В епизод 714 на „Наследство“: Благодарение на Айнур, Недим - най-големият враг на Яман вече знае точното му местонахождение! Дали Недим ще нанесе своя последен, фатален удар, или Нана ще успее да спаси любимия си мъж?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 715 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман решава да напусне скривалището си, за да намери виновниците, които се опитаха да го убият и за използването на компанията му за контрабанда. Той се обръща за помощ към Ферит. Първоначално Ферит не може да повярва, че Яман е жив, но след като се възстановява от шока, му дава важна информация. Благодарение на която Яман намира шофьора. Напрежението ескалира, когато истината е на крачка от разкриване:
- Фаталният изстрел – точно преди шофьорът да проговори, Недим го прострелва смъртоносно.
- Манипулацията на Недим – той пада на колене пред Яман, убеждавайки го, че сам е разкрил незаконните схеми и действа единствено в негов интерес.
- Скритият кукловод – зрителят ще разбере това, което остава скрито за Яман: всичко това е част от мащабния и коварен план на Идрис.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Яман поглежда Нана с тежък, изпитателен поглед, в който се чете колкото гняв, толкова и прикрита загриженост.
– Пое огромен риск, като дойде тук – казва той.
Нана дори не трепва. Тя изважда от чантата нещата, които взе от имението и ги подрежда върху масата с уверени движения, без да го поглежда.
– Не се изморявай да говориш напразно. Струваше си. Тук съм и това е факт. Сега... ще изядеш това, което приготвих. Ще облечеш тези дрехи. А това е антибиотик – ще трябва да го изпиеш и него. – нарежда Нана.
Яман въздъхва тежко, подпирайки се на леглото, докато лицето му се сбръчква от болка. – Ти изобщо не чуваш какво ти казвам, нали? Опитвам се напразно. Да говоря с теб е все едно да говоря на стената!
Нана спира за миг и го поглежда с лека, почти невидима усмивка. – Пак започна да се държиш като истински Дивак. Знаеш, че умря и се роди отново, нали? Опитвам се да те вдигна на крака.
Погледът на Яман помръква, става сериозен и натежал от истината, която само той знае.
– Има само една истина в думите ти. Да, умрях и се родих отново. И за пореден път разбрах колко важен е животът на хората, на които държа. Затова за последен път ти казвам – не трябваше да идваш тук.
Нана пристъпва по-близо, гласът ѝ е мек, но непоколебим като стомана: – Колкото и пъти да се раждаш отново, за мен няма значение. Няма да те оставя. Хайде, не чакай. Храната ще изстине. Яж.
Яман я наблюдава мълчаливо, докато накрая не промълвява с горчива насмешка: – Тази рана няма да ме убие... ти ще ме довършиш.
Яман оставя празната чиния и фиксира Нана с онзи свой властен поглед, който не търпи възражение.
– Изядох си храната. Видя, че съм добре. А сега – връщай се в имението!
Нана дори не помръдва. Тя скръства ръце пред гърдите си, готова за поредния рунд.
– Няма да си тръгна. Не се ли умори да ме гониш? Искам само да...
Изведнъж Яман застива. Мускулите на лицето му се напрягат, а погледът му се стрелва към вратата.
– Някой идва! – прекъсва я той като слага ръката си на устата ѝ и заповяда. – Нито звук!
В хижата неочаквано влиза нейният собственик. Макар да е незрящ, той веднага усеща присъствието на неканените гости.
– Охо, значи имаме гости? Хайде, деца, не се крийте от мен. От мен няма да видите нищо лошо.
Старецът започва да шета из малката стая.
– Студено е навън. Нека пийнем по нещо, за да се стоплим. Това е къщата на покойния ми дядо. От време на време идвам тук, за да си почина. Много неща се промениха наоколо... Картината е друга, но звуците... звуците са си същите.
Нана го наблюдава с нескрита изненада, забравила за миг опасността.
– Как можеш да виждаш?
Махмуд спира за миг и се усмихва благо, обръщайки лице към нея:
– Когато Бог затвори очите на някого, дъще, ако той е късметлия, започва да вижда с очите на сърцето си.
– Сърцето има ли очи? – пита Нана, трогната от думите му.
– Разбира се, че има, момичето ми. Претърпях инцидент и изгубих зрението си. Тогава мислех, че това е най-голямото ми нещастие. Но понякога това, което ни изглежда като зло, се оказва благословия. Трагедиите ни показват неща, които преди сме били слепи да видим; учат ни на това, което не сме могли да разберем. Съдбата, която ти е обърнала гръб, всъщност ти се усмихва и сключва мир с теб.
Нана свежда глава, думите му докосват нещо дълбоко в нея. – Чела съм в една книга... че в най-тъмната нощ човек намира истинското си „аз“.
– Колко хубаво казано! – отвръща старецът. – В деня, в който ослепях, аз също открих себе си сред студа на онази черна нощ. Но после намерих своята светлина. Срещнах съпругата си. Едва тогава разбрах, че преди нея всъщност не съм виждал нищо. Бях човек, който не знаеше цената на живота. Тя ме научи на всичко. Бог ми отне двете очи, но ми даде чифт очи, изпълнени с любов. – Той се обръща към Яман. – Ти също си претърпял инцидент, нали?
Яман кима бавно, а гласът му звучи по-меко, преобразен от мъдростта на непознатия:
– Да... тук сме, защото имах злополука. Наложи се да потърсим убежище. Съжаляваме, че ви причинихме неудобство.
– В никакъв случай. Вие сте гости от Бога – отсича Махмуд. – Чаят сигурно е готов. Нека седнем.
Нана тръгва да стане: – Позволете ми да ви помогна.
– Не – спира я той с лек жест на ръката. – Аз познавам къщата си.
Старецът се отдалечава към огнището, оставяйки Яман и Нана в тишината на хижата.
Действието се пренася във фирмата на Яман. Фуат тъкмо приключва с подготовката на некролога за Яман. Той грижливо поставя листа на бюрото, след което вдига поглед, когато Недим нахлува в кабинета.
– Некрологът е готов – обявява Фуат със сериозен тон. – Ще бъде публикуван във всички вестници още днес.
Недим грабва листа от масата и го запраща с ярост към стената.
– Махни това от очите ми! Яман е жив!
Фуат застива на място, пребледнял:
– Какво говориш? Това някаква черна шега ли е?
– Не се шегувам! – изръмжава Недим, а погледът му блести с безумие. – Видях го с очите си! Бях там! Исках да приключа с това веднъж завинаги, но батерията ми падна! – Той захвърля телефона си върху бюрото с гняв. – Не можах да се свържа с никого... Но сега всичко ще се промени.
Той грабва телефона на Фуат и набира номер.
– Хилми, слушай ме внимателно – казва той в слушалката с вледеняващо спокойствие. – Сега ще ти пратя адрес. Вземи Гюркан и тръгвайте веднага. Къръмлъ е там. Трябва да умре. Стреляйте, докато не станете абсолютно сигурни, че не диша. Разбра ли? Но на момичето не бива и косъм да ѝ падне от главата. Ясно ли е?
Той затваря и удря с юмрук по плота, чак всичко на него подскача.
– Вчера не си довършихме работата, но днес това ще се промени. Ще умреш, Яман! Този път наистина.
Идрис, който благодарение на монтираните камери в кабинета на Яман вече е наясно, че Яман не е мъртъв.
В същото това време Корай, притиснат до стената и изнудван от брата на хакера, взема отчаяно решение. За да събере непосилната сума, той започва работа на две смени – след часовете в лабораторията, нощем ще върти волана на такси.
Следобед той нахълтва в жилището на Айше – преуморен, раздразнителен и озлобен от съдбата си. Щом забелязва Ферит в хола с Дога, очите му пламват от чиста ярост.
– Какво прави този тук?! – изръмжава той и захвърля чантата си на пода. – Изчезвай веднага!
– Корай, престани! – Айше застава помежду им като жива стена. – Аз решавам кой ще влиза в този дом!
Тя го хваща здраво за ръката и го изтиква в кухнята, затръшвайки вратата след тях. Гласът ѝ е леден, но режещ:
– Не прекрачвай границата, Корай. Никога повече.
– Добре, ти решаваш... – казва той през зъби, – но той е с моята дъщеря. В нейния живот. И не мога просто да се примиря с това!
– Тя е дъщеря на Ферит! – прекъсва го твърдо Айше. – И ако продължиш да се държиш по този начин, ще трябва да преосмисля всичко. Абсолютно всичко!
В очите на Корай се появява сянка на проумяване... или може би на първичен страх, че може да загуби и последното, което му е останало.
Хората на Недим атакуват хижата в гората, но когато нахлуват вътре, откриват единствено незрящия собственик. Мъжът по никакъв начин не издава, че допреди миг е приютявал ранения беглец – той запазва пълно спокойствие, сякаш изобщо не е усетил присъствието им. Нападателите нямат представа, че са закъснели само с няколко минути.
Действието се пренася в къщата, където се крие Идрис. Недим пристига при него.
– Какво става? – пита Недим, опитвайки се да запази самообладание.
– Жив е, нали? – изрича Идрис, а гласът му е дрезгав от вълнение.
– Да – отвръща Недим. – Но ти откъде знаеш?
– Усещам го! – крещи Идрис в слушалката. – Усещам как Къръмлъ диша във врата ми като самата смърт!
– Хората ми ще се справят! – отвръща Недим.
В този момент телефонът му звъни.
– Гледай, един от хората ми звъни. Този път всичко приключи. – Недим вдига слушалката: – Свършено ли е?
– Направихме удара, шефе... – чува се разтрепераният глас на Хилми. – Но в къщата имаше само един сляп старец. Не сме го докосвали. Той и без това нищо не знаеше.
– Проклятие! – крещи Недим. – Некадърници! Трябва да сте пълни идиоти, за да оставите ранен човек да се изплъзне от ръцете ви! Не се мяркайте пред очите ми!!
Идрис започва да обикаля стаята като ранен звяр:
– Не умира! Не умира! Има девет живота! За да го убиеш, трябва да застанеш пред него и да му препречиш пътя. Тръгнеш ли след него – няма да го хванеш. Трябва да знаеш какво му е в главата и да го изпревариш! Мисли! Какво правеше той преди всичко това? Какво търсеше?
Недим се замисля:
– Забеляза липсите в пратките. Тръгна след шофьора на камиона.
– Ето! Помисли какво ще направи сега. Вярваш ли, че ще остави работата си недовършена?
Междувременно, по тесния горски път, старата кола на Махмуд се друса по неравностите. Яман стиска волана, а погледът на Нана е изпълнен с тревога.
– Направихме грешка – казва тя тихо. – Трябваше първо да се оправиш. Зарадвах се, когато чичо Махмуд каза, че няма да ни пусне. А то се оказа, че искал само да ни даде старата си кола...
Яман е хванал здраво волана на автомобила, стиснал зъби от болката в гърдите.
– Сега не е време за почивка. Ако не разплета това, ще се отворят много по-дълбоки рани. Ръцете им ще стигнат до семейството ми. Няма да се спра, докато не открия този, който стои зад всичко това.
– И откъде ще започнеш? – пита Нана, поглеждайки го за миг.
– От дъното към върха – гласът на Яман е студен и безпощаден. – Ще намеря този, който командва парада, и ще му откъсна главата. След като стоката се натовари, на втори пункт се качват незаконните стоки. Всичко това не може да стане без знанието на шофьора. Ясно е, че е бил подкупен. Дори екипът, който движи нещата, да се скрие, онзи шофьор със сигурност ще проговори.
Нана кима решително: – Кой е той? Кажи ми името му. Ще го намерим!
– Адил Мухитин Демиркан. Видях името му в отчетите за доставките. Но за да го открия, ми трябва твоята помощ. Дай ми телефона си.
Действието се пренася в полицейското управление. Телефонът на Ферит звъни. Ферит вдига слушалката с каменно изражение.
– Ало? Ферит ли е? – чува се гласът на Яман.
Ферит застива, а лицето му пребледнява. – Я... Яман...
– Аз съм, братко. Жив съм.
– Жив си, братко... а аз се чувствах като жив мъртвец през тези дни! – Гласът на Ферит трепери, сълзите напират в очите му. – Къде си? Какво стана? Казвай!
Ибо, Кара и Айше разбирайки, че Ферит говори с Яман изненадани стават от местата си и се доближават до Ферит.
– Всичко е наред, не се тревожи. – успокоява го Яман. –Имам спешна нужда от помощта ти. Трябва да откриеш един човек за мен, брате.
– Братко, какъв човек? За какво говориш? Какво става, Яман? Обясни ми!
– Ще ти разкажа всичко по-късно. Търся Адил Мухитин Демиркан. Шофьор на камион е. Трябва да знам всичко за него. Важно е.
– Ти се върна от оня свят... как мога да ти откажа? И без това вече ровим по случая. Чакай да ти се обадя. Веднага ще те намеря!
– Добре – казва кратко Яман и затваря.
В колата Нана го поглежда с надежда:
– Скоро ще ти прати адреса. Ще довършим тази работа.
Обратно в управлението, Ферит е като прероден. Енергията му е заразителна, а очите му пламтят.
– Разкажи какво става! – настоява Волкан, виждайки изражението му.
– Наистина, какво става? – Ферит се смее през сълзи. – Току-що говорих с Яман Къръмлъ! Наистина говорих с него! Брат ми не е мъртъв. Жив е!
– Какво правите, комисар Ферит? – пита Айше, смаяна от внезапната промяна.
– Какво правя ли, Айше? Не знам какво правя! Яман се обади. Не е мъртъв. Брат ми е жив! Ибо! – крещи той към Ибрахим. – Шофьорът на камиона от пратката на Яман... Адил Мухитин Демиркан. Намери ми адреса му. Бързо, бързо!
– Проверявам веднага! – отговаря Ибо, заразен от ентусиазма му.
– Брат ми не е мъртъв... – повтаря Ферит, сякаш още не може да повярва.
– Честито, комисарю! – усмихва се Волкан. Кара също кима с уважение: – Честито, шефе.
– Комисарю, ето цялата информация – докладва Ибо след минути.
Ферит веднага набира обратно номера на Нана:
– Да, Яман? Слушам те. Брате, намерихме всичко за човека, когото спомена. Телефонен номер, адрес, описание. Пращам ти съобщение веднага, разбра ли?
– Добре.
– Ибо, прати цялата информация на последния номер, който ме търси! Хайде, по-бързо!
Яман поглежда екрана на телефона в колата. – Този адрес е близо дотук.
– Тръгваме веднага! – казва решително Нана и посяга към скоростния лост.
– Чакай – спира я Яман, опитвайки се да звучи спокойно. – Малко е далеч. Отиди и купи вода от онзи павилион там.
Нана го поглежда подозрително, но излиза. Щом тя се отдалечава, Яман рязко превключва на скорост и потегля, оставяйки я на пътя.
– Спри! Казах ти да спреш! – крещи тя, тичайки след колата, докато прахта се вдига около нея. – Измами ме! Пак ме измами!
Нана застива насред пътя, дишайки тежко. Тя знае, че Яман отива право в леговището на звяра сам, а раната му все още кърви.
Когато Яман пристига на адреса, но намира апартамента празен. Той спира един мъж, който излиза от входа. – Извинете...
– Здравейте. Кого търсите? – пита съседът.
– Познавате ли Адил? Живее тук.
– Излезе преди половин час. Изглеждаше много притеснен, направо нервен – отговаря съседът.
Яман сбръчква вежди, а лицето му помръква.
– Някой го е предупредил... – казва той на себе си убеден.
Той се връща при колата и... пред нея вижда Нана. Тя го пресреща с решителен поглед, преди той изобщо да отвори уста.
– Погледни ме в очите – казва тя твърдо. – Изглеждам ли ти на човек, който се предава лесно?
– Дошла си напразно – отговаря Яман с примирение. – Адил е избягал. Изплъзна ми се. Но щом си тук и толкова искаш да помагаш... имам номера му. Ферит ми го прати. Ще опитаме по друг начин.
В същото време Адил стои на уговореното място, оглеждайки се нервно. Той вдига телефона си и оставя гласово съобщение: – Господин Недим, дойдох на мястото, което казахте. Чакам ви.
В този момент телефонът му извънява. Непознат номер. – Ало?
– Ало? Господин Адил, идвайте бързо! – гласът на Нана звучи панически. – Аз съм съседката ви от съседния апартамент. Взех номера ви от господин Тундж. Той сега звъни на пожарната. От къщата ви излиза дим! Гори! Бързайте!
– Какво?! Добре, добре... Идвам веднага! Такси!
Недим, който наблюдава отдалеч, вижда как Адил хуква към пътя.
– Какво прави този идиот? Адил! Адил! Проклятие!
Нана затваря телефона и поглежда победоносно към Яман.
– Повярва ми. Идва насам. Няма ли да ми благодариш? Направих каквото каза.
– Нека първо дойде човекът – отговаря Яман, опитвайки се да запази каменно изражение.
– Щеше да ме изненадаш, ако ми беше благодарил – подхвърля Нана с усмивка.
Адил се втурва пред блока си, но вместо дим, го посреща железният захват на Яман. Капанът щраква.
– Чакай! Не мога да се занимавам с теб сега! – крещи Адил, опитвайки се да се измъкне. – Не толкова бързо. Къде мислиш, че отиваш? – гласът на Яман е вледеняващ.
Недим, който наблюдава скрит, прехапва устни до кръв: – Проклятие. Свършен съм.
Яман изблъсква Адил в стаята:
– Говори, боклук такъв! Какво превозваше в онзи камион? – Братко, за какво говориш? Превозвах бяла техника! Пусни ме! – Говори! Чия стока превозваш в моите камиони? Кой те нае? Ще ми кажеш всичко едно по едно, иначе никой не може да те изтръгне от ръцете ми! Отрова ли превозваше в камионите ми? Говори!
Адил, притиснат и отчаян, изважда нож:
– Стой далеч от мен! Ще те нарежа, Къръмлъ! Казвам ти, не съм аз! Пусни ме! – Ще те пробода с твоя собствен нож! – изригва Яман. – Ще те довърша, без да ми мигне окото. Мислеше, че ще си тръгнеш оттук без мое разрешение? Аз съм Къръмлъ! – Добре, чакай... Ще ти кажа всичко...
В този миг отекват изстрели. Адил се свлича. Яман замръзва.
– Недим... – промълвява той, виждайки своя „приятел“ с пистолет в ръка. – Мъртъв ли е? – пита Нана с прегракнал глас. – Проклятие! – изкрещява Яман.
Недим пристъпва напред с маска на фалшиво облекчение:
– Яман? Слава на Бога, че си жив! – Защо? Защо го застреля?! – Мислех, че ще те нарани! Имаше нож в ръката. Стрелях, без да мисля. – А защо си тук изобщо? – Защото ги преследвах. Казаха ми, че си претърпял инцидент, но разбрах, че не е било така. Осъзнах, че кроят заговор срещу теб. Трябваше да разбера кой го е направил. – Ако не ме беше спрял, щях да разбера всичко! – Аз вече знам всичко, което той щеше да ти каже, Яман..
Планът на Идрис: „Ако не искаш да види истината, трябва да го заслепиш.“
Идрис предупреждава Недим: „Къръмлъ ще тръгне след всеки замесен. Трябва да му покажеш нещо, което ще те изчисти. Убеди го, че са превозвали оръжия, а не наркотици. Хвърли му изкупителна жертва.“
Недим влиза в ролята на живота си пред Яман:
– Намерих човека, който се е забъркал в този мръсен бизнес, използвайки фирмата ни. Шефът. Доведете го!
Хората на Недим вкарват пребития началник на транспорта – Кошкун. – Този боклук е организирал всичко – обяснява Недим. – Камионът е спирал тайно на втори пункт, за да товари оръжия. Когато си започнал да се съмняваш, те са се панирали и са се опитали да те елиминират. Той призна всичко. Ето и доказателствата.
Яман хваща Кошкун за реверите: – Вярно ли е? Ти ли стоиш зад тази каша? Говори! – Простете ми, господин Яман! – хлипа Кошкун, следвайки сценария на Недим. – Направих грешка. Последвах дявола. Моля ви, простете ми!
Яман го изглежда изпитателно, но се обръща към Недим: – Цялото транспортиране беше твоя отговорност. Оставих те да управляваш работата. Ти движеше всичко, преди да подадеш оставка.
Недим си спомня думите на Идрис: „Играй по съвестта му. Той прощава на покаялите се. Поклони му се.“
Недим пада на колене пред Яман, гласът му трепери от фалшиво разкаяние: – Застреляй ме в главата! Накажи ме! Не си свърших работата както трябва. Само аз знам какви мъки изтърпях, откакто чух новината за катастрофата. Ти си истината, ти си законът, ти си съдията. Каквото и наказание да ми дадеш, ще го приема. Прекланям се пред теб.
