В епизод 778 на „Наследство“: Яман не може да се примири с факта, че Нана се е усъмнила в него, а нежността ѝ към него само засилва съмненията му. Недим вижда как Нана изтрива сълзите от бузата на Яман. Той е бесен и решава да ги раздели възможно най-скоро.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 778 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Недим решава да нанесе поредния болезнен удар на Яман. С хладна усмивка той извежда Нана от имението и точно пред очите на Яман я притиска в прегръдките си, принуждавайки я да отвърне на близостта му. Светът на Яман рухва за миг, погледът му потъмнява от ревност и гняв, а сърцето му се разкъсва от предателството, на което става свидетел.
Нана обаче страда не по-малко. Усмивката на лицето ѝ е само маска, зад която се крие болка, способна да я унищожи. А Яман, заслепен от яростта си, дори не подозира, че играта на Недим вече затяга примката около всички тях.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман седи в кабинета си, а нервното напрежение в стаята е осезаемо. Ръцете му са стиснати в юмруци, а погледът му е изгубен в пространството, докато спомените нахлуват един след друг. Пред очите му изплува градината, моментът, в който Нана се обръща, сълзите по лицето ѝ, нежната ѝ ръка, която ги избърсва, и колието, което тя все още стиска в дланта си. В ушите му отеква гласът ѝ от кухнята, когато говори на Юсуф: – Той е орел, който е загубил приятеля си... но дори и сега, сигурна съм, че го боли тук – казва тя, докосвайки сърцето си.
Яман потреперва. – Нещо не е наред – промълвява той сам на себе си. – Най-добре е да разбера истината и да се изправя пред този проблем.
Той излиза бързо, решен да намери Нана. Вижда я в хола, в напрегнат разговор с Недим. Тя не подозира, че е наблюдавана. – Тези сълзи са от ярост, Недим, не от слабост! – гласът ѝ прекъсва разговора им. – Това е моят гняв към теб. Един ден ще ти отмътя. Не го забравяй!
Недим се смее с онзи свой студен, циничен тон. – Който изпитва голяма ярост, носи в себе си и голяма страст, Нана. Толкова си приличаме. Сега не можеш да го проумееш, но ще дойде време и ще видиш.
Яман наблюдава отдалеч, челюстта му е стегната, устните му – побелели от усилие. Недим забелязва присъствието му и веднага сменя тактиката, прошепвайки на Нана:
– Яман ни наблюдава. Справяме се с това – ако ме гледаш като враг, той веднага ще разбере.
Нана се отдръпва, очите ѝ пламтят.
– Ако не искаш да разбере, просто стои далеч от мен! Не се приближавай! – тя се обръща и си тръгва, разтърсена от гняв, докато Яман следи всяко нейно движение, докато тя изчезва в коридорите на имението.
Яман слиза при Недим.
– Добре ли е бавачката? – пита той, опитвайки се да звучи равнодушно. – Недим свива рамене. – Имахме малък проблем. – Яман не спира дотук: – Бях притеснен, защото повярва на последните новини. Знам, че мисли, че съм виновен.
– Знам, никога не съм очаквал това от нея – отвръща Недим с фалшиво съчувствие. – Но не се притеснявай, Яман, ще го изчистим веднага.
Яман пристъпва по-близо, гласът му е пропит от тревога: – Тя не ми говори. Кажи ми, каза ли ти нещо? Има ли проблем? Все пак е служител в този дом. Ако има нужда от нещо, трябва да знам.
Недим го поглежда право в очите, плетейки мрежата си: – Казах ѝ, че всичко е капан и че си невинен, но тя не поиска да слуша. Смъртта на Дженгер ѝ се отрази тежко. Изплува споменът за смъртта на брат ѝ, не сме говорили за друго.
Яман поглежда към прозореца, сякаш търси отговори в далечината. – Както и да е, не е само това. Трябва да знам истината.
Яман се отдалечава, а Недим го следи с поглед и с усмивка:
– Трябва да знаеш... Разбира се, че искаш да знаеш. Не можеш да намериш покой без истината. Тогава – нека бъде така. Ще разбереш точно толкова, колкото искам да знаеш.
Недим подготвя следващия си удар срещу Яман. Инсценира случайна среща на пътя. Когато Нана наближава, Недим безцеремонно я сграбчва в обятията си и я прегръща така, че Яман, стоящ в далечината, да вижда всичко.
– Не прави нищо глупаво – прошепва той в ухото ѝ, притискайки я силно към себе си. – Яман ни наблюдава. Ако не изиграеш тази сцена, ще го унищожа.
Нана застива, а сърцето ѝ се раздира от болка. По бузите ѝ се стичат горещи сълзи, но послушно отвръща прегръдката. Отдалеч Яман ги наблюдава вцепенен, след което се обръща и бавно се отдалечава към имението със сломено сърце.
Едва когато той изчезва от погледа им, Нана се изтръгва от обятията на Недим и му удря силна плесница.
– Ти си негодник! – крещи тя отчаяна. – Направи го нарочно, за да ни види!
Недим бавно докосва мястото на удара, след което изважда телефона си и го размахва пред нея: – Забрави ли сделката ни? Дадох му свобода, това беше целта. Ако искаш да нарушиш споразумението, върви... кажи му всичко и гледай как светът му се срива.
Нана се колебае. В очите ѝ се отразява вътрешният ѝ ад. Недим се възползва от тишината: (
– Значи нямаме проблем. Хайде, престани да плачеш. Рано или късно всичко това ще приключи.
Той се протяга, за да я докосне, но тя го стрелва с такъв омразен поглед, че ръката му увисва във въздуха.
– Преодоляхме този малък препъникамък – отбелязва той цинично. – Остава още малко до нашия сватбен ден.
Сцената се сменя Яман нахлува в кабинета си, едва поемайки въздух. Гърдите му се повдигат тежко. Той крачи нервно, а гневът му изригва като вулкан – с едно движение помита документите от бюрото си, разпилявайки ги по пода. Ревността го задушава, разумът му отказва да приеме видяното. – Ти и той... – промълвява той, а гласът му е пресипнал. – Не! Това е невъзможно!
В главата му нахлуват спомени – лицето на Нана, греещо от щастие, когато го посети в затвора. Как се притисна в гърдите му, търсейки закрила. Тогава той, скован от гордост, не отвърна на прегръдката ѝ. Сега съжалява за всяка секунда, в която е бил далеч от нея. – Сега тя е в неговите ръце! – изригва той като ранен лъв.
Яман сграбчва ръбовете на бюрото с две ръце, сякаш иска да го разкъса на парчета. Тялото му трепери от неистовата ярост, която кипи във вените му.
Навън, пред имението, Нана крещи на Недим. – Казах ти, че ще се омъжа за теб. Трябваше ли да стигаме дотук? Да ме прегръщаш пред него?
Недим се обръща с ледено спокойствие: – Трябваше да види, че си моя. Той те обича, Нана. Но аз съм по-силен. Отнех те от ръцете му.
Тя го гледа невярващо: – За какво говориш?
– Сякаш не знаеш – отвръща той. – Винаги е бил като теб. Влизаше в беди заради теб, беше готов да даде живота си за теб. Не разбираш ли?
– Не! Аз съм само неговото наследство! – отсича Нана, опитвайки се да защити сърцето си.
Недим се усмихва. – Лъжеш се. Сега се подготви. Яман не умее да показва болката си, когато обича – крие я зад гордост. Но сега го разкъса отвътре. Очаквай бури. Той ще крещи, ще руши, няма дори да иска да те погледне. Загубил те е. Изгубил е своята дива лоялност. Единствената преграда между вас беше гордостта му. Но аз не познавам гордост. Рискувах всичко заради любовта си към теб.
– Не е истина! Ти си болен! Мразя те! – вика Нана и се втурва да бяга, обзета от гняв.
Недим остава сам, поемайки дълбоко дъх. Той гледа след нея и въздиша, докато в очите му припламва опасна увереност.
Как мислите, ще потърси ли Яман сметка от Нана веднага, или ще се опита да овладее гнева си, преди да се изправи лице в лице с нея?
По време на фалшивото отвличане, Айше внезапно забелязва детайл, който преобръща всичко с главата надолу. Върху китката на „похитителя“ тя вижда характерна татуировка, точно същата, каквато е виждала у близък приятел на Ферит. Студена тръпка преминава по гърба ѝ. Тя осъзнава, че участва в играта на Ферит.
Ферит, виждайки как погледът ѝ се спира върху татуировката, бързо разбира, че истината е излязла наяве. С дискретен жест дава знак на приятеля си да прекрати представлението. „Похитителят“ театрално изрича няколко псувни, отправя заплахи и изчезва, оставяйки ги завързани. Миг по-късно Айше и Ферит се освобождават от въжетата, а напрежението във въздуха се сгъстява повече от всякога.
Няколко часа по-късно, в полицейското управление, Айше седи на бюрото си. Нервно върти химикалка в пръстите си, почуквайки с нея по плота.
– Невероятно... – размишлява тя с горчивина. – На какво е способен, само и само да ме принуди да кажа истината. Искаше да повярвам, че това са последните ни мигове и под натиск да му призная всичко. Защо постоянно се връщаме в изходна точка? Защо не може да остави миналото на мира?
Камерата се премества в кабинета на Ферит. Комисарят седи зад бюрото си, с длани, сплетени зад тила.
– Повярва... – мисли си той горчиво. – Но пак не призна истината. Дали трябва да се откажа? Да изоставя мечтите, които нося в сърцето си от толкова години? Не... докато нямам сигурност. Нуждая се от доказателство, ясно и неоспоримо.
Той посяга към телефона и нервно набира номер.
– Халук, резултатите от ДНК теста готови ли са? – пита той, а гласът му трепери от напрежение. – Знаеш колко държа на това. Да, ще чакам. И помни – това е абсолютно поверителен случай. Никой не бива да научава.
Той не осъзнава, че зад вратата стои Айше, която чува всяка негова дума.
– Боже... свършено е с мен – шепне тя почти без дъх. – Този път ще научи всичко.
Неше и Тимур се подготвят за аматьорско представление. Репетират драматична сцена на скандал между влюбени, а гласовете им отекват из цялото помещение.
– Никога не си ми вярвал! – крещи Неше, а актьорската ѝ страст прави репликата болезнено истинска.
– А ти винаги криеш нещо от мен! – влиза в роля Тимур.
В този момент в залата връхлита Волкан. Виждайки спора им, той не се колебае нито за миг, хвърля се към Тимур и го сграбчва за яката.
– Как смееш да ѝ крещиш така?! – бесен е той, готов да му нанесе удар.
– Волкан, спри! – крещи Неше, отдръпвайки го с всички сили. – Това е просто репетиция! Театър е!
Волкан застива, гледайки объркано ту нея, ту Тимур. Когато най-накрая проумява колко нелепо е изглеждал, свежда глава, почервенял до ушите.
– Аз... помислих, че... – заеква той засрамено.
Неше избухва в смях през сълзи.
– Ти умееш да правиш сцени в най-неподходящия момент – казва тя, клатейки глава.
Ферит най-после получава дългоочакваните резултати от ДНК теста. Ръцете му треперят, докато разкъсва плика, а погледът му се забива в студения медицински документ. Буквите пред очите му се размиват, но смисълът е ясен – той не е бащата на Дога. Лицето му е маска на разочарование, горчивина и пълна безпомощност.
Айше, която седи на бюрото до него, спира да диша. В очите ѝ за миг се появява искрица облекчение, но тя веднага е удавена от сянката на вината. Сърцето ѝ се свива от болка – тя знае, че нейната лъжа му е отнела нещо повече от надежда.
Ферит бавно се приближава към нея, стискайки листа в ръка.
– Моите мечти... за пореден път се сриват – казва той с глас, който трепери от емоция. – Не ме гледай с гняв, Айше. Нямах лоши намерения. Това бяха само подозрения, които не ми даваха покой. Мислех си, че... че Дога може да бъде моя дъщеря. Това желание ме изяждаше отвътре. Исках го толкова силно, че изгубих разсъдъка си.
Айше вдига поглед и го поглежда с престорена безразличност, макар вътрешно всичко в нея да се руши.
– Откъде ти хрумна такава глупост? – пита тя студено.
– Не знам – отговаря Ферит примирено. – Твоето дистанциране, твоето мълчание... търсех причина. Внушавах си, че е така, защото криеш истината от мен, че Дога е моя дъщеря. Копнеех за каквото и да е логично обяснение за раздялата ни. Но все още не разбирам... – Той я гледа право в очите. – Чух те как говореше с Неше. Тя каза, че поне случилото се е било истинско. А ти... ти отвърна, че от години живееш с този товар. Кажи ми, Айше, за какъв товар говориш?
Айше навежда глава. Гласът ѝ се пречупва, въпреки че полага огромни усилия да се овладее.
– И аз мечтаех за дом – прошепва тя. – Ти, аз и нашето дете... Мечтаех за семейство, но тази мечта се разпадна. Това беше товарът. Ако беше попитал по-рано, щях да ти кажа.
Ферит въздъхва тежко, а в очите му се прокрадва тъга, но и доза разбиране.
– Прав си. Извинявай. Прости ми, че дори за миг помислих, че си способна на такава подлост. Тази абсурдна мечта ме ослепи. Исках Дога да е моя дъщеря повече от всичко на света. Но... – той смачква листа в ръката си – сега застанах лице в лице с истината. Този болка ще остане с мен, но повече няма да се връщам на тази тема. Не таи лоши чувства, Айше.
Айше кимва в знак, че разговорът е приключил, и излиза от кабинета. Но щом се озовава в коридора, тя спира. Очите ѝ се пълнят със сълзи. Облегната на стената, тя започва да плаче, задушена от угризения.
– Прости ми, Ферит – прошепва тя, избърсвайки бузите си. – Аз извърших тази подлост. Аз те отделих от собственото ти дете...
Защото именно тя, след като чу разговора на Ферит с лаборанта, е помолила Корай за помощ, за да фалшифицира резултатите.
