В епизод 782 на „Наследство“: Яман и Нана успяват да намерят Айнур. Когато започва престрелка, Нана прикрива Яман с тялото си и е ранена в рамото. В момента, в който двамата възнамеряват да си признаят чувствата, се появява Недим и заявява на Яман, че той и Нана са двойка.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 783 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Недим официално информира Яман, че той и Нана са двойка.
Яман разбира, че нито смъртта на Дженгер, нито отвличането на Айнур са били случайни. Новината за връзката на Нана с Недим стига до ушите на всички.
Инстинктът подсказва на Ферит, че Айше все още изпитва чувства към него, а във връзката между Недим и Нана има нещо гнило.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман пристига в полицейското управление, а в ума му все още отекват думите на Недим: „Ние... Нана и аз сме заедно.“ Той си спомня как Недим я държеше за ръката, а Нана сведе глава. Телефонът му звъни, Ферит е на линия: – Взехме показанията на Айнур. Ако искаш, ще я докараме до имението. – Яман отговаря: – Благодаря, не е необходимо. Аз вече съм в управлението. – Влиза вътре и се приближава до Айнур: – Добре ли си? – Айнор отвръща: – Добре съм, господин Ямане. Благодаря ви, че дойдохте. Ако не бяхте вие, кой знае какво щеше да стане? – Яман я поглежда сериозно: – Мъжете, които те отвлякоха, когато говореха с шефовете си, споменаха ли някакво име? – Айнур поклаща глава: – Не, господин Яман. Видях само тези двамата, но те постоянно влизаха и излизаха, не знам дали е имало някой друг наоколо. А и така и не разбрах защо ме отвлякоха. – Яман кима: – Разбирам. Изчакай ме в колата, докато приключа. – Добре – отговаря тя и напуска кабинета на Ферит.
Яман сяда срещу Ферит. – Какво имаме, Ферит? – пита той, а Ферит въздъхва: – Братко, очевидно е, че този случай с отвличането няма ясен мотив. Питам се, ако са го направили за откуп, защо ще вадят оръжие и ще искат да я убият? Защо да плашат момичето? Също така чу какво каза Айнур. Тя също не знае нищо, не разбира причините. Не мога да кажа, че Дженгер е имал някакви семейни проблеми по случая. Ясно е, че ситуацията е мъглява. О, Боже... Ще разберем истината. Ще намерим виновните. Не се тревожи. Ще разнищим всичко, братко. – Ферит проследява Яман с тревога и го прекъсва: – Добре ли си, братко? – Яман кима едва забележимо, гласът му е равен, макар и натежал от болка: – Да, добре съм. Справям се.
Ферит не се отказва: – Притеснен си за Нана, нали? Казаха, че има лека драскотина, ти я закара в болницата, нали така? – Яман поклаща глава, а горчивината в гласа му не може да бъде скрита: – Нямаше нужда аз да я карам. Човекът, когото тя обича, я закара. – Ферит остава като ударен от гръм: – Какво говориш? Какво означава това – човекът, когото тя обича? Кой е той?
Яман въздъхва тежко: – Недим. Двамата са заедно. – Ферит се смее нервно, недоумявайки: – За какво говориш, за Бога! Жената, която дотича тук, когато те арестуваха? Жената, която се жертва, влезе в затвора заради теб и те подкрепяше през цялото време? Тя е отишла при този Недим и се е влюбила в него? – Яман го поглежда с празен поглед. Ферит продължава разпалено: – Тук нещо не е наред, просто не мога да го проумея... – Яман свива рамене: – Но точно това се случи. Няма какво повече да се обсъжда. Ти не си в течение с последните събития – когато тя ме видя на снимките с онзи наркотрафикант, ми обърна гръб. Каза, че съм търговец на отрова. – Ферит е все по-изумен: – Сега съм още по-изненадан, Яман. Нещо в цялата картина не се връзва. – Яман кима решително: – Да, така е. Ще ти кажа точно какво става. Вината е моя. Думите на някои хора са празни, не трябва да им се вярва, защото нямат смелостта да ги отстояват докрай. Нямат сърце. Оттук нататък вече нямам нищо общо с такива хора.
Яман се изправя и добавя студено: – Успех. – Ферит отговаря тихо: – Благодаря. – Яман излиза от кабинета с тежка стъпка. Ферит остава сам, потривайки чело: – О, Боже... какво става с жените, братко? Какво се случва... – Ферит въздъхва дълбоко и се отпуска в стола си, потънал в размисъл.
Действието прескача. Недим влиза в имението, владейки положението, а ръката му здраво стиска дланта на Нана. Адалет и Акча застиват в антрето, когато ги виждат. Жените поглеждат една друга, видимо изненадани.
– Яман горе ли е? – гласът на Недим реже въздуха като бръснач.
– Да, в кабинета си е – отвръща Адалет.
Недим се обръща към Нана, а тонът му звучи по-скоро заповеднически:
– Слънце, отивам да поговоря с Яман. Преди да тръгна, ще се отбия при теб.
Той се изкачва по стълбите с решителна крачка. Нана прави опит да се измъкне, но Акча я докосва по рамото.
– Дъще, нека поговорим – казва жената, а погледът ѝ е пронизващ.
Двете сядат в кухнята. Акча не сваля поглед от лицето на момичето:
– Наскоро твърдеше, че не искаш да се омъжваш. А сега... каква е тази връзка с Недим? Откъде тази внезапна промяна? Защо избягваш отговорите? Има ли нещо по-прекрасно от това да създадеш за семейство?
Адалет се опитва да подкрепи думите на възрастната жена, макар усмивката ѝ да изглежда принудена:
– Това наистина е радостна новина, мила.
– Виждаш ли – продължава Акджа, – Яман каза, че си поверена на нас. За нас е важно само твоето щастие. Надяваме се скоро да намериш своя дом.
Нана прехапва устни, борейки се с бурята вътре в себе си.
– Благодаря... – отвръща тя лаконично. – Извинете, трябва да се освежа.
Тя става рязко и излиза, оставяйки двете жени в тежка тишина.
Недим влиза в кабинета на Яман без позволение.
– Искам да поговорим за малко – започва той с престорена любезност. – Първо... извинявай. Не исках да научаваш за мен и Нана по този начин. Знам, че моментът е ужасен – смъртта на Дженгер, целият хаос около вас... Но любовта не се планира. Всичко се случи толкова внезапно.
Яман го изпепелява с хладен поглед. В него няма и капка топлина.
– Кога? – пита той твърдо.
– В деня, в който те арестуваха – отговаря Недим и леко свежда глава, сякаш търси оправдание. – И двамата бяхме съкрушени. Тя намери в мен подкрепа и доверие. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано, но всички преминавахме през тежки изпитания.
– Разбирам, Недим – казва бавно Яман, с мъка потискайки гнева си. – Ако това е всичко, имам работа.
– Прав си – съгласява се другият, имитирайки смирение. – Няма да ти отнемам от времето.
Той се обръща, но преди да излезе, поглежда към Яман. След като забелязва напрежението, изписано по лицето на съперника си, лицето му се разтяга в лека, триумфална усмивка.
В антрето Недим пресреща Нана. Тя се опитва да го заобиколи, но той я хваща за ръката.
– Гледам, че вече си започнала да приемаш поздравления – казва с подигравателна усмивка. – Но няма да оставиш бъдещия си съпруг да си тръгне без да го изпратиш , нали?
Той я извежда пред имението. Спира се и застава така, че Яман, който е на балкона да ги вижда добре.
– Слънце – произнася той високо и театрално, галейки косата ѝ. – Толкова ми липсваш, когато не си до мен.
– И на мен – отвръща Нана студено, след което се навежда и прошепва през зъби: – Нямам търпение за деня, в който ще изгориш в ада. В очите ми ще намериш само омраза. Вгледай се добре в тях.
Недим се усмихва, напълно невъзмутим.
– И аз се вглеждам – отвръща той бавно. – Защото целият ми план се крепи на това да гледам в очите ти. А ти... виж в моите. Ще видиш мъж, който никога няма да се откаже.
Той я прегръща рязко и я целува, пренебрегвайки съпротивата ѝ. На балкона Яман стиска перилата толкова силно, че кокалчетата му побеляват. Лицето му се вкаменява, а в очите му пламва ярост.
– Няма да позволя това – прошепва той.
Нана е сама в стаята си, втренчена в ръката, която Недим е стискал преди броени минути. Тя потръпва от погнуса и изтрива с ярост мястото на челото си, където той остави своята белязана от злоба целувка. – Дано умре, преди да се налага да докосва кожата ми – изрича тя, а гласът ѝ трепери от гняв. В този момент вратата се отваря без почукване. Яман застава на прага, а погледите им се сблъскват в тежка, задушаваща тишина. Нана се изправя рязко, а очите ѝ са пълни с неизказана болка. – Свободна ли си? – пита той със студенина, която реже въздуха. – Да, разбира се – отвръща тя, едва произнасяйки думите.
Яман стои за миг на прага, събирайки сили.
– Говорих с Недим – казва хладно той. – Взела си решение за живота си. Затова и всеки трябва да поемем по своя път. Скоро ще създадеш дом с него, а аз... трябва да намеря нова бавачка. Не мога да позволя Юсуф да пострада заради твоя избор.
Нана се изправя рязко.
– Не! – гласът ѝ трепери. – Няма да се разделя с Юсуф! Това е невъзможно. Не можеш да ми причиниш това.
– Ще можеш да го виждаш, когато пожелаеш. Той също ще може да те вижда – отговаря той студено. – Но новата бавачка ще бъде намерена възможно най-скоро.
Без повече думи, той се обръща и излиза. Нана се отпуска на леглото, а сълзи се стичат по лицето ѝ.
– Прав е – прошепва тя, притискайки възглавницата към гърдите си. – Кой би могъл да гледа любимия си човек в прегръдките на някой друг? Аз също не бих могла. Но той не знае, че и аз...
Тя избърсва сълзите си и се поглежда в огледалото:
– Не плачи, Нана. Това е най-тежката ти война. Трябва да издържиш – заради Яман и заради малкия. Трябва да понасяш този подлец, дори сърцето ти да крещи друго.
Яман тъкмо се готви да излезе, когато Акча го спира с приповдигнат тон. – Сине, нека поговорим за момент. Чу ли новината за бавачката и Недим? – Яман кима кратко, че е разбрал. – Толкова се радвам, нека Бог ги благослови и ги направи щастливи! Разбира се, че ще направим всичко по силите си за този хубав повод. В края на краищата, тя ние е поверена, а той е дясната ти ръка, един от най-близките ти хора. – Яман я поглежда с каменна физиономия: – Той беше такъв... в дните преди това. А сега, извинявай ме, лельо. – Той слиза по стълбите, а тя го изпраща с тревожен поглед.
В антрето Айнур го пресреща припряно. – Господин Ямане, ако имате минутка, трябва да ви кажа нещо. След всичко, което се случи, успях да подредя мислите си. Похитителите откраднаха чантата ми, а вътре имаше нещо много важно, което трябваше да ви предам. – Яман се спира: – Какво беше това? – Айнур навежда глава: – Брат ми остави гласов запис за вас в деня, в който почина. Казваше, че трябва да ви съобщи нещо важно. Тъй като беше лично, не го слушах. Исках да ви го дам, но после се случиха тези събития, когато отидох в квартала ми. Записът изчезна заедно с чантата и не успях да ви предам съобщението, което брат ми е оставил. Много съжалявам. – Яман е стъписан: – Брат Дженгер е оставил запис за мен, за да ми каже нещо важно? – Айнур кима: – Да, трябвало е да ви го изпрати, но телефонът му правеше проблеми с интернета. Може би затова го е записал. – Яман я прекъсва: – Добре, Айнур, ако няма нищо друго, можеш да си вървиш. – Тя се оттегля, а той потъва в мисли: – Дали този запис е причината за отвличането? – В ума му изплува последният разговор с Дженгер преди катастрофата: „Господин Яман... имам нещо много важно да ви кажа... Господин Яман... Господин Яман...“ – Яман стиска юмруци: – Той е имал какво да ми каже... Това не е случайна катастрофа. Убили са го!
Яман набира Ферит: – Ферит, брат Дженгер не е загинал при инцидент. Отвличането на Айнур не е случайност. Трябва да открием мъжете, които я отвлякоха. Човекът, който уби брат Дженгер, е същият, който е наел похитителите. Имате ли резултати от разследването? Имаш ли следа? – Ферит отговаря веднага: – Тъкмо щях да ти се обадя, братко. Открихме следа, намерихме къде се крият мъжете.
Ферит решава да използва присъствието на Акация, за да събуди ревността у Айше. Замисля план, според който по време на полицейската операция Акасия ще влезе в ролята на негова съпруга.
Айше се спира пред вратата на кабинета. Чува гласа на Ферит, който разговаря с Волкан.
– Днес се навършва годишнина от първата ни среща – казва Ферит, а гласът му звучи като ехо от далечни спомени. – След като Айше ме напусна, всяка година ходя на онова място. Там за първи път се хванахме за ръце. За първи път се погледнахме в очите. Не можах да забравя този ден.
– Ще отидеш ли днес? – пита Волкан.
– Не знам – отговаря Ферит, блуждаейки с поглед в празнотата. – Знам само едно. Ако отида, сърцето отново ще надделее над разума. Това място е моята надежда, моята мечта... и моята гибел. Разумът ми казва: „Забрави“. Сърцето крещи: „Иди“. И не знам кое ще победи.
Зад вратата Айше сдържа хлипането си. Сърцето ѝ се раздира на две.
– Ферите... – мисли си тя. – Наистина ли искаш да отидеш там? Искаш ли да обичаш друга? Знам, че нямам право да прося любовта ти. Знам, че съм егоистка. Но и аз страдам. Съвестта ми шепне: „Нека намери щастието до друга“. А сърцето ми умолява: „Нека обича само мен“.
