В епизод 770 на „Наследство“: Нана намира опасен начин да се срещне с Яман, представяйки се за неговата годеница. Докато двамата се опитват да запазят надеждата жива, Недим прави всичко възможно, за да убеди Нана, че Яман няма шанс да излезе от затвора.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 771 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана не спира да се бори, за да докаже невинността на Яман и започва собствено разследване, което провокира Недим да разкрие тъмната си страна.
Дога кани Ферит на рожден ден. Ферит приема поканата и на партито идва с новата си приятелка, Касия, което изважда Айше от равновесие
Ще намери ли Нана доказателство, с което да измъкне Яман от затвора? Имат ли още шанс връзката на Айше и Ферит?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Нана не може да откъсне очи от писмото на Яман. Сърцето ѝ бие лудо, когато осъзнава, че двамата мислят по един и същи начин и дори са написали еднакви думи. Макар да се опитва да потуши вълнението си, мислите ѝ остават приковани към него.
В същото време Яман, затворен в студената килия, също стиска писмото ѝ близо до сърцето си, преди светлините да угаснат.
През нощта сънищата им се преплитат. В мрачния свят на подсъзнанието Яман се заклева да накаже предателите си, но внезапно вижда в сянката си образа на Нана. В същия миг тя сънува как обещава да го спаси и открива неговия силует в собствената си сянка.
Двамата се изправят един срещу друг в тъмнината, а сенките им оживяват и се сливат в нежна прегръдка – символ на любовта, която вече не могат да скрият дори от самите себе си.
Нана и Яман се събуждат едновременно, разтърсени от странната сила на съня. И двамата усещат, че между тях вече съществува връзка, по-силна от разстоянието, страха и оковите на съдбата.
На следващия ден Нана отива във фирмата. Секретарката я забелязва веднага и се изправя: – Нана, добре дошли.
Нана кимва едва забележимо, без да губи време в излишни любезности: – Благодаря. Трябва ми цялата информация за работата на Фуат Гемиджи. Извадете ми всичко папки, файлове….
– Разбира се, веднага ще потърся папките – отговаря секретарката и бързо се заема със задачата.
Докато чака сама в кабинета, телефонът на Нана иззвънява. Тя поглежда екрана и вдига: – Ало?
– Здравей, скъпа – чувате гласа на Пънар, който звучи приглушено и немощно. – Бях болна в продължение на дни и не успях да ти се обадя. Сега разбрах новината... толкова съжалявам. Чух, че господин Яман е в затвора. Как се случи такова нещо?
Нана стиска телефона по-силно, а очите ѝ се насълзяват, но гласът ѝ остава твърд: – Той е невинен, Пънар. Няма нищо общо с това, което му приписват. Тук съм, за да разследвам. Чакам едни документи, трябва да открия нещо, за което да се хвана.
– О, Боже мой, не мога да повярвам... – въздиша Пънар. – Ти как си? Добре ли си?
Нана поглежда в нищото: – Трябва да бъда добре. Вярвам, че той ще излезе оттам. Длъжна съм да вярвам.
– И аз вярвам, Нана. Знам, че можеш да се справиш, само не губи присъствие на духа. Моля те, обади ми се, ако имаш нужда от нещо – подкрепя я приятелката ѝ.
– Добре, Пънар, благодаря ти много. Трябва да затварям сега, ще се видим по-късно. Чао – Нана прекъсва връзката точно когато секретарката се връща в стаята.
Нана отваря лаптопа с решителност, която едва прикрива изтощението ѝ. Очите ѝ са зачервени, но тя се опитва да се концентрира върху светещия екран. – Хайде сега, Нана... – окуражава се сама тя. – Давай да разследваме, не бива да се бавим нито секунда повече.
Минават часове. Тишината в стаята става все по-тежка, а клепачите на Нана натежават от умора. Тя усеща как главата ѝ се отпуска, но веднага се сепва. – Ако Яман беше тук, щеше да каже: „Хайде, работи, не спирай!“ – прошепва тя с горчива усмивка. – Колко ми се иска да е тук и да ми го каже отново...
Пръстите ѝ се движат по мишката и изведнъж тя попада на файл, който досега не е забелязала. – Ще отворя този – казва си тя и кликва върху файла.
Изведнъж от тонколоните се разнася мелодия – последната песен, записана от бащата на Яман. В съзнанието на Нана веднага нахлува споменът за онзи ден, в който тя поправи стария касетофон и пусна касетата за Яман.
В същото това време в затвора Яман, с броеница в ръка, започва да пее, същата песен, която Нана слуша. Гласът му е дълбок, изпълнен с болка, която извира от самата му душа.
Сцената отново се пренася при Нана, която е сама, потънала в мислите си за него. Сцената се преплита със звука на неговия глас, който сякаш преминава през стените. Нана затваря очи, а по лицето ѝ се изписва неизразима мъка.
Сълзите ѝ започват да се стичат по бузите ѝ. Тя слуша всяка дума, сякаш той я пее точно на нея. Яман поглежда към броеницата и я стиска толкова силно, че кокалчетата на ръцете му побеляват. Нана се изправя бавно, отива до прозореца и прошепва към небето: – Иска ми се да бях птица и да полетя към теб...
Песента продължава да ехти в съзнанието ѝ. Тя отново затваря очи, оставяйки се на болката да я завладее. Тя сякаш усеща присъствието му, въпреки решетките и разстоянието.
В този момент Яман вдига поглед към малкия прозорец на килията. На перваза е кацнал гълъб. Той го наблюдава за миг, след което отново свежда очи към броеницата. Тази стара народна песен, разказваща за копнежа по любимия и тежката съдба на войника, сега се превръща в химн на тяхната невъзможна любов.
Нана продължава да работи неуморно в офиса на фирмата, когато вратата се отваря и влиза Недим. Той я поглежда с престорена загриженост и казва: – Желая ти успех.
Нана веднага се изправя, а погледът ѝ става студен: – Защо дойдохте?
Недим пристъпва по-близо: – Дойдох, защото искам да ти помогна. Може би заедно ще успеем да открием някаква следа. – Нана го пронизва с хладен поглед. – Ще се справя и сама, благодаря. Нали точно вие казвахте, че няма надежда? Защо изведнъж решихте да помагате? Какво се промени?
Недим въздъхва тежко, сякаш носи огромно бреме на плещите си, опитвайки се да звучи убедително. – Дойдох, защото виждам колко си отчаяна, Нана. Помислих си, че може би си права... Но истината е жестока. Проверих всички документи, всички следи – отново и отново. Каквото и да намерим, едва ли ще промени нещо. Аз също разследвах убиеца на Фуат... и не открих нищо. Все едно сме попаднали в тунел без светлина.
Нана го гледа право в очите, а гласът ѝ става твърд като стомана.
– Не... аз изобщо не ви разбирам. Вие сте приятел на Яман. Работили сте с него толкова години, нали?
Недим леко се раздвижва, видимо изнервен: – Защо ме питаш това?
– Защото е странно. Все едно никога не сте разбрал какъв човек е той. Яман е като орел... като див кон. Свободен, силен и непокорен. А вие сякаш сте забравил това. – Недим извърта главата си настрани, а тя продължава: – Той е силен и смел мъж. Ще направи всичко, за да си върне свободата. И аз ще му помогна. А вие, като негов приятел, никога не трябва да забравяте колко силен е Яман.
Гласът ѝ потреперва от емоция.
– Яман е орел. Ще разбие клетката си, защото вече е подготвил ходовете си. Ще излезе оттам... и с ноктите си ще разкъса истинските виновници. Ще видите!
Недим едва сдържа гнева си, дори не иска да я погледне, докато изрича през зъби: – Предполагам, че имаш право. Не трябва да губя надежда, не трябва да се предавам... Позволи ми да продължа с разследването. – Той излиза бързо, а Нана вдига глава високо, решена на всичко.
Щом излиза от сградата, Недим се качва в колата си, разкъсван от ярост и ревност. С яростен удар стоварва юмрука си върху волана.
– Ще пречупя крилете на този орел! – изсъсква той. – И ще го затворя в клетка завинаги! А ти, Нана... ти ще бъдеш моя. Много скоро...
Нана продължава да търси информация в офиса. Тя се изправя и започва да обикаля стаята.
– Само едно е вярно в думите му... Тези хора са били виждани многократно. Трябва да открия истинския убиец на Фуат. Някъде е оставил следа...
Тогава изважда писмото на Яман и очите ѝ се изпълват с болка и решителност, докато чете думите му:
„Без значение в какво положение съм, ще докажа невинността си на всяка цена. Ще разследвам всичко и ще изляза оттук. Никога не се предавай. Накрая отново ще бъдем заедно... защото моето място е до теб.“
Нана притиска писмото до сърцето си: – Няма да се предам. Ще се борим заедно. Ще ги открия, дори да трябва да преобърна целия свят!
Каква ще бъде следващата стъпка на Нана, преди Недим да е затегнал примката около нея?
Айше се прибира у дома със сведена глава, а в очите ѝ се чете непосилна болка. В хола я чака Неше, седнала на дивана с чаша горещ чай в ръце. Щом поглежда сестра си, тя веднага оставя чашата и се приближава разтревожена.
– Така се притеснявах, докато не разбрах, че си била с Ферит... – гласът на Неше трепери от вълнение. – За какво говорихте? Како... добре ли си? Изглеждаш така, сякаш носиш целия свят на плещите си.
Айше сяда тежко до нея, сякаш силите ѝ са изцедени до последна капка.
– Казах му... – започва тя, но изведнъж гласът ѝ се пречупва. Сълзи напират в очите ѝ и се спускат по бузите. – Казах му, че не можем да бъдем заедно, че не е в състояние да ми осигури безопасност. Той... той само ме погледна, без дума да каже се обърна и излезе. – Айше закрива лицето си с шепи, ридаейки безутешно. – Всичко свърши, Неше. Той изчезна от живота ми завинаги. Човекът, когото обичам, си отиде. Остави ме!
Неше прегръща силно сестра си, усещайки как цялото тяло на Айше трепери в обятията ѝ.
В същото време Ферит, напълно съкрушен след раздялата си Айше влиза в кабинета в управлението. Яростта към самия него кипи в жилите му. Той изважда телефона си и започва да трие една по една – снимките, които по-рано беше направил на Айше.
Телефонът на Ферит звъни. На дисплея се изписва името на Неше, но когато вдига, чува тънкия, радостен глас на малката Дога.
– Батко Ферит! – възкликва детето с надежда. – Утре имам рожден ден! Трябва да дойдеш, обещаваш ли ми?
Ферит застива на място. Гърлото му се свива, иска да откаже, но не намира сили да разочарова детето.
– Обещавам, принцесо... – отвръща той тихо, а в гласа му се прокрадва тъга, която се опитва да скрие.
На следващия ден Ферит изпълнява обещанието си и се появява на рождения ден на Дога, но той не идва сам. Влиза в стаята с елегантна жена до себе си и я представя на всички като своя приятелка. Айше застива, дъхът ѝ спира. Тя се опитва да запази самообладание, но ревността я разяжда отвътре. Ръцете ѝ затреперват и тя изпуска чинията, която се разбива на парчета на пода, Ферит само я поглежда с онази своя полуусмивка, в която се чете ирония и триумф.
