В епизод 763 на „Наследство“: Нана се бори с болка в зъба, но истинските проблеми започват, когато Айнур решава да саботира заминаването ѝ, като открадва личните ѝ документи. Айше се завръща към живота, но сърцето ѝ е свито от страх. Тя се опасява, че Ферит никога няма да ѝ прости за това, че е скрила най-голямата тайна, че именно той е бащата на Дога.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 764 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана и Яман се готвят за пътуването, но откриват, че документите на бавачката липсват. Дженгер веднага се досеща кой стои зад това. Ще съобщи ли на Яман, че собствената му сестра е виновна за кражбата? Отговорът е по-долу.
За съжаление, заминаването за Грузия така и не се осъществява, защото Яман е арестуван по обвинение в трафик на наркотици.
Айше възнамерява да признае на Ферит истината, че именно той е бащата на Дога, но Корай прави всичко възможно да я разубеди. Ферит прави предложение за брак на Айше. Дали тя ще приеме? Отговорът е в текста по-долу.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Нана не може да си намери личните документи, трескаво претърсва шкафове и чекмеджета, ръцете ѝ треперят.
– Къде може да са?! – шепне тя и в паника изхвърля дрехите върху леглото. – Паспортът, личната карта… без тях не мога да замина!
Дженгер влиза в стаята, наблюдава я за момент и сбръчква вежди.
– Г-це Нана, кой би искал да не заминете? – пита той спокойно, макар в гласа му да се долавя подозрение.
След миг, воден от интуицията си, той отива в стаята на сестра си. С решителност започва да претърсва нещата ѝ. Най-накрая, скрити в калъфката на възглавницата, намира паспорта и личната карта на Нана.
– Как можа да го направиш?! – пита побеснял Дженгер, стискайки документите в ръка. – Защо, Айнур? Защо искаше да провалиш плановете ѝ?
Айнур свежда глава, без да обели и дума. Мълчанието ѝ казва повече от всяко оправдание. Дженгер въздъхва тежко, обръща се и излиза, след което предава документите на Нана.
– Намерих ги случайно – лъже той, без да казва, че ги е намерил в стаята на Айнур.
Нана взема документите и въздъхва с облекчение.
На следващата сутрин Яман, Нана и Юсуф излизат от имението, готови да потеглят към летището. На лицето на Нана е изписано вълнение, Юсуф подскача от радост, а дори Яман изглежда по-спокоен от обикновено.
Изведнъж тишината е разкъсана от воя на сирени. В двора нахлува полицейска патрулка. Служителите на реда изскачат от колата и се насочват право към Яман.
– Яман Къръмлъ! – извиква командирът. – Задържан сте по обвинение в трафик на наркотици!
Всички са шокирани от чутото. Нана пребледнява, а паспортът изпада от ръката ѝ. Юсуф се крие зад краката ѝ, целият разтреперан.
– Какво... какво говорите?! – протестира Дженгер, излизайки пред тях. – Това е абсурд!
Полицаите обаче не се поддават на думите му. Те щракват белезниците на Яман пред очите на цялото семейство. Нана се втурва напред:
– Не! Това е някаква грешка! Той не е направил нищо лошо!
Яман, изненадващо спокоен въпреки хаоса, я поглежда право в очите.
– Погрижи се за Юсуф – казва той тихо, сякаш отдавна е предвиждал, че този момент ще дойде.
Полицейската кола потегля с рев на двигателя, оставяйки след себе си шок, отчаяние и смразяващ страх, а Нана разбира, че някой е заложил капана твърде отдавна.
В болничната стая цари тежка тишина, прекъсвана единствено от монотонния звук на апаратите, които отчитат жизнените показатели на Айше. Жената гледа към прозореца, а по лицето ѝ са изписани умора и болка. В този момент вратата се отваря и влиза Корай. Лицето му е маска на безпокойство, зад която обаче прозира нещо по-опасно – гняв и студена решимост.
– Когато този безумец се появи в живота ти, започват да те застигат само нещастия – казва той без заобикалки, заставайки до леглото ѝ. – Да, стана недоразумение, но виждаш какъв е Ферит. Докато му позволяваш да бъде близо до теб, неприятностите никога няма да те оставят на мира.
Айше извърща глава към него, а погледът ѝ става твърд.
– Корай, не говори така. Ферит е невинен. Аз съм тази, която го нарани. Причиних му огромна несправедливост, а сега... съвестта ме гризе – гласът ѝ леко потреперва, но в очите ѝ блести воля. – Веднага щом събера сили, ще му кажа цялата истина.
Думите на Айше удрят Корай като камък. Сърцето му замира, а в съзнанието му изплува кошмарната картина, която го преследва: ако Ферит разбере, че Дога е негова дъщеря, той ще загуби Айше завинаги.
Корай стиска юмруци, опитвайки се да скрие вътрешната си паника, и заговаря хладно:
– Това би било огромна грешка, Айше. Не си даваш сметка за последствията. Помисли за Дога, животът ѝ ще се преобърне с главата надолу. Помисли за Ферит, той ще бъде съкрушен. Ще те намрази за това, че си го лъгала толкова години. Нищо вече няма да бъде същото.
Айше свежда глава, сякаш думите му започват да разклащат увереността ѝ. Корай забелязва това и продължава да натиска, а тонът му става все по-настойчив:
– Можеш да загубиш не само Ферит, но и дъщеря си. Това трябва да остане тайна. Трябва да се дистанцираш от него, иначе всичко ще рухне. Някои грешки не могат да бъдат поправени, а твоята грешка вече засегна всички: Неше, Дога, Ферит... дори мен – той прави крачка по-близо, впивайки очи в нейните. – Когато научи истината, Ферит ще се превърне в ураган, и ще унищожи всички ни.
Айше чувства как сърцето ѝ бие все по-лудо в гърдите.
Малко по-късно време след седем дълги години на раздяла, Ферит не възнамеряваше да губи нито ден повече. Малко по-късно той решително влиза в стаята на Айше. Гласът му трепереше от вълнение, когато застава до леглото на Айше с пръстен в ръка.
– Айше... стани моя съпруга. Нека не отлагаме повече.
За негова огромна изненада и болка обаче, той чува думи, които го пробождат като нож.
– Ферит... – каза тя със сериозен тон, а в очите ѝ пробяга сянка на отчаяние. – Аз съм майка. Имам дете. Не се чувствам в безопасност до теб. Когато си наблизо, губя контрол над себе си. Не вярвам, че раните ни от миналото някога ще зараснат. Затова ще е най-добре, ако... ако си останем само приятели.
– Не! – гласът му беше остър, почти умоляващ. – Това е невъзможно! Вече ми го каза веднъж и тогава не можах да го приема. И сега няма да го приема!
Айше извърна поглед, опитвайки се да скрие сълзите, които нахлуха в очите ѝ. В същия момент телефонът на Ферит иззвъня настойчиво. Със стисната челюст той отхвърли повикването, но звукът отекна отново.
– Ибо... – изръмжа той в слушалката. – Кажи ми, че имаш нещо по-важно от това, което се случва тук в момента.
– Комисарю – в гласа на Ибрахим се долавяше тежестта на ситуацията, – Яман Къръмлъ е арестуван за трафик на наркотици.
Ферит застина.
– Какво говориш?! – гласът му беше изпълнен с неверoятие. – Яман няма нищо общо с това! Някой му е устроил капан. Идвам веднага!
Ферит влезе в стаята за разпити. Зад масата седи Яман – лицето му е като от камък, но по погледа му личи, че едва сдържа гнева си.
– Извършена е акция на твоите кораби – започна Ферит със сериозен тон. – Намерени са наркотици. Това е много сериозно, братко. На всички документи стои твоят подпис. Прокурорът иска двадесет години затвор.
Яман сви юмруци, а дишането му се ускорява.
– Карачалъ... – изсъска той през зъби. – Той и хората му се представиха за транспортна фирма. Искаха да влязат в бизнес с мен. Срещнахме се, почти подписах договора. Това със сигурност е негово дело! Ще намеря тези негодници и ще си платят за всичко!
– Успокой се! – Ферит сложи ръка на масата, опитвайки се да го овладее. – Сега няма да ходиш никъде. Трябва да съдействаш на полицията. Ще докажем, че си невинен.
Яман крачи в килията си като ранен лъв в клетка. Всяка негова стъпка е тежка, изпълнена с ярост, която едва сдържа. Спира рязко, фиксира стената с гневен поглед и изрича през зъби:
– Ще ги открия един по един. Ще ги намеря и ще довърша започнатото...
– Ще го довършим заедно! – гласът на Нана разкъсва тишината.
Яман се обръща, лицето му помръква от раздразнение.
– Какво правиш тук? – гласът му е остър като бръснач.
Нана пристъпва по-близо, погледът ѝ искри от решимост.
– Нима мислеше, че ще те оставя сам в това? Кажи ми кой го направи! Кого подозираш? Защо ме гледаш така? Не мога да стоя спокойно, докато си заключен тук... Приятелят ти каза, че те заплашват двадесет години! Знам, че никога не би направил подобно нещо. Това е капан!
– Каквото и да е, не ме интересува – прекъсва я Яман студено. – Няма да се забъркваш в това. Край!
– Ти спря ли се, когато аз бях в беда? – извиква тя, а гласът ѝ отеква в тесния коридор. – Няма да се спра сега. Никога! Кой може да го е сторил? Онези мъже, които искаха да те убият ли са? Имаш ли подозрения?
В главата на Яман нахлува споменът от онази нощ... Шофьорът на камиона, който превозваше дрогата, беше готов да проговори. „Ще ти кажа всичко...“, промълви той, но в същия миг изстрелът на Недим го накара да замълчи завинаги. Яман изкрещя името му тогава, а сега... сега всичко се подреждаше.
– В момента не вярвам на никого – казва Яман, а погледът му става леден. – Остави ме да запазя съмненията си за себе си. Но всеки, който е замесен, ще бъде наказан.
Нана вдишва дълбоко, опитвайки се да овладее вълнението си.
– Добре. Но ми кажи какво трябва да направя сега?
– Значи искаш да работиш? – Яман повдига вежди, а тя кима енергично. – Тогава ще ти кажа. Това е изключително важна задача и само ти можеш да я изпълниш.
– Казвай! Къде трябва да отида?
– Ще излезеш оттук, ще вземеш такси и ще отидеш право в имението – Яман прави крачка към решетките. – Твоят единствен дълг е да се грижиш за Юсуф.
– Ох, ще ме подлудиш! – Нана го поглежда ядосана. – Ти си вътре, аз съм отвън... позволи ми да ти помогна наистина!
– Помагаш ми, не разбираш ли? – гласът му омеква, но остава властен. – Ако ти си до Юсуф, аз ще бъда спокоен тук. Не се бави повече, тръгвай! Онези, които ми причиниха това, ще направят всичко възможно да наранят Юсуф. Давам ти най-важната задача за мен. Единственото, което искам, е той да бъде добре. Това е всичко.
Нана го поглежда с дълбок, пронизващ поглед.
– Юсуф е добре само когато ти си добре. Защото ако ти си добре, всички сме добре. Затова тръгвам сега... но знай, че духом съм до теб. Винаги.
– Времето изтече! – провиква се пазачът, удряйки по вратата.
– Няма да останеш дълго тук – прошепва Нана на тръгване. – Ще излезеш, защото си невинен.
Тя излиза, а Яман обръща гръб на вратата и стиска железните пръти толкова силно, че кокалчетата му побеляват.
– Ще поискам сметка за това – изрича той в празното пространство. – Ще ги открия всички... един по един... и ще си платят с кръв.
Действието се пренася в скривалището на Идрис.
Идрис върви неспокойно напред-назад в стаята, а лицето му е пребледняло от напрежение. – Изглеждам като баща, който чака пред родилното – подхвърля той нервно на Казим. – Чакаме добри новини, но търпението ми се изчерпва.
Чува се рязко почукване. – Отвори бързо! Веднага! – заповядва Идрис.
Влиза Недим и с тържествуваща усмивка му показва дисплея на телефона си. На екрана грее заглавието на онлайн новина: „Изплува снимка от срещата на известния бизнесмен Яман Къръмлъ с издирвания наркобарон Шевкет Карачалъ“.
– Всичко приключи за него – обявява Недим със студен триумф.
Идрис вдига очи към небето и прегръща зет си. – Най-после! Случва се! Свършихме с Къръмлъ! Днес е моят празник... толкова време чаках тази новина.
– Съдът ще го остави зад решетките, чакат го дълги години – добавя Недим, а очите му светят от злоба. – Няма как да избяга от това наказание задето ме подцени. Смазах репутацията му, получи си заслуженото. Сега е моментът да му взема и... Нана. Аз самият съсипах Яман, аз го победих!
Идрис обаче спира ентусиазма му с тежък жест. – Чакай, чакай малко, зетко... Намали скоростта и седни. Препускаш твърде бързо. Какво мислиш за Къръмлъ? Може да си ранил лъва, но той още не е мъртъв. Раненият лъв се разярява, той се защитава без милост и може да те вкара в гроба с един замах. Най-голямата грешка с враг като него е да го подцениш.
Идрис се навежда към него, погледът му е пронизващ: – Ако не бях аз, вече щеше да си изгорял жив. Виждам в теб арогантност, бързина и липса на план. Твоето име е записано с главни букви в черния тефтер на Къръмлъ. Ти ще си първият, за когото ще се сети. Може да е вътре, но не игнорирай силата му. Сега започва истинската работа – трябва да отидеш при него и да го убедиш, че нямаш нищо общо с това. Ако не го убедиш, че си невинен, си свършен.
Недим кима, макар и неохотно. – От мен зависи как ще го убедиш – добавя Идрис. – Сега ще правиш стъпка по стъпка това, което ти кажа.
