В епизод 779 на „Наследство“: Недим решава да нанесе поредния болезнен удар на Яман. Той извежда Нана от имението и точно пред очите му я притиска в прегръдките си, принуждавайки я да отвърне на близостта му. Светът на Яман рухва за миг – погледът му потъмнява от ревност и гняв, а сърцето му се разкъсва от гледката, която никога не е предполагал, че ще види.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 780 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман не може да седи вкъщи, след като видя Нана в прегръдките на Недим. В гняв излиза от дома и не се връща за през нощта. Нана се чуди дали Недим е бил прав, като е казал, че Яман я обича. Притеснена от отсъствието му, тя решава да го намери.
В телефона на Дженгер Айнур намира гласовото съобщение от деня на смъртта му, предназначено за Яман. Жената решава този път да сдържи любопитството си и да предаде телефона на Яман. Като научава за това, Недим изпада в паника, той не може да позволи телефонът да попадне в ръцете на Яман.
Ферит се опитва да се справи с последните събития. Междувременно Айше решава сама да залови опасен престъпник. Ферит в последния момент спасява живота ѝ, но сам остава ранен. Айше, разкъсвана от угризения, въпреки неговите възражения, отвежда Ферит у дома си, за да се погрижи за него.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман стои ядосан в кабинета си. Лицето му е изкривено от гняв, а в очите му бушува истинска стихия. – Как можа да го направи? Как? – пита той, сякаш търси отговор от стените. Погледът му пада върху броеницата на бюрото. Веднага в съзнанието му изплува споменът от болницата: Нана го прегръща силно, за да не избяга. – Не си отивай... не можеш да си тръгнеш... ако избягаш, признаваш вина, която нямаш. Юсуф и леля ти ще бъдат съсипани. Вярвай ми, заедно ще докажем, че си невинен – казва тя тогава. Яман я гледа с доверие, а тя пуска прегръдката и изважда броеницата: – Подредих ги отново, една по една. Броеницата означава търпение. Нека бъдем търпеливи заедно. – Тогава той я взе и се успокои... Сега обаче Яман сграбчва броеницата, готов да я скъса, но поема дълбоко дъх и я оставя на бюрото. – Тя ще си плати, защото не спази обещанията си – изрича той с мрачен тон.
Нана плаче в стаята си, сломена от това, което Яман е видял между нея и Недим. – Това е кошмар – шепне тя през сълзи. – Кой знае какво си мисли за мен...
В този момент вратата се отваря с трясък и Яман влиза, целият треперещ от ярост.
– Ти... – започва той.
Нана бързо избърсва очите си и се изправя. – Защо си тук? – пита той с груб глас. Нана отвръща тихо: – Това е моята стая. Къде другаде да бъда? Яман пристъпва към нея, воден от ревност, която го разяжда: – Тук си, до Юсуф... грижиш се само за него, нищо повече... или се занимаваш с личните си работи. Нана поема дъх, опитвайки се да остане спокойна: – Юсуф е на училище. Когато е вкъщи, винаги съм тук за него. Не пренебрегвам задълженията си. Яман избухва: – Ти пречиш на всичко! Играчките му са разпръснати по всички коридори и в хола. Събери ги! Или спазваш обещанието си, или ако не можеш – си тръгваш! – Той излиза, затръшвайки вратата, а Нана остава да стои с болка в гърдите.
Тя се сеща за думите на Недим: – Подготви се, той ще бъде гневен. Когато Яман обича, страда. Гордостта му пречи да го изрече, затова го крие. Но сега те изтръгнах от ръцете му. Той ще крещи, ще руши, няма да иска да види лицето ти. Защото те е загубил.
Нана плаче: – Истината ли казва? Дали този гняв наистина е, защото ме обича? – Тя поглежда към вратата и поклаща глава: – Не, не може да е това. Мисли само, че не можем да се разделим, но ме видя да прегръщам онази змия... Затова е толкова разярен. – Тя вдига очи към небето и прошепва: – Боже, помогни ми...
Яман продължава да върви в кабинета си напред-назад, дишайки тежко. Отново вижда сцената с Недим и Нана. Стиска юмруци, докато кокалчетата му побеляват, и излиза от кабинета със скоростта на вятъра. Акча го наблюдава как излиза: – О, чедото ми, листата му окапват. Първо загуби съпругата си, после спътника си Дженгер. Сега е в началото на съдебен процес, но Бог изпитва любимите си слуги с тежки изпитания.
Недим стои отвън и се наслаждава на злия си план. Виждайки яростта на Яман, той се подсмихва: – Изглежда, че бурята избухна. Тръгва си като разярен звяр. По-късно ще се отбия, за да направя оценка на щетите. Така и ще направя.
Нощта се спуска над имението, но за Нана времето е спряло. Тя е в двора, стреля с лъка, а всяка изстреляна стрела е като вик, който не може да излезе от гърдите ѝ. В съзнанието ѝ нахлуват картини от деня, в който му донесе телефона със снимките на наркотрафикантите. Тя вижда себе си – със сълзи в очите, държаща апарата, и гласът ѝ, който трепери: – Вярвах ти, доверих ти се... Ти си най-големият лъжец, когото познавам! – Спомня си изражението на Яман – шокиран, безмълвен. А след това и неговия отговор, който я рани повече от всичко: – Ако някой друг ми беше казал това, щях да му покажа истината... но на теб... няма да го направя. Откога повярва в тези лъжи?
Слънцето бавно започва да обагря хоризонта, а Нана все още е там. Ръцете ѝ са схванати, но тя не спира. Спомня си момента, в който Недим я прегърна и жестоката истина, че Яман ги е видял. Ярост гори в нея, по-силна от болката. Тя насочва лъка си и прошепва: – Трябваше да използвам тези стрели, за да пронижа сърцето на този предател. Ако не неговото, поне моето собствено. Вече не мога да играя в тази игра. Не мога! – Погледът ѝ се стрелва към портата. Той не се е прибрал през цялата нощ.
Адалет се появява тихо, наблюдавайки я с тревога. – Нана, дъще, събудих се през нощта и те нямаше. Цяла нощ ли си била тук? Толкова си разстроена, нали? – Тя я прегръща с разбиране, мислейки, че мъката е заради скорошните събития. Нана се изплъзва леко от прегръдката: – Добре съм, не се тревожи за мен. – Тя отново се взира към входа на имението. – Но той е съсипан. – Адалет въздъхва: – За господин Яман също е тежко. Всичко се случи едновременно – подлите клевети, смъртта на Дженгер... Акча е в паника, че не се е прибрал.
Нана усеща как решителността надделява над отчаянието. Мислите ѝ се подреждат: – Трябва да разбера дали е добре. Ще го намеря. – Тя поглежда Адалет и казва: – Имам работа за вършене, не се притеснявай за мен. – Адалет кима, а Нана тръгва към портата, готова да го намери, дори това да е последното, което ще направи.
В стаята си Айнур е потънала в скръб, докато подрежда вещите на брат си. Всяка от тях е късче от него – часовникът, пръстените, спомените. Тя бърше сълзите си и посяга към телефона на Дженгер. Не знае, че там се крие истината – съобщението, което той не успя да изпрати в последните си минути, докато бягаше от хората на Недим. Айнур отваря галерията със снимки и се взира в усмихнатото лице на брат си. Сърцето ѝ се свива. Пуска гласовите съобщения, адресирани до нея и Юсуф, а гласът му я връща в дните, когато той беше до нея.
Изведнъж попада на записа за Яман. Пръстите ѝ треперят. Гласът на Дженгер звучи ясно: – Господин Яман, този запис е за вас... – Айнур спира записа. В главата ѝ изплуват думите на Дженгер от миналото: „Много ме ядосва, когато се месиш в чуждите работи, Айнур. Не се бъркай там, където не ти е работа.“ Тя въздъхва тежко, изтрива влагата от очите си и прошепва: – Никога не те послушах, докато беше жив, батко. Но сега... сега ще те послушам. Ще направя това, което ти би искал.
Айнур излиза от стаята, решена да намери Яман. В коридора се засича с Недим. Адалет я посреща загрижена: – Добре ли си, дъще? Какво се случва?
Айнур стиска телефона: – Брат ми е оставил гласово съобщение в деня, в който го загубихме. Може би е важно. Трябва да го предам на господин Яман.
Недим застива. В съзнанието му изплуват образите от онази фатална вечер, когато Идрис видя Дженгер през прозореца. Спомня си как му извика: „Това е човекът на Къръмлъ!“ и как Казим тръгна след колата на Дженгер, за да го премахне. Недим стиска юмруци в джобовете си.
Адалет поглежда към вратата: – Господин Яман не е тук. Ще му го дадеш по-късно. Искаш ли чай, Недим?
Недим се овладява: – Да, благодаря, Адалет.
Докато седи в хола, умът му работи трескаво: „Трябва да взема този телефон и да изтрия записа.“ Той се обръща към Айнур: – Дай ми го на мен, ако искаш. Аз ще му го предам, спести си разходката.
Айнур отстъпва крачка назад и поклаща глава: – Не, съжалявам, господин Недим. Трябва да го направя лично. Брат ми би искал точно това. – Тя се обръща и се прибира в стаята си.
Малко по-късно Акча влиза и поздравява Недим, търсейки го за разговори около погребението на Дженгер. Недим обещава: – Всичко, от което имате нужда, ще бъде направено тази вечер.
Адалет оставя чая му, а Айнур се появява отново, готова за излизане: – Ще отсъствам за час или два. Отивам до нашия стар квартал в Бейкоз. Там бяхме заедно с брат ми за последно.
Адалет кима с разбиране: – Върви внимателно, дъще.
Айнур обещава: – Ще се върна скоро, няма да закъснея.
Тя излиза, а Недим я следи с поглед, докато вратата се затваря. В ума му е само една мисъл: „Този телефон никога няма да стигне до Яман.“
Ферит се опитва да убеди себе си, че Айше вече не го обича. Край морето той болезнено си припомня раздялата им и отрицателния ДНК тест за Дога, докато повтаря: „Айше не те обича“.
В същото време Айше поема опасна операция срещу издирван престъпник. По време на преследването тя попада в капан и остава лице в лице с въоръжен бандит. В последния миг Ферит се появява и я спасява, но сам поема куршум в рамото.
В болницата между двамата отново избухва напрежение заради ДНК теста и разбитото им доверие. Айше обаче отказва да го остави сам и след изписването му буквално го „отвлича“ у дома си, за да се грижи за него. А зад шегите на Ферит и престореното раздразнение на Айше продължава да гори любов, която никой от двамата не може да заглуши
