„Наследство“, еп.631: Ще падне ли Нана в капана на Идрис? – какво ще се случи

В епизод 630 на „Наследство“: Нана получава анонимно съобщение, в което се казва, че Яман не е убил Азиз. Тя не иска да изложи Яман и Юсуф на опасност, затова решава да напусне имението. Яман е против, затова Нана е принудена да избяга, а Идрис само чака това..

НА КРАТКО какво се случва в епизод 631 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана разбира, че срещата ѝ със загубеното момче не е случайна – Идрис ѝ е заложил клопка. В последния миг, когато всичко изглежда изгубено, Яман се появява и за пореден път ѝ спасява живота. Между двамата избухва напрежение, думите, които си разменят, докосват нещо дълбоко в сърцето на Нана и я карат да погледне на него по различен начин.

Идрис е извън себе си от ярост. Планът му отново се проваля, а върху него тежи и нова заплаха – изнудвач, който има видеозапис с убийството на Азиз и е готов да го покаже пред всички.

Нана е объркана, мъжът, когото дълго е смятала за убиец, се оказва нейният защитник, а собственият ѝ брат е този, който иска да я погуби.

В опит да върнат усмивките и да прогонят мрака, който се е настанил в имението, Нана и малкият Юсуф решават да организират представление за всички.

Междувременно Налан случайно подслушва разговор между Айше и Ферит и научава шокиращата истина – двамата не са обикновена двойка, а полицаи под прикритие. Гневът и унижението я подтикват към отмъщение, а това, което планира, може да промени всичко…

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу👇

Съдбата отново подлага Нана на изпитание. Момчето, което тя среща съвсем случайно, се оказва само примамка. Преди да осъзнае какво се случва, от сенките се появяват двама непознати.

Уплашена Нана бяга от преследвачите и се крие в изоставена сграда.

В същото време Яман търси Нана. Той вижда същото момче, което примами Нана да седи на една пейка в парка, а кракът му е превързан с шал. Яман веднага разпознава, че това е шалът на Нана.

– Кой ти даде този шал? – пита Яман.

Момчето свива рамене, избягва погледа му.

– Никой… нищо не знам.

Яман пристъпва по-близо, с бавна и хладна решимост. Очите му проблясват опасно.

– Мисля, че знаеш, момче. Къде е собственичката на този шал?

Детето преглъща трудно. Гласът му трепери, думите излизат накъсани:

– Някакви хора ми дадоха пари… Казаха, че са приятели на онази жена, че искат да ѝ направят шега. Помолиха ме да се преструвам, че съм се изгубил. Изведох я на улицата… и тогава…

Действието се пренася в сградата, където Нана се е заключила в една от стаите.

– Отвори! – чува се груб мъжки глас отвън. – Отвори, иначе ще я изкъртим! Не можеш да избягаш!

В стаята Нана се свива в ъгъла. Дишането ѝ е накъсано, ръцете ѝ треперят, а очите ѝ са пълни с отчаяние.

– Това е краят… – прошепва тихо, сякаш говори на себе си. – Сега наистина е краят. Ще умра тук… Всичко свърши… Те ме намериха.

Камерата се приближава към лицето ѝ – по бузите ѝ се стичат сълзи, които блестят като стъклени зрънца.

Но в следващия миг вратата се разтваря с трясък. В помещението нахлува Яман, като буря, като спасение, като последен лъч светлина в мрака. Очите му пламтят, а гласът му прорязва тишината:

– Връщаш се с мен в имението. – Думите му не търпят възражение. – Запомни го добре!. Никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо!

Тя го гледа в недоумение, застинала между страх и надежда. В този миг на екрана остават само двамата – той, готов да се бие със света, и тя, разтреперана и уплашена, но жива.

Действието се пренася в имението, където Юсуф седи нетърпеливо на пейката до фонтана. Очите му непрекъснато гледат към портата.

Изведнъж отдалеч се чува шумът на автомобилен двигател. Колата на чичо му Яман се появява зад ъгъла. Усмивка разцъфва на лицето на момчето.

Юсуф тича, без дори да мисли. Вратата на колата се отваря и оттам слиза Нана, леко изморена, но усмихната. В следващия миг Юсуф силно я прегръща.

– Къде беше, Нана? – пита Юсуф. – Чаках те...
– Имах малко работа, скъпи – отговаря тя нежно, прокарвайки ръка през косата му.
– Не каза нищо... Изплаших се, когато не можах да те намеря.

Яман наблюдава сцената мълчаливо. .

– Но чичо каза, че ще се върнеш, когато свършиш работата си – продължава Юсуф с надежда. – Свърши ли я?

Нана кимва бавно. В очите ѝ има тъга, която не може да скрие. Поглежда към Яман.

– Да... свърших я. Нямам вече никаква работа навън.

Яман се замисля. Вижда колко силна е връзката между тях двамата – чиста, искрена, неподправена. Усмивката на Юсуф обаче бързо връща топлината в сцената.

– Хайде, да влизаме – казва той весело. – Ще ти разкажа какво се случи, докато те нямаше!

Двамата тръгват ръка за ръка към входа на къщата. Юсуф не спира да говори.

– Чух шум от прозореца – започва Юсуф развълнувано. – Погледнах нагоре и видях птиче гнездо! Една майка и малкото ѝ пиленце. Толкова бяха мънички...

Нана и Яман го слушат с усмивка.

– После им дадох малко зрънца – продължава момчето. – Внимавах да не ги изплаша.
– А ядоха ли? – пита Нана.
– Бяха ужасно гладни – отговаря Юсуф, а очите му светят от гордост.

Яман и Нана се споглеждат.

– Хайде, Нана – казва Юсуф, хващайки я отново за ръка. – Да отидем да ги видим!

Те се отдалечават, ръка за ръка, докато слънчевите лъчи огряват лицата им. Нана се усмихва, а Яман остава на място, гледа ги как влизат в имението и тихо въздъхва.

В този миг погледът му омеква. Зад суровото изражение прозира нещо друго, облекчение... и нещо, което прилича на любов.

В същото време в кабинета на Идрис. Идрис стои в центъра, лицето му е застинало в ярост, а в очите му проблясва лудост.

– Идиоти! – крещи той. – Безполезни глупаци!

С рязко движение на ръката удря един от хората си. Вторият отстъпва, треперещ, а третият коленичи на пода.

– Прости ни, братко – измънква с пресипнал глас, почти плачейки.

Идрис го блъсва с презрение.

– Махай се от очите ми! – изсъсква той.

Другият мъж също пада на колене и целува ръката му, отчаян да си спечели милост.

– Дай ни още един шанс, братко. Само един!
– Ще получите още една възможност, но ще чакате – казва Идрис с хладна усмивка, от която полазват тръпки.

В ъгъла стои Кязим, който наблюдава, без да изрича нито дума. Погледът му е напрегнат, но не смее да се намеси.

Третият от хората се свежда ниско, гледайки към босса.

– Ти си човекът, братко… никой не е като теб.

Четвъртият тихо добавя:

– Прости ни, господарю.

– Стига с театъра – отвръща Идрис рязко. – Отидете в стаята на Кязим. Той ще ви каже какво следва. Вървете!

Мъжете излизат, а вратата се затваря с тежък звук. Идрис стои неподвижен, диша тежко, после отново избухва:

– Идиоти!

– Какво ще правим сега, братко? – пита Кязим. – Какъв е новият план?

– Нов план ли? – изръмжава Идрис. – Няма нов план! Ще отидеш и ще ги застреляш. Казах им това само за да не оцапат стаята ми с кръв.

– Братко, напоследък убиваме хора като мухи – възразява Кязим спокойно. – Това ще ни донесе неприятности.

Идрис изведнъж се нахвърля, хваща го за якето и го притиска към стената. В очите му пламва опасен блясък.

– Ще убия и теб, Кязим, ако ме ядосаш! – ръмжи през зъби. – Какви неприятности може да имаме повече от тези?

Той го отблъсква грубо и започва да крачи напред-назад, като звяр в клетка.

– Парите свършиха. Преди адвокатът да умре, блокира инвестицията на Азиз. Вися на косъм! – крещи той.

Кязим въздъхва.

– И ако нямаш пари… какво ще правиш с изнудването?

Идрис спира и мълчи за миг. Пръстите му се свиват в юмрук, гласът му звучи дрезгаво.

– Не знам, Кязим… не знам. Не мога да платя. Ако онези кадри, на които убивам Азиз, стигнат до полицията или до Къръмлъ, съм свършен. Разбираш ли? Свършен!

– Каквото и да правиш, искам да му донесеш тялото на Нана, преди изнудвачът да пусне записите. Не искам обещания, искам резултат.

– Както кажеш, брат – отвръща Казъм и излиза.

Вратата се затваря зад него. Идрис остава сам. Сяда бавно, отпуска глава назад и въздиша тежко. В очите му се чете не просто гняв, а отчаяние, което го изяжда отвътре.

– Нана… – прошепва той.

Действието се връща в имението. Нана влиза в стаята си, отпуска се на леглото и затваря очи. Спомените я връхлитат като буря – звук на стъпки, писък на гуми, мрак и страх. Вижда отново онзи миг, когато хората на Идрис я обграждат. В очите ѝ има ужас, в ръцете – само парче дърво, с което да се защити. Тогава, от нищото се появява Яман.

Нана вижда в очите му решителност и гняв. Той я издърпва зад себе си и казва с твърд, но разтреперан глас:

– Връщаш се с мен в имението. Веднага!. Запомни, никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо.

Сълзите се стичат по лицето ѝ, когато си спомня. Сяда на ръба на леглото, взира се в нищото и прошепва:

– Всичко се промени… Идрис е луд. Пълен психопат. А Яман… Яман е невинен. Той ме спаси – един, два пъти… дължа му живота си.

Навън, на терасата, Яман стои с телефона до ухото, гласът му е напрегнат.

– Ако не бях пристигнал навреме, бавачката щеше да е мъртва – казва той. – Това нещо е сериозно. Използвай връзките си, намери ги по камерите, по пътищата. Искам резултат.

– Работя по въпроса – чува се гласът на Недим.

– Ще остана в имението, докато не ми докладваш. Тези луди трябва да си получат заслуженото.

Яман затваря телефона и дълбоко въздъхва.

Нана стои зад вратата и го наблюдава. В ушите ѝ кънтят думите на Яман: „Знаеш ли защо убих жена си? Защото не успях да убия онзи психопат! Затова съм убиец!“

– Това е моя вина… – прошепва тя. – Всичко е заради мен.

Точно тогава Юсуф се появява, държейки счупен модел самолет.

– Нана, самолетът ми се развали. Ще питам чичо дали ще го поправи.

– Попитай го, скъпи – казва тя, опитвайки се да звучи спокойна.

Юсуф отива при Яман.

– Чичо, ще го поправим ли заедно?

– Имам много работа, юначе – отговаря Яман, усмихва се уморено. – Но по-късно ще направим нов, още по-хубав. Обещавам.

Гали го по главата и отминава. Юсуф го гледа натъжен, а Нана усеща как сърцето ѝ се свива.

Яман се обръща за миг, поглежда я, но мълчаливо отминава.

– Не се тревожи, мило – казва Нана, коленичила до Юсуф. – Понякога хората се чувстват зле, но за това са близките, за да върнат усмивката им.

– Как ще го направим? – пита Юсуф сериозно.

– Имам идея – казва тя и прибира косата си, очите ѝ блестят. – Ще направим така, че чичо ти отново да се усмихне.

Юсуф я гледа с възхищение, а тя се усмихва топло.

– Всеки има нужда от малко радост – прошепва Нана. – А ние ще му я върнем.

В кабинета на Яман цари пълна тишина. Само звукът от листовете и клавишите на лаптопа нарушават спокойствието. Стаята е осветена от меката светлина на следобеда, която се плъзга по лицето му. Вратата се открехва леко, Нана почуква и внимателно наднича.

– Влизай – казва Яман, без да откъсва поглед от документите.

Нана пристъпва несигурно, но се усмихва топла.

– Надявам се да не те притеснявам…
– Зает съм – отвръща той хладно. – Ще говорим по-късно.
– По-късно ще е твърде късно – отвръща тя с лека закачливост. – Имаме представление след няколко часа.

Яман спира да пише и я поглежда.

– Представление? В такъв момент?

Нана подава малка, цветна покана.

– Юсуф те кани. Направил е представление в градината. И, разбира се, ти си наш специален гост.

Яман я взема, хвърля ѝ бегъл поглед и пита:

– И защо сега?

– Юсуф е далеч от училището и приятелите си – обяснява тя. – Изглежда силен, но се чувства сам. Иска да направи нещо хубаво, да се почувства част от семейство.

– И ти мислиш, че това е добра идея? – пита Яман с лека нотка на раздразнение. – Ти едва се измъкна жива, а сега искаш представление?

– Знам, направих грешка – признава тя спокойно. – Но си взех поука. Когато имаш дом и хора, които те обичат, трябва да го показваш. Да ги цениш.

Погледите им се срещат. В очите ѝ има нещо истинско, неподправено.

– Нека направим това за Юсуф, Яман. Да му покажем, че има семейство, което го обича.

Яман я гледа замислено.

– Нали за това се бориш всеки ден? – продължава Нана. – Да видиш усмивката на Юсуф, да го чуеш да се смее.

Яман мълчи, а в погледа му омеква.

– Ще бъде добре и за теб, Ябан… – изтървава тя неволно и веднага прикрива устата си.

Яман я пронизва с поглед.

– Как ме нарече?

– Ох, нищо… – опитва се да поправи гафa си. – Само исках да кажа, че Юсуф ще се зарадва, ако дойдеш.

Тя се обръща да излезе, но преди да тръгне, се обръща с лека усмивка:

– И ако не дойдеш, ще изнесем представлението тук, в кабинета.

Яман повдига вежди, изненадан, а Нана добавя с намигване:

– Недей да ме гониш, ще си тръгна сама.

Тя излиза, а Яман остава сам, чете поканата на Юсуф и за първи път от дни се усмихва едва забележимо.

Следобедът е топъл и градината на имението е украсена с балони и ленти. Малка сцена е подредена пред фонтана. Айнур кръстосва ръце и извръща очи.

– Целият му живот е представление… Каква е нуждата от това? Вместо да работим, се занимаваме с глупостите на бавачката.
– Айнур, колко си зла! – укорява я Неслихан. – Тя го прави, за да зарадва Юсуф.
– Хм, разбира се… – подхвърля Айнур.
– Тихо! – намесва се Дженгер. – Представлението започва.

Всички притихват, когато по алеята се появява Яман. Всички стават, но той вдига ръка – знак да седнат.

Миг по-късно се появяват Нана и Юсуф, хванати за ръка. Детето сияе, а лицето на Нана е озарено от гордост.

– Добре дошли на нашето малко представление! – казва Нана, гласът ѝ звучи топло и тържествено.
– Бог да те благослови, дете мое – прошепва Адалет.
– Много ти отива тази папийонка! – усмихва се Неслихан.

Юсуф сияе от гордост.

– Това представление е, за да отпразнуваме успехите на Юсуф през годината – казва Нана, поглеждайки Яман. – А най-хубавото е, че всички сме заедно.

Погледът ѝ се спира върху него.

– В такива дни човек иска да види семейството си до себе си.

Очите ѝ срещат неговите. Яман не откъсва поглед от нея.

– Да започваме – прошепва тя.
– Аплодисменти! – казва Адалет, и всички пляскат.
– А сега – усмихва се Нана, – време е за втората част!

Юсуф трепери от вълнение.

– Юсуф е подготвил гатанки за вас! – казва Нана. – Да видим кой ще познае най-много отговори.

…..

– Сега е ред на кака Неслихан! – казва Юсуф.
– Готова съм, питай!
– Познаваш ли Спайдърмен?
– Хм… да, от филмите.
– А знаеш ли защо вече не стреля с паяжини?
– Може би му е свършила? – смее се тя.
– Не! Защото е изключен от мрежата! – отговаря Юсуф.

Смях оглася градината. Дори Дженгер се кикоти, а Нана сияе от гордост.

– Чичо, а теб да те попитам ли? – обръща се Юсуф към Яман.
– Попитай, момчето ми – отвръща той сериозно.
– Какво прави мързеливата рибка? – пита Юсуф.
– Плува? – отговаря Яман.
– Не! – смее се Юсуф. – Не прави нищо!

Всички се заливат от смях, а Яман видимо се изчервява.

– Добре, стига сте ме подигравали! – казва той, но по устните му пробягва усмивка.

Нана го поглежда победоносно.

– Е, поне вече се усмихна – прошепва тя.

Юсуф доволно разперва ръце, а градината ехти от смях и аплодисменти.

И за миг, само за миг, домът, в който отдавна цари мрак и тишина, отново се изпълва със светлина и смях.

В същото време собственичката на хотела Налан открива шокираща истина – Айше и Ферит не са обикновена двойка, а тайни агенти, които работят под прикритие. Унизена и бясна, тя решава да действа веднага.

Съблазнителна усмивка се появява на лицето ѝ, докато пише кратко съобщение до Ферит. Малко по-късно вратата на хотелската стая се отваря, а той влиза с лека усмивка.

– Това съобщение направо ми оправи деня ми – казва той весело, но усмивката му замръзва, когато забелязва въоръжен мъж зад гърба си.
– Мислех, че ще бъдем сами – произнася небрежно, но погледът му издава напрежение.
– А аз мислех, че си бизнесмен – отвръща Налан студено. – А ти си полицай...
– Понякога животът ни изненадва. Мечтите са едно, реалността – съвсем друго – отговаря спокойно Ферит.
– Тогава е време да ти дам урок! – процежда тя, вдигайки ръка, но той хваща китката ѝ още във въздуха. В стаята за миг настъпва мълчание, по-напрегнато от всяка буря.

Междувременно Айсе не може да намери място от тревога. Седи на леглото, стискайки телефона си.

– Още не е звъннал... – прошепва тя. – Цяла нощ бяха заедно... нещо не е наред.

Пише кратко съобщение: „Г-н Сервет, конференцията е след час. Моля, бъдете навреме.“ После започва да крачи из стаята, като поглежда екрана на всеки няколко секунди.

– Ако до пет минути не отговори, отивам в стаята ѝ. Имам лошо предчувствие...

Отваря вратата, но не успява да направи дори крачка. Пред нея стои мъж с изваден пистолет. Времето спира.

Айсе разбира, че е попаднала в капана.

Камерата се пренася в тъмен, прашен склад. Под слаба лампа, вързани за метални столове, седят Ферит и Айше. Срещу тях – Налан, с двама въоръжени охранители зад гърба си.

– Знаем всичките ти сделки и преводи – казва Ферит с хладна увереност. – Играта свърши. Ако ни пуснеш, може и да ти помогнем.

Налан се усмихва с презрение.

– Колко мило... почти ме трогна, но вече е късно, това е последната ми сделка. След два часа парите ще са в сметката ми. Между другото, казах на шефа ти, че всичко е наред. Никой няма да ви търси, ще умрете тук. А дотогава... насладете се един на друг.

Тя се обръща и излиза. Ехо от стъпките ѝ отеква в празното помещение.

Айше отпуска глава.

– Ще ни убият... никой дори няма да разбере. Никога повече няма да видя Дога...

Ферит я гледа спокойно, с онази сила, която винаги го е отличавала.

– Винаги мислиш за най-лошото. Излизал съм от по-опасни ситуации. Не съм човек, който се предава. Попаднахме заедно, заедно ще излезем. Докато съм до теб, никой няма да те нарани. Разбра ли?

Айше го поглежда. В очите ѝ проблясва не само страх, а нещо по-дълбоко – доверие, дори любов.