„Наследство“, еп.765: Яман планира да избяга от ареста – какво ще се случи…

В епизод 764 на „Наследство“: Дженгер разкрива коварния план на сестра си и връща документи на Нана, но триумфът е кратък. Точно когато Нана, Яман и Юсуф са готови да потеглят за летището, пристигат полицаи и арестуват Яман.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 765 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман е притиснат до стената. Фалшивите обвинения в трафик на наркотици и пълното безхаберие на адвоката му го изкарват извън равновесие. Той не е човек, който ще стои със скръстени ръце, докато името му тъне в кал. В главата му зрее само една мисъл – бягство. Той трябва да излезе на свобода, за да открие истинския виновник и сам да измие позора си. Но Нана е там, за да го спре. Тя го гледа с очи, пълни с ужас, и знае, че ако той прекрачи този праг, пътят назад ще бъде отрязан завинаги.

Айше продължава да отхвърля Ферит, но той не възнамерява да се откаже.

Междувременно Башак дава на Волкан годежните пръстени, които са носили някога. Щастието им трае само няколко мига. Неше открива бащата на Басак и по този начин доказва, че Башак е лъгала Волкан през цялото време. Ще ѝ прости ли полицаят?

Примката около героите се затяга, а цената на истината може да се окаже твърде висока за всички.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман седи в килията, а в ума му като на филмова лента се превърта моментът, в който Недим уби свидетеля. Спомня си как тогава Недим се появи с маската на загрижен приятел: „Яман, слава на Бога, че си жив! Видях го с нож в ръка и стрелях без да мисля...“

В този момент вратата на килията се отваря и влиза самият Недим. – Яман... – започва той с престорена тъга. – Много съжалявам. Дойдох веднага щом научих.

Яман бавно се изправя, поглеждайки го с тежък, изпитателен поглед. – Бързо си научил.

– Видях го в интернет, дотичах веднага. Това е огромна клевета! Работя с теб от години, знам колко си честен. Наркотиците и ти... това е абсурд.

– Беше много хитра игра – казва Яман, а гласът му е равен и смразяващ. – Някой, който ме познава добре, трябва да го е направил. Бяха се приближили твърде много до мен.

Недим преглъща тежко и решава да изиграе картата на Идрис: „Можеш да убедиш един човек само ако се пожертваш за него“.

– Сигурно е моя вина, не трябваше да те оставям сам – казва Недим с фалшиво разкаяние. – Възползвали са се от отсъствието ми. Но знам какво ще направя... Яман, позволи ми аз да поема вината! Ще кажа, че аз съм направил всичко и съм те натопил. Ти излез и намери истинските виновници. Дължа ти много, ти ми подаде ръка, научи ме на работа... не мога да те оставя тук.

Яман пристъпва към него. Лицето му е само на сантиметри от това на Недим. – Не. Сам ще се оправя с това. Довери ми се, няма да остана тук дълго. И няма да се успокоя, докато не намеря виновниците.

Яман го наблюдава внимателно, усещайки, че вълкът в овча кожа е по-близо, отколкото си е представял.

В имението Дженгер влиза в кухнята. Заварва там Айнур, седнала край масата с подпухнали от плач очи. Ръцете ѝ треперят, докато бърше сълзите си с крайчеца на кърпата. Дженгер сяда срещу нея и я поглежда с братска любов.

– Айнур... – започва той меко. – Знам, че си влюбена. Не искам да страдаш и сърцето ти да бъде разбито. Но тази история е невъзможна. Сама го знаеш много добре. Има неща, от които човек трябва да се откаже, преди да е станало твърде късно.

Айнур рязко вдига глава, а очите ѝ проблясват от болка.

– Не е така! Грешно ме разбираш. Аз просто... съсипана съм от това, което се случи с господин Яман.

Дженгер я поглежда право в очите, които са пълни с неспокойствие и страх. Той знае истината, която тя се опитва да скрие дори от себе си.

– Айнур, мен не можеш да излъжеш. Ти си ми единствената сестра, познавам те по-добре, отколкото си мислиш. Не искам да направиш грешка, която ще съсипе живота ти. Остави тази любов, преди да потънеш в нея още по-дълбоко.

Айнур свежда глава, неспособна да отвърне, докато в душата ѝ бушува буря, която заплашва да разруши всичко по пътя си. Дженгер я оставя сама, но тежките му думи увисват във въздуха като присъда, която тя не е готова да чуе.

„Как ще прекарам двайсет години без теб?“ – този въпрос раздира душата на Нана, докато тя излиза от стаята на малкия Юсуф и бавно влиза в празния кабинет на Яман. Тишината вътре е оглушителна. Погледът ѝ попада на лъка и стрелите му, а в съзнанието ѝ нахлуват спомените от плановете им за пътуването, което така и не се състоя.

Нана се отпуска в празния му стол, а сълзите не спират да се стичат по лицето ѝ. Спомня си думите на Вели, които тогава не бе разбрала напълно: „През годините мислеше, че си сама. Докато не видиш човека, който е по-близо до теб от самата теб... Този, който не те остави нито за миг. Този, който не заспива, докато ти спиш, който е до теб като твоята сянка“

Нана стяга юмруци, а болката в очите ѝ се заменя от луд пламък.

– Как ще минат двайсет години... без да ми се караш, без да ми викаш „бавачке“? Не, няма да го позволя! Ще те следвам като твоя сянка. Не мога да седя и да чакам. Ще се борим заедно!

Тя рязко отваря чекмеджето на бюрото. Вътре блестят годежните пръстени и остатъците от скъсаната броеница на Яман. Нана взема зърната на броеницата и ги стиска силно в дланта си.

– Ще бъдем търпеливи. Ще се борим... Ще победим тази глутница чакали и ще живеем свободни като орли!

В същото време в ареста при Яман влиза адвокатът му.

– Обвинителният акт още не е готов, господин Яман, но работим по въпроса. Не искам да звучи песимистично, но доказателствата срещу вас са железни. Не откриваме никаква пролука за защитата ви.

Яман го поглежда с вледеняващ поглед, а челюстта му се стяга.

– Нямам нищо общо с тази гнусна стока! Твоята работа е да го докажеш. Да не би да се предаваш? Не искам извинения, искам решение! Аз съм невинен и ти ще го докажеш. Сега изчезвай и не се връщай, докато нямаш достойна защита!

Адвокатът излиза, а в ареста вкарват нов затворник. Офицерът го бута навътре: – Влизай и мълчи!

Новият оглежда Яман с нагла усмивка.

– Охо, вижте кой бил тук... Могъщият Къръмлъ! Вътре си за трафик на наркотици, а? Тровил си децата под прикритието на дарения за благотворителност. Ех, ако знаех, щях да работя с теб!

Яман скача като ранен звяр. Хваща го за реверите и го притиска към стената с такава сила, че онзи изпъшква.

– Никой не може да петни името ми с този мръсен бизнес! Разбра ли ме? – изсъсква той в лицето му.

– Какво правиш, бе? Тук важат законите на затвора! – крещи натрапникът и изважда скрито острие.

Преди онзи да успее да замахне, Яман го поваля със светкавичен удар с глава. Последват тежки удари, които отекват в каменната килия.

– Никой! Няма! Да петни! Името ми! С тази отрова! – крещи Яман, докато засипва нападателя с юмруци.

Гласът ѝ трепери, докато си говори под нос: – Никой не може да ми казва да спра и да чакам! Особено пък вие, господин Ябан...

В този момент вратата се отваря и двама полицаи извеждат Яман. Лицето му е белязано от битка, а погледът му е по-мрачен от всякога. Нана се втурва към тях, сърцето ѝ ще изскочи.

– Спрете! Какво става? – крещи тя, опитвайки се да си пробие път.

Единият полицай я пресреща като бариера: – Спрете, госпожо! Не можете да го виждите сега.

– Какво му се е случило? Къде го водите? – очите на Нана се разширяват от ужас, когато вижда разкървавените кокалчета на ръцете на Яман.

– Лекарят трябва да го прегледа, ще бъде отведен в болницата – отговаря полицаят и те завличат Яман към изхода.

Нана застива за секунда, но веднага след това хуква след тях. – Нещо се е случило! Нещо лошо е станало! – повтаря тя, докато тича към колата си.

В болницата напрежението е осезаемо. Нана се опитва да нахлуе в коридора, където е настанен Яман, но охраната я спира грубо.

– Чакайте, госпожо! Тук е забранено!

– Как е той? Кажете ми поне това! – моли се тя със задавен глас.

– Той е добре – отговаря хладно единият пазач. – Но състоянието на човека, когото е пребил в килията, е критично.

В стаята Яман седи на ръба на леглото, а едната му ръка е здраво прикована с белезници към металната рамка. В главата му отекват думите на Ферит като смъртна присъда: „Положението е много сериозно. Не разбирам как се е случило, но всеки документ носи твоя подпис. Грозят те поне двайсет години затвор...“

Двайсет години... Яман поглежда металните обръчи около китките си. Очите му светват от дива решителност. Той вижда няколко метални фиби за коса върху масичката до леглото – забравени или подхвърлени от съдбата.

– Само аз мога да разреша това – промълвява той със стиснати зъби.

Започва трескаво да обработва ключалката на белезниците, докато навън Нана води поредната битка. – Трябва да го видя! Моля ви, пуснете ме само за минута! – гласът ѝ е изпълнен с такава болка, че пазачът за миг омеква, но бързо се съвзема.

– Казах ви, госпожо, не може! Отидете в участъка, тук не е място за посещения. Моля, не настоявайте!

Нана кимва привидно примирена и тръгва по коридора. Но в момента, в който вижда една от чистачките да оставя количката си с принадлежности, веднага ѝ проблясва идея. Планът е готов.

След малко по коридора минава жена в униформа на чистачка, с маска на лицето и нахлупена шапка. Тя бавно минава с мопа покрай чакащите, навежда глава пред пазачите и промълвява: – Трябва да почистя стаята...

Полицаите я пускат без да подозират нищо. Нана влиза и затваря вратата зад себе си. Вътре Яман вече е свалил белезниците, които лежат на пода. Двамата застиват, вперили погледи един в друг. Шокът е пълен.

– Ти...? – изтръгва се едновременно от устата и на двамата.

Нана сваля маската, а лицето ѝ е пребледняло: – Щеше да бягаш ли? Не! В никакъв случай! Отвън е пълно с полицаи, няма да стигнеш и до изхода!

Яман реагира мигновено. С ръце, все още изцапани със засъхнала кръв, той притиска длан върху устата ѝ и я привлича плътно до себе си. Гласът му е нисък и опасен.

– Мълчи! Не вдигай шум! Не мога да позволя името ми да бъде свързвано с това долно престъпление. Само аз мога да разбия този капан и да спечеля играта.

Нана кимва бавно, вперила очи в неговите. Между тях прехвърчат искри, смесица от страх, вярност и онази неукротима сила, която ги свързва.

В полицейското управление Ферит влиза с решителна крачка и събира екипа си. – Момчета, Яман Къръмлъ е невинен. Сигурен съм в това, колкото и в себе си. Направили са му коварен капан. Нямаме пълен достъп до досието, защото е под контрола на отдела за борба с наркотиците, но ще направим всичко възможно да му помогнем.

Той започва да раздава заповеди със студен професионализъм. – Ибо, трябва да има тайно място, където се предават стоките. Проследи маршрута на камионите, които карат стока към корабите. Провери номерата им и намери крайната дестинация.

– Слушам, комисар! – отговаря Ибрахим.

– Кара – обръща се Ферит към нея, – звънни в банките. Изискай извлеченията от сметките на шофьорите на камиони. Тях обикновено не ги проверяват. Провери за всяко необичайно движение на пари...

Ферит се бори с непосилен товар, длъжен е да докаже невинността на Яман, докато в същото време води битка за сърцето на Айше. Тя го е отблъснала, а думите ѝ режат плътта му като остриета, но той няма намерение да свежда глава. Готов е да премине през огън и заради истината, и заради любовта си.

В същото време Волкан и Башак си разменят годежните пръстени. Лицата им греят от щастие, но идилията е кратка. При тях идва Неше, видимо решена на всичко.

– Волкан! – гласът ѝ е остър и не търпи възражение. – Трябва да научиш истината. Башак те лъжеше през цялото време. Баща ѝ изобщо не е болен!

Шокът парализира Волкан, а Башак пребледнява като платно, усещайки как земята под краката ѝ се срива.