„Наследство“, еп.773: „Избирай! Ще се жертваш ли за него, или не?“

В епизод 772 на „Наследство“: Недим разкрива на Нана, че той е натопил Яман за контрабанда на наркотици, воден от желание за отмъщение и обсебен от любов към нея. За да спаси Яман, Недим ѝ поставя ултиматум: да се омъжи за него или да гледа как Яман ще изгние зад решетките.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 773 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Докато Яман се бори за живота си зад решетките, Нана се изправя пред най-страшния си кошмар, да пожертва любовта си, за да спаси любимия човек. Недим затяга примката около нея, поставяйки условия, които ще разбият сърцето на Яман, но това е единственият шанс той да излезе на свобода.

В същото време Идрис подготвя последната си и най-смъртоносна атака срещу своя враг, решен този път да не допусне грешка.

Междувременно Ферит започва да реди пъзела на миналото, а подозренията му, че Дога е негова дъщеря, карат Айше да затъне още по-дълбоко в лъжите.

Капанът се затваря за всички, а в края на този изпълнен с напрежение ден нищо вече няма да бъде същото.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана се връща в имението, а в главата ѝ ехтят думите на Недим: „Ако вземеш това решение, той ще се върне в имението, но ти ще трябва да я напуснеш. Ще стоиш ли далеч от него? Това ли е реалността?“. Нана затваря очи и в съзнанието ѝ изплува образът на Яман. Чувате гласа му, силен и непоколебим: „Имам цяла армия от адвокати, но те не са такива борци като теб... Ако има и най-малката възможност, ти правиш всичко по силите си, правиш повече от тях...“

Нана е съсипана. Лицето ѝ е изкривено от болка и безизходица. – Да, аз съм борец, знам как да се боря... – шепне тя сама на себе си, докато гласът ѝ трепери. – Но стрелата, изстреляна от предателя, ще нарани и двама ни. Ще съсипе цялото семейство. Господи, какво да направя?

В този момент Адалет влиза в стаята със зачервени от плач очи. Нана веднага се изправя, притеснена от вида ѝ. – Защо плачеш, како Адалет? Какво се е случило?

Адалет крие лицето си в шепите си: – Госпожа Акча не е добре... падна, не иска и залък да сложи в устата си. Вече извикахме доктор. Всичко това заради господин Яман... Господи, нека стане чудо! Нека стане чудо! – Тя поглежда Нана виновно. – И на вас ви създаваме само проблеми...

Нана мълчи, а в погледа ѝ се чете тежката цена, която трябва да плати. Тя претегля всяка своя стъпка – животът ѝ срещу свободата на Яман и спокойствието на това семейство.

В стаята на лелята Адалет се опитва да бъде силна. Тя държи купичка супа и се моли: – По-добре ли сте, госпожо Акча? Само една лъжица, моля ви... направих я специално за вас.

Възрастната жена обаче отвръща глава, погледът ѝ е празен и изгаснал. – Нищо не може да мине през гърлото ми, госпожо Адалет... не и докато синът ми е там, зад решетките.

Нана се приближава бавно до леглото, сърцето ѝ се къса при тази гледка. – Дано оздравеете бързо... – казва тя тихо.

– Няма да стане, дъще, няма да стане... – отвръща лелята със задавен глас. – Нищо няма да е наред, докато Яман е в затвора.

Нана излиза от стаята, потънала в мислите си. Пътят ѝ води право към стаята на малкия Юсуф. Момчето спи, но сънят му е тежък. Нана се приближава до него, гали нежно косата му и вижда дневника, който той стиска дори насън. Тя го взема внимателно и очите ѝ се пълнят със сълзи, докато чете написаното:

„Скъпо дневниче, откакто чичо си отиде, не мога да спя. Нана ми казва, че той няма да ме остави, че ще се върне при мен. Аз също казвам, че няма да се предам... но мама почина, татко почина. Чичо ми е всичко. Какво ще правя, ако и той си отиде...?“

Нана затваря тетрадката, едва сдържайки риданията си. Тя се навежда над детето и промълвява със задавен глас: – Той е затворник там, а ние сме затворници тук...

Действието се пренася в скривалището на Идрис, където Казим се е прегърбил над масата, а пръстите му чевръсто прелистват пачките с банкноти. Шумът от броенето се смесва с тежкото дишане на Идрис, който наблюдава сцената с ледено спокойствие. Камерата ни показва Недим, които също е там, а Идрис го поглежда с насмешка.

– Значи не издържа и я притисна до стената? А? – гласът на Идрис реже тишината като бръснач.

Недим нервно оправя яката си: – Нямах избор. Намери следа. Можеше да стигне до истината, трябваше да я спра веднага. Полудя, когато чу предложението ми, не искаше да го приеме, но най-накрая разбра, че няма шанс. Безсилна е. – Той става и облича палтото си. – Трябва да тръгвам, имам още работа за вършене..

– Не се притеснявай, върви и не спирай с „добрите дела“ – изпраща го Идрис с подигравателен тон.

Щом вратата се затваря, Казим вдига глава от пачките, потривайки уморените си очи: – Братко, броя и броя тези пари без край...

Идрис се приближава до масата, взема една пачка, вдишва аромата ѝ и я целува със затворени очи.

– Искаш ли да ги заровим? – пита Казим, очаквайки обичайния отговор.

Идрис започва да гали лицето си с парите, а усмивката му става зловеща: – Този път няма да ги заравяме, Казим. Няма да ги похарчим днес, но скоро ще го направим... и ще отпразнуваме смъртта на Къръмлъ.

Казим застива на място, а банкнотите изпадат от ръцете му: – Какво говориш, братко?

– Казим, днес ме е обзело едно такова чувство... чувство за смърт – Идрис се заглежда в далечината, сякаш вече вижда края.

– Какво ще правиш? Ще го убиеш? – Казим изпръхва невярващо. – Как ще стане това, нали за всички си мъртъв?

Внезапно Идрис замахва и зашлевява силен шамар на Казим, който полита встрани.

– Моята ръка може и да не стига навсякъде, но имам ръка в затвора, която ще довърши Къръмлъ! – изкрещява той, а вените на врата му изпъкват.

Казим се изправя, потривайки бузата си, и заеква объркано: – Но... как ще играем тази игра тогава? Какво ще прави Недим? Искаш да кажеш, че твоят зет няма да го направи?

Идрис впива в него леден поглед: – Погледни ме в очите, Казим. Виждаш ли там дори сянка от такова желание? Недим и Нана не ме интересуват. Единствената ми цел е Къръмлъ. Отнех му свободата. Сега ще му взема и душата. Заповедта вече е дадена. Това са последните му глътки въздух.Това са последните глътки въздух на Къръмлъ!

Злодеите се разсмиват, а ехото от смеха им изпълва мръсната стая.

В затвора Яман става мишена на двама затворници. Битката е жестока – юмруци, острие, скрито в ръкава, кръв по пода. Но Яман, кален и решен на всичко, отбива ударите и поваля нападателите.

Яман застава неподвижно, гледайки ръката си, изцапана с кръв, и двамата мъже, проснати на пода. С пълно спокойствие той си сипва нова чаша чай и започва да връзва нападателите като пакети. Когато останалите затворници се приближават, привличани от шума, Яман ги поглежда с леден, предупредителен поглед:

– Разгласете новината... Следващия път, когато пратят хора да ме убиват, няма да ги връзвам с въжета. Ще ги окача за вратовете!

Затворниците се споглеждат вцепеняват от ужас. Яман, напълно спокоен, отпива от чая си и се наслаждава на вкуса му, сякаш нищо не се е случило.

Нана и Яман са разделени, но мислите им са изцяло насочени един към друг. Докато Нана седи сама в градината на имението, потънала в тревога и копнеж, Яман е в затвора и също мисли за нея. В момент на отчаяние тя си пожелава поне да чуе гласа му, и телефонът звъни. Това е Яман.

Разговорът между двамата е изпълнен с напрежение, нежност и неизказани страхове. Яман се опитва да звучи спокоен и я разпитва за имението и близките си, докато Нана крие тревогата си и се опитва да го увери, че всичко е наред. Той усеща, че нещо не е както преди, и ѝ казва да бъде отново силната и борбена жена, която познава.

Спокойният им разговор обаче е прекъснат, когато друг затворник споменава, че Яман е бил нападнат в затвора. Нана веднага разбира, че животът му е в опасност. Макар Яман да омаловажава случилото се, тя е убедена, че срещу него се готви нещо сериозно.

– Трябва да затварям сега, има хора, които чакат на опашката. Ще ти се обадя пак – казва Яман и с тежко сърце оставя слушалката. Иска му се да слуша гласа ѝ още дълго, но правилата са безмилостни.

Нана стиска телефона до гърдите си, а в очите ѝ се чете желязна решимост.

– Няма да позволя да го наранят. Той би направил всичко за мен... аз също ще направя всичко за него! – Тя вдига високо глава, прибира косата си и вече е готова да се изправи лице в лице с Недим.

Без да губи нито секунда, Нана набира номера му. Недим вдига веднага, сякаш е чакал само това.

– Щом ми звъниш по това време, значи вече имаш решение – казва той с мазна усмивка. – Точно така. Трябва да се срещнем – отсича Нана. Недим се засмива доволно. – Ще ти изпратя съобщение с местоположението. Все пак, за да ме защити, Яман може да е сложил човек да ме следи... – добавя тя предпазливо. – Добре, ще те видя по-късно. Нана затваря телефона и се вглежда в празнотата с леден поглед: – Ще се срещнем! И още как!

Недим излиза от къщата си, напълно уверен в силата, че контролира ситуацията. Нана обаче го наблюдава скрита, а в очите ѝ гори пламъкът на отмъщението.

– Сбогом, жалък предател... – прошепва тя, докато го изпраща с поглед. – Сега аз ще се погрижа за дома ти, не се притеснявай.

Тя се приближава към вратата и започва да се бори с ключалката. Сърцето ѝ бие лудо, докато накрая чува заветното изщракване.

– Хайде... о, отвори се! – тя бързо влиза вътре и затваря след себе си. Оглежда се в пустата къща, а гласът ѝ е решен: – Доказателствата, които ще спасят Яман, са в тази къща. Видеозаписите, документите... Ще открия всичко! Ще го намеря!

В това време Недим спира колата си. Телефонът му звъни – Идрис го търси.

– Как си? Има ли някакъв напредък? – гласът на Идрис е пропит с любопитство.

Недим отговаря нетърпеливо: – Ще говорим по-късно, сега съм по работа. Отивам на среща с Нана.

Идрис избухва в ирониченсмях: – Решен си на всичко, скъпи ми братко! Уау! Желая ти късмет, зетко. Къде ще се срещнете?

– Тя каза във Флория, натам пътувам в момента.

– Това е в другия край на града... – Идрис млъква за момент, обмисляйки думите му.

– Яман може да е сложил телохранител да я следи, въпреки че е в затвора. Тя каза, че е избрала отдалечено място, за да може да се движи по-лесно.

Идрис става сериозен: – Яман успя да се изплъзне на двама мои хора вчера, Недим. Да не сме наивни за неговата защита? Събуди се, има нещо гнило в това местоположение!

Нана не губи време. Тя претърсва стаите на Недим, докато накрая попада на сейф. Опитва различни комбинации, но вратата не помръдва. Изведнъж в съзнанието ѝ изплуват думите на Недим: „Аз съм този, който заслужава любовта ти, не той. Аз бях този, който рискува всичко заради теб.“

Нана въвежда собственото си име в цифровата клавиатура. Сейфът изщраква и се отваря. Тя протяга ръка, за да вземе мемори картата, но в същия миг силна ръка я сграбчва за рамото. Тя застива за секунда, преди да бъде рязко обърната. Недим стои пред нея, очите му искрят от ярост.

– Продължаваш да не се предаваш... опита се да ме измамиш!

Нана го блъска с всичка сила: – Пусни ме!

Недим отново я хваща за ръцете и я притиска към стената:

– Още ли не разбираш? Не се шегувам. Само една моя заповед и видеото ще се разпространи навсякъде. Нямаш избор! Сега вземи решение, щом толкова много го обичаш. Ще се жертваш ли, за да го спасиш, или не?

Нана събира целия си гняв и го изблъсква от себе си. Поглежда го право в очите с безкрайно отвращение:

– Да, ще го направя! Защото за него съм готова на всичко!

Лицето на Недим се изкривява от ревност и гняв, докато думите ѝ отекват в тихата стая.

– Чу ли добре? Какво си мислиш, че ще направя? Твоята глава не може да проумее какво има между нас... няма нищо, което да не бих направила за него и за Юсуф. – Тя се приближава крачка към него, а в очите ѝ се чете погнуса. – Съжалявам те. Любов ли? Никога не бих могла да изпитам това към теб. Ти дори не знаеш какво означава истинската любов.

Недим се усмихва самодоволно, сякаш думите ѝ не го докосват:

– В края на краищата ти ще бъдеш до мен. Това ми е достатъчно, ще се научиш да ме обичаш.

– Никога няма да те обикна! – прекъсва го Нана рязко. – Никога няма да обикна предател като теб. Гневна съм... кажи ми какво искаш и ще го направя веднага. Но първо искам той да бъде на свобода възможно най-скоро. Казвай!

Недим пристъпва по-близо, гласът му става приглушен и настоятелен:

– Искаш да го спасиш? – Недим свива очи. – Тогава докажи лоялността си пред мен. Обърни се срещу Яман. Покажи му, че си моя. Първата стъпка е да му обърнеш гръб. Можеш например да подхвърлиш темата за наркотиците. Започни с това, че всичко е станало на неговия търговски кораб.

– Никога няма да го направя! Той никога няма да повярва. Яман знае, че никога не бих се усъмнила в него – Нана поклаща глава, отказвайки да приеме думите му.

Недим посяга да я докосне по лицето, но тя се дръпва с истинско отвращение.

– Виж, Нана... ти ме познаваш... Обичам те толкова много. Дни и нощи слушам гласа ти и стъпките ти в мислите си. Сънувал съм те в тази къща. Затова подготвих прецизно всяка стъпка от този план. – Той отново прави опит да я докосне, но тя застива с каменно изражение и го отблъсква. – Ще ти дам всички необходими материали, за да повярваш, не се притеснявай. Ще направя всичко възможно, за да няма пречки между нас.

– Ще приема – отвръща Нана през зъби, – но никога няма да има нищо между нас. Никога няма да стана предателка като теб!

Действието прескача Нанавърви по улицата. Тя въздиша тежко, а сълзите се стичат по лицето ѝ без спиране.

– Бях принудена да приема това гнусно предложение... – шепне тя, докато сяда на един бордюр. С треперещи ръце изважда писмото на Яман и започва да чете думите му:

„Не тъгувай, защото дори да съм далеч, аз съм с теб. Ще докажа невинността си на всяка цена. Ще изляза и оттук. Никога не се предавай. Накрая ще ни събереш всички... ще се върна, защото моето място е до теб...“

Нана притиска листа до сърцето си и хлипа горчиво:

– Направих го, за да си свободен, за да можеш да се върнеш при семейството си. Защото твоето място е при тях...

Тя избърсва очите си и се изправя, когато телефонът ѝ иззвънява.

– Господин Дженгер, има ли някакъв проблем? – пита тя веднага, затаявайки дъх. – Не, госпожо Нана. Яман ще бъде освободен! – гласът на Дженгер звучи тържествено. – Така и трябваше да бъде... много се радвам – отвръща тя, макар сърцето ѝ да се къса от болка заради цената на тази свобода. – Ще ви чакам, за да отидем заедно. – Разбира се, с удоволствие. Нека го посрещнем заедно...

Нана затваря телефона и поглежда към небето с измъчена усмивка:

– Ти излизаш на свобода. А аз влизам в затвор. Нека бъде така. Това не е нищо в сравнение с всичко, което ти направи за мен.

В полицейското управление Ферит споделя на Волкан подозренията си, че Дога може да е негова дъщеря. Той свързва датата на раждането ѝ с времето, когато Айше го е напуснала, и обръща внимание на символиката с цветето нарцис, което цъфти през януари. Спомените от рождения ден на Дога и реакцията на Айше и Неше още повече засилват съмненията му. Ферит е убеден, че поведението на Айше крие тайна, и решава да провери документите на момичето.

Айше случайно чува разговора и изпада в паника. Тя знае, че трябва да действа незабавно и с помощта на Неше решава да създаде фалшиви следи, за да убеди Ферит, че греши.

След това Ферит попада на документи на Дога, в които е записана друга фамилия. Това го кара да повярва, че е грешал и че момичето не е негово дете. Разочарован и емоционално сринат, той се обвинява, че се е изгубил в собствените си надежди. Скритата зад вратата Айше чува всичко и осъзнава колко близо е била тайната да излезе наяве.