„Наследство“, еп.705: Яман прави изненадващо предложение на Нана...

В епизод 704 на „Наследство“: Нана, обзета от ревност, излива шоколадово мляко върху Хазал. Яман става свидетел на случката, как ще реагира?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 705 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана започва работа в издателство като преводач.

Нана се излага, но Яман спасява честта ѝ и ѝ прави изненадващо предложение.

Ферит се убеждава, че Айше все още има чувство.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Нана решава да започне да работи дистанционно, което може да съчетае с грижите за Юсуф. В стаята си тя сияе, вторачена в екрана на лаптопа. Пръстите ѝ треперят от вълнение, докато оправя косата си. – Браво, Нана! Виж се само... можеш да кандидатстваш, когато поискаш. Вече си в системата, ще те забележат! – окуражава се тя сама. Изведнъж лаптопът оживява. Видео повикване.

На екрана се появява Мехмет, а на лицето на Нана грейва усмивка: – Здравейте, аз съм Нана! Изключително ми е приятно! – Прочетох кандидатурата ти – започва Мехмет. – Впечатляваща е. Примерите за превод, които изпрати, са отлични. Не искам да губим време. Екипът ни е млад, работим здраво и под напрежение. Мислите ли, че ще се справите? – Разбира се! – отвръща тя. – Само ми кажете какъв е ритъмът на робота и започвам веднага. – Добре... първо, нека минем на „ти“. Нашето издателство е като семейство. Нана преглъща, гърлото ѝ е пресъхнало. – Разбира се! Само секунда, ще пийна малко вода... вълнувам се. – Тя отпива набързо и се връща пред камерата на лаптопа, без да подозира, че Яман е в салона и чува разговора им.

Яман стои в коридора, вратата на стаята на Нана е отворена. Гласът на Мехмет долита до ушите му: – Нормално е да се вълнуваш, но съм сигурен, че ще се „разберем“ добре... Нана прави объркана физиономия, недоразбрала английския израз: – Ще се разберем ли? С джет ли? О, помислих, че ще се качваме на джет! – Тя избухва в звънлив смях. – Разбира се, че ще се разберем! Мехмет се усмихва доволен: – Енергията ти е невероятна, лейди Нана. Знам, че ще донесеш свежи идеи в екипа ни.

Яман стиска зъби, а челюстта му се втвърдява. В главата му отекват думите ѝ от градината: „Имам си специална работа... лична.“ – Не ме интересува! – промърморва той на себе си, макар очите му да мятат мълнии. Обръща се рязко и си тръгва, подгонен от необяснима ревност.

– Имаш ли лист и химикал? Трябва да запишеш нещо – казва Мехмет. – Химикал... – Нана се оглежда трескаво. – Само секунда! Тя изскача от стаята и засича Яман в коридора. – Трябва ми химикал! Спешно! Яман спира пред нея като бариера, препречвайки пътя ѝ. – Защо? – На интервю за работа съм! – Ти вече имаш работа – напомня той с леден глас. – Това е по интернет! Ще ти обясня по-късно, бързам! Яман вади химикал и ѝ го подава, сякаш ѝ връчва оръжие. – Ела в кабинета ми, когато приключиш с „важната среща“.

Малко по-късно Нана се приближава към кабинета на Яман. Чува го да говори по телефона с някаква дама. Гласът му е сух и професионален. – Прехвърлих сделката на Селчук. Г-жа Хазал трябваше да поеме този ангажимент, тя е достатъчно компетентна. Няма да има проблеми, не се притеснявайте. Сега ме извинете, трябва да се връщам към работата.

Нана чука и влиза с плаха усмивка. – Надявам се, че всичко е наред... Яман я претегля с очи от главата до петите. – Откъде изникна това интервю? Имаш работа тук, в имението. – Имам свободно време, докато Юсуф е на училище – обяснява тя, жестикулирайки оживено. – Не обичам да стоя без работа, отегчавам се. Затова ще правя преводи. – Значи те приеха? – пита Яман. – Да! Интервюто мина чудесно. Каза, че енергията ми е много добра! Яман промърморва нещо под носа си. – Не разбрах? – Нана накланя глава. – Казвам ти, че в такива случаи трябва да ме информираш! – повишава тон той, опитвайки се да прикрие раздразнението си. – А сега изчезвай!

Нана, вместо да се стресне, му отдава шеговит военен поздрав със сияеща усмивка и излиза. Яман остава сам, отпуска се в стола и изпуска дълга, тежка въздишка.

Телефонът на Нана иззвънява отново. Мехмет е. – Нана, изпращам ти един текст по имейл. Можеш ли да започнеш веднага? – Разбира се! Почвам го на секундата! – отвръща тя ентусиазирано.

Но тя не подозираше, че написаното в този имейл ще се превърне в кошмара, който ще преобърне живота ѝ и ще я изправи пред дулото на закона...

Писателят Али Сади отпива глътка кафе, докато гласът му трепери от професионален триумф в слушалката. – Г-н Мехмет... липсващата част от романа най-после се роди! – възкликва той, сякаш е открил изгубено съкровище. – Месеци чакане, но си заслужаваше. Плодовете са пред мен!

Мехмет се усмихва доволно от другата страна на линията: – Прекрасна новина, г-н Али. Радвам се, че вдъхновението ви се завърна.

Али Сади прелиства нервно страниците: – Искам да изпратя превода веднага. Трябва да се работи, докато е светло. Спомена ми за едно момиче... как се казваше? Н... Нана?

– Точно така. Веднага ти пращам имейла ѝ – отвръща Мехмет.

Писателят се вторачва в монитора, пръстите му танцуват по клавиатурата с трескава скорост. – Така... ето го адреса. Копирам... изпратено! Сега остава само да чакаме.

В същото това време стаята си Нана е нащрек, притиснала ръце към гърдите си в молитва. – Дано преводът ми му хареса... – прошепва тя, когато звукът от ново писмо пристигнало в пощата ѝ нарушава тишината. Очите ѝ се свиват. – Али Сади? Кой е този?

Тя отваря съобщението и започва да чете, а лицето ѝ пребледнява за секунди. „Намик, когато четеш това, ще е твърде късно. Днес в пет часа всичко ще приключи. Майка ми, баща ми и братята ми ще намерят смъртта си от моите ръце...“

– Какво?! – Нана ахва, а сърцето ѝ започва да бие лудо. Тя продължава да поглъща редовете със затаен дъх. „Мислих го с дни. Наследството ще бъде мое и няма да съжалявам! Нека ме обвиняват, че съм на страната на дявола. Те извършиха най-голямото престъпление, като ме доведоха на този свят!“

Ужасът в очите на Нана се сменя с гняв и решителност. – Какво е това безумие?! Написано е до някой си Намик... Намик, Нана... объркал е имената и го е пратил на мен! Жесток убиец! – Тя притиска длан към челото си, сякаш се опитва да прогони кошмара. – Той ще ги избие всичките!

Тя хуква към вратата, за да потърси Яман, но внезапно спира. Страхът от неговия студен поглед я парализира. – Ако кажа на Ябан сега, той само ще ми се развика. Пак ще каже, че му създавам проблеми и се забърквам в чужди работи. – Тя взема телефона си. – Трябва да действам сама. Трябва да се обадя в полицията!

С треперещи пръсти Нана набира номера. – Ало, полицията ли е? Искам да съобщя за планирано убийство! – гласът ѝ трепери, но категоричен. – Човек на име Али Сади ми прати имейл по погрешка. Той ще убие семейството си! Побързайте, иначе ще се лее кръв! – Тя сяда за миг, за да продиктува данните. – Да, името му е в края на писмото... Али Сади Пакпервер... номерът му е 579 524 49 31. Побързайте, моля ви!

Нана излита от стаята, оставяйки телефона си на леглото. В същия момент апаратът светва. Мехмет от издателството я търси настоятелно, но тя не е там, за да вдигне. Той въздъхва и записва гласово съобщение, което остава да виси в празното пространство:

– Нана, здравей. Нашият писател г-н Али Сади ти изпрати имейл. Това е откъс от новия му криминален роман. Ако успееш да го преведеш още тази вечер, ще обсъдим общата ни работа. Чакам новини!

Писмото е просто литература, но машината на съдбата вече е задействана. Нана е обявила война на един невинен писател, а хаосът, който предстои да избухне в имението, ще бъде по-страшен и от най-мрачния трилър...

Яман стои в кабинета си, но мислите му са далеч от цифрите и договорите. Образът на Нана не излиза от главата му. Той рязко става и излиза, където се сблъсква с леля си.

Акча го претегля с очи: – Готов ли си, сине? Тръгваш ли за бизнес пътуването? Яман я поглежда: – Не, лельо. Няма да ходя. Пратих друг на моето място. – Чух за инцидента с г-жа Хазал в кухнята – подхвърля Акча с ледено спокойствие. – Онова момиче, бавачката... имала е злополука. Надявам се да не е имало неприятности. Все пак работите заедно. – Всичко е наред, лельо, не се тревожи – отвръща той и започва да слиза по стълбите, оставяйки Хала да гледа след него със съмнение. – Дано да е така... – промълвява тя под носа си.

Долу Яман заварва Нана. Тя е като настръхнала, ръцете ѝ треперят. – Чудя се дали полицията го хвана за това, което направи... – шепне тя на себе си. – Какво ти има? – гласът на Яман я удря като гръм. – Случило ли се е нещо? Нана подскача: – Нищо! Какво може да се случи? Всичко е наред!

В този момент някой звъни на входната вратата. Яман отваря, а пред него стоят двама полицай. – Нана Мариян тук ли живее? – пита единият ат тях. – Да, аз съм – пристъпва напред тя. – Ще трябва да дадете показания по сигнала срещу Али Сади. Моля, елате в управлението. Яман я фиксира с тежък поглед, в който се чете изненада: – Какво си направила пак? – Заклевам се, този път нищо не съм направила! Али Сади е виновният! – оправдава се тя, докато я отвеждат.

– Прати ми имейла по погрешка, затова го съобщих! – обяснява Нана разпалено в полицейското управление. – Ами ако не бях казала на полицията? Яман я прекъсва със студен жест: – Добре, стига, разбрах. Може да е някой от онези онлайн измамници, няма да му се размине. – Не, скъпи мой! Благодарение на мен ще хванат истински убиец... ще видиш! – вири нос тя.

В залата вкарват писателя Али Сади – сломен и пребледнял. – Господине, има някаква грешка! Невинен съм! – повтаря той. Нана се нахвърля върху него като ранена лъвица: – Какво направи, чудовище такова? Уби ли ги всичките?! Яман едва я удържа, докато тя се опитва да се добере до „престъпника“. – Какво говорите, госпожо? Вижте в каква ситуация ме поставихте! – вика отчаяно Али. – Ядосан си, че не успя да избиеш семейството си, нали? В затвора ще си още по-ядосан, че не получи наследството! – не спира тя. – Млъкни! Стига толкова! – крещи Яман, опитвайки се да овладее хаоса.

Тогава в залата влиза Мехмет. Нана го поглежда триумфално: – О, и ти ли си тук? Сега ще видиш, ще го съдят до дупка! – Нана... – Мехмет я гледа с огромно съжаление. – Дойдох да защитя Али Сади. Той е най-важният ни писател. Ти не чу ли гласовото ми съобщение? – Какво... какво говориш? – Нана е шокирана. Мехмет пуска записа: „Здравей отново, Нана. Али Сади ти прати текст от последния си криминален роман... искаме да те оценим...“

В залата настъпва мъртвешка тишина. Волкан не издържа и избухва в смях. Нана гледа ту писателя, ту Мехмет, а лицето ѝ гори от срам. Яман само повдига вежди, а погледът му казва всичко.

– Е... предполагам, че няма да превеждам нищо тази вечер – заеква тя. – Не те и искаме! – отсича Мехмет. – Уволнена си!

Нана поглежда към Яман. И тогава, за изненада на всички, леденият Яман Къръмлъ застава пред нея като щит. – Тя няма нужда от вашата работа! – казва той с леден тон на Мехмет. – Нана вече има работа и е изключително добра в това, което прави. – Той хваща Нана за ръката. – Тръгваме.

На излизане двамата се сблъскват на прага, Яман ѝ прави път, но напрежението между тях може да се пипне. – Откъде да знам? – оправдава се тя. – Не каза, че пише толкова реалистично. Мислех, че е любовен роман! – Казах ти да внимаваш! – сопва се Яман. – Как можа да не провериш? Човекът е професионалист, а ти го вкара в затвора и той те уволни. – Значи съм проблем за теб, така ли? – очите ѝ се насълзяват. – Да, точно това си... – Не заслужавам това! Беше просто недоразумение. Тази работа не стана, ще си намеря друга. Няма да се откажа!

Яман спира и я фиксира с онзи негов дълбок поглед, който я кара да настръхне. – Няма да търсиш никаква работа навън. Щом имаш толкова свободно време, че да правиш доноси в полицията... от утре ставаш моя лична асистентка.

Погледите им се засичат – неговият е властен, а нейният – изпълнен с недоумение. Нана още не знае, че влиза в клетката на лъва, откъдето няма как да избяга...

Корай се промъква в тъмнината, воден от отчаянието. Целта му е една – записът, който може да сложи край на всичко. Ръцете му треперят, докато търси диска, но внезапно светлината пламва и разрязва мрака като острие. Пред него стои мъж с втренчен в него поглед.

– Дошъл си за записа, нали? – гласът му е студен и лишен от съмнение. – Още не ме познаваш. Аз съм братът на Мюкремин. Неговата глава е известна с интелекта си, но моята... моята е прочута с нещо съвсем различно.

Преди Корай да успее да каже и дума, непознатият забива челото си право в лицето му. Ударът е свиреп. Корай залита, вкусвайки кръв. – С тази глава събарям стени, разбираш ли?! – процежда мъжът през зъби. – А, не... не разбираш. Тогава ще ти го обясня още веднъж!

Следва тежък удар с юмрук, който праща Корай на земята. Мъжът се навежда над него. – Слушай внимателно. Разделих дълга ти на две вноски. Имаш време до края на седмицата за първата. В противен случай... – той се усмихва зловещо – ...ще кажа на бившата ти жена кой всъщност я обра. И ще ѝ подаря записа.

С един груб жест той изхвърля Корай навън: – Изчезвай!

Докато Корай потъва в блатото на собствените си грехове, Ферит подготвя своята „тайна вечеря“. Той внимателно подрежда парчетата тирамису, представяйки си романтика, свещи и признания на Айше. Но щом прекрачва прага на дома наАйше, мечтите му се разбиват – апартаментът е пълен с хора, целият екип е там.

Вечерята протича в смях и спомени. В един момент Ферит се отнася назад във времето, към деня на първата им среща. – Тогава ти казах, че един ден ще станеш моя жена... – прошепва той, а очите му търсят нейните.

Айше свежда глава, усещайки тежестта на погледа му. Под претекст, че трябва да зареди телефона си, тя се измъква в другата стая. Сърцето ѝ бие лудо. Тя отваря най-долното чекмедже и изважда старата си брачна халка. Гледа я дълго, сякаш търси отговор, и накрая... я нанизва на пръста си.

Внезапен ужас сковава лицето ѝ, не може да махне пръстена! Тя дърпа, бори се, кожата ѝ почервенява, но халката не помръдва. В паниката си тя залепя лепенка върху пръста, преструвайки се на ранена.

Но Ферит е твърде наблюдателен. Когато разбира истината, лицето му се озарява от неподправена радост. Надеждата пламва в очите. – Да! Съгласен съм! – възкликва той, преливащ от щастие. – Почакай, моята халка е вкъщи. Веднага се връщам! Ще обявим на всички, че отново сме заедно!

Айше застива, сякаш е ударена от гръм. – За какво говориш?! Каква сватба, какви годежи? Не ставай смешен! – крещи тя, опитвайки се да скрие смущението си зад маската на гнева. – Когато ми каза, че съм слаба, си помислих, че съм напълняла. Исках само да проверя дали още ми става пръстенът!

Тя изрича лъжата на един дъх, но Ферит не е глупак. Той я гледа с лека, уверена усмивка, знаейки, че този пръстен не е просто парче злато, а последната нишка, която я държи свързана с него.

Но докато Ферит крои планове за щастие, той не подозира, че сянката на Корай вече се разтяга към тях, заплашвайки да разруши всичко...