В епизод 792 и 793 на „Наследство“: Нана се готви да напусне имението, а Яман търсейки доказателства за своята невинност, се натъква на нови трудности. Междувременно Айше случайно научава за болестта на Акация.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 794 и 795 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Времето на Яман изтича, за да изчисти името си от обвиненията и да спаси Нана от ръцете на Недим. Айше признава на Ферит, че знае за болестта на Акация.
Стремежът да играе на много фронтове едновременно вкарва Недим в трудно положение . Нана се превръща в негова заложница...
Акация разбира, че Ферит знае, че е болна и взема важно решение.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
„Наследство”, епизод 795
Лекарите успяват да върнат Караджалъ към живота. Мониторът отново отчита жизнени показатели, пулсът се възстановява, но той остава в безсъзнание. Става ясно, че дори да оцелее, мозъкът му може да е сериозно увреден. Яман, който през последните дни сякаш губи битка след битка, внезапно спира да се страхува за собствената си съдба.
Единственият му страх има име – Нана. Мисълта, че Недим може да я нарани, гори в него по-силно от перспективата за дълги години в затвора. Той е готов на всичко, дори да прекрачи границата на закона, но няма да позволи на никого да докосне Нана.
В деня, в който предстоят две съдбовни събития – сватбата на Нана и съдебното дело на Яман, напрежението достига своя връх. Недим пристига в имението, за да вземе булката. В същото време Яман получава обаждане от Ферит: Караджалъ е дошъл в съзнание, но отказва да сътрудничи на полицията. Това може да провали всички планове за оневиняването на Яман. Недим нервно звъни на Идрис и говори с нарастваща паника:
– Яман нещо крои. Държи се странно спокойно, говори за отмъщение и наказание. Или ме подозира, или е открил Караджалъ. Ако е второто... свършени сме.
Идрис отвръща с привидно спокойствие, но с ледена усмивка:
– Спокойно, зетко. Ако го държеше в ръцете си, отдавна щеше да го разбереш. Но си прав, трябва да действаме. Къръмлъ е непредвидим. При първа възможност Караджалъ ще бъде премахнат. Това е приоритет веднага след сватбата ти.
Разплаканата Айше признава на сестра си Неше, че Акация е неизлечимо болна. Именно затова Ферит ѝ е предложил брак – иска да ѝ подари няколко дни истинско щастие.
– Постъпва правилно – отвръща Неше, опитвайки се да успокои сестра си. – Ферит винаги прави това, което смята за редно.
Айше поклаща глава, а сълзите блестят в очите ѝ.
– Но каква е тази любов, изградена върху лъжа? – прошепва тя. – Не разбирам защо тя се е съгласила на това.
– Може би не знае, че той вече е видял диагнозата – предполага Неше.
– Или може би знае и просто иска да бъде щастлива докрай – отговаря Айше, но гласът ѝ се пречупва. – Всичко изглежда толкова сложно. Ако бях на нейно място, не бих искала някой да крие истината от мен от съжаление.
Айше не може да чака повече и звъни на своя позната лекарка.
– Джансу, трябва ми номер на онколог. Спешно е. Близък човек е болен и ми трябва специалист.
Тя прекъсва разговора, когато Ферит влиза в архива. Изненадан, той я прекъсва рязко:
– Какво правиш тук, Айше?
– Търся помощ за Акация – отвръща тя, опитвайки се да звучи овладяно. – Искам да ѝ помогна.
Ферит я поглежда пронизващо. Тонът му е твърд, без капка съчувствие:
– Не я съжалявай. Акация знае коя е и какви решения взема. Няма да позволя на никого да използва болестта ѝ за манипулации.
Айше губи контрол:
– Ти я лъжеш! – изригва тя през стиснати зъби. – Създаваш илюзия, Ферит. Подаряваш ѝ щастие, изградено върху лъжа. Това е нечовешко.
Ферит извръща поглед. Гневът и болката се борят върху лицето му:
– Откъде знаеш, че не я обичам? – пита той остро. – Ти си жена, която се страхува да обича. Бягаш, криейки се зад думи за доверие и спокойствие. В Акация виждам пълната ти противоположност. Тя, въпреки страданието, има смелостта да отвори сърцето си. Може би точно това обикнах – нейната сила и решителност. Тя заслужава чувствата ми много повече от някой, който ме е отхвърлил въпреки усилията ми. Ти си само една стара рана, която най-накрая ще затворя. Акация ще излекува сърцето ми.
Ферит излиза от архива. Щом вратата се затваря зад гърба му, той проговаря в празното пространство:
– А въпреки това, по дяволите, все още си в сърцето ми. Затънах в живи пясъци. Колкото повече се опитвам да изляза, толкова по-дълбоко потъвам...
„Наследство”, епизод 796
Караджалъ научава, че Недим планира да го убие, и решава да рискува всичко, приемайки да сътрудничи на полицията. Той веднага звъни на Недим и го вика на спешна среща. Гласът му звучи спокойно, но вътрешно го раздират страх и решимост.
Нана случайно разбира за уговорката. Тя не се колебае нито за миг, тръгва по следите на Недим с надеждата, че най-после ще събере доказателства за вината му и ще изчисти името на Яман.
Недим влиза в склада, сякаш влиза в собствения си дом – самоуверен, отпуснат, раздаващ кратки кимвания. В ъгъла под лампата седи Караджалъ, лицето му е бледо, очите хлътнали, а ръката му трепери до чашата.
– Пристигна най-скъпият ми съдружник – поздравява го наркобаронът. – Сядай.
Недим се усмихва широко, но погледът му блуждае нервно. Оглежда Караджалъ:
– Изглеждаш зле. Какво ти се е случило? – пита с престорена загриженост Недим.
– Безсънни нощи – отвръща Карачали, свивайки рамене и вдигайки чашата. – Вчера реших да полея това с едно питие. Нищо необичайно.
– Уплаши ме, когато не вдигаше – вмъква Недим. – Мислех, че Яман те е пипнал.
Караджалъ се изсмива с кратък, празен смях:
– Не ме разсмивай. Този нещастник в момента стяга куфарите за затвора. Такъв шанс не се среща често – казва той със студено задоволство.
– Чест е да съм в тази игра – мърмори Недим. – Работих здраво, за да изградя това, което имаме.
– О, да – Караджалъ се навежда по-близо. – Омота около пръста си Къръмлъ. Прекарваше стоките ми с неговите кораби и камиони, а след това стовари вината върху него. Гениално.
Недим въздъхва:
– Да. Моя работа е. Съсипах го, унищожих името му. Сега искам повече – казва той. – Повече власт и по-голямо влияние.
Недим не подозира, че всяка дума се улавя от скрития в химикалката „бръмбар“.
Внезапно вратата на склада се отваря с трясък. Нана нахлува вътре. В ръката си държи оръжие; прицелва се уверено.
– Свършено е с теб, негоднико! – крещи тя с нисък и твърд глас. – Записах самопризнанието ти. Приготви се за съда!
Недим подскача, изненадан. Веднага грабва пистолета, движението му е плавно, тренирано, и се насочва към нея.
– Как намери това място?! – пита той с глас, пълен с недоверие и гняв. – Мислеше, че ще ти позволя просто така да ме унищожиш?
– Чух разговора ти – съска Нана. – Мислеше, че ще стоя със скръстени ръце, докато се опитваш да унищожиш Яман?
В склада нахлува група полицаи. Зад тях стои Яман, студен като стомана, с вкаменено лице и пламтящи очи.
– Ръцете горе! – заповядва комисарят, а ехото от заповедта заглушава всички останали звуци.
Недим се колебае за частица от секундата. В този кратък миг той решава.и хваща Нана, привлича я близо до себе си и допира пистолета до слепоочието ѝ – използва я като жив щит.
– Ако помръднете, стрелям! – изсъсква той.
Недим се придвижва към вратата, държейки Нана пред себе си, движенията му са резки, пълни с паника.
Всички са насочили оръжията си към него, а Яман изригва в яростен вик: – Казах ти да я пуснеш!
Ферит се опитва да овладее ситуацията: – Яман! Недей да вършиш глупости!
Недим не отстъпва, с пръст на спусъка и див поглед: – Още една крачка и ще стрелям, Яман. Не се шегувам. Ще пръсна главата ѝ. Нямам какво да губя. Сега ще се отместиш от пътя ми. Взимам Нана и си тръгвам. Повтарям – ако ме последваш или се опиташ да ме спреш, натискам спусъка!
Нана, смела както винаги, крещи през сълзи към Яман: – Не го оставяй да си тръгне, стреляй! Не го слушай!
Яман го умолява, докато се взира в очите ѝ: – Пусни я сега, Недим. – После добавя тихо към нея: – Не се притеснявай, ще те спася.
Недим изкрещява, паникьосани: – Стига! Стига! Разкарайте се от пътя ми! Казах ви да се махате!
Ферит се опитва да го вразуми: – Недим, не прави глупости!
Недим продължава да отстъпва към изхода, влачейки я със себе си: – Махнете се! Не правете нищо глупаво! Не се приближавайте повече! Отдръпнете се!
Недим я повлича със себе си; Яман сваля оръжието за миг и изригва в рев, изпълнен с болка и безсилие.
Недим крещи на Нана: – Отвори вратата! Отвори я! Влизай в колата! Хайде, побързай!
Те отпрашват с мръсна газ. Яман тича след тях, докато гласът му цепи въздуха: – Ще те убия! Кажи последната си молитва!
Ферит го спира с ръка: – Яман, спри! Не го прави! Става въпрос за живота на Нана. Чакай, братко.
Яман е непреклонен: – Няма да я оставя!
Ферит го успокоява: – Химикалката с подслушвателното устройство все още е у Недим. Където и да отиде, ще го открием. Ще го преследваме. Не се притеснявай.
Яман чува през устройството гласа на Недим:
– Трябва да се отърва от тази кола.
Идрис от другата страна на линията отговаря: – Зетко… взе ли момичето?
Недим изкрещява: – Затвори си устата!
В колата Недим, насочил пистолета към Нана, мърмори в слушалката: – Нападнаха ме. Всичко е съсипано. – Идрис пита: – Какво говориш? – Недим нарежда: – Прати твоите хора веднага. Трябва да докарат нова кола до склада. Трябва да сменя тази и да се изпаря. – Идрис се съгласява: – Добре. Добре, пращам ги веднага. – затваря Идрис и се обръща към Казим.
Яман е бесен докато трескаво анализира чутото:
– Каза „склад“. Къде е този склад? Кой е човекът, с когото говори?
Ферит проклина: – Има резервен телефон. Не можем да установим с кого разговаря.
Ибо се обажда: – Комисарю, следим го по камерите. Но ако излезе на път без камери, ще го изгубим. – Яман е категоричен: – Ако смени колата, ще го изгубим. Ако складът, за който говори, е негов, трябва да има запис в дома му. Ще я открия, където и да я заведе. Ще я спася. Тя се бори с всички сили. Тя чака да дойда. – Яман потегля към дома на Недим.
В колата напрежението е непосилно. Недим продължава да държи оръжието насочено към Нана. Тя внезапно се хвърля да се бори с него.
– Какво правиш? Спри! – крещи Недим.
Нана се опитва да му отнеме пистолета: – Дай ми го!
– Нана, спри! Ще се убием! – вика той, докато колата криволичи по пътя.
– Дай ми го сега! Пусни го! – настоява тя, борейки се с всички сили.
Недим я блъска с ярост и главата на Нана се удря в рамката на вратата. Тя стене от болка, докато той спира колата и я извлича навън.
– Какво си мислиш, че правиш, глупачке? – крещи той, докато я влачи за косата.
– Пусни ме! – вика Нана, докато той я хвърля на земята и вади въже, за да върже ръцете ѝ.
Тя се съпротивлява отчаяно, докато той стяга възлите: – Ще разбереш, че ще бъдеш моя. Ще разбереш, че не можеш да избягаш от мен.
Нана го поглежда право в очите, непоколебима в гнева си: – Ти не можеш да избягаш. Той ще дойде! И ще те убие! Рано или късно! Чуваш ли ме!
– Ще видим, Нана. Ще видим – отвръща той с ледена усмивка, качва я грубо в колата и потегля в неизвестна посока...
Неше разговаря с Тимур и внезапно осъзнава, че думите му не са негови. Забелязва притеснителните сигнали, неестествените паузи, повтарящите се фрази, и разкрива истината:
Волкан дистанционно инструктира Тимур, като му подшушва какво да казва и как да се държи. Това разкритие разбива доверието ѝ и я кара да се чувства като пешка в чужда игра.
Акация подрежда документите на бюрото на Ферит, когато попада на нещо, което превръща сърцето ѝ в камък, брошура от онкологична клиника. В един миг проумява защо Ферит толкова внезапно реши да откликне на признанието ѝ в любов и дори да предложи брак. Истината я връхлита като гръм.
Без да губи време, тя влиза в кабинета на Ферит и заварва там Айше. Моли я да остане, а след това се обръща към годеника си с тих, но категоричен глас:
– Любовта е такава, че колкото и да бягаш от нея, тя пак ще те настигне.
Ферит сбръчква вежди, видимо нетърпелив:
– Скъпа, наистина ли трябва да говорим за това точно сега? Ще го обсъдим в Швейцария. Сега имам по-важни неща, трябва да се справя с човека, който натопи Яман.
Акация застава на пътя му, поглеждайки го право в очите:
– Не, Ферит. Ще говорим сега. Заради любовта човек може да промени целия си живот. Може да поеме по нов път или да извърши голяма грешка. Силата на любовта заслепява повече от гнева. А аз виждам истината, между вас все още има чувства. Отричането няма да промени нищо. Вие се обичате и принадлежите един на друг.
Айше се разсмива, но в погледа ѝ трепти сянка на неспокойствие:
– Откъде ти хрумна това? Нищо не ни свързва. Абсурдно е.
Ферит въздъхва тежко:
– За първи път съм съгласен с Айше. Вярно е, че някога я обичах, но това е в миналото. Далечни времена, които днес едва помня. Сега съм с теб.
Айше вдига брадичка с гордост:
– Точно така. Светът може да се преобърне, слънцето да изгрее от запад, но никога няма да обикна Ферит.
Акация се усмихва тъжно:
– Точно за това говоря. Не знам защо сте се разделили, но виждам, че превърнахте любовта си в гняв. Само истинското чувство може да предизвика такава буря.
Ферит повишава глас, почти умоляващо:
– Акация, ако беше така, щях ли да ти предложа брак?
Погледът ѝ омеква. Гласът ѝ трепери, но думите падат като удар:
– Направи го, защото имаш голямо сърце. Искаше да ме направиш щастлива, да ми вдъхнеш надежда. Зная, че си прочел изследванията ми. Знаеш, че съм болна... – очите ѝ се пълнят със сълзи, които едва сдържа. – Но зная и че не любовта те води, а съжалението и чувството за дълг.
В стаята настава тишина. Айше свежда поглед, обръща се и излиза, оставяйки ги сами. Ферит се приближава, хваща ръцете на Акация и казва тихо, с решимост:
– Взех решението си. Няма значение дали в Швейцария, или на края на света – ще бъда с теб. Няма да те оставя.
Акация освобождава ръцете си и прави крачка назад. Гласът ѝ се пречупва, но всяка дума е изпълнена със сила:
– И аз взех своето решение. Искам да си щастлив, Ферит. Любовта е връзка между двама души... а аз не съм този човек. Няма да ти позволя да вървиш по път, който не е за теб.
