В епизод 698 на „Наследство“: Яман чува как Нана признава на приятелката си Пънар, че обича Яман. Ще събере ли Яман смелост да признае на Нана, че е чул всичко, или ще избяга от любовта, която го плаши повече от смъртта?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 699 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман се обвинява, че е събудил романтични чувства у Нана. Той обещава да не прави повече двусмислени жестове към нея
Междувременно часовникарят Вели е пребит и ограбен. Яман почти успява да върне откраднатите вещи, но Нана проваля плана му и за пореден път животът им е в опасност. Ще успеят ли да се измъкнат от поредната опасна ситуация?
Ще успеят ли Ферит и Айше да разкрият, че Нилгюн е малтретирана от съпруга си?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
В имението на семейство Къръмлъ спокойствието е само илюзия. Докато сенките на миналото тегнат над всеки ъгъл, една случайна дума е на път да промени всичко.
Яман стои в сянката, а дъхът му спира. Той чува думите, които Нана казва на Пънар по телефона: „Обичам го! Да, истина е, обичам го!“. Сърцето му бие лудо, но Яман отива в кабинета си.
– Казах, че го обичам, но... не го обичам така – добавя Нана, опитвайки се да скрие смущението си.
– Как така, Нана? – изненадана е Пънар.
– Обичам го като цвете, като птиците... Обичам човека в него, защото е добър. Това е всичко! – Нана говори бързо, сякаш се опитва да убеди самата себе си. – Харесвам всички добри хора в тази къща. Затова го казах.
– Добре, добре, повярвах ти... – усмихва се скептично Пънар. – Трябва да бягам за автобуса, ще говорим по-късно.
– Няма какво повече да кажа! Това е истината. Хайде, върви и поздрави баща си! – отвръща Нана, но в погледа ѝ се чете паника.
Яман е в кабинета си, а гласът на Нана кънти в съзнанието му.
– Моя е вината! – прошепва той гневно. – Аз я накарах да се чувства така.
Пред очите му изплуват моментите, в които е бил слаб: обещанието на гробищата, че няма да е сама; лагерът, където се закле да пази нея и Юсуф; нежният жест с картината и цветето от родината ѝ...
– Ще поправя това! – заканва се той, стискайки юмруци. – Тя е разбрала погрешно загрижеността ми. Трябва да разбере веднъж завинаги, че между нас никога не може да има нищо!
В същото време Нана е в стаята си, притисната от собствените си спомени. Сърцето ѝ започва да препуска, спомняйки си прегръдката след отвличането и онзи миг, в който той ѝ сложи колието, а пръстите му докоснаха кожата ѝ.
– Това е като вирус в кръвта ми! – проплаква тя. – Този враг е вътре в мен, но аз ще го победя. Ще изтръгна това чувство от сърцето си, преди да ме е унищожило!
Нощта носи тежки и сладки сънища. Нана излиза на терасата, а там, под лунната светлина, я чака той.
– Какво правиш тук? – сопва се Яман. – Появяваш се пред мен навсякъде!
– И аз това се питам! – сопва се тя. – Ти си навсякъде... отляво, отдясно...
Яман се приближава опасно близо, а гласът му става дрезгав:
– Ти си тази, която влиза в стаята ми, която ме следва като сянка... Ти си навсякъде. Дори в...
– Дори къде? – предизвиква го тя.
– Дори в главата ми!
– Ами аз? Ти си в ума ми, в сърцето ми! Не мога да те спра, не мога да те победя! – изкрещява Нана.
Яман се навежда, устните му са на милиметри от нейните.
– Ти... винаги си била ти... – прошепва той.
– НЕ! – Нана се сепва и се събужда.
В спалнята си Яман също отваря очи, дишането му е накъсано. И двамата посягат към чашата с вода, опитвайки се да измият вкуса на греховното желание.
– Слава на Бога, беше само сън... – шепне Нана, докато сърцето ѝ все още подскача в гърдите. – Никога... това не може да се случи никога!
На сутринта в кухнята кипи работа, но атмосферата е напрегната. Леля Акча вади горещата тава с баница.
– Внимавай да не се изгориш, лельо! – предупреждава я Адалет.
– Майстор си, лельо, изглежда божествено! – подмазва се Айнур.
– Това е баница, за Яман е. Кажете му да си хапне, докато е топла! – нарежда старата жена.
Дженгер обаче влиза със сериозно изражение:
– Г-н Яман го няма, излезе е още през нощта.
Акча се намръщва.
– А къде е онази... „бясната“? – пита тя, визирайки Нана, а Айнур едва прикрива злобната си усмивка.
– И тя излезе рано – отвръща Адалет.
Прах, скърцане на гуми и погледи, които режат като бръснач. Пред къщата на Вели съдбата отново изправя Яман и Нана един срещу друг. Яман Къръмлъ слиза от мощния си автомобил, а в същия миг жълто такси спира точно зад него. От него изскача Нана.
– Яман? Какво правиш тук? Виждам те навсякъде! Пак ли излезе тайно и дойде след мен? – пита Нана, опитвайки се да скрие вълнението си.
– Ти си тази, която изниква пред мен на всяка крачка! – сопва се Яман. – А ти? Питам те – защо си тук?
– Питах се дали Вели е добре... – отговаря Нана, но гласът ѝ трепва.
– И заради това ли си тук? – Яман не крие раздразнението си. – Не съм длъжен да ти давам обяснения!
Той тръгва рязко към къщата Вели, а Нана го следва. Вътре гледката е ужасяваща. Всичко е разбито. Вели лежи на пода, пребит и стенещ. Скъпоценните часовници по стените липсват.
– Вели, добре ли си? Какво ти се случи? – Яман се спуска към него, а в очите му пламват искри от гняв.
– Взеха ги... Взеха времето... – хлипа старецът почти през сълзи. – Но взеха най-важния... златния часовник на жена ми. Тя го обичаше толкова много...
Нана пада на колене до него и нежно изважда кърпичката си. Започва да почиства раните му, докато ръцете ѝ треперят.
– Боли ли те някъде? – пита тя със загрижен глас, след което се обръща към Яман. – Как могат да му причинят това?
– Не се притеснявай, ще ги намерим! – изръмжава Яман към Вели. – Кажи ми кой го направи!
Вели мълчи.
– Мълчиш, за да не се забъркам в неприятности, нали? Знам го! – извиква Яман. – Дори да не ми кажеш, аз ще разбера!
– Спри, Яман! Те са много опасни... наричат го Играча! – проплаква Вели.
– Играча? Кой е той?
– Има банда... бие и мачка, той е безмилостен! Сърцето му е лошо, изтезава хората...
– Не се бой. Каквото са ти отнели, ще ти го върнат! – заявява Яман и излиза навън.
Нана хуква след него:
– Спри! Спри, и аз идвам!
– Не! Отиваш право в имението! – заповядва той.
Нана тръгва, а Яман вече набира някого по телефона.
– Идвай бързо у дома! – Яман звъни на Ферит. – Чувал ли си за крадец на име Играча?
– Разбира се, върлува около Саматия. Пълен безделник, опасен психопат, истински маниак! Не знам какво правиш, но внимавай!
– Той е този, който трябва да внимава... – прошепва Яман. Той се обръща, за да ѝ извика такси веднага, но Нана вече е изчезнала...
Бандата на Играча пристига в леговището с откраднат телевизор.
– Изглежда добре, на шефа ще му хареса! – подхвърля един от тях.
В този момент се появява Яман.
– Объркал си мястото, брато. По-добре си тръгвай – казва му един от главорезите.
– Точно тук съм, където трябва да бъда – отвръща студено Яман.
– Е, тогава ще те посрещнем подобаващо! – Бандитът праща другия, който напада Яман с нож. Започва ожесточена борба и Яман поваля и тримата. Тогава излиза самият Играч с острие в ръка.
– Кой си ти? – пита той.
Яман се бие и притиска ножа в гърлото му. Но точно тогава се появява друг бандит, хванал Нана за гърлото.
– Пусни брат ми! – крещи той на Яман. Маниакът се смее зловещо.
– Нана?! Какво правиш тук?! – извиква втрещеният Яман.
Той пуска бандита заради нея и двамата се оказват заключени в клетка.
– Ти си едно бедствие! Как дойде тук? – крещи Яман.
– Ти ме доведе! – отвръща тя и си спомня как се скри в багажника, докато той говореше по телефона. – Като дойдох, мислех да помогна. Справих се с двама, но не видях третия...
– Искал ли съм ти помощ? Защо не се върна в имението? Защо всеки път си пъхаш носа в моите неща? Защо не слушаш?
– Но дойдох да ти помогна, не можех да те оставя сам!
– Ти не си като мен! Не можеш да ме защитаваш! Аз съм твой шеф и съм длъжен да те пазя! – Яман я гледа гневно, а тя е свита и уплашена. – Разбра ли ме?
– Какво означава това? Да не съм товар! Правя го заради Юсуф!
– Мислиш ли някога за Юсуф повече, отколкото за мен? – пита я той, а Нана остава стъписана. – Ако не Юсуф, щеше да си на края на света! Ти си само една беда!
Нана отваря широко очи.
– В капан сме! Сега разбра ли си мястото? – продължава Яман. – Коя си ти, че идваш да ме спасяваш? Коя си ти, че да вървиш след мен и да се бъркаш в работите ми? Коя си ти, че да се приближаваш толкова близо до мен? Коя?!
Нана е напът да заплаче.
– Сега си набий всичко това в главата! – довършва той.
– Ти не разбираш от добрина... – промълвява тя. – Оттук нататък няма да ми пука какво ще стане с теб!
В този момент се приближава Играча.
– Охо, аз не съм ви нужен. Ако останете още малко тук, сами ще се удушите в тази клетка! – смее се той, докато Яман и Нана се стрелкат с погледи. – Но съжалявам, защото за мен ще бъде истинско удоволствие да ви убия лично...
Играча бавно вдига оръжието и се прицелва право в сърцето на Яман...
Айше не намира покой, образът на пребитата жена в болницата е постоянно пред очите ѝ. Тя вдига телефона и набира Ферит. – Очевидно е, че тя се страхува! – изрича Айше веднага щом той вдига. – В последния момент се отдръпна, а почти ни беше помолила за помощ! – Трябва да си сляп, за да не го забележиш – признава Ферит. – Тя направо трепереше, когато видя Текин. Това казва всичко. – И какво? Ще седим със скръстени ръце, защото я е страх да подаде жалба? Полудявам при мисълта, че не можем да помогнем на някой, който изнемогва!
Ферит се усмихва под мустак, а гласът му става твърд: – Разбира се, че няма да стоим спокойно. Утре вземаме сладкиши и отиваме право в дома им. – В неговия дом?! – сепва се Айше. – Точно така. Ще пожелаем на госпожа Нилгюн бързо възстановяване. Така ще влезем под носа на самия дявол. Достатъчно е да поговори малко с нас… и ще покаже истинското си лице. – Добре. Да го направим! – прошепва триумфално Айше.
В същото време в къщата на Текин обаче се разиграва кошмар. Той стиска жена си за рамото, крещейки с пяна на уста. От разцепената устна на Нилгюн се стича кръв, а тя едва стои на краката си. С яростен жест мъжът я захвърля върху дивана. – Текин… умолявам те, не ме бий повече… – хлипа тя, треперейки цялата. – Искаше да избягаш? С майка си?! – крещи той, надвисвайки над нея като хищник. – Ти си моя собственост! За последен път те предупреждавам: ако кажеш на някого, ако пак опиташ да избягаш… ще убия майка ти. А после и теб. Разбра ли?! – Моля те… не я наранявай. Ще направя всичко… – промълвява тя безнадеждно.
Текин се усмихва цинично и поглежда към витрината, зад която се крие тайна врата. – Трябва да благодариш на Господ, че още не съм те затворил там… На тези думи Нилгюн изпищява от ужас. – Не! Не го прави! Моля те… не ме затваряй там! – Млъкни! Плачът ти ме влудява! – удря той по масата. – Гладен съм. Ставай и готви! Поне веднъж бъди полезна като съпруга. Хайде, размърдай се!
На следващия ден Айше и Ферит се появяват на прага на дома на Текин и Нилгюн. Текин отваря, надянал маската на любезност, макар в очите му да се чете безпокойство. – Ах, господа полицаи! Жена ми е у съседката, сигурно скоро ще се върне… – Ще изчакаме вътре – прекъсва го Ферит и влиза в хола без покана. Погледът му веднага пада върху чантата на Нилгюн, подхвърлена на фотьойла. Той обменя многозначителен поглед с Айше. – Една жена не излиза от вкъщи без чантата си… – мърмори той под носа си.
Изведнъж от банята се чува трясък. – Може би жена ти вече се е върнала, а ти дори не си разбрал? – подхвърля със студена усмивка Айше. – Да… възможно е… – Текин оправя яката си, пребледнял. – Нилгюн?! Скъпа, тук ли си?
След миг Нилгюн влиза в стаята. Тежък грим, старателно оформена коса… но огромната синина около окото прозира и през най-дебелия пласт пудра. – Скъпа?! Кога се прибра? Мислех, че си у съседката… – Текин я привлича към себе си в театрална прегръдка и съска в ухото ѝ: – Само кажи една дума… и ще свършиш в онази стая. Разбра ли? – Бях у съседката – потвърждава Нилгюн с бледа усмивка. – Мъжът ми просто не е забелязал кога съм се върнала. Здравейте…
Ферит я фиксира с поглед: – Бързо оздравяване, госпожо Нилгюн. В болницата изглеждахте много по-добре. Какво се е случило с лицето ви? – Инцидент… подхлъзнах се в банята и паднах… – свежда тя очи. – Сама ли паднахте? Или някой ви „помогна“? – подхвърля Айше, стрелвайки Текин с леден поглед. – За Бога, госпожо комисар! – Ферит се преструва на възмутен. – Как може да се шегувате? Това е било просто злополука. – Точно така – добавя Текин, притискайки жена си още по-силно. – И моето сърце кърви, като я гледам така. Но за мен тя е най-красивата на света, нали?
Текин се усмихва широко, но в очите му блести лудост. Айше и Ферит знаят, че трябва да разкрият адът, който крие този дом, час по скоро и да спасят жената.
