момент и след това просто ще изчезнем... – произнася той, докато върви към багажника, а Нанасъбира цялата си останала сила. Точно когато той се навежда над багажника, тя с мощно движение блъска капака право в главата му.
Недим полита назад, зашеметен. Нана не спира. – Умри, предателю! Умри! – крещи тя, докато го удря с вратата на багажника отново и отново. Той пада на земята, а тя търси нещо, с което да се защити, но оръжие няма. Плюе го с омраза, обръща се и хуква през полето с вързани ръце.
Яман лети по пътя, стиснал волана, сякаш от това зависи животът на целия свят. – Чакай ме... Чакай ме! Ще те спася! – вика той в празната кола, гласът му е натежал от отчаяние.
Нана тича, в далечината вижда силует на приближаващ автомобил. – Спрете! Спрете, моля ви, помогнете ми! – маха тя отчаяно, но щом колата спира, сърцето ѝ спира. Това е Недим. Той е намерил начин да я настигне. Тя се опитва да отстъпи, да избяга, но той е по-бърз. – казах ти, че не можеш да избягаш от мен, Нана, нали? – Недим я сграбчва грубо. Нана се бори, рита, опитва се да се изтръгне от хватката му. – Пусни ме! – Нана не спира да се съпротивлява, но той я влачи към колата. – Влизай! Казах ти да вървиш! – Недим я натика с груба сила в купето, затръшва вратата пред лицето ѝ и двамата изчезват, оставяйки само шалчето на Нана да лежи самотно на прашния път.
В управлението Ферит нервно крачи пред бюрата. – Има ли промяна? – пита той Ибо. – Нямаме никаква следа – отвръща Ибо, а Волкан добавя: – Поддържаме връзка с всички екипи, но все още няма никакво развитие. Ферит сяда, притиснал слепоочията си. Времето изтича.
Минути по-късно Яман спира точно там, където е бил Недим. Слиза от колата, погледът му се приковава в земята и вижда шалчето. Вдига го, притиска го към гърдите си. – Сигурен бях, че са били тук... Закъснявам! – изригва той и набира Ферит. – Били са тук, Ферит! Тръгвам към склада, но вече са сменили колата. Трябва веднага да прегледате камерите и да намерите следа! – Яман гледа плата в ръката си, очите му горят от гняв. – Няма да се предам. Този предател няма да се измъкне! – Ферит отговаря от другата страна: – Тръгвам към втория склад. Може би я води там. – Добре – казва Яман и отново дава газ, втурвайки се в нощта, решен да не спре, докато не я върне у дома.
В новия склад Недим крачи като затворен звяр, напълно извън контрол. Нана е привързана отново за стола, но гласът ѝ остава твърд: – Мислиш ли, че Яман няма да ме намери, само защото сме тук? Можеш да ме заведеш и на другия край на света... не в Шиле... и той пак ще ме открие! Бъди напълно сигурен в това!
Недим избухва в зловещ смях. – Дори Азраил не може да открие това забравено място! Огледай се наоколо. Никой никога не би си помислил, че зад тази изоставена постройка има склад!
Нана затваря очи за секунда и си мисли: „Казах му къде сме... Дадох му точния адрес през писалката...“
В същия момент Ферит прекъсва тишината по полицейската радиостанция: – Внимание! До всички екипи! Това е местоположението – складът на изхода на Шиле, точно зад комплекса на Маденджилер. Всички патрули да се насочат натам веднага! Изчакайте моите инструкции, ще щурмуваме. Тръгваме!
Яман и хората на Ферит летят към мястото с включени сирени.
В склада Недим поглежда часовника си. – Няма да сме тук дълго, не се тревожи. Щом получа парите, които чакам, започваме новия си живот.
– Само в сънищата ти! – отсича Нана с пълно презрение.
Недим се приближава заплашително до нея: – Спри! – В този момент телефонът му извънява. Той вдига и лицето му се изкривява в ужас. – Какво?! Чули сте го по полицейската радиостанция? – Нана го поглежда с тържествуваща усмивка. – Не... няма как да са открили това място! – крещи като луд Недим в слушалката, докато Яман и Ферит улавят всяка негова дума. – Всички пътища ли са блокирани? Как така няма изход?! – той проклина озлобено. – Няма да позволя това да се случи! Това не може да бъде краят!
Яман кара като безумен, молейки се да стигне навреме. Нана поглежда Недим и му казва спокойно: – Казах ти, не можеш да избягаш. Всичко свърши. Трябва да се предадеш.
– Не! Предпочитам да умра, отколкото да се предам! – крещи Недим, изгубил и последната капка разсъдък. Яман и Ферит слушат това през приемника и лицата им пребледняват от ужас. Недим започва да се оглежда трескаво из склада, вижда туба с бензин и я грабва.
– Какво правиш? Предай се сега, нямаш друг избор! – извиква Нана, усещайки острата миризма.
– Няма да го направя! Този път той няма да спечели, няма да му позволя да докосне дори трупа ти! – вика Недим и започва да излива бензина около стола ѝ.
– Какво е това? Бензин ли е?! – пищи Нана, борейки се отчаяно с въжетата. – Какво правиш, не бъди глупав!
Недим започва да излива течността и върху себе си, подмокряйки дрехите си. – Луд ли си? Какво правиш?! – вика тя в паника.
В колата Яман е облян в студена пот, сърцето му спира. – Какво прави... Какво прави тоя луд?! – вика той в пространството.
Недим изважда пистолета и го насочва право в лицето на Нана. – Обичам те твърде много, за да те оставя на друг. Ще стрелям в резервоара на колата, всичко тук ще експлодира! Няма да остане и пепел от нас!
– Не... Не го прави, моля те! – умолява го Нана със сълзи на очи.
Яман набива спирачките пред самия склад, изскача от колата и чува през подслушвателя последните отчаяни писъци на момичето: – Не, не го прави! Моля те, не! Не! Не-е-е!
В следващата секунда отекват два бързи, оглушителни изстрела. Нана отпуска глава безжизнено назад.
Яман застива пред входа на склада, а от гърлото му излиза нечовешки, раздиращ писък на пълно отчаяние: – Не-е-е!!! – Цялото му лице трепери от неописуема болка. През устройството се чува последният, хриптящ глас на Недим: – Ще изгорим до основи... Идвам при теб, Нана... – последван от още един изстрел.
Яман остава в пълно, вцепеняващо мълчание, загледан в предната врата. Ферит свежда глава до него, покрусен от страшната тишина, докато приятелят му преживява най-ужасния кошмар – мисълта, че е загубил жената на живота си завинаги.
