В епизод 748 на „Наследство“: Яман не е съгласен Нана да се омъжи за Кубилай. Ферит се опитва да го убеди да направи предложение на бавачката!
НА КРАТКО какво се случва в епизод 749 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана няма избор! Ако не иска да се раздели с Юсуф, трябва да се съгласи да се омъжи за Кубилай. Яман се ядосва, когато разбира за решението ѝ, въпреки че самият той би могъл да ѝ направи подобно предложение.
Волкан прави скандал на Неше, че е вдигнала скандал на Башак. Той не разбира, че бившата му приятелка го манипулира. Ще му прости ли Неше някога за това?
Междувременно Айше изненадва Ферит. Тя обявява пред всички колеги, че отново са двойка. Корай е бесен!
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Нана е в кухнята с Юсуф, но атмосферата е тежка. Момчето седи пред чинията, а очите му са пълни с тъга. Нана се опитва да го разведри, влизайки в роля, която само тя умее. – Защо не ядеш, птиченце мое? – тя поглежда към мъфините на масата и започва да им говори на глас: – Не, братко сладкиш, разбрал си погрешно! Той те обича много. Не плачи, сега той ще те изяде. Юсуф обаче дори не трепва. – Не искам да ям, Нана. Няма начин... – Птиченце мое... – Нана го гали нежно. – Чуй ме. Шоколадът кисел ли е? – Не – отвръща тихо детето. – Не е горчив, нали? А млякото червено ли е? – Не, Нана... невъзможно е. – Ето, виждаш ли? – Нана го поглежда с дълбок поглед. – Вярваш ли, че Нана няма да изпълни обещанието, което ти даде? Защо се съмняваш? Разбираш ли ме? Юсуф хваща ръката ѝ и я притиска до лицето си, търсейки закрила. – Моля те, изпълни обещанието си... Не искам да си тръгваш! Никога не ме оставяй!
Тези думи раздират сърцето на Нана. Тя едва сдържа сълзите си, докато изтрива неговите. – Не се тревожи, скъпи. Не бъди тъжен. Ще изпълня обещанието си. Няма да те оставя. В този момент се чува отваряне на входната врата. Нана застива, после рязко се изправя. – Изяж си сладкиша, ще се върна веднага! – Юсуф кима, а тя излиза от кухнята с натежало сърце.
В хола вече са пристигнали Кубилай и майка му. Елван пристъпва напред с престорена загриженост: – Мисълта ми все беше за теб, Нана. Не издържах и казах на Кубилай да ме доведе. – Добре дошли – посреща ги леля Акча. – Добре направихте, приятелко. Дано облаците над тази къща малко се разсеят.
Нана се появява в залата, опитвайки се да запази самообладание. Тя поглежда Кубилай право в очите: – Тъкмо щях да ти звъня. Взех решение!
В този миг влиза Яман. Присъствието му действа като електрически шок върху Нана. Тя се разсейва, погледът ѝ се отправя към него, а кислородът в стаята сякаш не ѝ стига. – Чакаме твоя отговор, Нана – подканя я Кубилай с лека усмивка. – Слушаме те. – Аз... – гласът на Нана заглъхва. Тя отново поглежда към Яман, търсейки в погледа му причина да спре.
Изведнъж от кухнята се чува гласът на Юсуф: – Идвам, Нана! Почти си изядох сладкиша! Нана затваря очи за миг. Гласът на детето е финалният тласък за нея. Тя отклонява поглед от Яман, изправя рамене и изрича думите, които ще променят всичко: – Приемам предложението за брак.
Кубилай триумфира. Яман застива, лицето му помръква, а в очите му се чете неописуема болка и гняв. Нана го поглежда за последен път, но присъдата вече е произнесена... и връщане назад няма.
В хола на имението въздухът е застинал. Яман и Нана са приковани един в друг, а погледите им разказват история за предателство и болка. Кубилай нарушава тишината с триумфална усмивка: – Взе правилното решение, Нана. Веднага ще подам документите. Трябват ми само личната карта и паспортът ти.
Нана кима механично, но в ума на Яман в този момент бушува буря от спомени. Пред очите му е килията в ареста, където двамата бяха сами...
СПОМЕНЪТ НА ЯМАН: Яман е вбесен: – Казах ти да бъдеш търпелива! Казах да чакаш решението на съда! Нана го гледа изпитателно, а в очите на Яман искри ревност: – Ако искаш, кажи му „да“ още сега... и всичко да приключи! Нана кипва: – Добре тогава! Ще кажа „да“! Това е добра идея! Но има един проблем... НЕ ГО ИСКАМ! Двамата се поглеждат. Нана продължава със задавен глас: – Може да е добър човек, но е непознат за мен. Не му вярвам. Прави тъпи шеги... думите му са празни. До него не мога да дишам, сякаш съм заключена в тъмен склад! Предпочитам хиляди пъти твоите крясъци пред неговите нежни думи! Яман я гледа, а ледът в очите му се топи от любов: – Обещавам ти... няма да позволя да направиш нещо, което не искаш. – Ще го направя – промълвява Нана. – Ако съдът не реши проблема, аз ще го направя. – Не, няма да позволя! Ще намерим друг начин...
Обратно в настоящето, гласът на леля Акча го връща в реалността: – Късмет, деца! Това е Късмет... съдба! Елван сияе: – Тази сватба е истинско чудо, особено след като подпишете документите.
Яман не издържа. Гласът му прорязва стаята: – Наистина ли го искаш?! – Нана трепва под тежкия му поглед. – Това ли е твоето окончателно решение? Нана стиска юмруци. В ума ѝ е само образът на Юсуф: „Правя го само за него... за моето птиченце.“ – Мислих много. Да, взех решението си – отвръща тя, без да го поглежда. – Добре... – отсича Яман с пречупен глас и излиза бързо, оставяйки след себе си ледена тишина.
Нана едва сдържа сълзите си, докато Кубилай и майка му вече планират тържеството. – Трябва да започнем подготовката, макар да е само формалност – чурулика Елван. Леля Акча я хваща за ръка: – Ела, дъще, да седнем и да поговорим какво ще правим. Нана тръгва след тях, но погледът ѝ остава прикован в празната врата, през която току-що излезе Яман.
Яман се качва на автомобила си и стига до отдалечено място в гората, дишайки тежко, сякаш гърдите му са пълни с олово. Гневът и болката се борят в него. – Как може да му се довери така?! Взе решение, без дори да попита! Къде ти е ума, Нана?! – той крещи към небето. – Щом така искаш... нека бъде по твоему! В ушите му отекват думите на Ферит: „Страхуваш се да ѝ предложиш брак, дори формален, защото се боиш, че няма да контролираш чувствата си после!“ – Глупости! Нямам никакви чувства! – изкрещява той, но сърцето му го опровергава с всеки удар. – Тя реши да го приеме... няма връщане назад... Няма връщане!
Нана предава документите на Кубилай. Ръцете ѝ треперят. – Аз ще се погрижа за всичко – уверява я той. – Скоро този кошмар ще свърши. – Не забравяйте, че това е само формален брак – напомня Нана със студен тон. – Разбира се, майко, не забравяй, че това е фалшив брак – добавя Кубилай, но очите му казват друго. – Важното е Нана да е добре. Не трябва да имаме други очаквания. Нана кима сухо: – Благодаря за помощта. Ако не беше Юсуф, никога нямаше да се съглася. Сега ме извинете, трябва да му кажа.
Щом тя излиза, Елван се усмихва многозначително: – Ще дойде ден и времето ще се промени. Кой знае... това, което днес наричаш формалност, утре може да стане реалност. Бог е велик!
Нана влиза при Юсуф. Детето е сериозно, а личицето му е помръкнало. Тя се опитва да се пошегува, преструвайки се, че събира падналата му усмивка от леглото. – Как да съм щастлив, когато ми казваш, че си тръгваш, Нана? – пита той с пресекнал глас. – Мило мое, нали ти обещах, че ще направя всичко, за да не те оставя? Тук съм. Никъде няма да ходя. – Наистина ли? – Очите на Юсуф светват. – Наистина! Детето се втурва в прегръдките ѝ, сияещо от щастие. – Много се радвам, Нана! Как го направи? – Ще ти разкажа по-късно, птиченце. Важното е, че няма да се разделяме.
Юсуф веднага посяга към телефона, за да сподели новината с малката Ойкю. Нана излиза от стаята и се обляга на стената в коридора. Думите на Яман продължават да я пронизват: „Наистина ли искаш да го направиш? Това ли е окончателното ти решение?“ – Трябва да е бесен, задето не му казах по-рано – шепне тя на себе си, опитвайки се да оправдае яростта му. – Защо иначе би бил толкова гневен? Правиш го за Юсуф, Нана... нямаш друг избор в този живот.
С болка в душата Яман отива при Вели. Часовникарят вдига поглед и вижда напрежението, изписано на лицето му. – В теб се води голяма битка – казва спокойно старецът. – Седни. Чуй как тече времето. В него ще откриеш спокойствие. Яман сяда тежко, гласът му е корав: – Дълго слушах времето. И то не ми донесе никакво спокойствие. – Може би не е било правилното време – отговаря Вели кротко. – Послушай онова, което наистина говори на теб. Тогава ще стигнеш целта. Животът, хората – нищо не бяга. Но ако не отговориш в точния миг... ще загубиш всичко. Яман вдига поглед, в който блести решимост: – Нищо не съм пропуснал. Защото ние... вървим в противоположни посоки. Нашите светове са различни.
Вечерта Яман се прибира в имението. Крачките му са тежки, погледът – студен и уморен. Нана го чака в коридора. Щом го вижда, застава на пътя му, блокирайки стълбите. – Какво правиш? – Яман свива очи, гласът му реже като бръснач. – Мръдни се от пътя ми. – Чаках те – отговаря тя спокойно, макар ръцете ѝ леко да треперят. – Знам, че ми се сърдиш, но... – Няма никакво „но“ – прекъсва я той грубо. – Казах ти да не го правиш. – Вярно е – признава тя с въздишка. – Но Юсуф... той беше толкова тъжен. Не можех да гледа как страда. Трябваше да намеря изход.
На лицето на Яман се изписва гняв, примесен със скрита болка. Преди да успее да отговори обаче, телефонът на Нана звъни. На екрана свети името: Кубилай. С разтреперан глас тя вдига. – Съжалявам, че не звъннах по-рано – гласът на Кубилай е хладен и делови. – Всичко е уредено. Утре в шест часа е сватбата ни.
– Сватбата е точно в шест... – повтаря тя механично, впила очи в Яман, сякаш го моли да спре света. Едва сега осъзнава тежестта на решението си. Телефонът почти се изплъзва от ръката ѝ. Яман не казва нищо. Обръща се и изкачва стълбите с тежки стъпки, оставяйки Нана сама с нейната присъда.
Яман нахлува в кабинета си, сякаш влиза в клетка. Сяда зад бюрото, грабва броеницата и я стиска в юмрука си толкова силно, че кокалчетата му побеляват. Думите на Нана ехтят в главата му: „Не знаех какво трябва да чакам... Сватбата е точно в шест...“ Яростта и болката се сливат в едно. Той стиска броеницата с нечовешка сила, докато нишката не се скъсва. Мънистата се разпиляват по пода едно по едно – като капки кръв от ранено сърце. Яман остава неподвижен, вперил поглед в остатъците на бюрото.
В стаята си Нана се бори с призраците на избора си. – Всичко е готово... Утре в шест. Само една формалност – шепне тя, но гласът ѝ звучи кухо. Спомня си думите на Елван за „съдбата“ и „Божията благодат“ и лицето ѝ помръква от гняв. Тя рязко вдига косата си и се поглежда в огледалото с несломим пламък в очите: – Подписите може и да бъдат положени утре, Нана. Но нека никой не очаква нищо повече! Всички ще усетят гнева ми заради този брак. Тези, които не знаят на какво съм способна... тепърва ще го научат!
Дали Нана наистина ще каже да Кубилай, или съдбата е подготвила пореден, неочакван обрат?
По случай осмата годишнина на Айше в полицията, Ферит решава да я изненада – поръчва огромна торта, украсена с полицейския герб от захарно тесто. Мълвата за жеста бързо стига до Айше и сърцето ѝ започва да бие лудо. Тя е убедена: Ферит се кани да обяви връзката им пред целия отдел.
В офиса се събира целият екип. Ферит се изправя и се обръща към колегите с глас, който веднага приковава вниманието. В помещението настава гробна тишина. – Колеги, чуйте ме всички! – започва той, а погледът му се спира върху лицето на Айше. – Днес е наистина специален ден. Най-титулуваната, най-смелата и талантлива полицайка... комисар Айше и аз... – тук той прави пауза. Очите на Айше се разширяват от ужас. Сърцето ѝ блъска в гърдите като затворена птица, а бузите ѝ пламтят. „Боже, само не сега!“ – мисли си тя, потъвайки от срам. Ферит обаче се усмихва леко и довършва: – ...заедно разрешихме още един труден случай! Айше изпуска въздуха с облекчение, а раменете ѝ се отпускат. Ферит продължава: – А освен това... днес комисар Айше навършва осем години в служба на полицията! – Браво на нашата комисарка! – извикват колегите и залата избухва в аплодисменти. – Комисарю, а може ли вече да разрежем тортата? – вметва Ибо, гледайки лакомо към крема.
Айше посяга към ножа с плаха усмивка. Тогава Ферит се навежда към ухото ѝ. – Мислиш, че не забелязах ли? – шепне той с палав блясък в очите. – Почти получи инфаркт. Добър номер ти извъртях, нали? – Ферит, внимавай, в ръката си държа нож – предупреждава го тя полушеговито, но в погледа ѝ искри нежност. – Спокойно – отговаря той меко. – Няма да те дразня повече. Обещавам... няма да кажа на никого, докато ти сама не поискаш. Ще те чакам и хиляда години, ако трябва.
Айше застива, впила очи в неговите. В този миг взема решение. Оставя ножа, преплита пръсти с неговите и се обръща към всички: – Колеги... – гласът ѝ е звънък. – Комисар Ферит и аз... искаме да ви съобщим нещо. Решихме отново да бъдем заедно. В залата настава еуфория, колегите ръкопляскат, радостта е заразна. Всички са щастливи. Всички, освен Корай. Той седи със стиснати челюсти, а погледът му се забива във Ферит като острие. Едва удържа яростта си, за да не се нахвърли върху съперника си.
Волкан, подведен от подлата интрига на Башак, избухва срещу Неше. – Как можа да вдигнеш такъв скандал? – крещи той, гледайки я с гняв. – Нападна я без причина! – Волкан, кълна ти се! – Неше го гледа отчаяно, стиснала юмруци. – Чух с ушите си как говореше, че те е измамила! – Продължаваш ли да я клеветиш? – гласът на Волкан става леден. – Башак се промени. Тя е друг човек! – Не, Волкан! – Неше почти се моли, очите ѝ се пълнят със сълзи. – Тя те е заслепила напълно. Послушай ме поне веднъж! Волкан поклаща глава с погнуса. – Ти си тази, която е несправедлива – изсъсква той. – Башак говореше по телефона за баща си. Той е тежко болен, трябва му операция, но той отказва. Човекът, за когото казваше, че я е измамил... е той. Башак се опита да ти обясни, но ти не искаше и да чуеш. Неше чувства как земята се люлее под краката ѝ. – Разочарован съм от теб, Неше – казва твърдо Волкан. – Това, което направи, беше подло. Трябва да се срамуваш! Думите му я пронизват по-болезнено и от нож.
Айше не може да повярва на това, което чува от Кара. Ферит участва в акция срещу семейство Демитрелер – едни от най-опасните престъпници в града. Тя не чака нито секунда. Лети към мястото, чувствайки как сърцето ѝ ще изскочи от гърдите. Когато пристига, отекват изстрели и викове. Без да се замисля, тя се втурва напред, попадайки право в огнения ад.
