„Наследство“, еп.775: Нана нарича Яман лъжец – какво ще се случи…

В епизод 774 на „Наследство“: Яман излиза от затвора, а Нана е принудена да играе по правилата на Недим, което води до драматични обвинения и болезнени решения. Яман не сваля поглед от Нана, той усеща, че нещо мъчи душата ѝ, но дали ще разбере истината?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 775 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

В новата серия на хитовата сага напрежението достига точка на кипене. Нана е притисната до стената от Недим и е принудена да извърши най-тежкото предателство спрямо мъжа, когото обича.

Докато Яман Къръмлъ се бори с призраците на миналото и невидимите врагове в собствената си компания, в болницата, в резултат на удара Дога има проблеми с паметта и бърка хората, което преобръща живота на Ферит и Айше.

Любов, гняв и саможертва се преплитат в епизод, който ще ви държи без дъх до последната секунда.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Действието продължава от предния епизод Юсуф е изпълнен с ентусиазъм усърдно упражнява бойни техники с чичо си. Яман наблюдава всяко негово движение с гордост и го насърчава: – Браво, добре се справяш, юначе.

В този момент на вратата се чука и влиза Недим. Яман не спира заниманието и дава последни инструкции на малчугана: – Ти продължавай. Свий юмрука си здраво и не пречупвай китката.

Недим пристъпва в стаята, държейки папка в ръцете си. Гласът му звучи делово:

– Имам големи надежди за тези документи. Трябва да ги прегледаме много внимателно, за да открием някаква следа.

Юсуф спира за момент, изправя се пред госта и го предизвиква с детска решителност: – Сега ще ти покажа движенията, на които ме научи чичо ми! Недим повдига вежди, преструвайки се на заинтригуван:

– О, какви са те, Юсуф? Покажи ми, любопитен съм. Детето заема бойна поза: – Сега ти си врагът, ясно ли е?

Преди Недим да успее да реагира, Юсуф започва да нанася бързи удари с юмруци в стомаха му. Недим се отдръпва, леко сепнат от неочакваната атака, докато Нана наблюдава сцената с явно раздразнение, скрито в погледа ѝ. Въпреки това тя не издържа и подкрепя момчето:

– Браво, миличък, добре се справяш.

Недим се опитва да запази самообладание и погалва Юсуф по главата, но Яман се намесва с поучителен тон:

– Чичо ти Недим те подцени. Забави се с защитата. Запомни това, юначе – никога не позволявай на никого да те подценява.

Нана поглежда Яман гневно, усещайки тежестта на ситуацията, в която се намират. Яман обаче пресича емоциите и слага край на тренировката:

– Достатъчно за днес, време е за работа.Хайде да вървим! – казва Яман и двамата излизат от стаята. Недим ги изпраща с думите: – Идвам веднага с документите.

Щом остават сами, Недим се приближава до Нана. С нагла усмивка той изважда каталог със сватбени рокли и го подава към нея: – Донесох ти и това. Искам да започнеш да си избираш.

Нана буквално изтръгва каталога от ръцете му, а очите ѝ метат мълнии:

– Знаеш ли какво друго трябва да намериш? Костюм за мъртвец! Аз лично ще избера плата за твоя погребален саван. Това няма да свърши добре за теб.

Недим не само не се стряска, но и се засмива тихо:

– Знаеш ли, обожавам тази твоя страна, Нана. Изобщо не приличаш на никоя друга.

Той взема папката с документи, оставя каталога пред нея с поглед, който казва, че няма да се откаже, и излиза.

Нана застива на мястото си, притисната от отчаяние. В главата ѝ пулсира само една мисъл: „Победена съм... в капан съм“. В този мрачен момент обаче в съзнанието ѝ изплуват думите на Яман: „Грешен отговор. Ако не отвърнеш и стоиш неподвижно, значи си признала поражението. Ти няма да го направиш, защото дори в най-трудния момент винаги има решение.“

Нана вижда телефона на Недим, който той е забравил на масата. В нея се появява пламък на надежда:

– Може би все пак ще открия изход... Ще разкрия подлия ти план, Недим.

Нана грабва телефона и излиза на терасата. Пръстите ѝ се разтреперват, докато се опитва да налучка паролата.

– Отвори се... хайде... отвори се! – шепне тя с пресъхнало гърло, но екранът остава безчувствен. – Не е и тази. Каква може да е паролата?

Внезапно телефонът в ръцете ѝ избухва в пронизителен звън. Нана изтръпва от ужас.

– Млъкни! Млъкни веднага! – притиска тя устройството към гърдите си, сякаш може да заглуши шума. Сърцето ѝ бие лудо. Кой може да бъде? На екрана няма име.

Това е Недим, който стои в сенките и я наблюдава с хищна усмивка. Нана вдига с разперени пръсти, а гласът на Недим прорязва тишината:

– Нана, нима наистина мислиш, че бих оставил телефона си така, с цялата тази поверителна информация, без да помисля?

Нана застива, дъхът ѝ спира. Недим излиза на светло и бавно скъсява дистанцията:

– Мислех, че си по-умна. Все още търсиш изход, но всичко е напразно. Предвидил съм всяка твоя стъпка. Приеми го, ти си победена. Вече си победена. Ако продължиш с тези глупости, ще ме принудиш да направя неща, които не искам.

Той грубо изтръгва телефона от ръцете ѝ. Очите му блестят със студена решителност:

– Сега поставяме ново начало. Трейлърът на филма, който ще бъде краят на Яман, вече е в мрежата. Погледни и своя телефон, изпращам ти го... да видим дали ще ти хареса.

Нана поглежда екрана и лицето ѝ посърва. Снимките на Яман с наркотрафикантите са навсякъде.

– О, не... не си го направил, нали? – откъсва се от устните ѝ.

– Точно това ще направя, Нана, ако ми се противопоставиш. Исках да видиш какво ще се случи, ако не ми се подчиняваш – гласът му е хладен като острие.

– Добре! – извиква Нана, докато сълзите парят в очите ѝ. – Ще направя каквото искаш, нали вече приех предложението ти. Просто го остави на мира!

– Много добре тогава. Ще се видим по-късно – Недим се обръща и си тръгва, оставяйки я в пълен мрак.

Нана започва да върви напред-назад нервно по терасата, борейки се с паниката.

– Не може да бъде... този подлец е направил кадър от видеото. Прави всичко възможно Яман да изглежда виновен за престъплението. – Тя спира за миг и поглежда към небето. – Чакането приключи, Нана. Има само един изход, за да спечеля тази война, и той е да пожертвам себе си.

В същото време Яман седи в кабинета си потънал в мисли. Той препрочита писмото на Нана, а думите ѝ отекват в съзнанието му: „Знаеш колко много обичам птиците. Де бих могла да бъда птица, за да полетя... да кацна на твоя прозорец. Ти не губи надежда; ще излезеш оттам, ще се върнеш, защото твоето място е до нас.“

Яман сгъва листа, а погледът му става твърд.

– Ще разреша това. Ще изляза от това блато заради семейството си. И ще пратя на дъното всеки един, който ми причини това.

В този момент вратата се отваря. Влиза Нана. Очите ѝ са плувнали в сълзи, а в ръцете си държи телефона със снимките. Тя го поглежда, но този път в очите ѝ няма нежност, а ледена ярост, зад която се крие огромна болка.

– Аз ти вярвах... доверявах ти се – гласът ѝ трепери, докато му показва кадрите. – Ти си най-големият лъжец, когото някога съм срещала в живота си!

Яман я поглежда изумен, сякаш целият му свят се срива под тежестта на думите ѝ. Той бавно се изправя от стола си, докато погледът му се забива в снимките, които Нана му показва. Гласът му е притихнал, но в него се долавя опасна нотка:

– За какво говориш?

Нана трепери, но не отклонява поглед, макар сърцето ѝ да се къса:

– Не виждаш ли истината на тези снимки? Тя е точно пред теб!

Яман се опитва да обясни това, което тя всъщност вече знае, но е принудена да отрича:

– Това беше капан, подложен ми от врагове. Използваха чуждестранен бизнесмен, който поиска среща с мен, за да организираме нов проект. Твърдяха, че искат да наемат моите кораби. Когато разпознах Караджалъ, веднага ги изхвърлих. Те извадиха оръжия и избягаха. Как изобщо можеш да се съмняваш в мен?

Нана вдига глава, гласът ѝ е студен:

– Казваш, че целият свят е срещу теб, чее всеки ти крои капани? А това, което виждам с очите си? Всичко, което ми каза, е било лъжа. Ти си просто един търговец на отрова!

Яман застива, шокиран от думите ѝ. Той не може да повярва, че точно тя казва това. Внезапно Нана хваща верижката на врата си, на която виси мънистото от броеницата, и я откъсва с рязко движение. Яман я гледа смаян, докато тя му я казва:

– От този момент нататък вече не съм с теб.

Гневът на Яман започва да кипи:

– Ако някой друг ми беше казал това, щях да намеря начин да докажа, че не съм го направил. Но пред теб... не бих се оправдавал. Откога вярваш на тези измислици?

– Нямам какво повече да ти кажа – прекъсва го тя с леден тон. – Ще остана в имението само заради Юсуф. – Не! – гласът на Яман избоботва. – Ще имаш какво да ми кажеш, когато истината излезе наяве!

Нана се обръща и излиза бързо, за да не види той сълзите, които вече се стичат по лицето ѝ. Щом вратата се затваря, Яман стоварва юмрук върху бюрото си и изригва:

– Как може да мисли това за мен?

Нана се затваря в стаята си и се свлича на земята. Тя притиска мънистото от броеницата до устните си и ридае горчиво:

– Съжалявам толкова много... Искам да си добре, Ябан... Трябваше да го направя заради теб... всичко е заради теб...

Напрегнат до краен предел, Яман набира номера на Ферит. В болницата Ферит поглежда телефона си и казва на Айше: – Трябва да вдигна, брат ми ме търси.

– Ферит, виж линка, който ти изпратих – казва Яман веднага щом чува гласа му.

Ферит отваря снимките и лицето му помръква: – Ох, по-добре да не бях виждал това...

– Който и да е пуснал тези кадри, той стои и зад целия капан – обяснява Яман.

– Добре, ще се свържа с редакциите, за да разбера откъде идва съдържанието. Това не е ли от срещата, за която ми разказа? Не е ли същата, за която даде показания пред прокурора?

Яман крачи нервно из кабинета: – Знаеш, че това е подъл капан, пресметнат до последния детайл. Но на тази среща имаше и още нещо, Ферит. Ръкувах се с тези мъже, защото дойдоха при мен като бизнесмени. Сложиха пари пред мен. Защо човекът, който е направил това, крие останалите кадри? Когато тези записи излязат, ще ме унищожат. Този, който манипулира истината, крие истинските си цели. Това не е просто игра, това е отмъщение, планирано стъпка по стъпка.

– Имай търпение, братко. Ще го разплетем. Ще се чуем пак – казва Ферит и затваря.

Яман веднага се свързва с Джунейт: – Намери всички записи от камерите за сигурност от деня на срещата с Караджалъ. Провери всеки вход и изход, виж кой се е задържал най-дълго във фирмата. Проучи всичко около онзи негодник Фуат – той със сигурност е имал наставник. Трябват ми и кадри как Караджалъ бяга. Искам всичко да бъде предадено в прокуратурата веднага!

– Започвам веднага, господин Яман. Имате ли друга заповед? – пита Джунейт.

– Човекът, който уби Фуат, е в залата за разпити – Нусрет Кесер. Утре организирай така, че да се забърка в сбиване и го прати в болницата. Трябва да разбера от кого е получил заповедта да елиминира свидетеля . Аз знам как да говоря с него лице в лице, за да изтръгна истината.

Яман затваря телефона, погледът му е твърд и решителен. Той произнася тежко, сякаш се заклева пред себе си:

– Нищо не приключва, докато аз не кажа... Ще открия тези подлеци. Ще ги намеря един по един. Един по един...

Действието се пренася в дома на Недим, който седи сам и съзерцава снимката на Нана с обсебващ пламък в очите. Той си говори, че съвсем скоро тя ще бъде негова съпруга, че той ще свикне с присъствието ѝ, а тя... тя ще се научи да го обича, иска или не.

Докато Недим се усмихва на собствените си болни мисли, на вратата се чува рязко почукване. Той отваря и застива – пред него стои Яман, чийто поглед е по-мрачен от всякога.

Яман пристъпва напред и гласът му прозвучава като леден вятър: – Недим, кажи ми, кое според теб е най-характерното за един предател? – Недим се опитва да запази самообладание, но Яман продължава: – Една отровна змия, която изглеждаше толкова приятелски настроена, е проникнала в семейството ми, в компанията ми... и бавно е превзела всичко!

Яман не крие яростта си. Гласът му вибрира от напрежение: – Видя ли новините? – Недим кимва припряно: – Да, видях ги. Влез вътре, ако искаш да обсъдим всичко, можем да поговорим спокойно.

Яман влиза в стаята и сяда точно на дивана, където допреди малко Недим е кроил плановете си. Недим изтръпва – снимката на Нана все още е там, на една ръка разстояние. Яман се подпира на коленете си и поглежда своя сътрудник:

– Ти работиш с мен от години. Кой би могъл да ме мрази толкова много?

В този момент Яман поглежда към рамката със снимката на Нана, която е похлупена на масата. Сърцето на Недим замира, той престава да диша, очаквайки най-лошото. Яман обаче започва да обяснява:

– Хората, които са работили с мен, са искали да си отмъстят. Години наред са печелили пари от моята компания, а сега са ми заложили този капан с трафика на наркотици, за да ме унищожат!

Недим, опитвайки се да отклони подозренията, се включва в разговора:

– Може би някой, който е напуснал компанията, е подкупил Фуат, за да свърши тази работа и да ти заложи капана? Трябва да са се възползвали от твоето отсъствие. Кой би могъл да бъде този човек?

Яман бавно се изправя, поглежда го право в очите и изрича:

– Ти, Недим! – Недим пребледнява, шокиран от тези думи, и също скача от дивана. Яман го наблюдава със свиреп поглед: – Ти си моят най-голям свидетел! Знаеш, че изтръгнах дървото, което счупи моя клон. Изкоренил съм всичките си врагове и ти го знаеш много добре!

Яман прави крачка към него и хваща рамото му, стискайки го здраво:

– Ще открия този човек. И ще му наложа наказанието със собствените си ръце! С моите собствени ръце, Недим!

След като Яман излиза, Недим, разтреперан от ужас, веднага грабва телефона и избира номера на Идрис. Гласът му се пречупва:

– Идрис, Яман беше тук. Той е като жив огън! Решен е да открие виновника на всяка цена и лично да го накаже!

Идрис отговаря със спокоен, но зловещ тон: – Първото нещо, което Яман ще направи, е да намери Нусрет и да го накара да проговори.

– Ще бъде много трудно да стигне до този човек в затвора – отбелязва Недим.

– Не се тревожи за това – прекъсва го Идрис. – Тази работа оставяш на мен.

В болницата Айше, сломена от вина, не спира да кърши ръце пред погледа на Ферит.

– Ако бях събрала играчките, дъщеря ми нямаше да се спъне... Още не е отворила очи, Ферит... – гласът ѝ трепери, а сълзите напират.

Ферит я хваща за раменете, опитвайки се да влее спокойствие в разстроената майка: – Недей да се обвиняваш. Това беше просто нещастен случай. Виж, вече сме в болницата, лекарите ще прегледат всичко. Направиха скенер, скоро ще излязат резултатите. Тя ще се оправи.

Айше едва го чува, взирайки се в празното:

– Кой знае колко силно си е ударила главата... моята Додо...

В този момент по коридора се приближава Акация, чието лице е изписано с тревога: – Дано се оправи бързо! Закъснях много... Мога ли да направя нещо?

Ферит я поглежда с благодарност: – Благодаря ти, няма какво да се направи, всички просто чакаме. Достатъчно е, че дойде.

Внезапно Волкан нахлува в коридора на болницата, вижда Неше и веднага я притиска в силна прегръдка. Двамата за миг потъват в общото си притеснение.

– Мислех, че ти се е случило нещо! Не вдигаше телефона, наложи се да звъня на сестра ти. Какво става? Добре ли си? – пита той задъхан.

Неше го успокоява с тих глас: – Аз съм добре... Волкан за миг се отдръпва, а в главата му препускат мисли: „Какво ми става? Защо реагирам толкова бурно? Защо преувеличавам всичко?“ Неше продължава, опитвайки се да оправдае мълчанието си: – В паниката не можах да ти се обадя. Телефонът ми беше изтощен.

Накрая докторът излиза с папка в ръце. Всички затават дъх. – Резултатите на детето пристигнаха. Няма нищо притеснително за живота ѝ. Но все пак трябва да остане под наблюдение. Възможно е да изпита кратковременна загуба на паметта. Може дори да не познае някои хора, които е виждала и преди.

Айше прави крачка напред, готова да хукне към стаята: – Мога ли да я видя, докторе? – Тя скоро ще се събуди. Когато отвори очи, ще е най-добре да ви види до себе си. Дано се оправя бързо – отговаря лекарят и се отдалечава.

Дога лежи на леглото, изглеждайки толкова малко и крехко. Айше се навежда над нея и нежно гали челото ѝ: – Как се чувстваш, миличка? Дога бавно отваря очи и изрича едва чуто: – Мамо... – Добре ли си, маминото? – Айше започва да целува ръчичката ѝ, докато сърцето ѝ прелива от облекчение.

Тогава Дога обръща поглед към Ферит, който стои в подножието на леглото. На устните ѝ се появява слаба усмивка.

– Не се притеснявай, татко. Добре съм – казва тя уверено.

Дога страда от временна загуба на паметта. Всичко в главата ѝ се обърква – тя е убедена, че Ферит е нейният баща, Неше е дъщерята на съседката, а Корай... нейният учител от училище. Лекарят успокоява Айше, че това състояние ще продължи само няколко дни.

Айше поглежда доктора с несигурност:

– А ако ѝ кажем истината? Може би ще си спомни реалността?

Лекарят отговаря строго:

– Абсолютно не. Това може да предизвика шок и да влоши състоянието ѝ. Трябва сама да си върне спомените. Моля ви, погрижете се да не изпитва никаква стрес. И още нещо – тази нощ не бива да заспива.