В епизод 749 на „Наследство“: Притисната до стената, Нана се съгласява да се омъжи за Кубилай! Междувременно Айше изненадва Ферит със смелостта си и признава публично, че да двойка.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 750 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана се готви за сватбата си с Кубилай. Яман не може да допусне това, когато двойката се отправя към общината, за да сключи брак, Яман им препречва пътя и... отвлича Нана!
Ферит трябва да се върне към тайната мисия, която преди години го е раздели с Айше. Още повече, за нейната собствена безопасност, той дори не може да ѝ каже за това. Ферит решава да се раздели с любимата си Айше, като ѝ внушава, че не е готов за връзка. Айше е в шок!
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Кубилай пристига в имението заедно с майка си, а лицето му грее триумфална усмивка. Щом прекрачва прага, погледът му веднага намира Нана. – Готова ли си за днешния ден? – пита той така, сякаш отговорът е просто формалност. – Повече от готова – отвръща Нана сухо, макар в очите ѝ да пробягва сянка на безпокойство. – Чудесно. А, между другото... главоболието на майка ми мина. Тя е спокойна и доволна от тази сватба, дори и да е... – той млъква за миг – само формалност.
Елван се приближава към тях, сияеща от щастие. – Всички подготовки приключиха, дъще. Помислихме за всичко.
Нана я прекъсва, а гласът ѝ звучи остро и решително: – Аз също помислих за всичко. Ако ще сключваме този брак, трябва да установим правила. – Тя изважда лист хартия и го подава на Кубилай. – Това са условията ми.
В този момент вратата се отваря и Яман влиза в къщата. Той е бил в градината, където е стрелял с лъка си, а погледът му е по-мрачен от буреносен облак. Личи си, че всяка изстреляна стрела е била опит да убие собствените си мисли.
Кубилай разгъва листа и започва да чете на глас с лека, иронична усмивка:
„Първо: това не е истински брак. Всеки, който помисли обратното, ще съжалява. Веднага след получаване на разрешението за престой, следва развод.“ – Той повдига вежда и продължава.
„Второ: след като остави Юсуф на училище, Нана отива в дома на Кубилай и се връща в имението преди прибирането на детето. Тя няма да прекарва нощта там.
Трето: когато няма проверяващи, Нана и Кубилай са напълно непознати един за друг.“
Кубилай измърморва под нос: – Можеше направо да напишеш, че сме врагове... поне щеше да има за какво да си говорим. – Без да чака реакция, той дочита списъка:
„Четвърто: никакви подаръци и никакви комплименти. Ролите на съпруг и съпруга са прекратени в мига, в който контролните органи си тръгнат.“
Тишината в салона става тежка, почти задушаваща. Тогава Акча поглежда към Яман и го моли да се приближи. Кубилай се обръща към Яман: – Видяхме ви на двора, бяхте твърде зает да стреляте по мишената. Но щом вече сте тук... бихте ли станали наш свидетел? За нас ще бъде чест.
Яман поглежда Нана. В очите му пламти гняв, смесен с дълбоко разочарование и болка, която той умело прикрива зад ледена маска.
– Свидетел на едно привидно съжителство? – пита той, а гласът му сякаш реже въздуха. – Предложих го, защото Нана е поверена на вашите грижи – обяснява Кубилай. Яман го пресича с властен тон: – Няма да бъда свидетел на нито един фалшив брак! – Без да добави и дума повече, той се обръща и тръгва към горния етаж, оставяйки след себе си напрежение, което никой не смее да разсее.
Нана отива в кухнята, за да избяга от потискащата атмосфера. Ръцете ѝ треперят, докато посяга към джезвето, но внезапно до нея изниква Кубилай.
– Моята бъдеща съпруга ми вари кафе? – подхвърля той, опитвайки се да звучи весело. Нана се обръща рязко, а в погледа ѝ проблясва стомана. – Да, кафето се вари... но и аз започвам да кипя – казва тя и многозначително хваща ножа на плота. Кубилай пребледнява, а самочувствието му се изпарява за секунда. – Какво... какво правиш? – пита той с нескрито притеснение. – Предупреждавам те – гласът ѝ е твърд. – Не си мисли, че не мога да се защитавам. Ако имаш някакви нечисти намерения, по-добре се откажи веднага. Мъжът вдига ръце в знак на капитулация: – Никога, Нана. Обещавам ти, че границите ти ще бъдат уважавани. Никога няма да ги прекрача.
По-късно Нана облича бялата рокля и заедно с Кубилай тръгват към общината. Автомобилът се движи спокойно, докато внезапно пред тях с писък на гуми не засича друга кола. Кубилай набива спирачките. От другия автомобил излиза Яман. Лицето му е изпънато от напрежение, а очите му горят от безумна решимост. – Какво става? – Нана излиза от колата, пребледняла. – Какво правиш?!
Яман я хваща за ръката със стоманена хватка. – Тръгваш с мен! – Пусни ме! Ще закъснея за сватбата си! – Не си длъжна да се омъжваш за него! – гласът му звучи като заповед. – Напротив, длъжна съм! – отвръща отчаяно Нана.
Яман я качва в колата си и потегля с мръсна газ. Нана се свива на седалката, докато сърцето ѝ блъска в гърдите. – Къде ме водиш? Спри веднага!
Яман набива спирачки встрани от пътя. Слиза, заобикаля колата и отваря нейната врата. Поглежда я право в очите с пламъка на човек, който няма какво да губи. – Няма да се омъжиш за непознат мъж. Ще се омъжиш за мен!
Нана затаява дъх, гледайки го с невярващи очи. Но в следващия миг тя се измъква, хуква към пътя и спира първото такси. – Тръгвай! – умолява тя шофьора. – Бързо!
Колата потегля, а Яман остава насред пътя, гледайки след нея с поглед, в които се четат едновременно ярост и пълно отчаяние... но той все още не знаеше, че това бягство е само началото на една много по-опасна игра.
Щастието на Айше и Ферит изглежда пълно, след като официално обявиха връзката си. Усмивките им са искрени, а погледите им – пълни с надежда. Но вечерта тази идилия е разбита. Ферит е извикан в кабинета на началника си. Там го посреща хлад и мрачна тишина.
– Шахин Ертан Йълмазкая е избягал от затвора – съобщава инспекторът. Ферит сбърчва вежди, опитвайки се да си спомни името. – Шахин Ертан... – повтаря той, докато в съзнанието му не изплува споменът. – Става въпрос за... – Да, за него. Трафикантът на оръжие, когото вкара зад решетките преди седем години.
Ферит усеща как миналото, което се е опитал да погребе, се завръща с пълна сила. – Шефе, това е невъзможно. Вече трябваше да се забърквам с дъщеря му веднъж, докато бях женен за Айше. Едва се измъкнах. Не искай от мен да го изживея отново. – Нямаш избор! – отсича инспекторът. – Трябва отново да влезеш в живота ѝ и да разбереш къде се крие Шахин. Това е единствената ни следа. Ферит поклаща глава, обзет от ужас: – Ако го направя без знанието на Айше, всичко ще се срине. Тъкмо започнахме на чисто. Ако тя чуе името Дидем и не знае, че е мисия... ще я загубя завинаги! – Изключено е да ѝ кажеш. Шахин има хора навсякъде, може би дори в нашето управление. Тогава инспекторът пуска запис.
От високоговорителя се чува преправен, пълен с омраза глас:
„Слушай ме добре, комисарю. Нека онзи, който ме хвана преди седем години, чуе това. Ще те намеря, ще те убия и ще те разкъсам на парчета. А после ще убия всички, които обичаш – един по един. Не ме търси, аз ще те намеря.“
В офиса настава гробна тишина. – Виждаш ли? – казва инспекторът. – Ти си в смъртна опасност. И не само ти, но и Айше. Той не се шегува. Трябва да докопаш Шахин, преди той да е докопал теб. А пътят минава през дъщеря му.
Айше влиза в кабинета на Ферит с нежна усмивка, носейки якето му. Тя се приближава кокетно и му шепне на ухото: – Дори не си го облякъл... Исках да видя как ти стои. Ако се притесняваш за вечерята, недей. Ще сложа онази рокля, която толкова харесваш...
Ферит се отдръпва рязко, сякаш допирът ѝ го гори. – Трябва да поговорим – казва той с каменно изражение. – За какво? – Айше го гледа с недоумение. – Айше... Ти сама казваше, че не си готова. И аз се надявах, че с времето това ще се промени... но сега чувствам, че аз не съм готов. Когато признахме пред всички, че сме заедно, усетих как нещо в мен се сви. Изпреварихме събитията. Направих грешка. Искам да прекратим всичко, преди да е станало твърде късно. Думите му падат като гилотина.
Айше застива на място, а сърцето ѝ започва да бие лудо. Сълзите нахлуват в очите ѝ, но тя все още се надява, че това е някаква жестока шега. Но лицето на Ферит е студено и непоколебимо.
– Ферит... това не може да е истина... – гласът ѝ заглъхва в ридание.
