„Наследство“, еп.776: Сбогом Дженгер! – какво ще се случи…

В епизод 775 на „Наследство“: Нана е притисната до стената от Недим и е принудена да извърши най-тежкото предателство спрямо мъжа, когото обича. В същото време Дога има проблеми с паметта и бърка хората, което преобръща живота на Ферит и Айше.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 776 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Изнудвана от Недим, Нана е съкрушена от факта, че е наранила Яман. Недим обаче не ѝ оставя избор. Когато ѝ нарежда да дойде на среща, отдалеч ги вижда Дженгер. Той се досеща, че Недим шантажира Нана, и проследява предателя. Когато Идрис и Недим осъзнават, че Дженгер е разбрал истината, нареждат на Казим да го убие. Започва опасно преследване, а Дженгер отчаяно опитва да предупреди Яман. Малко преди да разкрие истината, колата му е ударена и полита към пропастта. По-късно в линейката Дженгер умира.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Джунейт, асистентът на Яман се свързва с него по телефона. Мъжът докладва с притеснен глас, че не е успял да вземе записите от камерите за сигурност от деня на срещата. Обяснява на шефа си, че хората, които стоят зад това, са действали изключително професионално и вече са унищожили всички възможни доказателства.

Яман свива юмруци, но той не възнамерява да се отказва толкова лесно. Без да губи нито секунда, той дава кратка заповед на асистента си: – Веднага ми изпрати адреса на болницата, където е приет онзи мъж, който уби Фуат. Нали каза, че е отровен с храна в затвора? Прати ми локацията!

След като получава потвърждение, Яман добавя тежко:

– Тръгвам натам.

Дженгер, който стои наблизо и става свидетел на разговора, пристъпва напред с обичайната си загриженост. Той поглежда Яман в очите и пита:

– Г-н Яман, всичко наред ли е? С нещо мога ли да ви помогна?

Яман изправя гръб, опитвайки се да скрие бурята, която бушува в него, и отговаря бързо, докато си оправя сакото: – Имам да върша една много важна работа. Трябва да се погрижа за това сам.

Дженгер кимва с разбиране:

– Добре, господине. Аз също трябва да изляза по една моя задача наблизо. Имате ли нужда да ви донеса или да свърша нещо по пътя?

Яман поглежда към него, за миг погледът му омеква, но веднага след това тръгва към изхода:

– Не, няма нужда от нищо. Благодаря ти, Дженгер.

След тези думи верният иконом напуска имението.

След малко Юсуф се прибира от училище, Яман застива на място, напълно шокиран от вида на момчето. Тениската на детето е разкъсана, а по лицето му личат следи от гняв и болка. Нана, която тъкмо влиза в хола, изпуска всичко от ръцете си. Очите ѝ се разширяват от ужас и тя веднага затичва към него, улавяйки го през раменете.

– Юсуф! Детето ми, какво се е случило... Добре ли си? – гласът ѝ трепери от тревога, докато го оглежда.

Момчето вири упорито брадичка, въпреки че в очите му блестят сълзи. То поглежда първо Нана, а след това обръща развълнуваното си лице към своя чичо.

– Сбих се с момчетата в училище... – признава Юсуф, свивайки юмруци. – Започнаха да говорят грозни неща за чичо. Опитах се да им обясня, че грешат, но те не искаха да ме слушат! Трябваше да ги поставя на мястото им!

Яман се приближава бавно, усещайки как сърцето му се свива от гордост и болка. Момчето избърсва яростно една сълза от бузата си и продължава с висок, напрегнат тон:

– Никой няма право да говори така за моя чичо! Аз знам, че той е напълно невинен и съвсем скоро ще докаже истината пред всички!

В хола настъпва тежка тишина. Яман поставя тежката си длан върху рамото на племенника си, усещайки силната връзка помежду им.

– Точно така, юначе... когато сме едно семейство, ние трябва да си вярваме безрезервно – казва Яман, а гласът му звучи дълбоко и уверено. – Не се тревожи за нищо. Истината ще излезе наяве много по-бързо, отколкото си мислиш. И когато това стане, всеки един от тях ще съжалява горчиво за думите си.

Докато изрича това, Яман бавно обръща главата си и поглежда право към Нана, заковавайки я с тежкия си, изпитателен поглед, пълен със скрити послания. Нана затаява дъх под този натиск, усещайки как напрежението помежду им отново ескалира. Без да каже нищо повече, Яман се обръща рязко и излиза от стаята.

След като Нана настоява Юсуф да се качи веднага в стаята си и да свали разкъсаната ученическа униформа, тя остава сама в коридора, опитвайки се да си поеме дъх. В този момент телефонът в ръката ѝ извибрира рязко. На екрана се изписва името на Недим. Нана преглъща тежко, сърцето ѝ забива лудо, но тя вдига и долепва апарата до ухото си, без да чака.

– Какво искаш пак от мен?! – избухва тя, а гласът ѝ трепери от натрупания гняв.

От другата страна на линията се чува самодоволният, мазен глас на Недим, който говори съвсем спокойно:

– Успокой се малко, скъпа... И по-добре свиквай с тези обаждания, защото тепърва ще зачестяват. Искам да се видим.

Нана стиска зъби, а кокалчетата на пръстите ѝ побеляват от напрежение.

– Защо ми е да се срещам с теб? Кажи какво искаш и затваряй!

– Как защо? – подхвърля Недим с дразнеща лекота, а в тона му се долавя иронична усмивка.

– Просто ми липсваш. Липсваш ми много, Нана.

Червената линия на търпението ѝ е премината. Очите на Нана пламват от ярост, тя изсъсква в слушалката:

– Не дръзвай да ми говориш по този начин! Заклевам се, че ще те унищожа! Чуваш ли ме? Ще съсипя живота ти!

Недим изобщо не се трогва от заплахите ѝ. Напротив, той пуска тиха, ехидна смешка, която кара Нана да настръхне.

– Нищо няма да направиш, Нана. Нямаш тази сила. Сама ще си събереш багажа, ще излезеш от онова имение и ще дойдеш право при мен.

Връзката прекъсва внезапно. Недим сваля телефона от ухото си и поглежда към екрана с тържествуващо изражение. На лицето му избива широка, победоносна усмивка, сякаш вече е постигнал най-великата си цел и целият свят е в краката му. В същото време в имението Нана остава да гледа празната слушалка, усещайки как примката около врата ѝ се затяга все повече.

Яман влиза в болничната стая с бързи, премерени стъпки. Облечен в бяла лекарска престилка, той изглежда досущ като истински лекар, единствено стетоскопът около врата му липсва, за да бъде дегизировката му напълно съвършена. Изражението му е каменно, а погледът – съсредоточен и хладен.

Той приближава болничното легло, където лежи полуживият Нусрет, човекът, който отне живота на Фуат. Изтощеният мъж едва отваря очи и като вижда белия силует пред себе си, го взема за дежурния лекар. Нусрет проговаря с хриплив, едва доловим глас, задъхвайки се:

– Докторе... дишам... дишам много трудно... помогни ми...

Яман не губи нито секунда. Той се навежда ниско над леглото, улавя здраво мъжа за рамото и казва с твърд, притискащ тон:

– Кажи ми кой те нае! Кой ти заповяда да убиеш Фуат? Дай ми името!

Нусрет се бори за всяка глътка въздух, съзнанието му се замъглява, а силите му видимо го напускат. В отчаян опит да остави следа, той хваща ръката на Яман и започва бавно, с треперещ пръст да изписва букви върху дланта му. Яман затаява дъх, следейки всяко движение по кожата си. Изведнъж обаче ръката на Нусрет се отпуска тежко, без да успее да завърши думата. Дишането му спира окончателно, а очите му остават вперени в тавана, празни и безжизнени.

Яман усеща как гняв и безпомощност заливат цялото му същество. Мисията му се проваля в най-критичния момент. Той свива юмрук и удря с все сила по металната рамка на леглото, осъзнавайки, че единственият му свидетел току-що е отнесъл тайната в гроба.

Напрежението в епизода ескалира до краен предел, когато се пренасяте в ресторанта, където Недим вече очаква Нана. Преди тя да се появи, той провежда таен и напрегнат разговор по телефона с Идрис. На лицето му е изписана студена жестокост, докато пита полутихо: – Свършихте ли работата с Нусрет? Всичко приключи ли? В същия миг вратата на заведението се отваря и Нана влиза с бързи, несигурни стъпки. Недим я забелязва веднага и бързо прекъсва разговора: – Ще ти звънна по-късно!

Той се изправя, разпъва устни в ехидна усмивка и я посреща с мазен глас:

– Добре дошла, скъпа моя! Нана поглежда към него с искри на отвращение в очите и веднага го предупреждава: – Не смей да ми говориш така! Недим обаче се навежда по-близо над масата, напълно игнорирайки тона ѝ: – Дори когато си ядосана, си невероятно красива. Нана усеща как гневът ѝ се надига, свива юмруци под масата и казва през зъби: – Казах ти да спреш! Ако продължиш да ми говориш по този начин, ще те накарам горчиво да съжаляваш!

Недим се обляга назад на стола си, напълно самодоволен, и започва да реди плановете си за тяхното бъдеще, сякаш всичко вече е решено:

– Ти сама ще съсипеш и малкото останало доверие, което Яман има към теб. А когато той разбере, че двамата с теб сме заедно, всичко между вас ще приключи. Тогава ще се омъжиш за мен. Ще свикнеш, Нана... С времето ще се научиш и да ме обичаш. С тези думи той дръзко протяга ръка и сграбчва дланта ѝ.

Реакцията на Нана е светкавична – тя грабва вилицата от масата и я забива с все сила в ръката му! Недим изохква от неочакваната болка, а Нана се навежда към него и изсъсква с ярост:

– Никога! За мен ти винаги ще си останеш просто един долен предател! Набий си го добре в кухата глава!

В същото време, без двамата изобщо да подозират, Дженгер е влязъл в същия ресторант. Той застива зад една от колоните, привлечен от напрегнатия тон. Икономът изостря слуха си и успява да дочуе думите на Нана, която продължава да заплашва наглия мъж:

– Рано или късно Яман ще разбере за капана, който ми устрои! Тогава се приготви да се изправиш лично пред него и да си платиш!

Дженгер пребледнява от чутото. Той разбира, че всяка секунда е ценна, излиза бързо от ресторанта и веднага набира номера на Яман. Тъй като шефът му не вдига телефона си, Дженгер не губи време и му изпраща гласово съобщение с треперещ от вълнение глас:

– Г-н Яман, Недим изнудва г-ца Нана.

След като изпраща тревожното гласово съобщение на Яман, Дженгер не се колебае нито секунда. Той усеща, че е попаднал на следа и решава да проследи Недим. Мъжът се качва в колата си и кара на безопасна дистанция зад предателя, който се насочва право към тайната бърлога на Идрис.

Дженгер паркира малко по-далеч, слиза и бързо тръгва след Недим, опитвайки се да остане незабелязан. Точно в този момент обаче съдбата му изиграва лоша шега. На улицата неочаквано се появява негов стар познат – Ахмед. Мъжът застива на място, шокиран от притеснения и напрегнат вид на Дженгер.

– Дженгер, приятелю... Какво има? Изглеждаш много разтревожен, да не е станало нещо? – пита изненадано Ахмед, спирайки го по пътя.

Дженгер се опитва да запази самообладание, макар че всяка изгубена секунда в този момент е ценна. Той поглежда бързо към посоката, в която изчезна Недим, и отговаря набързо: – Няма нищо, всичко е наред. Просто изникна една изключително важна работа, с която трябва да се погрижа спешно. Много се радвам да те видя, Ахмед, но сега наистина трябва да тичам. Ще се срещнем друг път, за да си поговорим!

Без да чака отговор, Дженгер кимва и бързо продължава напред, опитвайки се да разбере в коя точно сграда е влязъл Недим.

В същото време, зад стените на къщата, Недим, Идрис и Казим водят напрегнат разговор за Нусрет и Яман. Недим се обляга на масата и казва със студена, самодоволна усмивка:

– Яман вече знае, че Нусрет е мъртъв. Дори онзи нещастник да е успял да каже нещо на Яман преди смъртта си, кой изобщо би повярвал на думите на един затворник за човек като Идрис?

Щом чува името на Яман, Идрис изведнъж се хваща за главата. Силно, режещо главоболие го пронизва, а лицето му се сбръчква от болка и ярост. Той става неспокойно от стола си и се приближава към прозореца, за да си поеме въздух. Поглежда навън и изведнъж очите му се разширяват. На улицата, скрит зад дърветата, стои Дженгер и наблюдава внимателно къщата. Идрис веднага разпознава верния човек на Къръмлъ.

– Вижте там! – изръмжава Идрис, сочейки към прозореца. – Това е човекът на Яман! Хванал ни е по следите!

Недим скача вбесен от стола си и тръгва към вратата, готов лично да ликвидира натрапника: – Аз ще се оправя с него! Ще го убия!

Идрис обаче вдига ръка и го спира, като се обръща към Казим с леден и безмилостен тон:

– Не, ти остани тук. Казим, тръгвай веднага след него! Върви и го довърши! Не искам този човек да си тръгне жив оттук!

Дженгер забелязва раздвижването на прозореца и разбира, че е разкрит. Той хуква с бързи стъпки към автомобила си, пали двигателя и потегля с мръсна газ. Само няколко секунди по-късно Казим вече е в своята кола и започва безмилостно преследване по тесните улици.

В същия този момент, в кабинета си в имението, Яман седи зад бюрото си, потънал в тежки мисли. Главата му е подпряна на ръцете, а погледът му е забит в една точка. Въпросът го измъчва отвътре: „Кой е предателят? Кой е човекът, който ни заби нож в гърба и съсипа всичко?“

Докато кара с бясна скорост, Дженгер поглежда към телефона си на седалката до него. Той отчаяно иска да се свърже с Яман, за да му съобщи страшната вест, че Недим и Идрис работят заедно. Мъжът изпитва мигновено облекчение, когато вижда, че батерията на телефона му има заряд. С треперещи пръсти набира номера на шефа си.

Телефонът на бюрото на Яман извибрира. Той веднага вдига слушалката: – Да, Дженгер? Къде си? Станало ли е нещо?

– Г-н Яман... Трябва спешно да ви кажа нещо... Недим и Идрис... – успява да изговори задъхано Дженгер.

В този момент колата на Казим изскача в гръб с огромна скорост и умишлено удря странично автомобила на Дженгер. Чува се брутален, оглушителен звук от мачкане на ламарини и писък на спирачки. Колата на Дженгер губи управление и се преобръща по склона.

В слушалката на Яман отекват само раздиращият звук от катастрофата и последният, пълен с болка и ужас вик на верния му иконом: – Г-н Яман!...

След това връзката прекъсва и настъпва зловеща тишина.

Яман скача прав зад бюрото, а лицето му пребледнява. Сърцето му спира за миг, а телефонът едва не пада от ръката му.

– Батко! Батко, отговори ми! Батко! – крещи с цяло гърло Яман, но от другата страна на линията се чува само зловещ шум. Тогава той затваря телефона и хуква да излиза от кабинета си.

Нана тъкмо пристига в имението, когато засича гневния Яман на входа. Тя го поглежда уплашено: – Станало ли е нещо?

Яман вече набира друг номер на мобилния си, докато върви към колата:

– Батко Дженгер вероятно е катастрофирал с колата. Свържи се веднага с всички болници в района. Възможно е линейката вече да пътува натам. Аз тръгвам към най-близката болница и ще те чакам там!

Нана веднага отваря вратата на пасажерското място и влиза в автомобила, но Яман я измерва с леден поглед:

– Излизай!

– Не! Тръгвам с теб – отказва категорично Нана и закопчава колана си. Яман няма време за спорове, включва на скорост и потегля с мръсна газ.

В това време в бърлогата си Идрис крачи нервно из стаята. Недим е извън себе си от напрежение, приближава се рязко, хваща го здраво за ризата и започва да го разтърсва: – Ако Казим не довърши започнатото, всичко ще се провали! Трябваше и аз да отида, трябваше да го настигна и лично да го очистя!

– Пусни ме! – крещи Идрис и го блъска назад. – Искаш да те видят там и да ни разкрият ли? Малоумен ли си?

В този момент телефонът на масата извибрира. Идрис вдига веднага. От другата страна се чува задъханият глас на Казим, който стои на ръба на стръмния обрив, гледайки към смачканата кола в ниското: – Батко, чуваш ли ме?

– Кажи, че си свършил работата! – крещи Идрис в слушалката.

– Приключих с него, батко. Направих такава катастрофа, че няма излизане оттам.

– Сигурен ли си, че си се отървал от него? Провери ли му пулса? – настоява Идрис.

– Не мога да сляза долу, заклещен е в колата. Дръжката на вратата е напълно блокирала и не може да се отвори. Целият е в кръв, не се притеснявай – докладва Казим, оглеждайки мястото.

Недим, който стои плътно до Идрис и слуша разговора, избухва: – Кажи му просто да слезе и да му пусне един куршум в главата! Веднага!

Идрис го прекъсва с жест и говори в телефона: – Не, никакви куршуми! Яман не трябва да се усъмни в нищо. Всичко трябва да изглежда като нещастен случай. Защото в каквато и дупка да се скрием след това, Яман ще ни намери и ще ни избие! – Той сменя тона и пита остро: – Има ли някой наоколо?

– Не, батко, мястото е пусто, няма никакви свидетели, не се притеснявай – уверява го Казим.

– Добре, сега ме слушай много внимателно! Разбий спирачните накладки на колата му. Заличи напълно следите от гумите на твоя автомобил, преди да е дошла полицията. Действай бързо, не губи никакво време!

– Разбрано, батко – отвръща Казим и затваря.

Идрис оставя телефона на масата, поглежда към Недим и въздъхва тежко: – Сега ни остава само да се молим Дженгер да не е успял да разкаже на Яман всичко, което видя в ресторанта...

Пред болницата Яман върви нервно напред-назад, а Нана стои до него. Телефонът на Яман извънява и той веднага го вдига: – Да?

– Здравейте, господине. Обаждам се от линейката. Аз съм медицинската сестра, която пое човека на име Дженгер след тежкия инцидент на пътя. Последният набран номер в апарата му беше вашият. Близък ли сте му? – пита женски глас от другата страна.

– Той е мой брат... В коя болница го карате? – гласът на Яман трепери. – Добре, ние вече сме тук и го чакаме. Кажете ми как е състоянието му? Жив ли е?

Връзката прекъсва. Нана пристъпва по-близо, вглежда се в пребледнялото му лице и пита тихо: – Какво казват? Как е станала катастрофата?

– Не успя да ми каже, затвори бързо. Каза само, че го транспортират насам – отговаря Яман. Нана посяга и плахо докосва ръката му в опит да го утеши, но Яман веднага се дръпва и отдръпва дланта си от нея. Двамата се поглеждат за секунда с напрежение.

– Няма ли да ми разкажеш какво се случва? – пита Нана.

Яман застава пред нея, очите му преливат от гняв и мъка:

– Брат Дженгер беше зад волана, когато ми звънна. Искаше да ми каже нещо изключително важно, но точно тогава стана катастрофата. – Той отново започва да върви нервно напрад-назад. – Той е най-добрият шофьор, когото познавам. Винаги кара изключително внимателно.

Нана го изслушва, а в главата ѝ веднага изплува съмнение. Тя го поглежда право в очите:

– Подозираш, че е станало нещо друго ли? Че някой умишлено се е забил в колата му?

Яман само кимва тежко в знак на съгласие. В този момент Нана усеща как главата ѝ замайва от ужасната мисъл, че Недим може да стои зад това. Светът пред очите ѝ се завърта, краката ѝ омекват и тя залита, хващайки се за раменете на Яман.

– Добре ли си? – пита я той, придържайки я за момент.

– Добре съм... Добре съм... – промълвява тя, опитвайки се да се съвземе.

Яман я поглежда изпитателно, но точно тогава отвън отекват сирените. Пред входа на болницата спира линейката. Яман хуква към вратите с вик: – Брат!

Яман изскача на заден ход до превозното средство, където лекарите започват да отварят вратите. Яман вижда, че се забавят и започва да вика раздразнено: – Хайде де, какво чакате още? Изкарайте го! Вкарайте го веднага в болницата!

Спасителите започват да изтеглят носилката с тялото на Дженгер. Яман и Нана застиват в пълен шок – ръката на иконома виси безжизнена отстрани, изглежда напълно вкочанена и бяла.

Един от медиците сваля маската си, поглежда към Яман и поклаща глава:

– Направихме всичко по силите си, но не успяхме да спасим пациента. Приемете нашите съболезнования.

Нана бързо вдига и двете си ръце към устата, за да потисне спонтанния писък, който напира в гърлото ѝ, а сълзите започват да се стичат по бузите ѝ. Яман остава на място, сякаш напълно парализиран. Очите му се пълнят със сълзи, докато гледа безжизнената ръка на своя ментор. Той пристъпва бавно, улавя студените пръсти на Дженгер и ги стиска в своята длан, покривайки ги.

– Батко, не... Не можеш да си отидеш така! Не можеш да ме оставиш сам, батко! – изплаква Яман с пречупен, раздиращ глас, който отича в целия коридор. Той отпуска главата си върху гърдите на починалия, раменете му започват да треперят от ридания. – Не ме оставяй, батко...

Нана наблюдава гледката, напълно съкрушена от болката му. Медицинските работници посягат към чаршафа, за да покрият лицето на Дженгер, но Яман изведнъж избухва и ги избутва: – Оставете го на мира! Махнете се!

Той се навежда за последно, за да се сбогува с човека, който винаги е бил негова опора. Нана стои на заден план и плаче неудържимо.

В този момент пред болницата пристигат Айнур, Акча и Адалет. Още щом вижда носилката, Айнур изпищява неистово: – Батко!

Тя затичва покрай лекарите, пада на колене до тялото и започва да дърпа чаршафа:

– Батко, батко, не! Моля те, събуди се! Батко!

Нана продължава да крие лицето си в шепи, ридаейки тихо. Айнур е напълно неутешима, тя прегръща безжизненото тяло на брат си и повтаря през сълзи:

– Батко, защо ме остави... Батко!

Акча и Адалет също избухват в плач, прегърнати една друга наблизо. Нана бавно вдига поглед и поглежда към Яман. Силният, безстрашен Къръмлъ стои изправен над тялото, а по лицето му беззвучно се стичат тежки сълзи на пълно опустошение.

Дога все още не е възвърнала паметта си. Нейната детска логика диктува само едно: Ферит е нейният истински татко. Тя отказва да заспи сама в стаята си и моли нейните „родители“ да легнат заедно с нея.

Айше и Ферит решават да отстъпят пред молбите ѝ – заради спокойствието на момиченцето те лягат от двете страни на леглото му. В тази странна, изпълнена с огромно напрежение близост, настъпва пълно мълчание... докато вратата не се отваря съвсем неочаквано. На прага стои Корай.

Погледът му застива върху леглото, където вижда Айше, Ферит и Дога легнали заедно. Пълното недоверие в очите му бързо се смесва с дълбока болка и неудържима ярост.