В епизод 563 на турския сериал „Наследство“: Сехер и Яман подготвят двойна сватба и се забавляват в лунапарка като деца! В същото време Идрис, решава да нанесе на Яман последен удар...
НА КРАТКО какво се случва в епизод 564 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 юли 2025 по NOVA.
Идрис поръчва убийството на Сехер.
Двойната сватба се превръща в кървава трагедия. Един изстрел, и бялата рокля на Сехер се напоява с кръв.
Яман е разкъсан между тревогата за живота на Сехер и безмилостната си жажда за отмъщение. Той не спира да търси Азиз, убеден, че именно той стои зад всичко.
Но истината е по-жестока.
Азиз се изправя пред ужасяващо разкритие, не може да повярва, че най-страшният му враг е всъщност неговият собствен брат. Идрис е виновникът, той е убиецът на баща им.
С разбито сърце, Азиз го изключва от семейството и нарежда да бъде изхвърлен от дома.
Обиден и жаден за отмъщение, Идрис дава на Яман местоположението на Азиз, надявайки се, че Яман ще убие Азиз.
Но Яман… не може да дръпне спусъка. В последния момент избира прошката. Избира любовта.
Идрис обаче не прощава. Той се връща… и сам стреля в брат си.
На път за болницата, Недим пресреща Яман с новини. Ужасни новини… за Сехер.
Това е финалът на втори сезон на "Наследство"! Да си признаем, този край… никой не го очакваше.
Да не забравим и за другата двойка в сериала!
Само часове делят Али и Дуйгу от мига, в който ще се врекат един на друг. Сватбените приготовления са в разгара си, но сърцето на Дуйгу тежи от една мъчителна истина, че никога няма да може да подари на Али мечтаните деца.
Разкъсвана от вина и страх, Дуйгу бяга в последния момент, оставяйки след себе си само прощално писмо. Али е опустошен!
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията на финала на втори сезон
Действието на новия епизод започва в стаята на Идрис. Идрис побеснял седи на леглото си и говори на Кязим, или по-скоро на себе си. А може би на призраците, които никога не го напускат.
– Изгорих склада на Яман. Това беше първо. След това подпалих нашия склад. Убих собствените си хора… и натопих Къръмлъ. Това са два.
– После… – очите му се разширяват. – Направих така, че той да полудее. Да го нападне. Изправих ги един срещу друг – Къръмлъ и Азиз. Три.
– Но не свърши дотук… – гласът му става по-висок, по-истеричен. – Четири… Отвлякох Зия Къръмлъ, но и това се провали! Пак не се получи!
– Пет… Дадох на Азиз часовника на брат му. Знаех, че Яман ще го приеме като доказателство… и ще нападне Азиз. Ще го помисли за убиец! Мислех, че ще сработи! Но и това се провали!
Идрис побеснял вдига лявата си ръка.
– Остават ми тези пет пръста – вдига ръка пред себе си, разтваря дланта си, пръстите му потреперват. – Пет пръста. Пет провала. Заслужавам ги. Всеки един от тях.
– Ето ги! – изкрещява Идрис и започва да се удря се по лицето. – Аз съм глупак! Безполезен! Никой! Ах... страхливец съм! Един жалък, нищожен страхливец! Баща ми беше прав… и онзи проклет Азиз също! Не мога да направя нищо както трябва!
Кязим се опитва да го спре, но е безсилен пред лудостта на Идрис.
– Боря се! Боря се! И винаги се провалям! Не съм дявол, както си мислех. Не… аз съм псе. Едно страхливо псе… псе, псе, псе! – крещи и продължава да си ударя шамари.
– Но… – очите му внезапно се избистрят. – С тази ръка… с тази проклета ръка… ще хвърля пръст върху гроба на Азиз. Това ще е краят! Край на страха и слабостта! – гласът му набира сила. – Ще забия ножа толкова дълбоко, че никой няма да може да го извади! Такова нещо ще причиня на Къръмлъ, че Азиз да се скрие, дори в Ада, Къръмлъ и там ще го намери, за да си отмъсти! – заканва се Идрис, а очите му горят. – Това ще бъде моето отмъщение! – прошепва, почти сладострастно. – И то… едва започва. Аз ще спечеля!
ДЕЙСТВИЕТО ПРЕСКАЧА СЛЕД ДВА ДНИ.
Яман побеснял е в колата си и пътува нанякъде, като от време на време ударя яростно волана.
Действието се връща назад.Имението на Къръмлъ...
Изведнъж тишината е разкъсана от изстрел. Един-единствен, но достатъчен да срине цял един свят.
Писък на ужас. Кръв. Паника.
Сехер полита и рухва на земята. Бялата ѝ рокля се пропива с алена кръв, очите ѝ се разширяват в шок.
– НЕЕЕ! – крещи Яман с глас, който раздира въздуха.
Тича към сЕХЕР, ръцете му треперят, когато я вдига. Очите ѝ се затварят, а животът ѝ изтича между пръстите му.
Яман притиска тялото ѝ към гърдите си.
– Сехер! Отвори очи! Сехер! Някой да извика линейка! – крещи Яман, гласът му се къса от болка. –Сехер! НЕ!
Погледът на Яман пада на Юсуф, който гледа уплашено.
–Аделет! – крещи Яман.
Адалет бързо прегръща Юсуф и тръгва с него към къщата.
– Сехер! – крещи отново Яман.
Действието се връща настоящето. Яман въздиша тежко, здраво хванал волана на колата.
След малко спира и слиза от колата. Отново си спомня момента. Сехер лежи в ръцете му отпусната и безжизнена, ръката му е изцапана с кръвта ѝ. Безсилен Яман ударя с ръка по предния капак на автомобила. В този момент телефонът му звъни.
– Кажи ми, Недим, че е жива! – отговаря Яман на обаждането със сълзи на очи.
– Както я остави… Състоянието ѝ е тежко – казва Недим, преглъщайки. – Но лекарите имат надежда. Сехер е силна. Ще се пребори.
– А Азиз? – очите на Яман блестят от гняв. – Откри ли го?
– За съжаление – не – отговаря Недим.
– Намери го – зъбите на Яман скърцат от ярост. – Разровете всяка дупка в Истанбул, всяка! Защото ако не го откриете…. ще изгоря този град до основи!
Яман приключва разговора прибира телефона си и не може да си намери място от ярост и скръб.
Действието се пренася при Идрис, който се кани да изпрати адреса на Азиз на Яман, за да може Къръмлъ да убие брат му. Но идва Халил, който му съобщава, че Азиз го вика спешно в кабинета си. Идрис е недоволен, че е прекъснат, но с неохота отива при брат си.
Азиз се изправя пред Идрис, а в очите му пламти ярост. Азиз ударя брат си и го поваля на пода. Идрис го поглежда шокиран.
–Какво става? – пита Идрис.
– Как можа да направиш това?! –гърми гласът Азиз, а юмруците му се стоварват върху Идрис. – Ти си бил врагът през цялото време! Всичко си направил ти! Запали складовете, уби нашите хора, обърна Къръмлъ срещу мен! ТИ СИ СТОЯЛ ЗАД ВСИЧКО! Защо?! – Азиз го гледа, потресен и продължава да го налага с юмруци. – Защо искаше да умра?
– Браво! – Идрис се усмихва подигравателно и бавно ръкопляска. – Най-накрая го разбра, а уж си умен. Да, аз го направих. ВСИЧКО! Сега по-спокоен ли си? Защото ти беше идеалният! Любимият! Аз бях никой! Безполезният син. Уличното псе. Срамът на семейството! Преди години убих Ялчин Къръмлъ, а вината стоварих върху теб! Причината за всичко, което ти се случва, съм АЗ!
Чувайки това Азиз ударя отново Идрис.
–Ти ще отговаряш за всичко, което си направил! – крещи Азиз.
– Не, единственият, който ще отговоря за всичко ще си ти! – Очите на Идрис горят от злоба. – Къръмлъ много скоро ще те намери и изтрие от земята!
– Не разбирам, защо направи това? – пита ядосан Азиз. – Как човек може да направи това със собствения си брат?! Защо го направи?
– Винаги си бил принцът. А аз – паразитът. Исках да те унищожа така, както унищожих БАЩА НИ.
– Не… – Азиз усеща как студ минава по гръбнака му.
– Аз убих баща ни. Същата нощ, когато припадна. Защото той обичаше теб. Защото искаше ти да бъдеш глава на семейството. Аз сложих оръжието в ръката ти и те изгоних. И никога, никога не съжалих.
– Изрод… – Азиз вади пистолета. – Кажи, че лъжеш!
– Не лъжа. Направих го. Направих всичко. Защото винаги съм те мразил.
Идрис посяга към оръжието, хваща го и го насочва към челото си.
– Стреляй! Ако имаш смелост, стреляй!
Но ръката на Азиз трепери. Не може. Не може да убие.
– Знаех си. – Идрис се усмихва като победител. – Затова винаги ще побеждавам. Ти не можеш да убиваш. Но аз… Аз ще те застрелям, без да ми мигне окото.
– Точно затова… няма да те убия – казва Азиз с глас, лишен от емоции. – Ще изпиташ това, което аз изпитах. Това ще е твоето наказание. Ти вече не си Яхяоглу. Изгонен си от тази фамилия. ОХРАНА! Изхвърлете го от имението и никога повече не го пускайте! – нарежда Азиз със сълзи на очи.
– Пуснете ме! – крещи Идрис, влачен от охраната. – Това не е краят! Ще те довърша, Азиз! Ще умреш като куче!
Изхвърлен пред имението, побеснял Идрис вади телефона и изпраща съобщение на Яман. С адреса на Азиз.
– Ела, Къръмлъ. Ела и довърши брат ми – говори със злоба Идрис.
В следващия кадър, Яман пристига пред имението на Азиз. Очите му са тъмни, походката решителна. Не се спира пред никого, охраната пада една по една, докато той не влизе вътре. Оръжието му е насочено директно към Азиз.
– Спри! – Азиз вдига ръка. – Ще съжаляваш!
– Няма съжаление! – изръмжава Яман. – Сехер ще живее, но ти ще умреш!
– Не аз го направих! Беше Идрис! Той ме използва! Той иска да ме убие чрез теб! – опитва се да обясни Азиз.
– Лъжец! – крещи Яман. – Тя почти умря заради теб!
– Не знаеш истината! – опитва се да го спре Азиз. – Не я убивай!
В същото време в главата на Яман ехтят думите на Сехер: „Ако ме обичаш, ще се откажеш от отмъщението“
Яман крещи от гняв… и стреля, но куршумът пронизва тавана.
– Жената, която сега се бори за живата си, ако не беше тя, вече щеше да си мъртъв – отвръща ядосан Яман, обръща се и си тръгва, точно когато телефонът му звъни.
– Недим! Сехер е добре, нали? – пита Яман с треперещ глас.
– Трябва да дойдеш… веднага. Състоянието ѝ се влоши.
–Не! Не! Ти ще живееш, няма да умреш! – крещи Яман и се втурва към болницата.
В същото време Идрис се връща в имението и застава пред Азиз.
–Ти?! Сехер е заради теб в болницата, нали? Негодник! – крещи Азиз.
Идрис и Кязим насочват пистолетите си в Азиз.
– Наистина исках Яман да те застреля – казва Идрис. – Направих всичко, за да го постигна. Казим ми разказа… но, късметлия си. Любовта му се оказа по-силно от омразата, което означава… че аз ще довърша това сам.
Прави крачка напред.
– Не исках да бъда братоубиец, не това исках. Но какво да се прави… такава е съдбата, нали?
– Помниш ли… като деца как тичахме из планинските поляни? – пита Азиз.
– Винаги изоставах. Ти беше бързият, силният… а аз, слабият… - отговаря Идрис.
– Един ден… докато тичахме… паднах в кладенец. – Азиз прави пауза. – Ти ме извади оттам. Спаси ме. Тогава си казах: “Каквото и да се случи, моят брат Идрис ще ме защити” Кога успя да станеш такъв човек? Не мога да разбера!
– А знаеш ли какво не знаеше тогава, братко? – отвръща злобно Идрис. – Аз те бутнах в онзи кладенец. Исках да бъда героят. Исках да бъда братът, който спасява… но ти винаги беше пред мен. Винаги. И останалото… беше просто дълга история за отмъщение. А сега... историята стига до своя край. Сбогом!
Идрис натиска спусъка.
Изстрел.
Куршум в гърдите на Азиз… Той пада… до плик на който пише „За Сехер“.
В същото време Яман пътува към болницата, а в мислите му е само Сехер. Той си спомня хубавите мигове, които са имали двамата.
– Сехер… – прошепва Яман, плачейки. – Дръж се! Моля те! За всичко, през което минахме. За мечтите ни. Ти си моята приказка…
Камерата се приближава към лицето на Яман, към треперещите му устни, показва сълзите му.
Яман си спомня как започна историята им, първият им танц на сватбата… Хубави моменти от миналото им…
„– Защо затвори очи? – пита Яман. – Защото искам да запомня този момент – отговаря Сехер, с глас, едва доловим. – Този вятър… думите ти… твоя аромат. Тук… сега… съм в безопасност. С теб.“
Яман я прегръща леко, сякаш се страхува, че ще се разпадне под ръцете му.
– Почувствай вълните… как се люлеят. Не им се съпротивлявай. Просто бъди с тях.
– Помниш ли… какво ми каза във видеото? Бурята отмина. Сърцата ни вече са спокойни. Като онова бурно море, което най-накрая намери покой.
– Така започна нашата история.
Камерата се отдръпва и показва морето. Спокойно. Без вълни.
– И този кораб… вече не е сам. Ти се изправи срещу бурята и я победи. А сега… вече танцуваш с нея. Погледни… Морето е готово да се движи с теб. Както ние дишаме в едно.
Яман се навежда и я целува.
Действието се връща в настоящето.
–Един дъх. Едно цяло. Дишай за нас, Сехер. Дръж се. Близо съм. Скоро ще бъда до теб! – мисли си Яман, а сълзите се стичат по лицето му.
Яман влиза в двора на болницата, а пред него се изпречва колата на Недим.
Недим излиза от автомобила си, Яман също…
– Какво правиш тук?! – пита слизайки Яман. – Защо не си в болницата?
– Трябваше да дойда при теб, Яман – отговаря Недим.
Яман разбира, че неговата Сехер си е отишла завинаги…
Какво се случва с Али и Дуйгу на финала на втори сезон.
Денят, който трябваше да бъде най-щастливият в живота им
Али влиза в стаята на Дуйгу, сърцето му бие силно. Очаква да види Дуйгу в бяла рокля, но стаята е празна.
На леглото лежи булчинската роклята, а до нея бележка от Дуйгу.
Сърцето на Али се свива. Ръката му трепери, докато чете:
„Съжалявам, Али. Разбрах твърде късно, че тази сватба щеше да е грешка. Искам да намериш своя път. Да бъдеш щастлив. Прости ми.“
Сълзите размазват написаното, листа хартия пада от ръцете му. Стаята е студена, а без Дуйгу ужасно празна… както в сърцето на Али.
Ще гледате ли трети сезон на „Наследство“ без Сехер?
