В епизод 702 на „Наследство“: Присъствието на Хазал разстройва Нана. Жената е убедена, че новата бизнеспартньорка на Яман крие истинските си намерения и има не само професионални, но и лични планове за него. От ревност Нана прави глупави неща и само се излага.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 703 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана вижда Яман да излиза от стаята на Хазал през нощта. Тя е убедена, че са прекарали вечерта заедно. Тя подслушва разговора на Хазал с приятелката ѝ и научава, че бизнесдамата вижда Яман като баща на децата си! След това Хазал пита Нана дали Кърмълъ излиза с някого. Акчи харесва новата колежка на племенника си.
Айше иска да спаси Нилгюн сама, но попада в капана на Текин. Полицията измисля хитрост, за да хване извършителя на местопрестъплението.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
В имението нощното спокойствие е нарушено от дребна битова повреда. В стаята на Хазал изгаря крушка и тя, недоволна, веднага отива в кабинета на Яман, за да поиска помощ. Малко по-късно Нана се събужда посред нощ, измъчвана от жажда. Тя посяга към каната до леглото си, но тя е празна.
Нана слиза тихо към кухнята, но на стълбите застива като парализирана. Пред очите ѝ се разиграва сцена, която пробожда сърцето ѝ, тя вижда Яман да излиза от стаята на Хазал. Той бърза да облече сакото си, което е свалил по-рано, за да смени крушката, но Нана не знае това. В нейните очи истината изглежда съвсем друга.
Нана се прибира в стаята си със сълзи на очи, повтаряйки си, че той не означава нищо за нея, че тя е просто бавачка. Но сърцето отказва да приеме тази лъжа.
На сутринта Нана среща Яман в коридора. Тя не издържа и го пита с глас, в който се долавя скрита болка:
– Спа ли добре? Как мина нощта ти?
Яман спира рязко. Пронизващият му поглед се забива в нейния, студен и безпощаден.
– Аз спах добре, но изглежда ти, не. Зададе ми по-глупав въпрос, отколкото очаквах – отбелязва той ледено и я подминава, слизайки надолу.
Нана остава втрещена. Тя тръгва след него, но внезапен смях от стаята на Хазал я кара да спре. Вратата е леко открехната и Нана неволно дочува телефонния разговор на своята съперница.
– Разбира се, скъпа... той е партньорът на мечтите ми – казва Хазал с нескрито възхищение. – О, вече си измислила сценарий за филм? Остава само да определиш пола на детето! Добре, шегата настрана. Той наистина е добър човек. Семеен тип, надежден...
Нана се отдръпва от вратата, чувствайки как земята под краката ѝ се люлее.
– Значи правилно съм разбрала намеренията ѝ... – прошепва горчиво тя, докато първите сълзи на отчаянието започват да се стичат по лицето ѝ.
По-късно Нана едва сдържа риданията си, след като случайно дочува новината, която пронизва сърцето ѝ като с нож: Яман и Хазал ще прекарат следващите два дни заедно в хотел. Тя няма представа, че става дума за рутинно служебно пътуване, в нейните очи това е романтично бягство, край на всичките ѝ надежди.
Гняв и унижение заливат душата ѝ. С рязко, болезнено движение тя изтръгва от пръста си пръстена за стрелба с лък, скъпоценният подарък от Яман, и го запраща през прозореца с цялата си сила.
– Не искам нищо от такъв човек! – изсъсква тя през зъби, а в очите ѝ пламва огън от отчаяние и ревност, който вече не може и не иска да крие.
Айше пристига пред дома на Текин в най-подходящия момент, мъжът тъкмо излиза, без изобщо да подозира, че е наблюдаван. Щом пътят е чист, полицайката действа светкавично. Тя изважда банкова карта и с опитно движение подкопава бравата, промъквайки се вътре. В къщата цари мъртвешка тишина. Айше претърсва коридора, когато погледът ѝ е прикован от нещо странно, библиотеката в стаята е леко отместена.
Зад нея се крие тайна врата. С разтреперани ръце тя я отваря, но зад нея я чака ново препятствие, тежка метална преграда, заключена с катинар. Айше се съсредоточава върху разбиването му, погълната от адреналина, и не усеща как в коридора, като сянка, се появява Текин. Той се приближава безшумно, с ледена усмивка на лицето, и стоварва силен удар върху тила ѝ.
Айше се свлича в безсъзнание на пода.
– Още ли не си се научила да не си завираш носа в чужди работи? – промърморва зловещо Текин, надвиснал над неподвижното ѝ тяло.
Айше бавно идва на себе си. Клепачите ѝ тежат, а главата ѝ пулсира от непоносима болка. Тялото ѝ е като вцепенявано, а въздухът в тясното пространство е тежък и задушлив. Когато най-сетне успява да фокусира погледа си, тя вижда до себе си Нилгюн – цялата в синини, разтреперана и на ръба на истерията.
– Слава на Бога, събуди се! – промълвява жената с облекчение, стискайки ръката ѝ. – Толкова се боях, че те е убил... Добре ли си?
Айше разтърсва глава, опитвайки се да прогони замайването. Тя оглежда клаустрофобичното помещение – стените изглеждат необичайно дебели, а светлината е оскъдна.
– Добре съм... мисля... – шепне тя. – Но... къде сме, по дяволите?
Нилгюн свежда глава, а гласът ѝ трепери от срам и болка.
– Всичко е заради мен. Заключи ни в неговата „тиха стая“. Това е специално място в нашата къща. Заключва ме тук с дни. Бие ме, изтезава ме, докато не прекърши волята ми... – разказва тя през сълзи.
Ледени тръпки преминават по гърба на Айше. Юмруците ѝ се свиват от ярост.
– Господи... как не сме го забелязали? – казва тя на себе си. – Как е възможно никой да не те е чул?
В този момент се чува злокобното изскърцване на ключалка. Тежката метална врата се отваря с продължителен, стържещ звук и в стаята влиза Текин. На лицето му е изписана същата онази садистична, надменна усмивка.
– Комисар Айше – казва той с фалшива учтивост. – Как ви се струва моята „тиха стая“? Харесва ли ви обстановката?
Айше се опитва да скочи и да се хвърли върху него, но веригите, с които е прикована към стола, я дръпват рязко назад. Металът се врязва в кожата ѝ.
– Изрод! – изсъсква тя, преливайки от ненавист.
Текин избухва в кратък, сух смях.
– Виждам, че вече си на крака. Когато влезе тук, беше любопитна като котка. А знаеш как е в приказките – любопитството убива котката. Е, задоволи ли вече интереса си?
Нилгюн внезапно се намесва с молитва в гласа:
– Текин, умолявам те, пусни я! Тя няма нищо общо с това!
Мъжът дори не я поглежда. Погледът му, студен и празен, е впит в Айше.
– Не трябваше да си врираш носа в моите работи. Не трябваше да се бъркаш в отношенията с жена ми. Но ти... ти не знаеш кога да спреш. Винаги искаш да знаеш повече. Сама си подписа смъртната присъда. И двете ще свършите на едно и също място.
Въпреки страха, Айше вдига глава и изкрещява с колкото сила има в дробовете си:
– Помощ! Изкарайте ни оттук! Помощ!
Ехото от вика ѝ се удря в студените стени и заглъхва мигновено. Звукът не напуска стаята. Текин се усмихва още по-широко.
– Не се хаби, госпожо комисар. Тук никой няма да те чуе. Тази стая е създадена така, че да поглъща и най-силните крясъци.
Айше стисва челюсти и го поглежда право в очите. Гласът ѝ е тих, но изпълнен с желязна решимост:
– Партньорът ми ще ни намери. Рано или късно ще те открие... и тогава лично ще те довърша!
Текин се навежда към лицето ѝ, а в очите му блясва чиста лудост.
– Опитайте се – изсъсква той, след което се обръща и излиза, затръшвайки тежката врата с тъп, окончателен трясък.
Айше и Нилгюн остават сами в мрака, а тишината се запълва единствено от учестеното им дишане и отчаяната надежда, че някой все пак ще дойде, преди да е станало твърде късно.
Ферит седи в кабинета си, потънал в размисли, когато телефонът започва да звъни. На екрана свети името на Неше. Той вдига веднага.
– Сестра ми при теб ли е? – пита момичето с глас, който трепери от тревога. – Не мога да се свържа с нея, телефонът ѝ е изключен.
– Не, не е тук. Бях на мисия и тъкмо се връщам – отговаря той спокойно.
– Излезе много рано сутринта и още я няма. Винаги ме предупреждава, когато излиза, праща ми съобщение, ако няма да има обхват... Сега – нищо!
Ферит застива за секунда, след което рязко скача от стола, събаряйки папката пред себе си.
– Ибрахим! Веднага провери последната локация на телефона на Айше!
След няколко минути Ибо дотичва при него с таблет в ръка, дишайки тежко.
– Комисарю... прегледах записите от камерите. Айше е излязла от дома си рано сутринта, изглеждала е много напрегната. Качила се е в такси, но регистрационният номер не се вижда ясно.
– А телефонът? – пита Ферит с вледеняващо спокойствие, докато вътрешно всичко в него крещи.
– Последният сигнал е засечен между Бешикташ и Меджидийекьой. След това е прекъснал. Може би... го е забравила в автобуса?
– Не! – Ферит клати глава рязко. – Защо ще слиза от такси, за да се прекачва на автобус? Това не е в нейния стил. Нещо се е случило. Някой е подхвърлил телефона в автобуса, за да ни прати по грешна следа. Искам точното място на последното логване! Няма да оставим нито една следа непроверена!
Изведнъж в главата му парчетата от пъзела започват да се подреждат.
– Изчезнала е горе-долу по същото време като Нилгюн... – промълвява той на себе си. – Снощи говорих с нея. Беше съсипана. Каза, че не може да гледа как Нилгюн страда.
– Комисарю... – обажда се плахо Ибо. – Ако познавам Айше, тя не се е отказала от случая. Сигурно е открила някаква нишка и е хукнала веднага. Не е се обадила, защото е мислила, че ще се справи сама.
Ферит свива юмруци така силно, че кокалчетата му побеляват. В очите му пламва гняв.
– Да не се казвам Ферит, ако онзи мръсник Текин няма пръст в това!
Без да губи нито секунда, Ферит връхлита в дома на Текин. Не си прави труда да чука или да бъде любезен – той нахлува вътре, тряскайки вратата след себе си. Претърсва хола, кухнята, коридорите – всяко кътче, което му е познато.
– Жена ти не е отишла при леля си – заявява той хладно, заставайки лице в лице с Текин. – Къде е тя? Защо не си обявил изчезването ѝ?
Текин повдига вежди в престорена изненада, запазвайки леденото си самообладание.
– Излезе, защото се скарахме. Беше вчера. И преди се е случвало – изчезва за два-три дни и се връща, сякаш нищо не е било. Не съм длъжен да докладвам всяка семейна кавга в полицията – казва той с глас, който звучи отвратително спокойно.
Ферит го изпепелява с поглед, докато изведнъж погледът му не се спира на голямата библиотека. Той застава пред нея и бавно прокарва пръсти по гърбовете на книгите, сякаш търси нещо скрито между редовете. Вижда как ехидната усмивка на Текин за миг помръква.
– Всичко това е една голяма лъжа – процежда Ферит, хващайки внезапно Текин за реверите и го привлича застрашително близо. – Купчини книги, красиво подредени истории, изискани обноски... Това е само маска, зад която се криеш. Но аз те виждам. Виждам истинското ти лице на хиена. И ти обещавам: ще разкрия помията, която криеш, господин Текин!
Той го отблъсква със сила и тръгва към изхода. Текин се изправя бавно, оправяйки сакото си с педантично движение. Щом Ферит изчезва зад прага, той измърморва под носа си с отровна подигравка:
– Ще видим... дали си достатъчно умен, за да спечелиш срещу мен.
Ферит се връща в полицейското управление. Ибрахим веднага изскача пред него с доклад в ръка.
– Комисарю – започва той – точно както предположихте. Телефонът на Айше е бил подхвърлен под седалката в автобуса.
– Някой видял ли е кой го е оставил? – пита Ферит, а гласът му е студен и режещ.
– За съжаление... никой нищо. Шофьорът твърди, че автобусът е бил напълно празен, когато е приключил курса.
– А пред къщата на онзи изрод Текин? Няма ли камери, дори частни? – Ферит започва да губи търпение, удряйки с юмрук по масата.
– Там е „мъртва зона“, комисарю. Нито една камера в радиус от сто метра.
Ферит стисва челюсти така, че кокалчетата на лицето му изпъкват.
– Този подлец не е избрал къщата случайно. Всичко е планирано до последния детайл.
Ибо се колебае за миг, преди да подхвърли следващата бомба:
– Има и още нещо. Преди двадесет години първата му съпруга е паднала от прозореца и е загинала на място. Тогава Текин изпаднал в тежка депресия.
Ферит се заглежда в нищото, сякаш вижда призраците от миналото.
– Той крои нещо зловещо... и ние ще го изкараме на светло. Трябва да разкъсаме маската му – произнася той с нисък, властен глас.
Волкан, който тъкмо приключва с анализите, се намесва скептично:
– Следим го денонощно, но досега не е направил нито едно подозрително движение. Проверих къщата – всичко изглежда нормално. Тази задача се оказва по-трудна, отколкото мислехме.
Ферит се усмихва горчиво, а в очите му блясва опасна решимост.
– Трябва да вляза в главата му. Ключът е в неговата психопатия. И там ще го намеря.
В дома на Текин цари призрачна тишина. Мъжът седи удобно в креслото си, налива си чай с бавни, педантични движения, след което посяга към куфарчето си. С ледено спокойствие той монтира заглушител върху цевта на пистолета си. Лицето му се озарява от безумна, демонична усмивка.
– Първата ми жена се разпадна при полета... а на вас просто ще ви отнеса главите – мърмори той под носа си. – Тихо. Беззвучно. В точния момент.
Изведнъж светлините в цялата къща угасват. Текин скача, раздразнен от спирането на тока.
– По дяволите, какво става сега? – сопва се той и посяга към телефона си.
След миг на вратата се позвънява. Текин отваря, без да подозира нищо.
– От енергоразпределението сме, съобщено е за авария в района – казва любезно Ибрахим, дегизиран в работнически гащеризон.
Текин го пуска вътре с досада. Докато се прави, че проверява таблото, Ибрахим умело инсталира скрити микрокамери на няколко стратегически места, усмихвайки се под мустак.
Корай получава обаждане, което го кара да изтръпне. От другата страна е братът на хакера, когото задържаха наскоро.
– Ако искаш истината за твоето участие да остане погребана, ще платиш цялата конфискувана сума плюс половин милион лири отгоре. Имаш два дни. В противен случай целият свят ще разбере кой си всъщност.
Корай пребледнява, а телефонът едва не изпада от разтрепераната му ръка.
– Откъде да взема толкова пари...? – шепне той в ужас, чувствайки как земята се разтваря под краката му.
Примката около врата на Корай се затяга – ще намери ли изход от този ад или всичко ще рухне пред очите му?
