В епизод 790 и 791 на „Наследство“: Сватбата наближава, а в сърцето на Нана цари зима. Тя се подготвя за живот, който не е избрала, и прикрива болката си зад привидно спокойствие, докато съдбата я притиска в ъгъла. Дали Яман най-сетне ще ѝ признае, че знае истината?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 792 и 793 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман, търсейки доказателства за своята невинност, се натъква на нови трудности, когато наркобаронът Караджалъ попада в болница в критично състояние. Нана се бори с обърканите си чувства, дали наистина ще успее да се сбогува с Яман и ще започне нов живот с Недим?
Ферит и Акация планират бърза сватба, но една скрита тайна може да разруши щастието им. Айше научава за болестта на Акация.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
В епизод 793 на „Наследство“ Яман и Ферит подслушвайки разговор на Недим стигат до Шевкет Караджалъ и се изправят пред него.
– Изповядай всичките си престъпления! Кажи ми кой работи с теб! – притиска го Яман, а Ферит насочва пистолет в него.
Караджалъ, пребледнял и уплашен, започва да пелтечи, но внезапно се хваща за гърдите. Лицето му се изкривява в гримаса на болка, а тялото му се свлича безпомощно, получава инфаркт.
– Не сега… – просъсква Яман, а Ферит вика бърза помощ по телефона.
Наркобаронът влиза в болницата в тежко състояние. Лекарите се борят за живота му, но мъжът изпада в кома. За Яман това е катастрофа, без неговите показания делото ще се превърне в кошмар, а шансът да докаже невинността си започва да му се изплъзва.
В същото това време Нана понася все по-трудно мисълта, че след два дни ще стане съпруга на Недим. Сърцето ѝ се свива от болка, а мисълта, че ще загуби Яман завинаги, я кара да трепери. Без да знае какво друго да направи, тя влиза в стаята му и набира телефона на Яман.
– Нана? – вдига Яман, който чака в болницата новини за Караджалъ. Гласът му е напрегнат. – Всичко наред ли е?
– Да… – отговаря тя колебаейки се. – Обадих се, защото… не мога да намеря бележника на Юсуф. Помислих си, че може да е останал при теб. Мога ли да проверя?
– Нана – казва твърдо Яман – откога ме питаш за разрешение? Не ти вярвам. Кажи ми истината.
Тя навежда поглед и гласът ѝ леко пресеква.
– Добре. Започнах да се притеснявам, защото не се прибра. Гласът ти звучи различно… напрегнат си, нервен. Какво става?
– Нищо ми няма – отговаря той. – Ти си тази, която звучи разстроена.
– Защото си тръгвам – изрича Нана, а в очите ѝ напират сълзи. – Подготовката за сватбата, меденият месец… всичко е готово. Не искам да ти губя времето, исках само да ти кажа: благодаря за днес. Това беше последният ни ден. Знам, че говоря твърде много, извини ме.
Тя затваря с трепереща ръка. Сълзи се стичат по бузите ѝ, замъглявайки погледа ѝ. В същия момент Яман оставя телефона, а юмрукът му се свива.
– Не – казва си той с решимост. – Това няма да е последният ни ден.
Нана започва да събира багажа си. Сгъва дрехите в куфарите, а на останалите в къщата раздава малки подаръци – всеки жест прилича на сбогуване, сякаш тя прекъсва нишките, които я свързват с това място.
Ферит, воден от идеята, че единствено бракът е ключът към общата им мисия в Швейцария, предлага на Акация да се оженят веднага. Час по-късно, докато преминава по коридора, комисарят случайно дочува телефонен разговор на Акация с нейната приятелка Несрин.
– Толкова съм щастлива – казва Акасия, а гласът ѝ вибрира от вълнение. – Ферит ми предложи и аз приех!
От другата страна на линията настъпва тишина. Акация, която очаква поздравления, започва да изпитва неспокойствие.
– Защо мълчиш? – пита тя с колебание. – Акация… сигурна ли си, че това е правилното решение? – най-после проговаря Несрин, а в тона ѝ прозира страх. – Имам предвид болестта ти.
– Сигурна съм – отсича Акасия. – Обичам Ферит и съм щастлива.
– Но той знае ли? – гласът на Несрин леко потреперва. – Каза ли му за болестта си?
Акасия навежда глава, сякаш се опитва да скрие болката в погледа си.
– Не, още не съм му казала. Дадох му обаче да разбере, че животът е кратък, че всеки момент може да бъде последен. Трябва да се живее пълноценно – до последен дъх. И двамата вярваме в това. Затова… ще споделя щастието си с Ферит, докато ми е писано – в гласа ѝ се долавя решимост, смесена с меланхолия. – Днес е най-щастливият ден в живота ми – добавя тя тихо. – Никога няма да го забравя. Ще ти се обадя по-късно, Несрин.
Ферит планира повторно предложение, този път перфектното. Избира романтично място и се грижи за всеки детайл: цветя, свещи, пръстен. Когато коленичи пред Акация, очите му блестят от искреност и надежда.
Айше наблюдава сцената от разстояние. Гледката как Ферит поставя пръстена на пръста на Акация е като удар право в сърцето ѝ. Тя стои в сенките, дланите ѝ треперят от вълнение и тъга, а в очите ѝ изплуват сълзи, които тя не успява да сдържи.
По-късно Ферит и Акация обявяват годежа си пред всички.
– Комисарю, това сигурно е поредната ти шега? – пита недоверчиво Кара.
Ферит се усмихва широко.
– Този път не е. Следващата седмица отлитаме за Швейцария. Там започваме нов живот.
Епизод 793 на „Наследство“ разкрива пластове от лъжи и болка, които заплашват да разкъсат душите на героите.
Недим се появява в имението и подава на Нана елегантна огърлица в изискана кутия. – Искам да я носиш в деня на сватбата ни – казва той с фалшива нежност, след което сам закопчава бижуто около врата ѝ.
Яман, който стои наблизо, наблюдава сцената. Вътре в него всичко ври. В съзнанието си той вече се е нахвърлил върху Недим, готов да разкъса тази привидна сладост на парчета, но външно запазва пълно спокойствие. Поема няколко дълбоки вдишвания, сякаш давещ се човек, който търси спасителен въздух, и с леден тон проговаря: – Да поговорим насаме?
Недим се усмихва едва забележимо и тръгва след него.
Минути по-късно двамата седят в кабинета на Яман. Атмосферата е тежка, а въздухът е наситен с неизказани думи. Яман пристъпва към прозореца и се взира в пространството отвъд стъклото. – Става дума за Караджалъ – започва той със спокоен глас, макар вътре в него да бушува буря. – Получих сигнал, че е в Турция. Крие се добре, но твърдят, че са го видели в Долапдере. Познаваш района, имаш там свои хора. Разпитай ги. Трябва ми потвърждение. Вече не вярвам на никого… освен на теб.
Недим кима с привидна лоялност. – Ще направя всичко, за да не те разочаровам. Надявам се това наистина да е сигурна следа.
По-късно Яман нахлува в болничната стая, където Караджалъ лежи в безсъзнание, свързан с апаратура. Крачките му са бързи, изпълнени с гняв и отчаяние. Приближава се до леглото, надвесва се над врагав.
– Събуди се! – крещи той, хваща го за раменете и го разтърсва. – Кажи истината! Кажи всичко, веднага!
Изведнъж се разнася еднотонен, пронизващ звук на аларма. На монитора се появява права линия. Сърцето на Караджалъ спира.
В стаята нахлува медицински персонал, сестрите и лекарят се втурват да го реанимират. Яман се отдръпва, застинал в безпомощност. Наблюдава как се борят за живота на човека, от когото зависи собственото му спасение.
Камерата се приближава към лицето на Яман – очите му са пълни с гняв, страх и безсилие. Това е първият път, в който Яман изглежда като човек, който може да загуби всичко.
Акация и Ферит подготвят списък с вещи за заминаването си за Швейцария. – Виж, Айше – казва Акация, като я кара да погледне листа. – Искам да съм сигурна, че не пропускаме нищо важно. Може би ще ни припомниш за какво Ферит може да е забравил?
Айше чете внимателно и по лицето ѝ се появява нежна усмивка. – Не забравяйте одеялото – казва тя тихо, почти майчински. – Ферит се преструва на силен, но никога не се грижи за себе си. В Швейцария по това време е студено. Вземете дебели вълнени чорапи и шал. Той играе ролята на мачо, но ако му ги подхвърлиш, ще ги сложи без да каже дума. И… вземете големи чаши. Обича да пие кафето си точно от такива.
Камерата се премества към Ферит, който слуша тайно скрит зад отворената врата. Лицето му става каменно, а в очите му се прокрадва сянка на меланхолия. – Ако не беше фактът, че сама ме изхвърли от живота си – мисли си той, – щях да си помисля, че все още ме обичаш… и че може би ще изпитваш носталгия по мен. Но тези дни отминаха. Няма да ти позволя да ми нанесеш нов удар.
Айше подарява на Акасия и Ферит рамка за снимки с щипки. Усмивката ѝ е искрена, но очите издават болката, която тя упорито се опитва да скрие.
Вечерта, когато Ферит приключва работа, Волкан го пресреща на паркинга с червена папка в ръка. – Комисарю! – извиква той задъхано. – Тези документи попаднаха у мен по случайност. От болницата са… Медицинското досие на Акация.
Ферит застива. – Какво знаеш? – пита той сериозно.
– Знам, че… – Волкан преглъща, взирайки се право в очите му, – Акасия е болна от рак на костния мозък. Кажи ми, истина ли е?
Ферит мълчи известно време. Бори се със себе си, докато накрая свежда поглед. – Да. Истина е. Не ѝ остава много живот.
Думите увисват тежко в тишината. В същия момент Айше, седнала в колата си, чува всяко изречение през открехнатия прозорец. Дланите ѝ се впиват в кормилото, дъхът ѝ се учестява. Това, което току-що научава, я разтърсва до основи.
