В епизод 701 на „Наследство“: Хазал пристига в имението, за да се подготви за търга с Яман. Красивата бизнесдама се отнася с Нана като с обикновена прислужница! Бавачка се побърква от ревност.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 702 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Присъствието на Хазал разстройва Нана. Жената е убедена, че новата бизнеспартньорка на Яман крие истинските си намерения и има не само професионални, но и лични планове за него. От ревност Нана прави глупави неща и само се излага.
Ситуацията става още по-напрегната, когато се оказва, че Хазал ще пренощува в имението.
В същото време Текин заключва Нилгюн в скрита стая зад библиотека. Възползвайки се от момент на невнимание на своя мъчител, тя успява да изпрати съобщение на Айше с молба за помощ. Ферит и Волкан са заети, така че Айше решава да действа сама.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Нана отива в кухнята, за да направи мляко с мед за Юсуф, а в другия край на кухнята Адалет и Акча шепнат, а думите им падат като капки киселина върху раненото его на Нана.
– Много мила жена е тази Хазал – възхищава се Адалет. – Да, видях я отдалеч. Има елегантна стойка – съгласява се Акча.
Айнур нахлува, сияеща от вълнение: – Тя е изключително успешна бизнес дама! Занесох им кафе. Трябва да ги видите – работят и не виждат нищо около себе си. Възхищавам се на такава жена!
Нана не издържа. Ревността ѝ избухва на глас: – Нищо не е такова, каквото изглежда! Тя изобщо не е елегантна.
– Госпожица Хазал вероятно ще бъде новият съдружник на господин Яман – намесва се Дженгер. – Учила е в чужбина, успяла е с важни проекти.
– Успяла... образована... – подхвърля Нана под нос, – но не се е научила да казва „добър ден“. Гарвана и с четка да го търкаш, бял не става! Ако наистина беше такава, за каквато я представяте, умна и достойна, щях да се гордея с нея като жена. Но не и с тази...
В кабинета на Яман атмосферата е коренно различна. Яман Къръмлъ е самата вежливост, нещо, което рядко се вижда.
– Мястото, за което споменах, удобно ли е за вас? Да пием нещо топло? – предлага той, а погледът му е прикован в Хазал.
– Ако не ме сметнете за разглезена, бих искала салеп – усмихва се тя кокетно. – Но не от този в супермаркета, а истински, с много канела.
– Салеп? Интересен избор – повдига вежда Яман и веднага вика иконома. – Дженгер, имаме ли истински салеп? Направете два. С много канела!
Поръчката стига до кухнята, а Нана приготвя напитката, а ръцете ѝ треперят. Когато по-късно се изправя пред Яман, тя не се сдържа: – Поне ми кажи... добре ли го приготвих? Или пак ще трябва да вадя думите от устата ти с ченгел?
– За първи опит не е зле. Поне става за пиене – отвръща хладно Яман.
– Какво значи това? Добре ли е или зле? Май вече не разбирам турски език!
– Да кажем, че е приемливо – отвръща той.
Нана излиза, кипейки от ярост. „Защо салеп? Не се пие салеп на бизнес среща! Пие се чай или кафе, за да се концентрираш!“ – крещи тя в мислите си.
В кабинета Хазал отпива от чашата с наслада, но идилията е прекъсната от остър телефонен звън.
– Ало? Защо не е тръгнал навреме? – Гласът на Яман става суров. – Уведомете ме, ако има развитие.
– Проблем ли има? – пита Хазал.
– Преводачът ще закъснее, а трябва да изпратим документа при нотариуса до един час.
– Зная три езика, но за съжаление не и руски – признава Хазал, видимо притеснена.
Яман става рязко, очите му искрят от напрежение. Планът е на път да се провали.
Действието прескача Айнур вижда Нана в коридора. – Господин Яман те вика веднага.
– Защо? – сепва се Нана.
– Откъде да знам? Отиди и го попитай сама – подхвърля Айнур.
В кабинета на Яман Хазал отпива бавно от чашата си, забила поглед в Нана с онази едва доловима, ледена усмивка, която не вещае нищо добро.
– Този салеп е вълшебен... – отбелязва тя, а гласът ѝ е мек като коприна, но в него се долавя острието на скрита заплаха. – Точно от това имах нужда.
Нана дори не я поглежда. Очите ѝ са приковани в Яман.
– Викали сте ме – казва Нана, а гласът ѝ леко потреперва, макар да се опитва да звучи смело.
Яман се обръща рязко. Погледът му е тежък, все едно я притиска към стената. – Да. Преводачът ще закъснее, а тези документи трябва да са готови до час. В автобиографията ти пишеше, че владееш езици. Колко добре знаеш руски?
Нана поема дъх, изправяйки гърба си. – Не е зле. Справям се.
Хазал оставя чашата с трясък, който отеква в тишината. Очите ѝ пламват от недоверие. – Яман, това са изключително важни бизнес договори! Сигурен ли си, че тази жена изобщо ще разбере за какво става въпрос? Ще се справи ли?
Нана я прерязва с поглед. В нея се пробужда гордост, която никой в това имение не може да прекърши. – Няма проблем. Ще го направя.
Тя поглежда страниците и сърцето ѝ трепва. „По-лесно е, отколкото си мислех“ – минава през ума ѝ. Това са разрешителните за пристанищата в Черно море... същите, над които е работела с брат си в онези безгрижни дни.
Яман кима кратко, безмилостно. – Добре. Отивай в стаята си. Искам да работиш в пълна тишина и спокойствие. Кажи на жените в кухнята да поемат Юсуф. Имаш точно един час.
Нана обаче не помръдва. Тя знае, че ако си тръгне сега, ще изгуби контрол над ситуацията. А в тази къща всяка минута е битка.
– Не, няма да ходя никъде – казва тя твърдо, а Яман повдига вежда в ням въпрос. – Може да възникнат въпроси, които да трябва да задам и на двама ви. Терминология, технически детайли... Неща, които изискват уточнение. Най-добре е да остана тук, пред очите ви.
Кабинетът е тесен за напрежението, което вибрира във въздуха. Хазал стои изправена, разгръщайки документите с престорена небрежност, докато очите ѝ, хищни и пресметливи, следят всяко движение на Яман.
– Какво ще кажеш за тези цифри? – гласът ѝ е мек като коприна, но реже като бръснач. – Това са офертите на един от основните ни конкуренти в търга.
Яман дори не вдига поглед. Лицето му е изсечено от камък, а присъствието му доминира в стаята. – Проучи ги. Не стърчи така, седни, моля те. – Няма проблем – Хазал се усмихва едва забележимо, пристъпвайки по-близо. – Толкова приличаш на баща ми... на никого не вярваш освен на себе си. Очите ти не просто прелистват, те сканират.
В ъгъла Нана свива устни, а в ума ѝ препускат гневни мисли: „Трябва да проверя всичко. Да няма грешки. Все още има време, няма да позволя тази жена да оплете конците.“
– Интересно – проговаря най-после Яман. – Но мисля, че трябва да вземем решение чак след като видим предложенията на останалите. Освен това, в нашия проект фигурира едно пристанище по маршрута... Ако инвестицията се реализира, това ще бъде нов път, който ще ни донесе главозамайващи печалби.
– Точно този маршрут ще свие разходите до минимум – Хазал се накланя над бюрото му, навлизайки в личното му пространство. – Това ни прави недосегаеми. Баща ми неслучайно казваше, че партньорството с фамилия Къръмлъ е единственият правилен избор.
Нана наблюдава сцената, а кръвта ѝ кипи. „Тази жена се гмурна като подводница и няма намерение да изплува! Що за стил на работа е това? Кой ще върши истинската работа тук?“
Внезапен шум прекъсва флирта. Нана нарочно хвърля папката на пода. Яман и Хазал поглеждат към нея изненадани. – Ох, падна ми от ръцете... Простете. – Просто инцидент – подхвърля сухо Хазал, без да я поглежда. – Да се връщаме на работа. – Съгласна съм – прекъсва я Нана, изправяйки се със светкавици в очите. – Нека всеки гледа своята работа. Нали казахте, че нямаме време? Затова го казвам... Мисля, че получихте имейл. – Не, нищо не съм получила – отсича Хазал, раздразнена от прекъсването. – Така ми се стори... – промълвява Нана под носа си.
Хазал оправя косата си и фиксира Яман с поглед, в който се чете обещание. – Написали сме си домашното отлично. Сигурна съм, че търгът е наш. Г-н Яман... предлагам да обиколим всички пристанища заедно, едно по едно. Трябва да сме сериозни. Не вярвам на нищо, което не съм видяла с очите си. А това, разбира се, означава една малка обиколка из Европа. Имате ли време? Можем да разпределим пътуванията в няколко седмици, за да изпипаме всичко без грешка. Ще започнем с рисковите зони с личния самолет. Какво ще кажете?
– Не! Не можете да заминете! – гласът на Нана прорязва стаята като камшик. – Искам да кажа... Г-н Яман не може да тръгне. Казвам го като учителка на Юсуф. Детето е в труден период. Г-н Яман трябва да бъде до него.
Хазал повдига вежда, измервайки я с презрение. – Странна учителка. Със странни методи на преподаване. – Аз самата съм много по-различна, отколкото си мислите! – сопва се Нана. – Още не ме познавате. И по-добре да не ме опознавате! – Кой е Юсуф? Вашият син ли е? – пита Хазал с насмешка. – Не, племенникът ми е – намесва се Яман, опитвайки се да овладее ситуацията. – Преминава през труден момент. Детегледачката има право.
Телефонът на Хазал извибрира. – Извинете ме. Баща ми е. Трябва да му докладвам. Ало?
Щом тя излиза, Яман се обръща към Нана, а очите му метат искри. – Какво си въобразяваш, че правиш? Тези странни движения, тези подмятания... Дръж се прилично! Това е моята работа! Мога да пътувам, когато пожелая! Ти си тук за това – докато ме няма, ще си вършиш работата и ще се грижиш за Юсуф! И не тук е мястото за подобни предупреждения! Помисли добре върху това! А сега ми кажи – защо се държиш така?
– Защото тази жена изобщо не ми харесва! – избухва Нана. – Носът ѝ е прекалено висок! – Правилният израз е: „вири си носа“ – поправя я той студено. – Вири си носа! Арогантна е! Изобщо не я харесвам! – Дори да не я харесваш, си длъжна да се държиш уважително с нея. Всяка грубост към нея приемам като грубост към самия мен, да го знаеш! А сега излез и довърши превода в стаята си!
– Готово е. Всичко е преведено – Нана му подава листа, така сякаш му обявява война.
Хазал се връща в кабинета, поклащайки глава с фалшиво съжаление. – Този превод отне ненужно много време. Разбира се, момичето не е професионалист, не е нейна вина. Сега, след като тя приключи, можем да ускорим темпото. – Разбира се – отвръща Яман, а погледът му остава прикован в Нана. – Да продължим.
По късно Яман не отделя очи от новата си гостенка. Тъй като вече е късно Яман предлага на Хазал да остане да пренощува в имението. Тя се съгласява.
– Следя работата на баща ти, успехите му също, но признавам... не очаквах да срещна някой толкова млад и амбициозен – отбелязва Яман на вечеря, а гласът му е дълбок, почти кадифен. Хазал се усмихва, а в очите ѝ пробягва кокетна искра. – Благодаря ти. Това е най-хубавият комплимент, който някога съм получавала. – Да се качваме в кабинета ми – отсича той, а думите му прорязват тишината като нож.
Долу, в кухнята, Дженгер подготвя всичко за нощувката на Хазал с обичайната си дискретност. – Мисля, че ще поработят още малко. Госпожица Хазал ще бъде наш гост тази вечер – казва той на Нана.
В кабинета обаче Яман е безмилостен в бизнес решенията си. Той вдига телефона и гласът му става леден. – Фуат, ускорявай работата по търга. Този бизнес започна да ме отегчава. Утре досието трябва да е на бюрото ми. Приключвай с подготовките, искам това да свърши час по-скоро!
Междувременно, скрита в сенките на коридора, Нана притиска ръце към гърдите си. Сърцето ѝ прескача удар. – Грешно си разбрала, Нана... – шепне тя на себе си, опитвайки се да прогони ревността– На него не му пука за онази "дългоноса" жена. Съмнявах се напразно. Пък и... какво ме засяга мен?
Действието ни пренася в мрачната, клаустрофобична стая за мъчения. Нилгюн, прикована за стола, гледа Текин с очи, в които се борят ужасът и последната капка надежда.
– Какво целиш с това? – изсъсква тя през сълзи. – Обадих се на леля ми, казах ѝ, че идвам. Тя ще се притесни, ще извика полиция! Ще унищожиш и себе си, и мен!
Текин избухва в леден, сардоничен смях, който отеква в бетонните стени.
– Наистина ли ме мислиш за толкова глупав, колкото си ти? – пита той с презрение.
Текин си спимня: Пусто, безлюдно място. Текин чака жена, актриса, която наема, за да бъде пионка в неговата игра. Той ѝ подава чанта, очите му са студени като на влечуго. – Това са дрехите на жена ми – казва той сухо, подхвърляйки ѝ перуката на Нилгюн. – Обличай ги и се качвай на автобуса, точно както се разбрахме. Изхвърли телефона някъде по пътя, в някой пущиняк.
Обратно в настоящето. Текин се навежда над пленницата си, а в погледа му блести триумфът на хищник. – Докато ти гниеш тук, аз ще играя ролята на съкрушения, скърбящ съпруг – подхвърля той с ехидна усмивка. – А знаеш, че съм отличен актьор.
Нилгюн вдига глава, вкопчена в последната си илюзия за справедливост. – Полицията веднага ще те заподозре... – гласът ѝ трепери, но не се предава.
Текин се изправя в целия си ръст и я изглежда с безгранично високомерие. – Погрижил съм се за всичко. Няма ли доказателства, няма и виновен.
В полицейския участък е горещо. Ферит крачи нервно из стаята, стиснал юмруци така, че кокалчетата му побеляват.
– Ще докажа на всички, че този изрод е психопат! – процежда през зъби.
Айше го наблюдава – привидно спокойна, но в погледа ѝ се чете нарастващо безпокойство. – Той не излъга, Ферит. Видяхме камерите – Нилгюн се качи на онзи автобус – напомня тя . – Може би просто е избягала. Може би се крие.
Ферит се обръща рязко, очите му хвърлят искри. – Жена, която години наред е търпяла унижения и болка, само за да предпази майка си, изведнъж ще реши да избяга? Не вярвам и за секунда! Той е обсебен от нея. Никога не би я пуснал при леля ѝ!
Айше се опитва да се държи за фактите, макар съмнението вече да гризе и нейната душа. – Може би мисли, че майка ѝ е на сигурно място при нас... Може би е убедила Текин. Не можем да изключим нищо.
Но Ферит вече не я слуша.– Ибо, веднага искай разрешение за денонощно наблюдение на Текин! – заповядва той остро. – Искам да знам всяка негова крачка – вкъщи, на работа, с кого говори, какво яде и пие. Искам го под лупа двадесет и четири часа в денонощието!
В този момент компютърът на Ибо издава остър звук. На екрана мига известие. – Нилгюн... Телефонът ѝ току-що се появи в мрежата! – извиква той, сепнат.
Айше и Ферит обменят светкавичен поглед и хукват към изхода. Минути по-късно са на пустата нива, посочена от системата. Около тях е само пустош и висока трева, която вятърът люлее зловещо. Айше оглежда района с разбити нерви, докато погледът ѝ не се спира на нещо под едно дърво.
– Телефонът... – прошепва тя.
Ферит се затичва и вдига апарата. Лицето му се изкривява от ярост. – Този негодник ѝ е направил нещо! – изригва той. – Мисли си, че си играе с нас на котка и мишка. Но не знае, че аз съм лъвът в тази гора! Връщаме се, бързо!
Вечерта се спуска над града като тежък саван. Текин влиза в скривалището с поднос с вечеря. Нилгюн седи свита, но в очите ѝ гори див пламък. В момента, в който той се пресяга да остави храната, тя – бърза като светкавица – измъква телефона от джоба му. Скрива го под салфетката и докато той излиза за момент, пръстите ѝ трескаво изписват съобщение до Айше:
„Помогни ми. Той ще ме убие. Държи ме затворена вкъщи.“
Малко по-късно телефонът на Текен звъни.
Обажда се наетата актриса. – Парите, които ми даде, свършиха – казва тя без заобикалки. – Ако не искаш да отида в полицията, ще ми дадеш още пет хиляди.
Текин забива нокти в дланта си. Гневът му е на ръба да избухне. – Добре. Не се притеснявай. Ще си получиш парите. – Имаш два часа. На същото място. Или отивам в участъка.
Текин затваря, изрича тежка клетва и захвърля телефона на масата. – Сега ще трябва да ликвидирам и теб... – промърморва той злокобно под носа си.
Айше получава драматичното съобщение. Сърцето ѝ прескача удар. Пребледняла, тя грабва ключовете и тича към колата. Опитва се да набере Ферит, но телефонът му е изключен – той е на важна акция.
Айше обаче няма време за чакане. Всяка секунда е живот. Съвсем сама, без подкрепление, тя настъпва газта към дома на Текин, решена на всичко, за да спаси Нилгюн.
Дали смелостта ѝ ще изтръгне жертвата от лапите на звяра, или самата Айше току-що влезе в предварително подготвения за нея капан?
