„Наследство“, еп.772: „Ако искаш да спасиш Яман, ще се омъжиш за мен!“

В епизод 771 на „Наследство“: Нана не спира да се бори, за да докаже невинността на Яман и започва собствено разследване, което провокира Недим да разкрие тъмната си страна.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 772 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Недим разкрива на Нана, че той е натопил Яман за контрабанда на наркотици, воден от желание за отмъщение и обсебен от любов към нея. За да спаси Яман, Недим ѝ поставя ултиматум: да се омъжи за него или да гледа как Яман ще изгние зад решетките.

Междувременно Ферит, присъствайки на рождения ден на Дога, започва да подозира, че момичето може да е негова дъщеря, което го подтиква към неочаквани действия.

Ще разбере ли Ферит, че Дога е негова дъщеря? Как ще се справи Нана с безмилостния шантаж на Недим?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана стои пред компютъра в офиса и напрегнато преглежда записите от камерите на фирмата. Очите ѝ не отделят поглед от екрана, където се вижда Нусрет, който разговаря с някакъв мъж, обърнат с гръб към камерата. Нана шепне на себе си, сякаш се моли на образа: – Обърни се насам... Обърни се... Хайде де! Кой си ти? Кой? Трябва да разбера кой си... Сигурно ти си главата на всичко. Не остава още много. Сега... Ще те пипна!

В този момент телефонът ѝ иззвънява. На екрана се изписва името на Недим. Нана въздъхва тежко: – Какво ли ще каже сега Недим? Може би знае нещо. Тя вдига слушалката, гласът ѝ е напрегнат: – Господине, преди да кажете, че отново няма надежда или че няма да открия нищо, не се хабете, защото вече намерих следа.

Недим се усмихва от другата страна на линията, но в усмивката му има нещо зловещо: – И какво намери?

Нана продължава развълнувано: – Открих човека, с когото се е срещал убиецът Нусрет. Обикалях из квартала, разпитвах близките му и накрая намерих запис с този мъж. Но той не гледа към камерата. Засега не мога да видя лицето му и не знам кой е. Но ще ходя от врата на врата и ще разбера! Ще го намеря!
– Но аз съм една крачка пред теб, Нана – прекъсва я Недим със студен тон.
– Какво? Как така? – пита изненадано тя.
– Ела. Ще ти кажа кой е човекът. Ще ти пратя местоположението, защото вече залових предателя, който подготви този ужасен капан на Яман. Не казвай на никого, дори на комисар Ферит. Нека първо ние решим проблема. Този човек може да има хора навсякъде.
– Добре, тръгвам веднага – съгласява се Нана и затваря телефона, греейки от щастие. – Благодаря ти, Боже! Всичко ще приключи, той ще бъде спасен.

Недим чака на уговореното място, застанал неподвижно. Нана пристига запъхтяна и веднага започва да го обсипва с въпроси: – Кой е предателят? Къде е? Нека го предадем на полицията веднага! Нека истинският виновник получи наказанието си. Къде го откри, как успя? Говори де! Къде е?

Недим мълчи и я поглежда странно. Нана започва да се изнервя: – Защо ме гледаш така? Попитах те къде е този предател!

Недим изрича думите бавно и спокойно.

– Човекът, когото търсиш, Нана, стои точно пред теб. Мъжът, който изпрати твоя Яман на мястото, което заслужава... е точно пред очите ти.

Нана застива в шок. Ръцете ѝ отслабват и чантата ѝ пада на земята с глух удар. Тя го гледа с недоверие.

– Ти ли? Какво говориш?

– Казвам ти това, което чу – отговаря той без капчица разкаяние. – Аз съм човекът, когото търсиш от самото начало.

Яростта на Нана избухва за секунда. Тя замахва и му удря толкова силна плесница, че главата на Недим се извърта настрани. Нана го сграбчва за реверите на сакото и започва да го разтърсва силно.

– Ти си долен подлец! Защо го направи? Защо му причини това?

Недим не отмества поглед, в очите му няма и капка разкаяние.

– Години наред работих за него. И какво получих? Нищо. Той винаги побеждаваше, винаги беше на пиедестал, докато аз бях никой. Спечели слава, пари, репутация. А после се появи ти. И изведнъж той щеше да получи и теб? Никога! Аз заслужавам твоята любов, не той. Не можех да позволя на Яман да има всичко. Направих това, което трябваше. Яман вече няма сили – продължава той безчувствено. – Изтръгнах му зъбите и ноктите. Сега аз имам властта. Той гние зад решетките, а аз стоя тук, пред теб.

Нана, трепереща от отвращение, му удря още една плесница и го плюе право в лицето. Недим бавно избърсва лицето си, докато тя крещи в лицето му:

– Ти си един жалък губещ! Гнусен предател, който не заслужава нищо!

Недим кимва бавно, сякаш думите ѝ не го докосват.

– И двамата с него сте воини, но това е така само докато нещата не се изяснят и не разбереш истината, Нана. В тази война има само един победител и това съм аз.
– Млъкни! – изкрещява тя и вдига ръка за нов удар, но той я хваща здраво за китката и я спира.

– Достатъчно! – прекъсва я той грубо. – Свободата на Яман е в моите ръце. Сега ще вземеш решение, тук и веднага. Или Яман ще гние в затвора заради теб, или ще бъде оправдан и пуснат на свобода. Ако искаш този Яман Къръмлъ, когото толкова цениш, да бъде спасен, ще правиш каквото ти кажа. Ще се омъжиш за мен. В противен случай ти се заклевам, че той никога повече няма да види светлината на деня.

Нана застива, а сърцето ѝ бие толкова силно, че има чувството, че ще изскочи от гърдите ѝ.

– Защо бих се съгласила на твоята подла игра?

Недим пристъпва по-близо, воден от разяждаща ревност.

– Ще го приемеш, за да го спасиш. Нима мислиш, че не си давам сметка? Виждам как се излагаш на опасност заради него, как се бориш, как го поглеждаш... Не вярвай, че не разбирам. Зная, че го обичаш!

Изражението на Нана се променя, тя застива за миг под тежестта на думите му. Недим обаче продължава още по-настойчиво: – Но всичко е напразно. Никой не може да обича човек като Къръмлъ. Той обича единствено своята гордост и власт. Точно това е, което ти не разбираш.

– Говориш пълни глупости, няма такова нещо – прекъсва го тя, опитвайки се да скрие вълнението си.

Недим крещи, губейки самообладание.

– Аз съм този, който заслужава тази любов! Аз бях този, който направи всичко заради теб!

Нана го поглежда с неподправено отвращение: – Това ли е твоята любов? Ти изобщо не знаеш какво е любовта. Никога няма да приема подобно унизително предложение. Никога няма да приема нищо от теб. Изпитвам единствено погнуса от това, че си такъв губещ. Сега ще си тръгна и ще разкажа всичко на полицията!

Недим я хваща грубо за рамото и я притегля към себе си.

– Не съм оставил никакви следи. Нищо не можеш да докажеш. Затова пък аз мога да смажа Яман с едно движение. Ела, ще ти покажа нещо.

Недим я отвежда в тъмен склад и я поставя пред лаптоп. На екрана се появява запис от фирмата на Яман – разговор с Шевкет Караджълъ.

– Този човек е Караджълъ, търговец на наркотици. Интерпол го издирва с червена бюлетина – обяснява Недим. – А ето, виж: преговаря с Яман. Нана рязко скача от стола, тялото ѝ трепери от негодувание: – Той никога не би направил подобно нещо! Никога! Недим се засмива цинично, без да крие истината: – Знам, че не го е направил. Но какво мислиш, че ще си кажат всички, когато видят тези кадри? Виж как взимат парите, как си подават ръце. Изглежда като чиста сделка. Когато този запис попадне в ръцете на полицията... – Полицията ще реши, че той е сключил сделката... – отвръща Нана, а гласът ѝ прекършва от болка. Недим кимва самодоволно. Нана започва да се моли, почти изгубила надежда: – Не, не... Не можеш да направиш това! Недим обаче извърта глава, отказвайки да слуша молбите ѝ.

Изведнъж погледът на Нана се приковава в монитора. Тя вижда момента, в който Яман вади оръжието си, насочва го към наркотрафиканта и го изхвърля от фирмата си. Лицето ѝ просветва: – Виж! Той изгони тези хора! Самият той ги отпрати!

– Може би – отвръща Недим със смразяващо спокойствие, затваряйки лаптопа. – Но тази част полицията никога няма да я види.

Нана застива, поразена от мащаба на злобата му. Той я гледа право в очите: – За да спасиш Яман, ти трябва чудо. И това чудо е в моите ръце.

– Ти си демон... – изрича тя с глас, пълен с ненавист. – Най-долният мъж на този свят!

Недим поглежда настрани за миг, после се връща към нея, очаквайки тя да се пречупи. Нана извиква, губейки търпение: – Кажи ми тогава! Какво ще направиш, за да го измъкнеш? Говори! Разкажи ми!

Недим пристъпва към нея, гласът му става почти хипнотичен: – Ако приемеш да се омъжиш за мен, веднага отиваме при комисар Ферит. Ще се появи файл и човек, който ще поеме цялата вина. Най-накрая ще видиш заглавията по вестниците, че Яман е оправдан по всички обвинения. Подготвил съм всичко до последния детайл.

Той я хваща за раменете, опитвайки се да я притегли към себе си, но Нана се дърпа с отвращение. Недим не я пуска: – Направих всичко заради теб! Заради любовта си към теб!

– Не! Никога! – Нана отблъсква ръцете му със силен замах.

– Любовта е такава болест, Нана... Рискуваш всичко заради другия. Разбери го – аз направих всичко за теб. Сега ти ще направиш същото, за да спасиш Яман Къръмлъ.

Тя го стрелва с яростен поглед, но той продължава да я притиска: – Ако искаш той и Юсуф да са добре, нямаш друг изход. Имаш време до утре да помислиш и да приемеш предложението ми.

Нана усеща как примката около врата ѝ се затяга, а дишането ѝ става тежко от задушаващата тревога. Недим добавя за финал, докато се отдалечава: – И още нещо... Ако забележа и най-малката грешка от твоя страна, натискам бутона и довършвам Яман. Разбра ли ме? Нали не искаш да унищожа твоя любим Яман?

Нана извърта глава, по лицето ѝ се стичат сълзи от безсилна ярост. Тя го гледа през пелената на плача си, докато Недим остава непоколебим, наслаждавайки се на властта си над нейната съдба.

По-късно Нана, благодарение на помощта на адвоката, получава специално разрешение да се срещне с Яман в затвора. Те отиват в залата за посещения.

В залата за посещения Яман влиза, а когато вижда Нана, той спира рязко, а веждите му се повдигат от изненада: – Ти! Какво правиш тук? Нана го поглежда умолително: – Исках да те видя... адвокатът ми помогна да вляза. Яман кимва едва забележимо: – Добре. Нана прави крачка към него, гласът ѝ трепери: – Ти и аз... трябва да поговорим... Но той я прекъсва с вдигната ръка: – Можеш да изчакаш, ще говорим по-късно. Той се обръща към защитника си със студен тон: – Да, слушам те.

Адвокатът отваря папката си и гласът му звучи неуверено: – Утре на изслушването ще поискаме нов процес. Като вземем предвид репутацията ви в обществото, може би ще постигнем нещо, но честно казано, господин Яман, ситуацията в момента изобщо не е в наша полза. След смъртта на Фуат няма и следа от убиеца Нусрет. Нуждаем се от истинско чудо.

При думата „чудо“ Нана застива. В съзнанието ѝ веднага изплува зловещият глас на Недим: „Ще ти трябва чудо, за да спасиш Яман, и това чудо е в моите ръце.“

Адвокатът продължава плахо: – Но ако признаете вината си... ако сключим сделка, може би присъдата ще бъде по-малка...

Яман избухва в същия миг. Той рязко отблъсква стола, който пада с трясък на пода, сграбчва адвоката за реверите на сакото и му крещи право в лицето: – Какво се опитваш да ми кажеш? Аз никога няма да приема това гнусно престъпление! Как се осмеляваш? Дошъл си тук, за да ми кажеш да се подготвя да живея в тази черна дупка? Никога! – Той го сочи с пръст, а очите му горят от ярост. – Никога! Продължавай да работиш, ще търсиш доказателства и под камъните, ако трябва!

– Господин Яман, правим всичко възможно... – заеква адвокатът. Яман го прекъсва с вик: – Не си тук, за да ми даваш отчет, а за да намериш доказателства! Тръгвай веднага и се захващай за работа! Адвокатът кимва набързо и почти бяга от стаята.

Яман въздъхва тежко.

– Всички казват, че няма начин... всички казват, че няма изход – обръща се той към Нана. Тя го гледа мълчаливо, а сърцето ѝ се свива. Яман продължава с горчивина: – Имам цяла армия от адвокати, които не са и наполовина такива воини като теб. Ако има и най-малката възможност, ти правиш най-доброто, правиш повече от тях... Този адвокат изобщо не е такъв боец като теб...

Нана свежда глава, а в ума ѝ отново звучи ултиматумът на Недим: „Ако искаш той да бъде спасен, ще направиш каквото кажа. Ще се омъжиш за мен. В противен случай се заклевам, че Яман Къръмлъ никога повече няма да види светлина.“

Яман забелязва промяната в лицето ѝ. Той я поглежда с безпокойство и гласът му омеква: – Да оставим това сега. Кажи ми, защо дойде? Какво има? Нана остава безмълвна, неспособна да изрече и дума. – Не изглеждаш добре, случило ли се е нещо? – настоява той.

– Не – отговаря тя едва чуто. – Просто се тревожех за теб. – Добре съм, не се притеснявай – опитва се да я успокои той. – Как е Юсуф? Кажи му да не се тревожи. – Нана кимва механично. Яман я хваща за ръцете: – Трябва да останеш силна. Те грешат. Аз не съм направил нищо лошо. Не съжалявай за мен. Нали каза, че ще стоиш изправена?

Нана го гледа, а в главата ѝ препускат мисли: „Какво да правя сега? Имаш изход за него, Нана. Ще приемеш ли предложението или ще търсиш друг начин?“ Двамата остават така, вперили погледи един в друг – всеки потънал в тревога не за себе си, а за човека отсреща.

На рождения ден на Дога атмосферата е празнична.един момент момиченцето се приближава до жената, която придружава Ферит.

– Как се казваш? – пита тя с детско любопитство. – Акация – отговаря жената с усмивка. – Много красиво име! – отвръща Дога. – Аз също е трябвало да се казвам на цвете: Нарцис. Родена съм, когато те цъфтят, но мама си променила мнението. Чух я да казва това на леля.

Ферит, който стои наблизо, застива.

„Нарцисите цъфтят през януари...“ – мисли си той трескаво. „Но Дога е родена през април. Това не съвпада. Как е възможно?“

Скришом от останалите, той изважда телефона си и проверява календара. Девет месеца преди януари... това е времето, когато се е разделил с Айше. Сърцето му ускорява ритъма си. Мисълта, че Дога може да е негова дъщеря, изведнъж става болезнено реална. Малко по-късно, под някакъв предлог, Ферит поглежда документите на детето. Личната карта потвърждава, дата на раждане – април. И все пак съмненията не изчезват. В главата му се ражда нова мисъл, Айше може да е фалшифицирала датата, за да скрие истината от него.

След края на партито Ферит изпраща Акация до колата ѝ.

– Благодаря ти за днес – казва той искрено. – Изигра ролята на моя приятелка толкова убедително, че аз самият почти повярвах.

Жената се усмихва.

– Задължение на старите приятели е да си помагат. Ако пак имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш. До скоро, Ферит.

Когато остава сам, Ферит се качва в колата си. От джоба на сакото си изважда един косъм от Дога, който е взел дискретно, докато е прегръщал момиченцето. Гледа го съсредоточено.

– Ще видим... – шепне той на себе си. – Дали тези къдрави коси са случайност, или са моите гени. Но трябва да го направя в тайна. Корай не трябва да разбира нищо.

Той свива пръсти върху косъма, а погледът му става твърд. Истината е само на крачка разстояние.

Ще разбере ли Ферит, че Дога е негова дъщеря? Как ще се справи Нана с безмилостния шантаж на Недим?