В епизод 781 на „Наследство“: Когато Яман отблъсква Нана, опитвайки се да скрие истинските си чувства, тя разкрива тайната му в най-неподходящия възможен момент. Айнур изчезва безследно, а всички следи водят към опасната игра на Недим и Идрис.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 782 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман и Нана успяват да намерят Айнур. Когато започва престрелка, Нана прикрива Яман с тялото си и е ранена в рамото.
В момента, в който двамата възнамеряват да си признаят чувствата, се появява Недим и заявява на Яман, че той и Нана са двойка.
Акация и Ферит работят заедно по случай. Айше с мъка прикрива ревността, която я обзема. От поведението на Акация недвусмислено личи, че тя изпитва към Ферит нещо повече от просто приятелски чувства.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман достига мястото, където следите на похитителите на Айнур се губят. Спира колата, излиза и напрегнат оглежда района.
Изведнъж до него спира такси. Вратата се отваря и Нана излиза. Яман я измерва с остър поглед, гласът му звучи като камшик:
– Ти си човек, който не разбира от дума! Какво ти казах? Да не идваш след мен, нали? Помолих ли те за помощ? Отговаряй!
Нана, макар сърцето ѝ да трепти, не позволява на гласа си да се поколебае:
– Можеш да се гневиш, колкото искаш. Викай, изкарвай яда си върху мен, но няма да си тръгна. Не дойдох заради теб. Дойдох, за да намеря Айнур.
Яман въздъхва тежко. Гневът се смесва в него с нещо, което сам не иска да признае. Кимва и тръгва напред, а Нана го следва.
Претърсват улиците, докато попадат на един от хората на Идрис. Той обаче ги забелязва веднага. Преди да успеят да реагират, ги обезвреждат и ги затваря в склад.
Яман започва да крачи нервно напред-назад, гневът му едва се сдържа: – Казах ти да не идваш след мен! Казах ти да не ме преследваш! Никога ли не разбираш какво ти говоря? Никога ли няма да мога да се отърва от теб?
Нана го поглежда право в очите: – Да, не можеш да се отървеш от мен.
Яман престава да върви и започва да оглежда склада, търсейки изход. Погледът му се спира на прозорците. Той приближава до Нана, хваща я за кръста и я притегля към себе си: – Ела тук! Нана е объркана: – Какво правиш?
Яман не пуска кръста ѝ: – Виждаш ли онзи прозорец? Сега ще се покатериш през прозореца. Ще излезеш бавно, без никой да те види, ще отвориш вратата на склада отвън и ще ме измъкнеш.
Нана освобождава ръцете му от кръста си: – Кажи ми плана, тогава! Защо ме хващаш така внезапно и ми нареждаш всичко наведнъж?
Яман не търпи възражения: – Не се притеснявай, когато излезеш, просто направи каквото ти казах. Не прави нещата по твоему, за да не ни забъркаш в нови проблеми.
Нана го поглежда сърдито: – Винаги ме обвиняваш. Сама ще се справя. Стой си тук. Яман се подсмихва горчиво: – Това не ме изненадва. Да го направим!
Яман я повежда към прозореца: – Ела тук! Той я вдига, за да достигне рамката. Нана опитва: – Не се отваря. Яман е нетърпелив: – Хайде, отвори го де! Нана се оправдава: – Не ме държиш както трябва, мърдаш се. Яман я срязва: – Дори не споменаваш собствената си некадърност. Нана слиза на земята: – Отвори го ти тогава, не мога да се справя, пусни ме!
Яман се приближава, гласът му е напрегнат: – Не говори глупости. Не е моментът за твоите инатливи прояви. Отвори го веднага! Нана е категорична: – Казах, че няма да го отворя. Свали ме веднага!
Тя стъпва на пода, оглеждат се за изход, но нищо не откриват. Яман въздъхва тежко. Нана сама хваща ръцете му и ги поставя върху кръста си, поглеждайки го: – Добре, хайде, да го направим бързо.
Когато ръцете ѝ се увиват около врата му, времето за миг сякаш застива. Нана прошепва: – Да го направим, да не губим време. Яман отвръща: – Най-после каза нещо разумно.
Той я вдига отново, а Нана започва опитите си да отвори прозореца.
Действието се пренася в склада, където държат Айнур. Мъжът притиска телефона към ухото си, а гласът му трепери: – Кажи ми, откриха ли ни? – На другия край на линията се чува нервно дишане. – Не се притеснявай, братко. Справих се. Затворени са. Няма как да излязат от склада – успокоява го съучастникът му. – Щом го казваш, значи ми олекна – отвръща мъжът, като се навежда да провери дали Айнур все още диша.
Навън Недим крачи нервно и ругае, че Айнур още не е дошла в съзнание. Идрис го прекъсва с ледено спокойствие: – Ще е жалко, ако преминем океана и се удавим в потока. Тази работа не трябваше да отнема толкова време. Недим е извън кожата си: – Сега ни дишат във врата! Трябва да се махаме!
В този момент телефонът иззвънява отново. Човекът в склада докладва: – Един мъж и една жена ни проследиха. Къръмлъ е тук!
Недим побеснява, а Идрис просто прошепва: – Къръмлъ…
В самия склад ситуацията е нажежена до краен предел. Яман изненадва пазача, притиска го към стената и изригва: – Сега ще ми кажеш всичко, което знаеш! Нана наблюдава двамата, а в очите ѝ се чете нескрита тревога.
Недим, изгубил търпение, се обръща към своите: – Глупаци сме, че чакаме тук! Ако Яман ни намери, ще ни изгори живи!
Идрис го прекъсва остро: – Замълчи! Четиридесет пъти ти казах да не се забъркваш в неприятности, а ти не спираш да грешиш. Не блокирай, нещата не се решават така!
Недим не иска да слуша: – Не мога да чакам повече тая жена да се събуди. Ще я гръмна в главата и приключваме!
Идрис го спира със сила: – Мислиш ли изобщо какво ще стане после? Ще направиш Къръмлъ още по-опасен. Бъди търпелив, ще я преместим другаде, няма да я оставим тук.
Недим отсича: – Не, няма да стане така. Дотук с твоите съвети! Ако се преместим, Яман пак ще ни намери.
Той се обръща към хората си с жестока заповед: – Убийте я! Вземете тялото и го скрийте, веднага! Тръгвайте, не губите време!
Идрис подмята: – Да вървим, Казим.
В склада Айнур отваря очи, а похитителят се надвесва над нея с пистолет в ръка: – Пътят ти свърши дотук. Айнур трепери и едва прошепва: – Не го прави…
В същия момент в склада нахлува Яман, лицето му е изкривено от гняв: – Казах ти да се махнеш от нея!
Тримата маскирани в съседното помещение го чуват. Казим се обръща към Идрис с ужас в очите: – Братко, той е!
Идрис пребледнява, гласът му трепери: – Къръмлъ е тук, Казим! Бягаме!
Двамата се втурват навън, но Недим остава на място, стиснал зъби от ярост: – Къде сте тръгнали, страхливци? – Той се оглежда нервно и промърморва под носа си: – Не мога да си тръгна, без да разбера какво става тук.
Недим се обръща към пазача: – Знаеш какво трябва да направиш. Действай!
Яман не губи и секунда. С прецизен изстрел той улучва ръката на пазача, който се прицелва в Айнур. Пистолетът пада, а мъжът се свлича на земята. Нана хуква към Айнур, за да я развърже, а Яман се нахвърля върху падналия бандит с юмруци.
В този миг наемникът на Недим нахлува в склада и стреля право към Яман. Нана вижда опасността и без да се замисля, се хвърля пред него, поемайки куршума със собственото си тяло.
Яман изкрещява с цяло гърло: – Не!
Наемникът се възползва от хаоса и побягва. Нана се свлича на пода, лицето ѝ е бледо, а болката се изписва по чертите ѝ. Яман я улавя в прегръдката си, гласът му е разтреперен: – Спокойно, дишай… Добре ли си?
Нана поема дъх с усилие: – Добре съм… само в ръката е.
Пазачът от пода използва момента, става и изчезва в тъмнината. Яман се опитва да го преследва, но той вече е избягал. Яман изругава, връща се при Нана и я вдига на ръце: – Веднага тръгваме към болницата!
Нана го спира: – Добре съм, драскотина е… Виж Айнур, тя е вързана и е ужасена.
Яман се приближава до Айнур и започва да разхлабва въжетата: – Айнур, чуваш ли ме? Ще бъдеш добре, успокой се.
Айнур промълвява: – Господин Яман… Бог да ви благослови…
Нана притиска ръката си, гледайки как кръвта попива в дрехите ѝ. Яман я поглежда с нескрита тревога. В този момент полицията пристига с включени сирени. Волкан влиза забързано: – Къде са мъжете?
Яман отвръща с тежък глас: – Избягаха. Ще откарам Нана в болницата.
– Проверете района! Бързо! – нарежда Волкан.
Кара поглежда се приближава до Айнур: – Добре ли си?
Айнур кимва тихо, че е добре. Яман държи Нана в прегръдките си и за миг погледите им се срещат, изпълнени с неизказани думи.
Отвън Недим следи всичко от сенките, стиснал юмруци: – Още са тук… проклятие!
Яман прикляква до Нана и с треперещи ръце прави стегната превръзка на ръката ѝ, за да спре кръвта. Дишането му е тежко, а гласът му – разкъсван от ярост и болка: – Защо го направи? Защо се хвърли пред мен? След като не ми вярваш, след като ме наричаш лъжец... защо рискува живота си за мен?
Нана се изправя бавно, подкрепяна от него, и поема дълбоко въздух. Погледът ѝ се среща с неговия, а думите засядат в гърлото ѝ: – Защото аз...
Въздухът между тях натежава. Яман не откъсва поглед от нея, а в главата му ехти само едно: „Тя отново ме гледа така... като че ли нищо не се е променило. Няма да ѝ позволя да си тръгне. Не и сега.“
Той пристъпва по-близо, гласът му става почти шепот: – Защото ти какво?
В този момент Недим нахлува в помещението, а Нана затваря очи за миг, сякаш се готви за удар. Яман се изправя, целият му силует излъчва заплаха. Недим се втурва към Нана и я притиска в прегръдка, която тя приема с видимо отвращение.
– Скъпа, толкова се притеснявах за теб! – възкликва Недим, докато обгръща раменете ѝ.
Нана едва изговаря: – Добре съм... нищо ми няма.
Недим насочва поглед към раната ѝ, а след това се обръща към Яман с изкуствено спокоен тон: – Щом разбрах, веднага тръгнах. Благодаря на Бога, че и двамата сте живи.
Яман стои неподвижен, челюстта му е стисната, а в очите му гори опасен огън. Недим поема дълбоко въздух и продължава: – Разбирам изненадата ти, Яман. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин, но... Нана и аз сме заедно.
Той посяга и хваща ръката на Нана. Тя не я прибира, но и не отвръща на стискането ѝ. Яман се вторачва в преплетените им пръсти, лицето му застива. Нана свежда глава, а Недим, с широка, ледена усмивка, добавя: – Ние много се обичаме.
Нана вдига поглед към Яман. В очите ѝ се чете огромна тъга, а лицето ѝ е лишено от всякаква усмивка. Яман, шокиран и разгневен, я гледа, сякаш се опитва да открие поне капчица лъжа в нейното мълчание. Той отговаря с дрезгав, груб глас:
– Не е нужно да се обясняваш. Не е моя работа. Желая ви успех. Заведи я в болницата, аз имам работа в полицията.
Яман се обръща и тръгва, с мъка потискайки гнева и болката си.
„Ако Айнур беше успяла да чуе записа и да му каже всичко, отдавна щеше да ме е сграбчил за гушата“, помисля си Недим с триумф. Той се обръща към Нана, стискайки ръката ѝ по-силно:
– Бъдеща моя годенице, не си ли щастлива? Обявих нашата любов.
– Ти, негодник! Предател! – Нана дърпа ръката си и се замахва, за да го удари, но Недим я хваща брутално за китките.
Той просъсква:
– Ще се научиш да ми се подчиняваш. Ще показваш колко много ме обичаш, когато той е наблизо. Нямаш избор.
Нана го гледа с омраза, без да пророни дума. Цялата ѝ душа крещи към Яман, който се отдалечава, без да знае колко жестоко е измамен.
Айше бърше очите си с гърба на ръката, гласът ѝ е леко пресипнал: – Очите ми горят от толкова лук, който нарязах. Но след малко започвам да завивам сармите.
Ферит я наблюдава с нежност: – Бог да те благослови, Айше. Мога ли да те попитам нещо?
Айше се усмихва окуражително: – Да, кажи, Ферит.
Ферит се колебае, преди да продължи: – Може ли Акаця също да дойде тук?
Айше леко свива рамене, макар в гласа ѝ да прозира скептицизъм: – Защо? Тя едва ли ще издържи на завиването на сърмите.
Ферит се опитва да звучи неутрално: – Не знам, не е това целта. Тя познава престъпника по случая, по който работя. Ти вече знаеш истината, защо не дадеш разрешение?
Айше си спомня думите му: „Между Акация и мен няма нищо. Тя е стара приятелка. В живота ми няма никой друг.“ Тя кимва с леко примирение: – Разбира се, скъпи. Нека сложим още един прибор на масата, ще бъдем шестима.
Двамата се усмихват, но спокойствието им е прекъснато от почукване на вратата. Айше се пита на глас: – Чудя се кой ли е дошъл?
Ферит се усмихва: – Сигурно е Акация.
Айше вдига вежди: – Сериозно? Ти вече си я поканил?
Ферит кимва: – Знам колко си гостоприемна.
Айше леко се намръщва, усещайки боцкането на ревността. Ферит се смее, забелязвайки промяната в настроението ѝ. Акация влиза в стаята с усмивка: – Оправяй се бързо, комисар Ферит! Нося ти папките по случая, а и донесох любимата ти храна за Ифтар – лозови сарми.
Ферит се смее, докато Айше стои настрана. Акася продължава: – Признавам, не съм ги правила аз, купих ги от едно място, където ги приготвят отлично. Обзалагам се, че ще си оближеш пръстите.
Айше се намесва хладно: – Не трябваше да се притесняваш, аз също правя сарми.
Акася изглежда леко смутена: – О, не знаех. Ако знаех, щях да донеса нещо друго.
Ферит се опитва да разведри обстановката: – Не, чудесно е, ще ядем повече!
Айше го поглежда с лека ирония: – Разбира се. Все пак това е любимата ти храна. Нормално е да се радваш. Ако останат, ще ти ги дам после да си ги доядеш.
Акация се обръща към Айше: – Комисар Айше, дължа ти извинение, че се престорих на годеница на Ферит. Когато той ме помоли, не можах да откажа да изиграя тази малка игра.
Айше отвръща сухо: – Това вече няма значение, говорихме по въпроса.
Ферит прекъсва напрежението: – Хайде, отплеснахме се в приказки и забравихме за работата. Ела, Акация, да погледнем тези папки, умирам от желание да стигна до тези престъпници.
Айше взема чинията със сармите, донесени от Акаци, и се отправя към кухнята. Тя мърмори под нос, видимо недоволна: – Сякаш нямаше друго, тя знаеше, че това му е любимото...
Акация промълвява, чувайки я: – Дали не е твърде много работа за Айше? Едно е да купиш готово, друго е да ги завиваш сама, това е тежък труд.
Ферит се смее, а напрежението в стаята остава да витае във въздуха.
По-късно Айше забелязва сцена, която отново събужда ревността ѝ. Тя тръгва да влезе в хола и застива- Ферит е задрямал, а Акаця седи до негоу, нежно гали косата му, а в очите ѝ гори нежност, която не може да бъде сбъркана с нищо друго.
„Тя… тя е влюбена в него“, мисли си Айше и сърцето ѝ започва да бие учестено.
Как според вас ще реагира Айше на видяното в стаята на Ферит?
