В епизод 709 на „Наследство“: Нана решава да сбъдне мечтата на Юсуф и му купува тротинетка, за която той мечтае. Леля Акча обаче не крие недоволството си. Айнур вижда възможност и се опитва да се възползва от напрегнатата ситуация. В същото време неочакван гост се промъква в имението.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 710 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Юсуф чака Нана, която се грижи за гладно момченце заедно с Яман.
Айнур разхлабва едно от колелата на тротинетката, която Нана подари на Юсуф и момчето пада. Акча е ядосана. Когато Нана влиза, леля на Яман я обвинява, че се грижи за племенника ѝ, вместо за детето. Яман отново защитава бавачката.
Акча решава да поговори с племенника си. Тя твърди, че Нана има намерения към него, но той я успокоява. Под влияние на неговите уверения Акча се извинява на Нана.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Докато няма никой в хола Айнур действа и разхлабва болтовете на едно от колелата на тротинетката, която Нана купи за Юсуф. В очите ѝ се чете решителност – тя знае, че дори малък инцидент може да събуди съмнение към Нана. Това е нейният начин да удари съперницата си, без да оставя следи.
В същото време Яман и Нана поемат грижата за Хакан – момчето, което се е вмъкна в имението, за да търси храна за по-малкия си брат. Именно той ще стане първият, на който ще помогне тяхната новосъздадена фондация.
Междувременно Юсуф, нетърпелив да дочака Нана, решава сам да изпробва тротинетката в хола. Той стъпва на нея и леко се оттласква. Още при първото движение губи равновесие – колелото, което Айнур умишлено е разхлабила, пада, а момчето се озовава на пода.
За миг цялата къща се вдига на крак. Всички се втурват в хола. За щастие, нараняванията не са сериозни, но напрежението расте. Акча, разтърсена и вбесена, се обръща към Нана с гневен тон: – Това е твоя вина! Ти си небрежна и безотговорна! Обеща, че ще научиш Юсуф да кара, а през това време с часове не излизаш от кабинета на племенника ми! Какво толкова важно имаше да вършиш там, че детето трябваше да чака само? Ти каква си всъщност? Бавачка или... някоя друга?!
– Лельо! – намесва се остро Яман, който тъкмо се връща, след като е придружил Юсуф до стаята му. – Внимавай с думите, преди да си казала нещо, за което ще съжаляваш. Обвиняваш несправедливо невинен човек. Тротинетката е била с разхлабено колело – това е причината за инцидента. А в моят кабинет я поканих аз. Трябваше да обсъдим въпроса с фондацията.
– Фондация? Какво може да е по-важно от Юсуф?! Задължението на бавачката е... – Всичко е заради мен – казва тихо момчето, което Акча чак сега забелязва. – Това е Хакан – обяснява спокойно Яман. – Тайно се е промъкнал в къщата, търсейки храна за малкия си брат. – Скрих се в стаята... Страхувах се, че ще извикате полиция – обяснява Хакан, като навежда очи. – Поговорихме с него. Всичко вече е изяснено. Отсега нататък той и брат му ще бъдат в безопасност – благодарение на фондацията, която основаваме заедно с Нана – добавя Яман.
Нана поглежда Акча с болка, но мълчи. Лицето ѝ не издава емоция, въпреки че в очите ѝ се чете разочарование. – След като ситуацията е ясна... – казва тя тихо – ще отида при Юсуф. Тя се обръща и излиза от хола. Жлъчните думи на Акча все още ехтят в главата ѝ. Макар да знае, че са несправедливи, те болят точно толкова, колкото и истината.
Акча, след искрен разговор с Яман, започва да осъзнава, че прибързано е съдила Нана. До нея достига колко несправедливи са били думите ѝ по-рано. Скоро тя отива при Нана и със смирение казва:
– Съжалявам. Сгреших за теб.
Междувременно Корай звъни на Айше, но вместо нея вдига Дога. – Как си, дъще? – пита той нежно. – Вече съм добре, татко. Не съм болна. – Не знаех, че си била болна. Майка ти също е ранена. Кой се грижи за вас? – Батко Ферит. Грижи се за нас много добре.
Няколко часа по-късно Корай се появява в апартамента на бившата си съпруга. Влиза без предупреждение, изпълнен с претенции. Намира Айше в кухнята, където приготвя крем. – Наистина си невероятна – казва той с горчивина в гласа. – Какво му е невероятното? И какво е станало с лицето ти? – пита тя изненадано, виждайки следите от боя. – Нищо е. Не сменяй темата – отсича той. – Правиш крем за Ферит, а преди ме уверяваше, че го няма тук. Как можа да постъпиш така с мен? – Корай, прекаляваш. Ферит просто ми помогна. И не виждам причина да ти се обяснявам – отговаря тя спокойно, въпреки че в очите ѝ се долавя раздразнение.
– Можеш да лъжеш мен, но недей да лъжеш себе си. – Какво трябва да означава това? – пита тя с нарастващо напрежение. – Очевидно е. Все още го обичаш. – Спри! – избухва Айше. – Пак същата история! Нямаш право да казваш това.
Корай млъква за момент, а погледът му се спира върху лицето на жената. Накрая казва тихо: – Няма повече да преча на щастието на твоята... фамилия. Той се обръща и излиза, оставяйки Айше сама.
Пред блока, в който живее Айше, се стига до напрегната среща между Ферит и Корай.
– Какво е станало, безсрамнико? – подхвърля комисарят с иронична усмивка. – Кой те е наредил така? Корай стиска зъби. – Ти, негоднико... Въртиш се около семейството ми като конска муха. Но спокойно, вече знам как да се отърва от теб. Не се радвай твърде много на щастието си. Той се обръща и тръгва към колата си.
– До скоро! Посещавай ни по-често – подвиква след него Ферит с хладна учтивост, след което влиза в апартамента. На прага вижда разтревожената Айше.
– Всичко наред ли е? – пита той, забелязвайки напрегнатото ѝ лице. – Клемът изглежда страхотно, но ще го изям у дома. Знаеш ли, няма по-добър от мен в разчитането на емоции от местопрестъпления – казва той полушеговито, макар погледът му да остава сериозен. – Онзи негодник сигурно те е изкарал от равновесие. Изглежда обаче, че искаш да останеш сама... Добре, ще си тръгна. Но ще пратя тук Волкан. Не искам да чувам никакви възражения.
Айше кима, но след миг го спира с тих глас: – Ферит... аз... – Всичко е наред – прекъсва я той кротко. – Не е нужно да ми обясняваш нищо. Представям си, че вече достатъчно си се уморила да се оправдаваш пред този... безсрамник. Ферит се приближава, а гласът му става мек, но решителен: – Той и аз сме два различни свята. Неговото разбиране стига само дотам, където свършва егото му. Мога да чета по очите ти, Айше. Знам те наизуст.
