В епизод 730 на „Наследство“: Нана попада в опасна ситуация, а Яман я спасява, но раната му се отваря. Нана се грижи за него. Междувременно Айше се влюбва все повече във Ферит.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 730 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Акча, загрижена за продължителното отсъствие на Яман, му се обажда. Нана вдига телефона. От нейните обяснения става ясно, че тя и Яман са прекарали нощта заедно, възрастната жена е шокирана.
Недим възнамерява да се срещне с Идрис, но навреме разбира, че е следен от хората на Яман, а съветът на Идрис го спасява да не бъде разкрит от Яман.
Нана отива в дома на Коркан, приятеля на Пънар, за да измислят план за предложението. Яман следва Нана, за да разбере с кого се среща.
Башак няма намерение да се откаже от Волкан, но Неше ѝ натрива носа, макар че ще плати скъпо за това.
Айше не може да повярва на Ферит, когато той говори за мечтите си за нея. Думите му противоречат на това, което тя тайно е чула от него преди години.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Акча не може да си намери място от ранни зори. Яман не се прибра цяла нощ, а телефонът му упорито мълчи. С всяка изминала минута безпокойството я разяжда, докато накрая, не издържала на напрежението, тя отново набира номера му.
След няколко сигнала някой вдига. Но това не е Яман. Чува се женски глас. – Не се притеснявай, лельо – казва спокойният глас на Нана. – Прекарахме нощта заедно. – Заедно? Цяла нощ?! – Акча едва не изпуска телефона, хващайки се за сърцето. – Какво говориш, чедо? – Да, но бъди спокойна, всичко е наред. Наистина. – опитва се да я успокои Нана.
В този момент Яман излиза от банята, бършейки ръцете си. Виждайки телефона си в ръцете на Нана, я поглежда с подозрителен поглед. – Това моят телефон ли е? С кого разговаряш? – С леля ти – отговаря Нана и му подава апарата.
Яман долепва телефона до ухото си. – Яман, побърках се от притеснение! – избухва веднага Акча. – Не се прибра, не вдигаш... Бавчакатаа каза нещо, но... Наистина ли сте прекарали нощта заедно?
– Лельо, успокой се – отвръща Яман с мек, овладян тон. – Стана малък инцидент. Озовахме се в болницата. Раната ми се отвори и лекарите решиха да ме оставят под наблюдение за през нощта. Нана остана с мен.
– Боже... всичко наред ли е, сине? Кажи ми, ако има нещо. – Наистина, не се тревожи. Всичко е добре. Тръгваме си след малко. – Ох... сега ме успокои. Добре, прибирайте се. Чакам те.
Яман прекъсва разговора и се обръща към Нана с видимо раздразнение. – Защо вдигна телефона ми? – Не исках да се притеснява – отговаря тя, опитвайки се да запази самообладание. – Казах ѝ само, че си добре...
Изведнъж лицето ѝ пребледнява. До съзнанието ѝ достига как точно са прозвучали думите ѝ в ушите на една традиционна жена като Акча. – О, Боже... Какво всъщност казах на леля ти?! „Прекарахме нощта заедно“... Трябваше да си мълча! – тя закрива лицето си с длани от срам, след което бързо изстрелва: – Ще ти донеса сок от нар! – Нищо не ми носи! – протестира Яман, но Нана вече е изчезнала зад вратата.
Той остава сам в тишината. Разтрива лицето си с ръка и промърморва примирено под носа си: – Тя наистина не разбира какво ѝ се говори. Кой знае още какво е казала на леля ми...
Прахът от разбитите улици на бедния квартал се вдига във въздуха, докато група деца гонят стара топка. Внезапно спирачки изскърцват остро. Недим удря волана с длан, след като едва не помита едно от момчетата, втурнало се да вземе топката пред самата кола.
Недим слиза бързо, лицето му е изкривено от гняв: – По-полека, момче! Внимавай! Щеше да ме вкараш в голяма беля... само проблеми ми създавате!
Идрис слуша всичко през слушалката и гласът му прозвучава с насмешка: – Какво става там? Защо си толкова изнервен? – Едно от хлапетата скочи точно пред колата – сопва се Недим. – Щом си се приближил до къщата ни, имам поръчки – казва Идрис, сякаш диктува списък за пазар. – Купи чай, кафе, бисквити. От онези кръглите, с мекия пълнеж. Вземи и от тях. Нищо не забравяй. – Какво? Да не мислиш, че съм ти момче за поръчки? – Недим оглежда района и изведнъж застива. – Проклятие!
Той забелязва колата зад него и гласът му преминава в шепот: – Идрис, Яман ме е проследил. Този автомобил беше точно зад мен през целия път. Излъгал ме е! Каза, че следи новите в компанията, а е бил по петите ми. Трябва да се изнасям веднага!
Недим се кани да се качи обратно, но Идрис го спира с властен тон: – Не! Не бягай и не спирай. Направиш ли го, Къръмлъ никога няма да те пусне. – За какво говориш? Какво трябва да направя? Какво?! – Опитвам се да прикрия глупостта ти. Отвори си ушите и ме слушай много внимателно...
В това време човекът на Яман докладва по телефона на Джунейт: – Все още сме в бедния квартал. Спря, защото едно дете изскочи пред колата му. Слезе да види какво става. – Какво прави сега? – пита Джунейт. – Не съм сигурен. Може би говори по телефона.
Следвайки зловещия съвет на Идрис, лицето на Недим внезапно се променя. Гневът изчезва, заменен от широка, благородна усмивка. Той маха с ръка на децата: – Хлапета, елате тук! Елате!
Недим изважда пачка пари и започва да раздава банкноти на изумените деца: – Ето, вземи. Това са джобни за теб. Ти на училище ходиш ли? Ето и за теб. Вземи, вземи.
Децата започват да благодарят в захлас, а човекът на Яман веднага се включва: – Раздава пари на децата на улицата. Изглежда просто прави благотворителност. Продължавам да го следя, братко. Ще се чуем пак.
Недим продължава представлението, галейки едно от момчетата по главата: – Няма защо. Как си? Как се казваш? – Али – отговаря детето с грейнало лице. – Али е прекрасно име. Много ми харесва. А ти? Ахмет ли? А ти, малката красавица? Зейнеп? Чудесно. Хайде да поиграем малко футбол, а? Кой ще е вратар? Осман, заставай!
Докато Недим се преструва, че рита топката с децата, гласът на Идрис в слушалката капе като отрова: – Който те види сега, ще каже, че си човекът с най-доброто сърце на света. Само така можеш да скриеш, че си предател. Няма да показваш окървавените си зъби. Ще бъдеш като вълк в овча кожа. Нощем ще виеш с вълците, а сутрин ще пасеш с овчаря. Разбра ли ме, зетко? Аз съм написал книгата за лицемерието.
– Само ме отърви от този проблем, нищо друго не искам – отвръща Недим, докато се усмихва на децата. – Дано Яман се е вързал. – Не се притеснявай – смее се Идрис. – Той вече е убеден.
Недим маха за сбогом на малчуганите: – До скоро, деца! Пак ще дойда! – Чао, батко! – викат децата след него.
Недим се качва в колата и потегля, а сянката на Яман Къръмлъ неотлъчно го следва по петите.
Ферит и Айше са прекарали цялата нощ в управлението. Уморени, но обгърнати от странно спокойствие, те седят един срещу друг. Айше му подава чаша горещо кафе и внимателно увита в хартия баница със сирене.
– Сега е твой ред – казва тя тихо, опитвайки се да скрие вълнението си зад маската на безразличие. – Защо се ожени за мен?
Ферит повдига вежди, видимо изненадан от директния удар: – Сервираш ми такива въпроси без предупреждение... А аз се надявах на някоя романтична дума за добро утро.
– Не бягай от отговора. Отговори ми. Защо?
– Нали знаеш отговора... – Ферит се усмихва леко, а погледът му омеква. – Влюбих се в теб от пръв поглед.
– Любовта не е всичко, Ферит. Бяхме твърде различни.
Ферит отклонява поглед настрани, сякаш пред него не са голите стени на кабинета, а жива картина от миналото. – Може и така да е – казва той спокойно. – Но вярвах, че ще се справим, че любовта ще стигне. Мечтаех за общ живот – прост, обикновен. За дом, в който ухае на кафе и хляб, където на балкона растат мушката, а вечер готвим заедно.
Гласът му става съвсем тих, а очите му помръкват от копнеж по един изгубен свят. – Мечтаех и за деца. Представях си едно малко, пухкаво момиченце с твоите очи. Исках да имаме две, три деца... После внуци, които да тичат из градината. Някога, когато остареем, да имаме къща на юг. Котки, кучета... мирис на прясно изпечен кекс. Топлина. Спокойствие. Любов. Това беше моята представа за щастие. С теб. Толкова ли е странно?
Айше застива. Тя го поглежда, но не намира думи. В нея нещо трепва – болезнена смесица от нежност и разкъсваща болка. И тогава... споменът я удря като шамар.
Беше онзи ден. Денят, в който разбра, че е бременна. Търсеше Ферит, за да му каже най-щастливата новина. Но тогава го чу да говори по телефона... той не я видя, тя стоеше точно зад вратата. – Бракът не е за мен, братко – казваше тогава Ферит в слушалката. – Това е живот в затвора. Ще ми омръзне. Познавам се. Оттук нататък искам да живея по моя си начин. Малкото ми тежи. Дори да стана баща, ще се чувствам съсипан.
Тези думи разкъсаха сърцето на Айше. Тогава тя взе решението. За развода. За бягството. За брака с Корай, който ѝ даваше поне илюзия за сигурност.
Сега тя гледа Ферит и в погледа ѝ се чете неизказана присъда. Толкова много неща иска да му извика в лицето... Тя отпива глътка кафе в мъчително мълчание. Споменът все още гори в душата ѝ като жива рана. А Ферит? Той все още вярва, че това, което ги е свързвало, може да се върне. Но дали подозира колко жестоко я е наранил някога?
Волкан прелиства с носталгия старите снимки в телефона си. На една от тях той и Башак се усмихват широко – щастливи и безгрижни, сякаш светът е техен. От унеса го изважда добре познат глас.
– Капитане – произнася неочаквано Башак, застанала на прага на офиса. – Вече е обяд. Мога ли да те поканя да хапнем нещо?
Волкан вдига поглед, видимо раздразнен: – Башак, ти наистина ли не разбираш думата „не“? Откъде е тази самоувереност?
– От любов към теб – отговаря тя без колебание. – Това е само обяд. Не ме отхвърляй, моля те.
Преди Волкан да успее да я отпрати, в стаята влиза Неше. Лицето му веднага се озарява от облекчение.
– Дойде в идеален момент – казва той с благодарност и се изправя. – Спаси ме от истинска обсада.
Скоро двамата седят в столовата. Волкан отпива от чая си и добавя с ирония: – Благодарение на теб избегнах бедствието на име Башак.
Но Башак не смята да се предава толкова лесно. Тя се появява неочаквано до маската им и поставя малка кутийка пред Волкан. – Помниш ли? Винаги обичаше да хапваш халва след обяд.
Преди Волкан да реагира, Неше се усмихва лъчезарно и посяга към сладкиша. – Обожавам халва! – казва тя с ентусиазъм. – Как се казваше? Буудай? Башак? Благодаря ти, мила, за този жест.
Неше отваря кутията и започва да яде с наслада. – Следващия път донеси две порции. Ще я споделя с моя любим.
Башак я гледа вцепенена. След миг, унизена и кипяща от ярост, тя си тръгва без дума. Волкан и Неше избухват в смях, наслаждавайки се на малката победа.
Радостта им обаче не трае дълго. Неше дори не подозира, че халвата е пълна със сусам – продукт, към който тя има смъртоносна алергия. Само след час тя започва да изпитва задух, а лицето ѝ пребледнява. Реакцията е светкавична и безмилостна.
В същото време Ферит продължава да притиска Айше. Иска да разбере истинската причина за бягството ѝ преди седем години, но тя все още няма смелостта да изрече истината. Въпросите му са искрени, пропити с болка, но тя продължава да се крие зад половинчати фрази и мълчание, което тежи повече от думите.
