В епизод 713 на „Наследство“: Нана намира ранения Яман в гората! За да спаси живота му, тя ще трябва да се изправи пред голямо предизвикателство!
НА КРАТКО какво се случва в епизод 714 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
В новия епизод на хитовата сага напрежението достига точката на кипене. Докато всички в имението потъват в траур и черни мисли, Нана се превръща в ангел-спасител за Яман. В малката, забравена от света хижа, тя води битка за живота му – превързва раните му и го храни, докато той се бори с болката и гнева си.
Но докато двамата мислят, че са в безопасност, в имението Къръмлъ се плете нова интрига. Нана рискува всичко и се връща в имението, за да събере най-необходимото за възстановяването на Яман. Тя обаче не подозира, че всяко нейно движение е следено от Айнур.
Шпионката веднага навързва фактите – липсващите вещи и тайнственото поведение на Нана водят само до един извод: Яман Къръмлъ е жив! Без да губи време, Айнур предава информацията на Недим.
Сега картите са раздадени, а опасната игра на котка и мишка навлиза в решителната си фаза. Най-големият враг на Яман вече знае точното му местонахождение! Дали Недим ще нанесе своя последен, фатален удар, или Нана ще успее да спаси любимия си мъж?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Действието се пренася в хижата. Яман оставя празната чиния, приключил със супата, която Нана му приготви. Тя сяда до него, впила в лицето му поглед, изпълнен с болка и нарастващо безпокойство.
– Как можаха да ти причинят това? – пита тя тихо, сякаш се страхува, че гласът ѝ ще разбие крехкото спокойствие.
– Разбрах, че превозват стока без моето знание. Когато започнах да ровя по-дълбоко...
– Тръгна след тях ли? Последва камиона? – досеща се Нана, а очите ѝ се разширяват от ужас.
– Да. Изблъскаха ме от пътя. Ако не бях скочил от колата в последния възможен миг, сега нямаше да съм тук.
– Слава на Бога, не са постигнали това, което са искали – казва тя с облекчение, но гласът ѝ все още трепери.
– Ще разбера кой ме е предал. И ще си плати за всичко! – Яман затяга юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляват.
– Сигурен ли си, че е някой от близките ти? – гласът ѝ е едва доловим шепот.
– Да. Някой от най-близкия ми кръг. А сега... сега те вярват, че съм мъртъв. И точно това е моето предимство.
Яман фиксира пространството пред себе си с вледеняващ поглед, а маската на отмъстител бавно се завръща на лицето му. Той вече не е раненият мъж в хижата, а хищникът, който чака в засада, докато предателите празнуват победата си, без да подозират, че примката около вратовете им вече се затяга.
Недим пристига в имението. Скоро разбира, че Нана го е излъгала безочливо. В съобщението тя твърдеше, че се е прибрала, но от нея няма и следа. Гневът му започва да кипи. Той грабва телефона и я набира рязко.
– Защо не ми каза истината? – пита той директно, без излишни заобикалки. – Знам, че не си се прибрала у дома, а си отседнала при някаква приятелка.
– Защото имах нужда да остана сама – отговаря тя лаконично, опитвайки се да избегне клопката на въпросите му.
– Къде си? Кажи ми и веднага идвам да те взема.
– Няма нужда, ще се оправя. Ще се върна, когато съм готова – гласът ѝ е твърд, не оставя място за възражения.
– Ако имаш нужда от нещо...
– Нямам нужда от нищо, но ти благодаря – отсича тя и прекъсва разговора.
Нана се замисля за миг, след което насочва погледа си към Яман. Лицето му все още е мертвешки бледо, но в очите му гори опасна решителност.
– На него също не вярваш, нали? – пита тя тихо, сякаш се надява той да опровергае подозренията ѝ.
Яман я поглежда спокойно, потвърждавайки всичко с тежкото си мълчание. След малко той изрича неочаквана заповед:
– Трябва да се върнеш в имението.
– Не! – протестира моментално Нана. – Виж се в какво състояние си! Как бих могла да те оставя сега?!
– Ако останеш тук, ще събудиш подозрения. Вече се чувствам по-добре. Трябват ми само няколко дни почивка.
Нана го фиксира с дълбок, сериозен поглед: – Обещай ми едно... няма да тръгнеш да ги търсиш веднага. И ако все пак решиш да изчезнеш... ще те открия. Точно както сега. Не можеш да избягаш от мен, Яман.
Той се усмихва едва забележимо, почти болезнено. – Ще ме откриеш. Защото си по-упорита от всеки друг, когото познавам. Но не бива да казваш истината на никого. За всички аз все още съм мъртъв. Още не е дошло времето да изляза от сенките.
Нана кима мълчаливо, макар отвътре неспокойствието да я раздира. В този момент тя осъзнава едно – ако иска да го запази жив, трябва да погребе истината дълбоко в себе си.
Нана се връща в имението, но всяко нейно движение е белязано от припряност. Влизайки в имението, тя отива в стаята на Яман, където в чантата си слага и лични вещи на Яман. Напрежението я кара да губи бдителност и тя не забелязва, че в сенките на коридора някой я следи.
Айнур стои неподвижно, прикрита от мрака, и свива очи с горчиво подозрение. – Какво ли крои пак тази? – мърмори тя под нос, следейки всяка стъпка на Нана. – Дали пък... Господи, възможно ли е господин Яман да е жив? Но защо би го крил от всички нас?
Нана се отправя директно към Акча. Тя полага неимоверни усилия да овладее гласа си и да звучи естествено. – Лельо, една моя приятелка се разболя много тежко. Бих искала да я посетя за няколко часа.
Акча я поглежда изненадана. – Сега ли? В такъв момент, дъще? В целия този хаос?
– Знам, че моментът е ужасен, но тя е съвсем сама. Няма никого до себе си. Не мога да я оставя без помощ в такова състояние – гласът на Нана е убедителен.
– Щом казваш... – въздъхва Акджа с примирение. – Добре, иди. Но се върни веднага щом можеш.
Нана кима и бързо излиза, без да подозира, че Айнур вече е взела решение – тя няма да остави нещата така и ще разбере каква е тайната, която се крие в онази чанта, която носеше Нана.
Айнур не се отказва толкова лесно. С разтреперени от вълнение пръсти тя грабва телефона си и набира номера на Недим – същия, който беше преписала тайно от мобилния на Дженгер.
– Моля те, само не казвай на никого, че съм ти се обаждала– започва тя шепнешком, озъртайки се плахо. – Имам да ти кажа нещо много важно.
– Слушам те, говори смело – отговаря Недим, а в гласа му веднага се прокрадва напрежение.
– Става дума за Нана. Вчера я нямаше цяла нощ, а днес се върна и... започна да тъпче една чанта, но не със свои неща. Сложи вътре дрехи на господин Яман. Неговите принадлежности, парфюма му... И излезе веднага.
– Сигурна ли си в това, което си видяла? – гласът на Недим става рязък като бръснач.
– С очите си го видях! Може би тя знае нещо за господин Яман... Може би той е жив, а тя мълчи и го крие от всички ни. Ако кажа на другите, ще ме помислят за луда, затова реших да звънна на теб.
– Добре си направила, че ми се обади – отговаря Недим с леден, пресметлив тон. – Аз ще проверя това, но ти не казвай на никого. Не искаме да даваме празни надежди на семейството... докато не сме напълно сигурни.
Щом прекъсва разговора, лицето на Недим се променя. Маската на загрижен приятел изчезва, а в очите му пламва ярост.
Нана се връща в хижата, а вратата изскърцва злокобно под напора на вятъра, който нахлува вътре заедно с нея. Яман вдига поглед, загърнат в старото одеяло, и лицето му моментално помръква.
– Какво правиш тук?! – изръмжава той, опитвайки се да се изправи, въпреки че болката го реже като с нож. – Ти наистина ли не разбираш какво ти говоря?
Гласът му е остър, преливащ от гняв и безсилие, а в очите му се чете опасна смес от разочарование и скрит страх за нея.
– А ти не разбираш ли, че не мога да те оставя! – отвръща му Нана. – Студено е, гладен си, едва стоиш на краката си... Как си представяш да си тръгна и да се преструвам, че нищо не се е случило?
– Нямаш и представа в какво се забъркваш! – изсъсква Яман през зъби. – Всичко това е много опасно. Трябва да се вземеш в ръце и да правиш точно това, което ти казвам!
– Вбесявай се, крещи, обиждай ме! – избухва Нана. – Това няма да промени нищо! Оставам тук и няма да те напусна, дори целият свят да се изправи срещу теб!
Яман млъква. За първи път от много време той усеща, че някой наистина стои зад него – въпреки всичко, въпреки опасността.
Но ситуацията е далеч по-зловеща, отколкото Нана подозира. Само на няколко метра, прикрит зад гъстите дървета, Недим наблюдава хижата. Той е стигнал дотук, следвайки всяка стъпка на момичето, предупреден от Айнур. През зацапаното стъкло той вижда как Нана се надвесва над ранения Яман.
– По дяволите! – изсъсква той, стискайки челюсти. – Знаех си, че крие нещо.
Ръката му се плъзга зад колана и изважда пистолета. Пръстите му леко треперят, но погледът му остава хладен и пресметлив. Той се приближава тихо, криейки се в сенките, и спира пред прозореца, прицелвайки се право в гърдите на Яман.
– Как е възможно да си оцелял? – прошепва Недим. – Трябваше да си мъртъв. Трябваше да се отърва от теб веднъж завинаги...
Недим дръпва затвора. Палецът му бавно се отпуска върху спусъка. Само едно движение го дели от триумфа.
– Този път няма да те пощадя... – шепне той.
Но в този момент вижда лицето на Нана. Вижда нежния жест, с който тя оправя одеялото върху раменете на Яман. Вижда нейната вярност – лоялност, която не е очаквал. Недим застива.
– Не мога... не и сега. Не и докато тя е тук... – казва той на себе си, сваляйки оръжието.
Той стиска зъби и се оттегля в гората, но в очите му гори опустошителен гняв. Не се е отказал.
Недим вече знае – Яман е жив. Но какъв ще бъде следващият му ход?
Ибо, който води свое собствено разследване, най-накрая се натъква на гореща следа. Анализът на следите от гуми и записите от охранителните камери в района разкриват смразяващата истина: в катастрофата е участвал втори автомобил. Именно той е ударил и изтласкал колата на Яман от пътя.
Ферит изслушва доклада със затаен дъх и в следващата секунда скача на крака, сякаш ударен от ток.
– Знаех си! – избухва той, а гласът му отеква в тясното помещение. – Яман беше изключителен шофьор. Никога не би изгубил управление без причина. Някой го е направил умишлено!
Очите му пламтят от ярост, а юмруците му се затягат до побеляване. В този момент за Ферит вече няма място за съмнение – това не е било нещастен случай, а хладнокръвен опит за убийство. Скръбта в сърцето му мигновено се превръща в ледена жажда за справедливост. Той знае, че убиецът все още е на свобода, вероятно съвсем близо до тях, и няма да се успокои, докато не усети белезниците върху китките му.
Айше отвежда Ферит в дома си. Точно както той по-рано се грижеше всеотдайно за нея и Дога, сега тя се превръща в негова опора. Ферит, прегърбен и посърнал, седи в кухнята пред чиния гореща супа, която тя е приготвила специално за него. Яде, без да обели и дума, сякаш сам не знае дали гладът или просто нуждата от капка топлина го е накарала да посегне към лъжицата.
В хола Айше разговаря шепнешком с Неше.
– Какво става с батко Ферит? – пита разтревожено Неше. – Никога не съм го виждала в такова състояние. Сякаш нещо в него се е пречупило...
– Съкрушен е – признава тихо Айше. – Загуби Яман. Бяха много близки. Такива приятелства не се забравят, а още по-малко се преживяват с лека ръка. Затова трябва да бъдем до него. Не бива да остава сам. Реших, че е най-добре за известно време да остане при нас.
Тя се замисля за момент, след което добавя: – Вчера прекара цялата нощ извън дома. Отишъл е в стария квартал... там, където е израснал заедно с Яман. Искал е да почувства присъствието му, да си спомни за него.
– Ферит винаги е толкова овладян, толкова силен... – казва с недоверие Неше. – Но се вижда, че страда много. Сигурно повече, отколкото би искал да признае.
– Защото има добро сърце – прошепва Айше с нежност. – Не го показва, но носи в себе си повече чувства, отколкото някой може да предположи. Днес видях в него някой съвсем друг. Не полицая, не героя, а един ранен човек. И знаеш ли какво? Това много ме трогна.
Тя замълчава, след което добавя с решителност:
– Той винаги беше до нас, сега ние трябва да сме до него.
