В епизод 695 на „Наследство“: Срещата на Яман със сирийците се оказва смъртоносен капан. Животът му се оказва в сериозна опасност, а Нана тръгва към него без да се замисли.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 696 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман се опитва да спаси Емин, годеника на Икра, сам и попада в капан. Той не очаква Нана да му се притече на помощ. Благодарение на нейната смелост, те успяват да се измъкнат, въпреки че Яман е ядосан, че Нана е рискувала живота си за него. Нейните действия обаче ѝ спечелват уважението на леля Акчи.
Вечерта се провежда церемония с къна за Икра. леля Акча дава на Нана специално благословение, но как ще реагира Нана – по-долу в текста.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу👇
Действието продължава от предния епизод. Стрелбата е ожесточена. Въздухът мирише на барут и смърт. Нана, с пребледняло, но решително лице, крещи през тътена: – Залегни! Пази се! – тя не чака отговор, а започва да стреля в посока на нападателите. – Полудя ли? Изгуби ли си ума? – крещи Яман, опитвайки се да я издърпа към прикритието. – Казах ти да стоиш долу!
Но Нана не е от жените, които се подчиняват. Тя продължава да обстрелва враговете с изпепеляващ поглед. – Какво ти казах току-що? Наведи се! – Яман я сграбчва и я притиска към земята. – Покрий си главата! – Дойдох да ти помогна, а не да ме дундуркаш! – сопва се тя, докато куршумите рикошират около тях.
Яман отново се опитва да я предпази с тялото си, но в същия миг тялото му трепва. Куршум прорязва ръката му. – Ръката ти! Ранен си! – извиква Нана, а сърцето ѝ прескача удар. – Добре съм, нищо ми няма! – изръмжава той през зъби. – Дай да видя! Веднага! – Казах ти, че съм добре! Само ме одраска! – сопва се Яман, но двамата остават вкопчени един в друг, потънали в погледите си сред хаоса.
Точно тогава воят на полицейските сирени раздира небето. Бандитите побягват в паника, а Яман остава да гледа Нана със смесица от гняв и пълно изумление – как е възможно в това крехко тяло да се крие толкова смелост?
Яман и Нана са задържани и отведени в участъка за разпит. Оставени сами в стаята за разпитая напрежението между двамата може да се пипне с ръка. Яман крачи нервно, а очите му хвърлят мълнии. – Защо ме преследваш? Казах ти ясно и точно, това е моя работа! Така ли постъпва един нормален човек? – Моят ум си е на мястото, ами твоят къде е? – отвръща тя светкавично. – Защо отиде сам срещу тях?
Яман спира и я поглежда с ирония: – Ти за всичко имаш отговор... Онова място не беше за теб! Да не си полудяла, че дойде право в огъня? – Не съм полудяла! – сопва се тя. – Трябваше ли да полудея, преди да ти спася кожата? И знаеш ли какво, Ябан? Не беше зле, справихме се с тях заедно. Заедно ги довършихме!
Яман се надвесва над нея, гласът му става нисък и опасен: – Откъде знаеше, че ще стане така, че е засада?
Нана замълчава за миг. В главата ѝ ехтят думите на Икра за предчувствието, което изпитваш само към човека, когото обичаш. Тя го е почувствала за Яман, но не може да го признае. Не и сега. – Икра ми каза как са измамили Емин. Досетих се, че ще изиграят същия номер и с теб. Затова дойдох. – Мога да се пазя и сам! – отсича той. – Не можех да рискувам! – избухва Нана. – Какво щях да кажа на „малкото птиче“ Юсуф, ако ти се беше случило нещо? Пак бих го направила, ако се наложи!
Яман забива поглед в нейния, твърд като скала: – Оттук нататък ще правиш каквото ти кажа! Ако кажа „спри“, спираш! Където кажа, там ще стоиш! – Добре, тогава и ти ще ме слушаш! – Нана се изправя срещу него, без да трепне. – Ако пак тръгнеш сам на война, пак ще ме намериш до себе си. Не се опитвай да ме плашиш... – Не ме заплашвай! – И ти не ме заплашвай! Ако отидеш да се биеш с врага, аз ще съм там!
Яман затваря очи и поема дълбоко дъх, сякаш се опитва да не избухне. – Кълна се... през живота си не съм виждал по-инатлива коза от теб! – промълвява той, докато двамата се гледат като двама борци, които отказват да се предадат.
В този момент вратата се отваря и влиза Ферит, който едва сдържа смеха си, докато наблюдава искрите, които хвърчат между двамата.. Той е чул всяка тяхна дума.
– Заклевам се, никога не съм виждал по-зрелищно шоу! – подхвърля той. – Какъв впечатляващ дует само, а? Яман го стрелва с леден поглед: – На какво се смееш, Ферит? Полицаят моментално слага „служебна“ маска и изпъва гръб: – Аз ли? Не се смея, грешно си разбрал. – Смееш се, смееш се! Очите ми видяха! – намесва се Нана, сочейки го с пръст. – Просто се сетих за един виц... – оправдава се Ферит. – Защо да се смея на вас? Та вие излязохте от героична битка! Но ако сте приключили с взаимните разпити, нека минем към официалните. Ще ви взема показанията, но първо – добрата новина! – обявява той триумфално. – Целият клан Ахван е зад решетките. Отвличания, рекет, трафик – списъкът е безкраен. Чака ги живот в затвора!
Нана поглежда плахо към полицая: – А ние? Какво ще стане с нас? – пита Нана с тревога в гласа. – Прегледах камерите. Всичко е ясно като бял ден: самозащита! – Ферит я поглежда с хитра усмивка. – Ти си го защитила, Нана. Браво на теб! – Той се защити сам! – поправя го тя пламенно. – Аз отидох там, за да го браня, да го предпазя... Яман извърща глава към нея, а в погледа му за миг проблясва нещо непознато – сякаш ледовете в душата му се пропукват. – Но сбърках... – добавя тя тихо. – Накрая той ме защити. Той пое куршума вместо мен.
Ферит ги изглежда и двамата, усещайки напрежението, което може да подпали стаята. – Както и да е, ще оправя всичко веднага. Дайте ми подписите си и си вървете вкъщи, че ако останете още малко тук, ще стане бедствие!
След като излизат от управлението, Яман отсича: – Тръгваме веднага за имението! – Изключено! – застава пред него Нана. – Трябва да отидеш в болницата, за да прегледат ръката ти. – Няма нужда. Казах – в имението! – Ръката ти кърви, Яман! Може да трябват шевове! – гласът ѝ преминава в по-висока октава. Яман спира и се надвесва над нея, сякаш иска да я смаже с присъствието си: – Пак ли започваш с твоя инат? Кога ще се научиш да не прекрачваш границите, които ти поставих? Дива коза! – Ти ми казваш да си почивам, а самият ти си ранен и стоиш прав! И на всичкото отгоре ме наричаш „коза“! Не съм никаква коза!
Яман просто се обръща и тръгва към колата, оставяйки я да вика след него. – Ти си коза! Дива коза! – крещи Нана подире му. Яман рязко се извърща, очите му метат мълнии: – Казах в имението, незабавно! Тръгвай!!!
В имението Икра и Акча са на тръни. – Казваш, че е взела пистолет със себе си? – пита Акча притеснена. – Да, взе го и излезе– обяснява Икра през сълзи. – Тя не беше сигурна какво става и хукна след него, да не би да са им устроили засада като на Емин. Не можах да я спра!
Айнур подслушва зад ъгъла, попивайки всяка дума със злостна усмивка. – Не се обвинявай, Икра. Каквото и да беше направила, тя щеше да отиде – въздъхва Акча. – Бог да ги пази и дано се върнат живи и здрави! – моли се Адалет. – А ако загазят заради мен? – хлипа Икра.
Дженгер, се намесва: – Не се тревожете за г-н Яман, той е взел мерки, не пада лесно в капани, а дори да падне – ще намери изход. И ще се погрижи за госпожица Нана, не се измъчвайте напразно.
В този момент на вратата се чука настоятелно. Адалет извиква: „Те са!“, но Дженгер внимателно отваря... и на прага се появява Недим, водейки Емин! Икра изпищява от радост и се хвърля в прегръдките на любимия си. Недим наблюдава сцената с лека, загадъчна усмивка.
– Добре ли си? – пита Икра, докато го опипва, за да се увери, че е истински. – Слава на Бога и на него, че ме спаси! – Емин кимва към Недим. Акча гледа непознатия с любопитство: – Ти трябва да си Недим, помощникът на Яман? – Да, аз работя с него. Яман ми нареди да намеря момчето. Те двамата с Нана са добре. – Благословен да си, чедо! – реди Акча. – Яман е истински щастливец да има такъв човек до себе си.
Недим прави странна гримаса, която за миг издава, че благодарностите на лелята на Яман му тежат. Докато Хала ги кани в салона, един зловещ детайл в поведението на Недим подсказва, че щастието в този дом е само временна илюзия...
Яман и Нана най-после се прибират в имението, а Нана веднага поема грижите за раненото му рамо. Тя почиства раната му с нежни ръце, а в тишината между тях витаят чувства, които никой от двамата не смее да каже на глас.
По-късно в салона Яман обявява съдбоносно решение: – Емин, Икра... разбрах, че вчера е трябвало да бъде вашата сватба. Не успяхте тогава, но ще го направите утре. Тук, в моя дом.
– Но... формалностите, документите? – заеква Емин от вълнение. – Ще бъде светкавична сватба. Аз ще се погрижа за всичко. Утре ще се ожените!
Емин се навежда да целуне ръката на Яман в знак на огромна благодарност, но Яман го спира с лек жест.
Докато всички празнуват и се радват, камерата бавно се плъзга към Недим. Лицето му е каменно, погледът – празен и студен. Той е единственият, в чието сърце няма радост, а само тъмнина.
В стаята Икра гледа Нана с очи, пълни с безкрайна признателност. Младото момиче хваща ръцете ѝ, гласът ѝ трепери от вълнение: – Нана, благодаря ти... на теб, на леля Акча и на батко Яман. Вие ме спасихте. Дали ще ви се отплатя някога? Нана се усмихва нежно, опитвайки се да скрие бурята в себе си: – Щом се усмихваш, това е достатъчно. Бъди щастлива с човека, когото обичаш. Това е всичко, което има значение. – Ти си толкова смела! – възкликва Икра. – Никога не съм срещала жена като теб. Хукна след Яман, без да се замислиш и за секунда... – Отидох... просто... – Нана свежда поглед, търсейки думи. – Ако му се беше случило нещо, Юсуф щеше да е съкрушен. Само заради детето отидох.
Тя не подозира, че леля Акча стои зад вратата и попива всяка нейна дума. Старата жена влиза в стаята, а погледът ѝ е изпълнен с възхищение. – Не всеки притежава твоето сърце, Нана. Ти си умна, знаеше, че е капан, и пак застана до моя Яман. Човешкият живот е свещен, а ти постави своя на карта заради него. – Къръмлъ ме е спасявал безброй пъти – прекъсва я Нана, видимо смутена. – Длъжна бях. Ще направя всичко, за да не страда „птичето“ ми.
Опитвайки се да избяга от неудобната тема, Нана казва, че отива в кухнята, защото Юсуф се връща гладен от училище. Но Акча я спира: – Не бягай, чедо! Имаме още работа. Днес е „Нощта на къната“ за Икра. Утре тя ще бъде булка! Нана гледа неразбиращо: – Лельо, какво е това къна? Какво ще горим? Да не напълним къщата с дим? Икра и Акца се разсмиват през сълзи, виждайки искреното недоумение на Нана.
Вечерта настъпва и започва ритуала „Нощта на къната“, а имението се оглася от тъжната песен „Висока планина“. В полумрака жените обикалят около бъдещата булка. Нана наблюдава отстрани, докато Адалет не я хваща за ръка, за да се включи в кръга. – Адалет, защо сме на тъмно? Защо не светнем лампите и не седнеме като хората? – шепне объркано Нана. – Чакай – обяснява Адалет. – Сега ще „изгорим“ къната в дланта ѝ. – С огън ли? – ужасява се Нана. – Ще ѝ сложите гореща жар в ръката? – Не, мила, така се казва. Гледай.
Леля Акча поставя къната в дланта на Икра. Тъжните думи на песента – за момичето, което напуска бащиния дом и ще тъгува по майка си в далечни земи – раздират тишината. Нана усеща, че бузите ѝ са мокри. – Адалет, защо плачем? Какво пеят? – прошепва тя. – Пеят за раздялата, Нана. За момичето, което отива в чужд дом, далеч от родителите си. – Плача, защото и на мен ми липсва майка ми... – признава Нана, хлипайки неудържимо.
Леля Акча слага къна и на Адалет, и на Нана. – Къде ми е златото? – опитва се да се пошегува Нана през сълзи, но Акча само се усмихва тайнствено. – Защо сложихте и на мен? Нали е само за булката? – Това е за благословия, Нана. И за да намерят приятелките на булката своята истинска любов... човека, когото ще обичат до смърт – обяснява Адалет. При тези думи Нана свива юмрук, сякаш се е опарила.
– Аз не го искам това! Трябва веднага да го измия!
Нана хуква към банята!
