В епизод 710 на „Наследство“: Юсуф пада от тротинетката си, което ядосва Акча. Жената обвинява бавачката, че се грижи за племенника си, вместо за Юсуф. Този изблик ще завърши с неочакван обрат!
НА КРАТКО какво се случва в епизод 711 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Недим признава чувствата си на Нана, но тя го отблъсква. Това само го ядосва. Недим се заклева да отнеме всичко от Яман: компанията му, властта му и жената му.
Идрис и Недим подготвят капан за Яман. Записват видео, на което Къръмлъ приема пари от наркодилър, представящ се за бизнесмен.
Яман разбира за капана и проследява престъпниците. За съжаление, самият той попада в капана. Докато опитва да се спаси, колата му пада в пропаст и се запалва. Ферит съобщава трагичната новина в имението, че Яман е загинал в пожара заедно с колата. Единствено Нана не вярва в това.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Недим е в къщата, во която се крие Идрис. Той седи на износеното канапе до Яхяоулу с телефон в ръка и хладна усмивка на лицето. Разговаря със своята „къртица“ във фирмата.
– Всички детайли за срещата уточнени ли са? – пита той със спокоен, но напрегнат глас.
– Да, всичко е готово – потвърждава Фуат от другата страна. – Камерите вече са монтирани. – Добре. Аз няма да се появя там, за да не привличам внимание. Не искам излишни усложнения. – Проверих всичко още снощи. Изключено е да има проблеми – уверява го съучастникът му.
На лицето на Недим се изписва задоволство. – Чудесно. Днес е големият ден. Яман най-после ще подаде ръка на търговеца на наркотици, когото цял живот е презирал... а аз ще имам всичко това на запис. Тогава съдбата му най-после ще бъде в моите ръце.
Той приключва разговора и оставя телефона. Недим и Идрис си разменят многозначителни погледи и широки, тържествуващи усмивки
В същото време Нана, която има лоши предчувствия още от момента, в който Яман тръгва сутринта към фирмата, не може да се успокои, затова няколко минути по-късно избира номера му – уж случайно, просто за да чуе гласа му.
– Ало? – вдига Яман, а в тона му се долавя леко нетърпение.
– Исках... да се уверя, че всичко е наред – казва тя бързо. – Тоест... всъщност исках да звънна на Пънар, но съм объркала контактите.
От другата страна настъпва момент на тишина, след което тя чува хладна ирония в гласа му:
– Кажи на Юсуф да те научи на азбуката.
– Моля? – Нана сбръчква вежди, объркана.
– Защото между буквите П и Я има доста голяма разлика. Трябва да имаш талант, за да ме объркаш с Пънар – присмива се Яман.
– Напоследък звънях само на вас двамата, затова се заблудих... – защитава се тя, видимо засрамена. – Освен това знам азбуката много добре.
– Добре, затварям, преди да започнеш да ми я рецитираш – отсича той и прекъсва връзката.
Малко по-късно в кабинета му се появяват двама мъже: бизнесмен от Азербайджан и неговият уж съдружник – наркотрафикантът. Яман се изправя зад бюрото си и им подава ръка за поздрав, но след секунди разпознава наркотрафиканта.
В миг той посяга към пистолета си и го насочва право в слепоочието му.
– Мислеше, че няма да се усетя ли?! – съска той през зъби, а гласът му изпълва целия кабинет. – Че мога да допусна да пренасяш наркотици с моите кораби? Що за наглост?! Махайте се оттук, преди да избия всички ви на място!
Караджалъ го гледа без капка страх, усмихва се презрително и отговаря с леден тон:
– Всичко се връща, Къръмлъ. За всичко някога се плаща.
Той се обръща рязко и излиза заедно с хората си.
Действието се пренася обратно в убежището на Идрис. Атмосферата е нагнетена, а във въздуха се усеща напрежение. Яхяоулу се взира в екрана на монитора, където преди малко е видял сцената от фирмата на Яман, и внезапно избухва:
– Проклятие! Дявол да го вземе! – крещи той, като свива юмруци и рита масата. – Пак ме заболя главата от всичко това!
– Успокой се, Яхяоулу – намесва се спокойно Недим, макар в гласа му да се долавя задоволство. – Яман може и да се е усетил, но това не променя факта, че имаме запис. Видяхме как стисна ръката на наркобарона. Днес той сам подписа присъдата си. Спипах те, Яман... – погледът му блести ледено – това е краят на твоето господство.
Идрис и Недим си разменят тържествуващи усмивки. В очите им се чете жажда за отмъщение и съзнание за предстояща победа.
Яман се връща в имението, по-вбесен от всякога. В кабинета му ехти само тежкият звук от стъпките му и дишането му, изпълнено с гняв. Той крачи от стена до стена, а очите му пламтят.
– Как посмяха да влязат във фирмата ми?! Откъде събраха смелост?! – ръмжи той на себе си, стискайки юмруци. – Кой действа зад гърба ми? Кой има наглостта да вдигне ръка срещу мен?
Мисли трескаво, анализирайки последните седмици, предателствата, погледите. Изведнъж всичко се подрежда в едно цяло. В главата му се появява само едно име. Недим.
Вратата се отваря. В помещението влиза именно... той.
– Добър ден, Яман – започва той с привидно спокойна усмивка. – Свободен ли си? Исках да попитам дали всичко е наред. Имам и няколко документа за подпис. Нещо станало ли е? Изглеждаш притеснен.
Яман впива в него пронизващ поглед, изпълнен със подозрение и хлад.
– На днешната среща се появи Караджалъ – казва той бавно, цедейки всяка дума. – Наркотрафикант. Разбира се, представяше се за някой друг. Ако не бях разкрил това, щях да превозвам наркотици за него.
Недим повдига вежди, преструвайки се на шокиран.
– Какво говориш? Как е възможно някой да се осмели на такова нещо?
Яман не отговаря, взира се в него все по-интензивно, сякаш иска да надникне дълбоко в душата му и да открие истината. „Ти ли си, Недим? Нима наистина си могъл да ме предадеш?“ – мисли той с горчивина.
– Мога ли да направя нещо за теб? – пита на глас Недим с престорена загриженост. – Напуснах фирмата, но знаеш, че можеш да разчиташ на мен.
– Знам. Засега не можеш да направиш нищо. Вече предприех необходимото. Повече няма да се приближат до мен – отговаря хладно Яман.
– Разбира се. Знай, че винаги съм до теб като приятел. Ще ти изпратя документите за подпис – казва Недим и се обръща към изхода.
Долу в хола той среща Нана и я заговаря тихо:
– Можем ли да поговорим? Навън.
Излизат заедно на терасата. Въздухът е хладен и наситен с напрежение. Недим се обръща към нея.
– Откакто се появи в този дом, всичко се промени – казва той с нисък глас. – Ти промени и мен. Навлизам в нов етап от живота си, започвам отначало и искам да бъда искрен. Не е лесно нещо да ме развълнува, но ти ме порази веднага. Откакто те познавам, няма ден, в който да не мисля за теб. Много ми харесваш, Нана.
Нана го гледа с недоверие. Очите ѝ блестят от гняв и възмущение.
– Това някаква шега ли е?! Може би скрита камера?! – избухва тя. – Не разбирам откъде събра тази наглост. Никога не съм те гледала по този начин. Никога не съм ти давала и най-малкия повод! Аз съм служителка на господин Яман и дължа лоялност единствено на него. А и той никога не би приел това. Никога повече не отваряй тази тема!
Тя му хвърля последен, остър поглед и се прибира с бързи стъпки в къщата. Недим остава сам на терасата, а лицето му се вкаменява.
– Ще видиш, Нана... – шепне той през зъби. – Ще съжаляваш, че ми отговори така. Рано или късно... ще бъдеш моя.
В същото време Яман нарежда на Фуат нареждане със студен и решителен тон:
– Подготви ми отчетите за последните доставки и пълните данни на новите шофьори на камиони. За днес.
Фуат, макар отвътре да кипи от страх, кима и излиза от кабинета. Едва затворил приключил разговора си с Яман, той посяга към телефона и звъни на Недим.
– Господин Яман поиска от мен отчетите за доставките – казва той почти шепнешком. – Поиска и данните на шофьорите. Трябваше да му ги изпратя…
В слушалката се чува яростният вик на Недим:
– Какво си направил, идиот такъв?! Как си могъл да му ги изпратиш?! – гласът му трепери от ярост. – Свършени сме, ако види разликите в теглото на камионите! Нали и двамата го познаваме, ще прерови всичко до последната цифра!
– Какво да правя? – стене ужасеният Фуат.
– Веднага отивай в дома му – съска Недим. – Не го изпускай от очи нито за миг. И ми докладвай на всяка минута, разбра ли?!
Камерата ни пренася в кабинета на Яман. Той седи пред бюрото си, вперил поглед в екрана на лаптопа.
– Доставената стока е надвишила лимитите за тегло – измърморва той под нос. – И то значително. Повече от договореното количество. Има само едно обяснение. Някой е добавил стока. Може би... наркотици?
В погледа му се появява леден блясък, а името излиза от устата му с презрение:
– Недим.
Той става, сякаш нещо в него се е пречупило, и започва да крачи из кабинета.
– Той управляваше всички доставки. Всички... освен последната. Дори моментът на оставката му беше подозрителен. – Яман свива юмрук. – Не би ми причинил това, Недим. Не и ти.
В гласа му обаче прозвучава съмнение.
– Но докато не те хвана на местопрестъплението, няма да повярвам.
Приближава се до шкафа, изважда пистолет от чекмеджето, запаса го в колана си и излиза от имението с каменно лице.
– Един от камионите е наблизо. Ще видим какво всъщност превозвате в него... – подхвърля той на тръгване.
В убежището на Идрис Недим крачи неспокойно, стискайки зъби от напрежение. – Ако забележи разликата в теглото, ще разбере всичко – казва той зловещо на себе си. В този момент телефонът му иззвънява.
– Господин Яман напусна дома си набързо – докладва нервно Фуат от другата страна. – Не знам накъде тръгна. – Но аз знам – отговаря ледено Недим. – Отива да ме хване на местопрестъплението. Той се приближава до прозореца, заглежда се в далечината, а лицето му се изкривява в зла гримаса. – Ако спре онзи камион, с нас е свършено. – Той посяга към телефона и набира номер.
– Камионът е пълен с наркотици. Изпратете хората. Ако се опита да го спре... убийте го.
Наетите от Недим убийци вече чакат. Когато Яман застига конвоя от камиони с автомобила си, внезапно се разразява град от куршуми. Стъклата на колата му се пръскат, а каросерията искри от попаденията. Яман с всички сили върти волана, опитвайки се да задържи пътя, но колата поднася и с трясък се удря в мантинелата.
В същото време в имението Нана неочаквано изпуска чашата с вода от ръцете си. Сърцето ѝ започва да бие като лудо, а по гърба ѝ минават тръпки.
– Какво става с мен? – шепне тя, взирайки се в счупените парчета стъкло на пода. – Защо това безпокойство не иска да ме напусне? Тя притиска трепереща ръка към гърдите си, а в очите ѝ се чете ужас. – Имам лошо предчувствие... Боже, надявам се нищо да не му се е случило... – добавя тя, а гласът ѝ се пречупва от напрежение.
Вечерта настъпва, а в имението цари тежка, потискаща тишина. Яман все още не се е върнал, а телефонът му упорито мълчи. Нана не може да си намери място; през няколко минути поглежда през прозореца, вслушвайки се в най-малкия звук, който би могъл да означава завръщането му.
Внезапно зад портата се чува рев на двигател. Без колебание тя се втурва към вратата, а сърцето ѝ бие лудо. „Това е той... трябва да е той!“ – повтаря си наум, с всяка секунда все по-уверена, че ще види Яман жив и здрав.
Но когато вратата се отваря, пред входа не стои той, а Ферит с двама полицаи. Лицата им са изморени, а погледите им – натежали от лоши вести. Нана застива, внезапно я втриса, а надеждата угасва като пламък на свещ.
– Извиняваме се, че идваме по това време... – започва Ферит, а в гласа му се долавя съчувствие и тъга. – Но е важно. Настъпва миг тишина.. – За съжаление... Яман, шофирайки с висока скорост, е загубил контрол над колата. Автомобилът е излетял от пътя и е паднал от стръмна скала. Намерихме останките... напълно изгорели. Нямало е шанс някой да оцелее при такъв инцидент...
В този момент Акча избухва в раздиращ писък, който оглася целия дом като ехо на трагедията. Нана се подпира на рамката на вратата, за да не падне – чувства как краката ѝ отказват, а сърцето ѝ е пронизано от ледена болка. Очите ѝ се разширяват от ужас, в главата ѝ ехти само едно: това е невъзможно.
– Не... – изрича тя пресипнало, клатейки глава, сякаш иска да отхвърли жестоките думи. – Не вярвам... Това не може да е истина!
Гласът ѝ трепери, а в очите ѝ блестят сълзи. С последни сили се опитва да се овладее и събира останалата си смелост. – Къде стана това? – пита тя тихо, но в тона ѝ звучи решителност. – Искам да отида там. Трябва да го видя... със собствените си очи.
Защото в сърцето ѝ все още мъждука искрица надежда, че това е грешка. Че някъде там... Яман все още е жив.
