В епизод 750 на „Наследство“: Предстоят шокиращи събития! Яман не може да допусне Нана да се омъжи за Кубилай. Той я отвлича и ѝ прави предложение. Нана реагира не като Яман си е представял. Междувременно Ферит неочаквано оставя Айше.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 751 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана, шокирана от неочакваната „предложение“ на Яман, слиза от таксито, неспособна да повярва в абсурдността на цялата ситуация. Опитва се да събере мислите си, но телефонно обаждане от Пънар ѝ напомня за сватбата ѝ Кубилай, която трябваше да се състои, и която беше брутално прекъсната от опита на Яман да я отвлече. Отчаяна, тя признава, че не може да приеме брак с Яман, дори и фалшив.
Междувременно той не се отказва – намира Нана у Вели и със сила я отвежда в отдалечена къщичка. Нана, разкъсвано между страха и надигащите се емоции, се опитва да избяга, но бързо попада отново в ръцете на Яман, който обявява, че няма да я пусне, докато тя не приеме условията му.
Айше напуска полицейското управление, напълно разбита след драматичния разговор с Ферит. Сестра ѝ Неше също е с разбито сърце, когато разбира, че Волкан и Башак са заедно.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Нана е в таксито. Опира глава в стъклото, опитвайки се да овладее дивия ритъм на сърцето си след преживения шок. Ръцете ѝ треперят неудържимо. Шофьорът я наблюдава в огледалото с нарастващо безпокойство: – Да звънна ли в полицията? Онзи човек искаше да ви нарани ли? – Той... той ми предложи брак! – избухва Нана, почти задавяйки се от думите си. Шофьорът повдига вежди, напълно объркан: – Предложил ви е? Сестро, ти бягаш, защото мъжът иска да се ожени за теб? Всичко наред ли е с главата ти? – Той е дивак! – Нана забива нокти в дланите си. – Това е немислимо... Спрете тук, ще сляза!
Нана му подава парите в ръцете и изскача на тротоара. Остава сама сред тълпата от непознати лица. Очите ѝ блуждаят, търсейки спасение, но всичко наоколо изглежда чуждо и смазващо. – Събуди се, Нана... това е само сън – шепне тя и се щипе силно по ръката. Болката прорязва кожата ѝ. – Ох! Значи е истина... Той наистина поиска ръката ми. Господи, как е възможно? Не, изключено! Дори да е само на хартия. Никога!
Телефонът ѝ иззвънява в джоба. Нана поглежда екрана и пребледнява като платно: – О, не... той е. Какво да правя? Какво ще му кажа? С разтреперан пръст тя отхвърля повикването, свлича се на бордюра и закрива лицето си. – Всичко е заради онзи негодник Серго! Навлече ми нещо по-лошо от смъртта. Вкара ме в кошмар, от който няма събуждане.
Телефонът звъни отново. Този път е Пънар. Нана вдига с разбит глас: – Мила, къде си? – пита приятелката ѝ с нетърпелив, почти радостен тон. – Нали днес е сватбата ти! Чакам те в общината. – Сватба ли? – Нана се засмива горчиво през сълзи. – Яман ни пресече пътя и... ме отвлече. Заповяда ми да се омъжа за него. Представяш ли си?! – И какво? – Пънар внезапно сменя тона, в гласа ѝ се прокрадва вълнение. – Ще го направиш ли? – Ти луда ли си? – Нана почти крещи. – Не мога да се омъжа за него, никога! Избягах му. – Избягала си? Но защо? – чуди се Пънар. – Защото... той е като вирус! – Нана притиска длан към гърдите си, усещайки как пулсът ѝ ще пробие кожата. – Сърцето ми няма да издържи. Дори да е само фалшив брак... не мога. – Тогава сега накъде? – гласът на Пънар става сериозен. – Какво ще правиш, Нана? – Не знам... – шепне тя, а по погледа ѝ личи, че не знае какво да прави. – Наистина не знам...
Яман стои потънал в мислите си, когато пристига Ферит. – Каква е тази спешност с „раната“ на Яман Къръмлъ, който иначе решава всичко сам? – подхвърля Ферит, но Яман остава смразяващо сериозен. – За Бога, ако си тръгна, без да разбера, очите ми ще останат отворени! Яман изглежда съкрушен, което не убягва на приятеля му. – Черни облаци ли са надвиснали над теб? – въздъхва Ферит. – Братко, този живот ни се подиграва. Дали някога ще ни се усмихне? – Забрави за мен – отсича Яман. – Кажи ми какво стана. Ти не звъниш за дреболии. Тук съм, за да те изслушам.
– Направих го – изрича тежко Яман. – Какво направи, братко? – Поисках я за жена. Ферит застива за миг, а после очите му светват: – Предложи ѝ брак? И как го направи? Разказвай.
– Препречих пътя на колата и я взех със сила.
Ферит не издържа и избухва в смях. Яман го стрелва с леден поглед. – Значи си ѝ пресякъл пътя и си я отвлякъл? Разбира се, ти си Яман Къръмлъ – нямаше как да се появиш с бонбони и букет рози, нали? – Ако не смениш физиономията си, си тръгвам – предупреждава го Яман, видимо раздразнен. – Добре, добре, защо чака до последния момент? Адреналин ли ти трябваше? – Ферит вдига ръце в знак на мир. – Мълча. Слушам те. – Разбрах, че тя не иска да се омъжва за непознат – казва глухо Яман. – Тя е твоето „Наследство“ отговорността е твоя – кима приятелят му. – Но къде е момичето? Вече в ролята на „похитител на жени“ ли си? – Избяга – признава Яман и свежда глава. Този път Ферит едва се сдържа да не падне от смях. – Избягала ти е? Заклевам се, вие сте като от филм! Един за друг сте. Каза ли нещо, докато бягаше? – Не разбирам... Казвам ѝ „ще се омъжиш за мен“, а тя си тръгна без дума. Може би наистина е искала онзи мъж... Може би затова избяга, защото се изпречих на пътя ѝ. – Братко, ти си умен мъж, но в емоциите си кръгла нула – Ферит го потупва по рамото. – Винаги те късат на изпитите по чувства. Не си добър в това. – Какво искаш да кажеш? – Искам да кажа, че мълчиш с дни, нищо не казваш, а после изведнъж я отвличаш и й заявяваш, че ще се жени за теб! Дори аз да бях, и аз щях да избягам!
Яман забива поглед в земята, усещайки тежестта на думите му. – И защо си тук да говориш с мен? – продължава Ферит. – Ти обичаш това момиче. Не позволявай на този шок да те победи. Дай ѝ време. Бъди спокоен. – А ти как си? – сменя темата Яман. – Ще видим... надявам се да се решат нещата. – Надявам се и ти да се справиш. Ще се чуем – казва Яман и си тръгва, но в погледа му още се чете сянката на съмнението дали не е изгубил Нана завинаги.
Яман открива Нана при часовникаря Вели. Той не ѝ оставя и секунда за съпротива – хваща я властно и я отвлича за втори път. Скоро колата спира пред стара, самотна къща, изгубена сред дърветата. Тъмните дъски, скърцащите капаци на прозорците и гробната тишина наоколо правят мястото да изглежда зловещо.
Нана се дърпа, докато Яман я тегли към входа: – Защо ме доведе тук? – За да не ми избягаш – отрязва той ледено. – А ако не опитам? Какво тогава? Какво възнамеряваш да правиш с мен? Яман я фиксира с тежък, непоклатим поглед: – Тук ще дойдеш на себе си. Няма да мръднем оттук, докато не спреш да бягаш от истината. – Коя истина? – крещи Нана. – С теб нещо не е наред, не с мен! – Давам ти време да приемеш това, което ти казах. – Време ли? – тя избухва в истеричен смях. – Тогава можем да си седим тук и сто години, защото никога няма да се съглася! – Ще се съгласиш! – връща удара Яман, а в очите му припламва опасен огън. – Ти си най-твърдоглавият човек, когото познавам! – отвръща тя с погнуса. – И най-големият дивак! Всички се тревожат за мен, нямаш право да ме държиш затворена! – Ще бъдем тук, докато не промениш мнението си. По-добре усмири гнева си и просто кажи „да“. – Щом си възнамерявал да се противопоставиш, защо чака до последната минута? – подхвърля тя предизвикателно. – Може би все пак ти стана криво, че си тръгвам? – Криво? – Яман се усмихва саркастично. – За какво да ми липсваш? За безсрамието ти ли? Видях как заплаши Кубилай с нож. Трябваше да се намеся, преди да си направила по-голяма глупост. Ако не ми беше поверена, изобщо нямаше да ме е грижа за теб.
Нана извърта глава, за да не му достави удоволствието да види болката ѝ. – Студено ми е. Ще потърся одеяло в онази стая. Тя влиза в съседното помещение и веднага започва да шепне трескаво: – Той наистина настоява да се омъжа за него... Сякаш е толкова просто. Дори не подозира, че се вмъкна в сърцето ми като вирус... Как да се измъкна? – Тя се оглежда панически, докато погледът ѝ не спира върху една лопата, подпряна в ъгъла. – Това е шансът ми...
Времето минава, а Нана не се появява. Яман започва да губи търпение. Приближава се до вратата и чука рязко: – Какво правиш там толкова време? След като не получава отговор, той нахлува вътре. В същия миг Нана замахва с лопатата с цялата си сила. Яман се свлича на коляно под тежестта на удара, а тя се възползва от секундата и излита навън. Тича през тъмната градина, но след няколко метра спира, борейки се за глътка въздух. – Ами ако му има нещо? – шепне тя ужасена. – Ударих го наистина силно... Не мога да го оставя така.
Тъкмо решава да се върне, когато зад гърба ѝ прозвучава нисък, равен глас: – Какво става, забрави си лопатата ли? Нана застива на място. Яман я хваща здраво за рамото. В очите му танцува ярост, примесена с тънка сянка на ирония. – Не – отговаря тя бързо. – Исках само да видя дали си жив. Изглежда си добре, така че... пусни ме! Не съм те наранила. – Не можеш да ме нараниш, Нана – казва Яман, притегляйки я опасно близо до себе си. – Можеш само да ме докараш до лудост.
Без повече думи той я повлича обратно към колибата, а тежката врата се затваря зад тях с глух, окончателен трясък, оставяйки Нана в капана на човека, от когото бяга най-много... и към когото сърцето ѝ я тегли най-силно.
Айше излиза от полицейското управление като в транс. Лицето ѝ е подпухнало от сълзи, а всеки поглед назад към вратите, които току-що затвори зад гърба си, пронизва гърдите ѝ като острие. Тя се чувства предадена, разбита... сякаш някой е изтръгнал сърцето ѝ с голи ръце. Крачките ѝ са несигурни, а дъхът – накъсан.
В същото време в кабинета си Ферит седи пред бюрото, сплел пръсти пред челото си. Очите му са мътни от емоциите, които се опитва да потисне със сетни сили. Накрая, с глас, в който трепти чисто отчаяние, той проговаря на себе си: – Трябваше да го направя, Айше... Нямам друг избор! Гневи ми се, викай, мрази ме, ако трябва! Забий нож в сърцето ми, но те моля – живей! Само това има значение. Ще направя всичко, за да си в безопасност. Ти си моят приоритет... ти си моето всичко.
В същото време Неше научава новината, която я довършва – Волкан и Башак отново са заедно. Новината се стоварва върху нея като непосилен товар. С чувство на пълно поражение и горчивина, тя официално се присъединява към „клуба на разбитите сърца“, където сестра ѝ е почетен член отдавна.
