„Наследство“ еп.562: Яман е готов да жертва всичко, но да отмъсти за брат си!

В епизод 561 на турския сериал „Наследство“: Яман преживява драма: той се е заклел да отмъсти за брат си и е решен да го направи, знаейки, че това ще означава край на връзката му със Сехер и трагедия за цялото семейство. Какво ще избере любовта или отмъщението?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 562 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 юли 2025 по NOVA.

Идрис унищожава бележката с адреса на стар познат на Азиз. Той знае, че този човек може да потвърди невинността на Азиз и да провали всичките му планове. Не може да допусне това. Трябва да действа бързо.

Междувременно Яман играе своята игра. Той вкарва свой човек в дома на Азиз, надявайки се, че ще успее да получи ценна информация. Идрис обаче не се поддава лесно на измамата. Той почти веднага разкрива натрапника.

Вместо да го изгони и да приключи с въпроса, Идрис решава да го остави, за да го използва срещу Яман.

Не знае обаче, че не само той е разкрил противника си. Азиз също открива, че сред хората му има информатор на Яман. Играта става все по-опасна. Ще жертва ли Яман любовта си към Сехер, за да отмъсти на Азиз?

В същото време Дуйгу не можа да признае истината на Али.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода

Яман изпраща съобщение на Недим, за да разбере, дали има новини от техния човек, който трябваше да проникне в къщата на Азиз, за да го шпионира. Недим веднага му отговаря, че все още чака обаждане, но ако има развитие, веднага ще го уведоми.

След малко при него с таблет в ръка и усмивка на уста идва Сехер.

– Завърших почти всички приготовления – казва тя, докато сяда до Яман. – И имам изненада за батко Зия и Чичек. Намерих прекрасно място за медения им месец. Търсих дълго из интернет, но това е специално... Романтично, уникално и сред природата. Сигурна съм, че ще им хареса. – Яман с усмивка и любов гледа Сехер. – Ти чуваш ли ме? – пита тя.

Яман оправя косата на Сехер и я целува нежно по бузата.

– Направила си чудесен избор. Много е хубаво, че си помислила за такъв меден месец.

Изведнъж по стълбите се спуска Юсуф, лицето му грее от любопитство.

– Чичо, каза ли „меден месец“?

Сехер бързо слага пръст на устните си.

– Тихо, миличък. Не искаме чичо Зия и Чичек да чуят. Това е изненада.
– Добре! Добре! Но... може ли и ние да дойдем? Толкова ми е интересно какво е меден месец! Можем да дойдем с вас, нали? Моляяя! - казва въодушевен Юсуф.

Точно тогава зад тях се появяват Зия и Чичек.

– Яман? Значи ще ходим заедно на меден месец? Всички заедно? Наистина ли? Колко хубаво! Вие така и не успяхте да отидете на вашия меден месец… Ще е чудесно! Всички заедно на почивка!

Сехер го поглежда топло, очите ѝ се насълзяват от нежността в думите му.

– Всъщност... това е чудесна идея. – отвръща Сехер. – Ще бъде хубаво да прекараме време заедно, далеч от напрежението, от тревогите… Дори самата мисъл за това е като сбъдната мечта.
– Ще сме всички заедно. Всички! – повтаря ентусиазиран Зия. – Без да се разделяме. Това ще бъде една незабравима почивка, Яман.

Сехер се обръща към Яман, този път с плахо очакване в погледа.

– Е, какво ще правим? Няма ли да кажеш нещо?
– Добре. Ще се опитам да подредя работата си. Засега направете резервация – казва Яман, но без ентусиазъм.
– УРААА! Всички ще ходим заедно! – извиква Юсуф и скача от радост.
– Ще си подредиш работата си, Яман. Можеш да работиш и там, ако трябва. Чичек, хайде, да изберем дата! Хайде! До скоро! – казва Зия и излизат с Чичек.

От кухнята се чува гласът на Аделет, топъл и майчински:

– Юсуф! Юсуф, бисквитките ти са готови!
– Идвам! – отвръща той и хуква към кухнята.

Сехер остава с Яман, а на лицето ѝ се разлива усмивка.

– Този път наистина ще отидем на меден месец, нали? – пита тя с надежда в гласа.

Яман, замислен, поглежда Сехер и кима с глава, а тя силно го прегръща. Сехер изглежда щастлива, а Яман замислен и мрачен.

Идрис и Казим преобръщат книгите на Азиз, за да намерят листчето с адреса на стария приятел на Азиз, който има доказателство, че Азиз няма нищо общо с убийството с брата на Яман.

Идрис отваря една от книгите на Азиз.

– Психопат – започва Идрис да чете на глас, в който се долавя странно удоволствие – в психиатрията се определя като личностно разстройство. Характеризира се с липса на емпатия и съвест. Неподчинение на правилата, липса на разкаяние, агресивно поведение, безразличие към болката на другите и лъжи. Това са белезите на един психопат. – Казим... Това мен ли описва? А? Аз съм психопат? Какво ще кажеш?

Казим отвръща с леко смутена усмивка, сякаш не иска да разсърди Идрис, но и не знае как да отговори.

– Щом ти така казваш, братко...

Но Идрис не е доволен. Изведнъж тонът му става рязък, очите му се присвиват:

– Не. Хайде веднъж да играем по правилата! Пише: липса на разкаяние, агресия... А защо, кажи ми, да нападам без причина? Не, братко, няма да атакуваме случайно. Ще удряме, когато си го заслужат.

И после, почти игриво, се обръща към Казим:

– Аз бих бил страхотен психиатър. Пациентите си лежат, говорят си, а ти, просто слушаш и за това получаваш пари.

Идрис прелиства още няколко страници от книгата, когато намира бележка.

– Ооо, каква чест, г-н Садри... Намерихме го, Казим! Намерихме каквото търсехме!

Казъм веднага се доближава, развълнуван:

– Да съобщим веднага на г-н Азиз!

Иблис се хили зловещо, поклаща глава:

– Уф, Казим... Сине мой? Това от лошото възпитание ли е или от факта, че нямаш родители? Определено е имало дефект в завода, от който си излязъл... Хайде, отвори уста. – Идрис къса бележката. – Отвори! – повтаря той и поставя парчетата от бележката в устата на Казим и му заповядва: – Дъвчи! Да ти е сладко!

Сцената сменя рязко ритъма, когато в стаята влиза Азиз, лицето му сериозно, очите му нетърпеливи.

– Какво направихте? Намерихте ли нещо?

Казим веднага излиза, а Идрис въздъхва, поглежда го със смесица от съжаление и разочарование.

– Не, уви, Азиз. Нищо не намерихме. Казим огледа всичко внимателно... А аз... аз просто гледах книгите ти и си казах: „Да ги бях прочел“, но вече е късно за това.

След малко в стаята влиза Асие. Жената носи тежестта на годините и тревогите върху лицето си. Взира се в хаос около себе си, погледът ѝ преминава през дрехи, книги, стари снимки...

– Какво става тук? Каква тази бъркотия? Да не би да се подготвяш за живот в чужда земя?
– Просто събирам ненужните неща, майко... – отговаря Азиз.
– Има ли нещо, което трябва да знам? – пита Асие. –Поредно решение, взето без мен?
– Каквото и да правя, го правя за нашето добро – отвръща Азиз.
– Ако Идрис не беше в опасност... никоя сила нямаше да ме откъсне от корените ми. Но... съдбата понякога праща ръката си да те грабне и захвърли като чужденец в собствения ти живот... – отвръща Асие и излиза от стаята.

Миг тишина.

Азиз се обръща към брат си, почти умоляващо:

– Виж ме, братко... Майка не трябва да знае. Поне не сега. Тя не бива да разбере за обвиненията, които Яман Къръмлъ отправя към мен. Не искам да страда заради мен, разбираш ли?

Азиз също напуска стаята, а Идрис се усмихва доволно.

В същото това време Яман отключва една кутия и от нея вади пистолета на брат си Ялчин.

– Аз ще го застрелям с твоето собствено оръжие, батко... – заканва се Яман.

Яман иска да върне едно от кутиите обратно на мястото ѝ, когато тя пада на земята и от нея изпадат бебешки дрехи.

Яман вдига бебешките телички и прибира пистолета.

– Или тя… тя… - замисля се той.

Яман си спомня, какво е казал на Сехер, когато бяха на мястото, където смята да построи новият им дом.

„Когато се нанесем в тази къща, семейството ни стане по-голямо? Когато носиш нашето бебе под сърцето си... ще положа глава на корема ти и ще му разказвам каква прекрасна и невинна майка има. Ще му казвам колко много те обичам. Отново и отново. Това дете ще бъде част от нас. Ще се появи като чудо. Ще вземе усмивката от теб... а навъсените вежди, от мен. Ще има малки, нежни ръчички,като твоите. Ще ги държим с обич и ще му помогнем да направи първите си стъпки. Като майка и баща, винаги ще сме до него. Докато дишаме, няма да пуснем тези малки ръчички.“

В този момент в стаята влиза Сехер.

– Ти... бил си тук? Значи ме хвана? – казва тя с усмивка като вижда Яман да държи бебешките терлички.

Яман вдига вежди.

– Това? Как трябва да го разбирам? – пита той.
– Не е това, което мислиш. Не съм бременна. Плета ги тайно отдавна... Просто, за всеки случай, ако някой ден се случи, но ти ги намери.

Той ги вдига внимателно, сякаш държи нещо много ценно.

– Те са... прекрасни.
– Но имам още една изненада – казва Сехер и вади от нощното шкафче една кутийка, която отваря. – След като намери терличките, няма смисъл да крия и това.

Яман вади от кутийката бебешка гривна с надпис Ялчин и се замисля.

– Помниш ли как си мечтаехме за децата ни? След онзи разговор... отидох по магазините. Видях нещо на витрината. Сърцето ми се сви. Трябваше да го купя. Знам, че говорихме да кръстим децата си Кевсер и Ариф, но ако имаме още едно момче... нека се казва Ялчин. Ще е щастие в дома ни да се споменава името на брат ти. Не ти ли харесва?

Яман я гледа дълго, мълчаливо. Очите му се навлажняват, а гласът му е тих и спокоен.

– Харесва ми... много. Просто съм изненадан – казва Яман и прегръща силно Сехер като добавя – Ти си всичко за мен.

Яман подава терличките и гривната на Сехер като я целува.

– Трябва да се обадя по телефона! – казва той и излиза от стаята.

В хола го пресреща Дженгер.

–Г-н Яман, всичко наред ли е?
–Животът ми казва да направя избор... И го прави по най-опустошителния начин. Докато аз съм на път да отнема живот, за да отмъстя за брат си Ялчин... тя избира съвсем друг път, да даде живот. Предложи детето ни да носи неговото име... „така ще го запазим жив“ – каза тя. Сякаш усеща какво предстои.

– Г-н Яман, г-жа Сехер е постъпила мъдро. Няма ли да ѝ кажете истината?
– Не мога – отговаря Яман. – И аз искам името на брат ми да продължи чрез детето ни. Но този огън... този пламък на отмъщение не гасне в мен. Знам, че няма да го оставя!
– Знам, че не ми е работа да го казвам – казва Дженгер, – но... нека законът въздаде справедливост. Не сте длъжен да поемате този тежък път.
– Не, братко. Това е моята съдба. Когато ми го отнеха, се заклех. И ще удържа клетвата си. Ще я удържа.
– Но като го направите... няма просто да станете убиец. Ще накажете всички, които ви обичат.

Яман се обръща рязко, през лицето му минава сянка – решителна и непреклонна.

– Тяхната съдба е да бъдат семейство на човек като мен!

Вратата се отваря. Влиза Недим.

– Добре дошъл, Недим.
– Благодаря, Яман. Хайде, да се качим горе. Скоро може да имаме вести от нашия човек.

В същото това време, човекът на Идрис разпределя работата на ново наетите хора. Мъжът, който е информаторът на Яман му се пада да работи в кухнята. Идрис конфискува телефоните на новонаетите. Информаторът моли Идрис да му позволи да се обади на майка си, защото тя ще се притеснява занего.

– Казим – обръща се Идрис. – Дай телефона на нашия приятел тук. Нека се обади, но да не отнема много време.

Мъжът поема телефона, пръстите му леко треперят, но бързо набира номер.

– Ало, мамо? Взех работата. Просто исках да ти кажа. Тук не ни разрешават да използваме телефоните, ще ти се обадя, когато имам възможност.
– Не им казвай кой си. Очакваме адрес. Внимавай – предупреждава го Недим.

Мъжът изтрива номерът, но който се е обадил и Идрис веднага разбира, че нещо не е наред. След като проверява изтрития номер, разбира, че мъжът работи за врага – Къръмлъ. Вместо да го убие веднага, Идрис решава да го използва, за да може Яман да убие Азиз.

В същото време Сехер получава обаждане от Зия, който радостно ѝ съобщава, че след два дни ще се жени. Той я пита, дали ще успеят да се подготвят за краткото време, Сехер е уверена, че ще успеят да подготвят всичко. След разговора тя започва да избира музика за сватбата, а Юсуф се присъединява към нея.

Действието се пренася в къщата на Азиз. Той хваща информатора на Яман в момента, в който той се опитва да му се обади.

–Какво правиш тук? – пита Азиз.

Действието се връща при Сехер и Юсуф. Юсуф казва на леля си, че музиката, която е избрала е много хубава. Сехер казва на племенника си, че ще отида да каже на чичо му, че сватбата на Зия и Чичек е след два дни, за да го зарадва.

В същото време Яман пита ядосан Недим, защо техният човек не им е изпратил адреса и го кара да му набере номера на информатора.

Яман взема телефона и чува в него гласа на Азиз.

– Яман Къръмлъ. Наистина ли си мислеше, че е толкова лесно да стигнеш до мен?

Яман стиска зъби, погледът му се изпълва с ярост.

– Как може да си толкова, подъл човек?! Стига си се крил като плъх. Ако имаш и капка кураж, застани пред мен. Сега не се получи, но ще те хвана. Ще те съсипя. Ще отмъстя за брат ми.

Камерата ни показва Сехер, която се качва по стълбите и приближава кабинета на Яман.

– Каквото и да направиш, няма да ми избягаш. Ще умреш, Азизззз! – крещи Яман.

В този момент Сехер влиза в стаята, лицето ѝ е пребледняло от тревога. Очите ѝ са широко отворени, гласът ѝ трепери.

– Не... Не, това не може да е истина! Не мога да повярвам!

Яман се приближава към нея, опитва се да я успокои.

– Чуй ме... Аз...

Сехер също се приближава към него, като вади слушалките си от ушите.

– Няма нужда да криеш. Имаше някакъв служебен търг, нали? Загуби ли го? Избирах песен за сватбата и не чух какво точно казваше, но по лицата ви се виждаше колко сте напрегнати.

Яман поклаща глава, приближава се още повече.

– Не. Не сме го загубили. Търгът е чак следващата седмица.

Сехер въздъхва облекчено и се усмихва топло.

– Слава Богу. Радвам се. Не разбрах какво обсъждахте, но изглеждахте толкова ядосани. Изплаших се.

Яман се усмихва леко, в очите му за миг проблясва нежност.

– Не се тревожи! Този търг е наш! – заявява Яман.

Сехер леко го докосва по ръката.

– Добре, добре... Но долу всички бързат за сватбата. А вие пак се занимавате с работа. Не е ли време да спрете и да се посветите на по-важното? Защото батко Зия ми каза, че сватбата е след два дни.

Яман кимва бавно. Сякаш за пръв път усеща реалността с цялото ѝ значение.

– Това е страхотна новина. Права си. Време е да оставим работата настрана.
–Времето е малко! – казва Недим. –Аз ще вървя, ако имате нужда от нещо, обадете се! – казва Недим и напуска стаята.

Сехер дава на Яман да чуе музиката, която е избрала за сватбата.

–Знаеш ли, аз много харесвам тази музика и си представях как ще танцувам под нея с човека, който обичам, и ще гледам в очите му! Знаеш, първо бракът ни беше формален и аз се притеснявах да ти кажа, а след това, така стана, че мечтата ми не се сбъдна…
–Жалко, че не си ми казала! Аз всяка твоя мечта съм готов да изпълня! – казва Яман и слага слушалката в ухото си. –Хайде, пусни да я чуя!

Сехер пуска музиката, а Яман я хваща нежно и я повежда в така мечтания от Сехер танц.

Сехер поставя главата си на гърдите на Яман и заявява: –Знаеш ли, така мога да остана до края на дните си!

–Няма да се оплаквам! – отговаря с усмивка Яман.
–Не знам, как го правиш, но когато съм в твоята прегръдка, сърцето ми така силно бие от вълнение, а аз до теб се чувствам в безопасност! – признава Сехер.
–А аз нищо не правя, всичко правиш ти! Ти ме караш да забравям за всичко… но има нещо, за което не трябва да забравям – изпуска се Яман.
–За какво? – пита Сехер.
–За работата…, за проблемите свързани с нея…. – измъква се Яман. –Каква ще правя ако остана без теб? Когато си помисля за тази вероятност се побърквам….
–Няма такава вероятност! – уверява го Сехер. –Никога повече, при никакви обстоятелства, няма да се разделим!

„Ти не знаеш, но ще се разделим… И аз ще бъда причината за тази раздяла“, мисли си Яман.

В този момент Сехер получава съобщение на телефона си.

–Чакам съобщение за роклята на Чичек, искам да помогна – обяснява Сехер. –Но ти ми обещай, че като приключим с подготовката на сватбата на батко Зия, ще продължим танца си, оттам откъдето спряхме.
–Когато поискаш! Обещавам! – казва Яман, като погалва Сехер по лицето..

Смутена Сехер напуска стаята.

–Нищо не е по-важно от мечтите ти, но трябва да отмъстя за брат си! – говори си сам Яман. –Прости ми!

Семра и Султан разговарят за деца, без да осъзнават колко болезнена е тази тема за Дуйгу. Думите на жените я удрят право в сърцето, събуждайки болка, която тя вече не може да крие. Очите й се изпълват със сълзи. Осъзнаването, че никога няма да стане майка, я задушава отвътре, тежи й като непосилен товар.

Изведнъж телефонът на Дуйгу започва да звъни. Тя поглежда екрана, това е лекарят, с когото е говорила тази сутрин. Сърцето ѝ започва да бие по-бързо.

– Разгледах внимателно резултатите ви – казва мъжът от другата страна на телефона. – И мога с пълна увереност да кажа, че колегата ми се е объркал.

Дуйгу е шокирана.

– Какво означава това? – пита предпазливо, почти страхувайки се от отговора.

– Предвид всички изследвания, нищо не пречи да станете майка.

За миг всичко около нея замира. Чувства как сърцето ѝ изскача от гърдите, как неописуема радост започва да я завладява.

– Наистина ли? – шепне тя, не вярвайки на ушите си.

– Да, наистина – потвърждава лекарят.

– Благодаря ви, докторе! Благодаря ви! – избухва от щастие, а сълзите, които преди малко бяха знак за болка, сега се превръщат в сълзи на облекчение и радост.

Дуйгу още не знае колко краткотраен ще се окаже този момент на щастие.

Вечерта Али и Дуйгу разговарят с близките си за сватбата си. Атмосферата е изпълнена с радост и вълнение.

Изведнъж телефонът на Дуйгу отново звъни. На екрана отново се появява номерът на лекаря.

– Добър вечер, г-це Дуйгу – гласът на мъжа звучи по-различно от преди. – Трябва да ви се извиня.

– Да ми се извините? – сърцето на Дуйге започва да бие силно.

– Станала е фатална грешка. Резултатите ви са били объркани с тези на друга пациентка. Тези, които анализирах по-рано, не са ваши.

Дуйгу усеща как я обгръща студ.

– Това означава, че...

– Да – казва лекарят предпазливо. – Съжалявам. Диагнозата ви не се променя.

Светът на Дуйгу отново се разпада на парчета. Преди часове тя вярваше, че съдбата ѝ е дала втори шанс, че може да сбъдне най-съкровената си мечта. А сега...

Сега отново ѝ остава само празнота.

Останете с нас...

Следва продължение.