В епизод 744 на „Наследство“: Нана получава неочаквано предложение за сътрудничество от мистериозен мъж, който твърди, че е бил близък с брат ѝ и иска да финансира фондацията ѝ. Заслепена от надеждата да сбъдне мечтата на Азиз, тя пренебрегва предупрежденията на Яман и решава да отиде на срещата, която може да се окаже капан.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 745 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Асистентът на Яман разкрива смразяващата истина – мистериозния бизнесмен от Грузия не съществува. Докато Яман трескаво претърсва града, Нана се изправя лице в лице с най-големия си кошмар.
На екрана пред нея изплува призрачният образ на бруталния грузински гангстер, когото тя е пратила зад решетките преди години. Смъртната присъда е произнесена, а дулото на пистолета е насочено право в главата ѝ.
Яман обявява война грузинския мафиот, но в сенките Недим започва да подрежда нов, още по-опасен пъзел.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
В кабинета на компанията Джунейт влиза с тревожно изражение. – Направих проучванията, които искаше – докладва той на Яман. – Няма адвокат на име Мете Гечетанлар. Свързах се и с бизнесмена Николай Мамуке... за съжаление той няма такъв проект и изобщо не познава Нана.
Яман застива. – Добре, можеш да вървиш. Веднага щом остава сам, той трескаво набира номера на Нана. Тя не вдига. – Пак е в облаците! Защо не вдига този телефон? – изрича той през зъби и веднага звъни на Дженгер.
– Дженгер, бавачката не си вдига телефона. Кажи ѝ веднага да провери повикванията си! – Госпожица Нана я няма, г-н Яман– отговаря икономът със сериозен тон. – Къде е? – Говореше по телефона... мисля, че отиде на среща с човека, с когото разговаряше. Взе адреса и тръгна веднага. – Чу ли адреса? – гласът на Яман трепери от нарастваща паника. – За съжаление, не...
Нана пристига на посоченото място. Секретарката я посреща любезно: – Заповядайте, седнете. Господин Мете ще дойде всеки момент. Нана се отпуска на стола и поглежда телефона си: – Изглежда подраних... Дивакът ме е търсил десетки пъти. Сигурно ще избухне, ако му кажа къде съм.
Телефонът звъни отново. Нана се изправя решително: – Преди да се е вбесил окончателно, ще си призная вината. Тя вдига: – Виж, кълна ти се, тук съм само заради децата... Ало? Ало! Тя поглежда екрана с досада: – Ох, батерията падна! Е, поне няма как да ми се кара сега. Извади лош късмет...
В този момент влиза Мете. Двамата се поздравяват, но в усмивката му има нещо зловещо. – Извинявай, че те накарах да чакаш. Разговарях с шефа – той е във възторг, че ще се срещнем. Няма търпение да те види. Почакай...
Той включва екрана на компютъра. Когато образът се появява, Нана застива. Лицето ѝ пребледнява, а в очите ѝ се чете ужас. – Нана Мариам... най-после – произнася гласът от монитора на грузински. – Серго Челе... – отронва тя с пресъхнало гърло.
– Значи разпозна Серго? Онзи, който влезе в затвора заради теб и излежа десет години зад решетките? – Гласът му е леден и пропит с омраза. Мете внезапно изважда пистолет и го насочва право в лицето на Нана. – Чаках този момент твърде дълго – продължава Серго. – Краят ти дойде. Ще умреш!
Нана стои неподвижна пред цевта на пистолета, а в главата ѝ ехтят думите на Яман, които тя така лекомислено пренебрегна.
– Търсих те навсякъде и накрая те открих! – гласът на гангстера е студен и безмилостен. – Мислеше ли, че полицията може да скрие името ти? Нана Марям, където и да отидеш, ще те намеря. Не забравяй, че никой не пресича пътя на Серго безнаказано!
– Направих това, което беше правилно! – отвръща Нана със задавен глас. – И пак бих го направила, ако имах възможност!
– Скоро ще полудееш от страх... – Серго се усмихва зловещо и преминава на грузински, обръщайки се към Мете: – Довърши я!
Мете се прицелва, но в същата секунда Яман нахлува в стаята и стреля. Куршумът пронизва ръката на нападателя и пистолетът му отхвърча настрани. Яман се нахвърля върху него с юмруци, изливайки цялата си насъбрана ярост. Нана се впуска да го спре, ужасена от гледката.
– Спри! Спри се вече! – вика тя, опитвайки се да издърпа Яман. – Моля те, престани... ще го убиеш!
Яман най-накрая го оставя, а Мете се свлича в безсъзнание. Яман се обръща към нея, дишането му е тежко: – Добре ли си? Нарани ли те?
От лаптопа Серго проговаря отново на грузински, фиксирайки Яман с поглед: – Този път я спаси. Не се случи днес, но един ден всичко ще приключи. Тя няма да оцелее. – Ти си боклук, Серго! – изкрещява Нана на родния си език. – Ще съжаляваш за всичко!
Яман застива, изненадан, че тя го познава. – Преведи ми! Какво каза?! – Каза, че не е успял днес, но един ден ще сложи край... – отвръща Нана, пребледняла.
Яман отваря лаптопа още по-широко, изправяйки се срещу лицето на екрана. – Кой си ти?! – реве той с нечовешка ярост. – Човекът, който ще отнеме живота на Нана – отвръща мафиотът с ледена усмивка. – Сега я измъкна от ръцете ми, но това момиче ще умре!
Връзката прекъсва рязко. Яман затваря лаптопа с трясък, който отеква в тишината. Гневът му е толкова силен, че въздухът в стаята сякаш не достига.
Малко по-късно Яман захвърля Мете в багажника на колата и веднага вдига телефона си: – Джунейт, искам всичко за Серго Челе, шефа на грузинската мафия! Веднага!
Нана се опитва да го настигне, докато той върви към шофьорското място. – Защо не ме погледнеш? Кажи нещо! Защо мълчиш? – тя го хваща за ръката, принуждавайки го да спре. – Нищо ли няма да кажеш? Толкова ли си ми ядосан, че не искаш дори да ме чуеш?
Яман я стрелва с гневен поглед: – Ти не ме слушаш, така че няма смисъл да говорим! Казах ти да чакаш, да не се срещаш с него, докато не проверя всичко! Но какво направи ти? Отиде и отново се натресе в капана! – Обадих се, за да отменя срещата, но...
– Няма „но“! Всяка моя дума е, за да те защитя, за да предотвратя това да те наранят!
– Как ме намери? – пита тя по-тихо.
– Познавам те. Знаех, че няма да ме послушаш. Проверих тези мъже, звънях ти, за да те предупредя, но ти не вдигаше... – Яман си спомня напрегнатия разговор с Дженгер, който намери адреса в последния момент.
– Благодаря ти – изрича тя искрено.
– Кои са тези хора?! – избухва отново той. – Какво искат от теб? В какви проблеми си се забъркала? – Направих само това, което беше необходимо, но ти не ме слушаш... вече ме осъди в главата си! – Достатъчно! Не искам да споря с теб, нито да слушам обясненията ти! – Яман отсича рязко и посочва колата. – Влизай!
Яман и Нана се завръщат в имението, потънали в тежка тишина.
– Дженгер, отведи човека от багажника в склада! – нарежда Яман, без дори да погледне към иконома. Гласът му реже като бръснач.
Акча се появява разтревожена: – Добре дошъл, сине. – Благодаря, лельо – отвръща той сухо, след което се обръща към Нана с тон, който не търпи възражение: – Веднага в кабинета ми!
Щом влизат, Яман затваря вратата с трясък. – Седни! – заповядва той. Нана се отпуска на стола, смазана от напрежението. – Казвай сега! Кой е този човек? Какъв му е проблемът с теб? – Ти самият ми каза да мълча... – отвръща тя, опитвайки се да събере сили. – Не ме вбесявай повече! Говори! – избухва Яман.
Нана поема дъх и погледът ѝ потъва някъде далеч в спомените. – Илия... беше на седем години. Мой ученик. – Тя се усмихва през сълзи, сякаш го вижда пред себе си. – Беше толкова умно и добро дете. Семейството му беше много бедно... Казваше, че ще стане лекар, за да излекува болното си братче...
Лицето на Нана внезапно потъмнява от гняв и болка. – Кола, управлявана от пиян шофьор, го удари. Хвърли го на пет метра... – гласът ѝ започва да трепери, а сълзите се стичат по бузите ѝ. – После колата мина през него... веднъж... и още веднъж... Илия умря на място.
Яман я гледа шокиран, усещайки ледения полъх на трагедията. – Номерата на колата не се виждаха, камерите уж не работеха – продължава Нана, бършейки очите си с треперещи ръце. – Полицията каза, че няма свидетели. Искаха да потулят всичко.
Яман се приближава и сяда бавно до нея. – Но ти не им повярва, нали? – Не се отказах. Обикалях по улиците, разпитвах всеки срещнат... Докато накрая не открих следа. Имаше свидетел. Успях да го убедя да говори.
Яман слуша всяка нейна дума, поразен от силата ѝ. – След процеса пребиха човека почти до смърт. Убиецът щеше да се измъкне отново, но аз не млъкнах. Разказах на целия свят – на вестниците, на телевизиите. Направих го публично достояние. – И така го притиснаха... Хванаха го заради теб – довършва Яман. – Серго... – изрича тя името с горчивина. – Най-големият мафиот в Грузия. Лежа в затвора, но сега е на свобода. Намерил е името ми... и ме следва като сянка.
На лицето на Яман се изписва мрачна решителност, а в гласа му прозвучава обещание, тежко като клетва: – Не си сама! Няма да го позволя! Този човек няма да докосне и един твой косъм!
Той става рязко, изпълнен с ярост, която вещае възмездие. – Сега ще видим кой всъщност е този Серго и как си мисли, че може да влиза в моя дом!
Яман нахлува в склада като разярен звяр и притиска Мете към студената стена с такава сила, че костите му изпукват.
– Говори! – изръмжава той, а в очите му гори безумие. – Къде е шефът ти? С кого работи? Казвай веднага!
Яман стоварва тежкия си юмрук върху него, но Мете само се изсмива през кръвта. – Момичето ще умре... – изхрипва той. – Тя е труп, Яман Къръмлъ. – Какъв е следващият ви план?! Колко души има Серго?! Казвай! – Яман го удря отново и отново, но наемникът не спира да провокира звяра в него.
– Това няма край... Хората на Серго са безбройни. Ако убиеш един от нас, ще дойдат още десет.
– Как разбрахте, че е тук?! Кой ви каза?! – гласът на Яман е прегракнал от ярост.
– Серго има уши навсякъде. Търсеше я от секундата, в която научи името ѝ. Каквото и да правиш, е напразно. Можеш да ме убиеш, но тя ще умре!
С последен, яростен удар Яман оставя Мете в безсъзнание и излиза от склада, затръшвайки вратата с такава сила, че цялата постройка изтрещява.
В кухнята Нана си налива вода с треперещи ръце. Акча я гледа с майчина тревога.
– Чедо, какво става? Пак ли нещастие те застигна?
В този момент мощният глас на Яман оглася целия двор:
– Всички тук! Веднага! Нана и Хала застават на прозореца, приковани от гледката. Яман е събрал всички охранители, лицето му е каменно, а погледът му – смъртоносен.
– От този момент сигурността в имението и фирмата се удвоява! – нарежда той, а хората му стоят мирно. – Искам очите ви да са отворени денонощно! Пиле не трябва да прехвръкне край тази ограда. Ако видя и най-малката грешка, ще я платите скъпо!
Адалет и Айнур се снишават, обзети от страх. Акча притиска ръце до гърдите си:
– Кажи ми, дете... пак ли си в беда?
Нана мълчи, гледайки Яман през прозореца – той изглежда като пълководец преди битка. Дженгер кимва и разпределя постовете, докато Яман вече е на телефона с Джунейт.
– Има ли новини? – пита той остро.
– Положението е сериозно, господин Яман – гласът на Джунейт звучи напрегнато. – Серго е известен с това, че не прощава. Казват, че е избил собствените си роднини заради честта си. Пипалата му стигат чак до Турция.
– Искам го, Джунейт! – прекъсва го Яман с леден тон. – Обявявам му война! Унищожи всичко негово, изгори всяко място, с което е свързан. Докато този човек диша, всички сме в опасност. Искам главата му! Акча пребледнява:
– Господи, пази ни... Какви са тези думи от устата на моя лъв?
Нана влиза в стаята си, премазана от вина. Ръцете ѝ треперят, докато затваря вратата зад гърба си.
– Господи, не мога да им причиня това отново – шепне тя, а в ума ѝ изплуват образите на Юсуф и Яман под прицел. – Не мога да вкарам опасността в този дом. Ами ако беше нахлул тук? Ако Юсуф беше в стаята?
Тя въздъхва тежко, прибира косата си с рязко движение и измъква куфара изпод леглото. Започва трескаво да хвърля дрехите си вътре. В същия момент Яман влиза в имението, долепил телефона до ухото си.
– Слушай ме, Ферит, случаят е сериозен – казва той остро. – Онзи е в склада, но мълчи като гроб. Името му е Мете, а шефът му е някой си Серго. Искам да знам кога е влязъл в страната и какво търси тук! – Не се притеснявай, пращам екип да го прибере – отговаря Ферит. – Лично ще говоря с него. Ще обърнем земята, за да намерим този Серго. Ще го решим, братко.
Хала спира Яман в коридора, очите ѝ са пълни с тревога. – Сине, какво става? Къщата е под обсада! – Лельо, положението е неприятно. Преследват бавачката, но ще се погрижа – отсича той. – Защо нея, сине? С какво е заслужила това? – Стара история е, по-късно ще ти обясня. Сега сме притиснати в ъгъла, но ти се успокой. Няма да позволя нищо да се случи.
Яман се изкачва по стълбите на два скока и нахлува в стаята на Нана. Спира вцепенено, виждайки отворения куфар.
– Какво правиш? – гласът му е тих, но в него се долавя опасна нотка. Нана пуска роклята, която държи, и извърта глава. – Тръгвам си. Не мога да остана тук и да чакам смъртта да почука на вратата ви. – Никъде няма да ходиш! – Яман прави крачка към нея. – Не разбираш ли в каква опасност си? – Точно защото разбирам, си тръгвам! – тя рязко затваря ципа на куфара.
Яман грабва куфара от ръцете ѝ и го хвърля на пода с трясък. Очите им се срещат в мълчалив двубой. – Още ли не си разбрала? Няма да те пусна никъде! Ти си... – той замълчава за миг, търсейки думите. – Ти си моя отговорност! – Не се страхувайте за мен, страхувайте се за себе си! – извиква Нана през сълзи. – Ако онзи човек беше влязъл в имението? Ако нарани Юсуф? Ако се случи нещо с теб? – Може да се случи нещо с ТЕБ! – прекъсва я той, накланяйки се към нея. – Още не си го втълпила в главата си. Слушай ме добре: разопаковай този куфар. Веднага!
Той посочва багажа с глава, изпепелява я с поглед и излиза, оставяйки я без дъх.
Малко по-късно в кабинета си Яман се отпуска в стола, а сцената от офиса на Мете се върти в главата му като на филмова лента. Пред очите му е само черното дуло на пистолета и леденият глас на Серго, който кънти в тишината:
„Това момиче ще умре!“
– Няма да го позволя! – изрича той под сурдинка, а кокалчетата на юмруците му побеляват от стискане.
Телефонът му иззвънява рязко. Недим е. – Яман, върна ли се? Трябва да поговорим за онези благотворителни дела, не е за бизнеса. Утре свободен ли си? – Не мога сега, Недим. Имам по-важна работа – гласът на Яман е режещ и нетърпим. – Какво става? Има ли някакъв проблем? – Нищо няма! – отсича той и понечва да затвори.
В този момент в кабинета нахлува Джунейт, без да подозира, че Недим все още е на линията и слуша всяка дума. – Господин Яман, свързах се с нашите хора. Мафията на Серго е пуснала пипала в Турция! Преследват госпожица Нана съвсем отблизо. Имам имената им!
Недим застива на другия край , а дъхът му секва. – Кой е този? Защо преследва Нана? – пита се той, докато бавно сваля телефона от ухото си.
В ума на Недим изплува споменът за Идрис, когато бягаше от гнева на Яман. Спомня си как го притисна до стената, защото Идрис беше дръзнал да отвлече момичето. – Куцият... – промълвява Недим, а погледът му помръква от подозрение. – Пак ли той се е върнал, за да довърши кървавото си дело?
Но той не подозираше, че този път врагът не е просто дребен престъпник, а звяр, който не познава милост, и примката около врата на Нана вече се затягаше от съвсем друга, неподозирана посока...
В същото време Ферит и Айше се подготвят за своята опасна и тайна мисия. Преобразени в униформи на чистачи, те прекрачват прага на болницата, където трябва да проведат светкавична полицейска операция. И двамата са напрегнати до краен предел, но в очите им гори пламъкът на смелостта – подсилен от дръзкия облог, който сключиха по-рано.
Айше оправя козирката на шапката си и го поглежда предизвикателно: – Ако аз хвана престъпника... никой няма да разбере за връзката ни! Ферит се усмихва под мустак, а в погледа му проблясва палаво пламъче: – Но ако аз го доведа до ареста... ще обявим любовта си пред целия свят!
Погледите им се впиват един в друг за миг. Във въздуха вибрира не само адреналинът от предстоящата битка, но и искрите на едно неизказано напрежение, което заплашва да взриви всичко между тях.
