В епизод 558 на турския сериал „Наследство“: Азиз поема вината, за да спаси Идрис. Думите на Сехер съсипват Азиз. Яман и Азиз се срещат и извършват размяната на заложниците. Двамата се изправят един срещу друг като бойци, готови за финалния сблъсък. Войната между тях тепърва започва, а жертвите ѝ може да се окажат най-близките им хора. В същото време Дуйгу е ранена.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 560 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 1 юли 2025 по NOVA.
Дуйгу и Али мечтаят за деца. Али получава обаждане от агент по недвижими имоти. Оказва се, че посредникът има къща, която отговаря на всички критерии на влюбените. Дуйгу го моли да отиде да разгледа имота.
Азиз отива в банката, за да изтегли семейните пари. Идрис нарежда на Казим да информира хората на Яман къде е отишъл брат му. Яман веднага отива в района на банката.
Разтревожена, Сехер моли Дженгер да ѝ каже къде е отишъл Яман и тръгва след него. В последния момент тя успява да спре Яман да застреля Азиз. Преди това обаче Яман забелязва, че Азиз носи часовника на брат му Ялн.
Планът на Идрис се е оказал безупречен. Яман е убеден, че Азиз е убиецът на брат му и се заклева да отмъсти.
Сехер пък упреква съпруга си. Тя е обидена на Яман, че за него отмъщението е по-важно от щастието и спокойствието на семейството.
Лекарката информира Дуйгу, че в резултат на получените травми яйчниците са увредени и жената няма да може да има деца. Дуйгу се срива. Тя споделя тази информация с Ясемин. Те решават да не казват засега на Али и да се консултират с друг специалист.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Яман стои в кабинета си, лицето му е напрегнато, очите му, пълни с гняв и решимост. Недим тъкмо му е казал по телефона адреса на Азиз. В този момент Дженгер влиза с поща в ръка.
– Господине, донесох ви писмата… – започва той, но млъква, щом вижда изражението на Яман.
– По-късно – изрича Яман с дрезгав глас и тръгва да излиза.
Дженгер го гледа неспокойно, после се осмелява да попита:
– Какво се случва, г-н Яман?
Яман се обръща рязко, очите му горят.
– Ще отмъстя за брат си! На онези, които посмяха да насочат оръжие към него!
Точно в този момент се появява Сехер. Чула е всичко. Лицето ѝ побледнява, очите ѝ се изпълват със страх. Яман вече излиза от къщата с бързи стъпки. Сехер се опитва да го догони, но не успява.
– Не! Недей! – прошепва тя и се връща обратно при Дженгер. – Кажи ми, батко Дженгер, къде отива! Моля те! Ако не ми кажеш, ще се пролее кръв!
Дженгер колебливо среща погледа ѝ. Сехер се моли, очите ѝ блестят от сълзи. Дженгер не издържа и ѝ съобщава адреса.
Междувременно... Азиз излиза от банката с чанта пълно с пари. Поглежда наляво и надясно, забързан, неспокоен, но не знае, че Яман вече го е намерил.
Яман се появява в далечинатау походката му е тежка, решителна. Очите му не се отклоняват от мишената.
– Спри! Не бягай! – крещи Яман и ускорява крачка.
Азиз го вижда и побягва. Яман тича след него, въздухът около тях е зареден с напрежение. Сехер в същото време се моли в таксито, с което пътува към адреса:
– Господи… само нека не направи някоя глупост… Нека го намеря навреме!
Изстрел разцепва въздуха. Яман стреля във въздуха, не за да убие, а за да спре бягащия. Азиз застива. Двамата се изправят един срещу друг, дишането им тежи.
Сехер пристига. Забелязва колата на Яман и се втурва натам, крещейки името му:
– Яман!
– Това е краят на твоето бягство – казва Яман студено. Погледът му е прикован върху часовника на Азиз. – Часовникът на брат ми… на Ялчин! Това е неговият часовник!
– Не… Не разбирам… – заеква Азиз. – Аз не съм убиецът!
– Ти го уби! Ти уби брат ми! И сега… ще получиш заслуженото!
Яман насочва пистолета. Пръстът му докосва спусъка.
– Навсякъде има камери – казва Азиз треперейки. – Ще те арестуват на момента!
– Нека да ме арестуват! Ще се предам с гордост… след като премахна един подъл убиец!
– НЕ! МОЛЯ ТЕ! НЕ! – Сехер се хвърля напред. Гласът ѝ се разкъсва от страх и болка. – Яман, моля те!
– Не се приближавай! – крещи той. – Не се доближавай!
Азиз използва момента. Извърта се и отново побягва. Сехер се хвърля към Яман и го хваща.
– Спри! Спри! Моля те!
Яман се навежда да вземе падналите куршуми. Гняв и отчаяние го владеят. Тръгва да го гони, но Сехер го пресреща и сяда в колата му. Поглежда го право в очите.
– Ще те следвам навсякъде! Не мислиш ли, че вече е достатъчно кръв пролята? Не мога да те оставя да станеш убиец… Нека той си получи наказанието по закон!
– Не разбираш… – казва Яман. – Ти не знаеш какво е…
– Зия е жив! Добре е! Но ако продължиш така, това няма да свърши никога!
Яман свежда поглед.
– Може би Зия е добре… но брат ми… Ялчин… е под земята. Отмъщението ми е съдба.
Идрис седи пред компютъра, усмивката му е широка, пръстите му бързо танцуват по клавишите. Пише съболезнованията до вестника. Всеки ред, перфектен, изряден… и лъжлив.
Изведнъж вратата се отваря рязко. Азиз влиза с бърза крачка и объркан поглед.
– Какво става? – пита Идрис, без да крие раздразнението си от прекъсването.
Азиз хвърля палтото си и отговаря дишайки тежко:
– Яман… Яман ме обвини, че съм убиецът на брат му. Каза, че аз съм го убил!
Идрис замира за секунда. Вътрешно сърцето му прескача. Усмивката му избледнява, но той бързо се съвзема.
Азиз започва да крачи из стаята, видимо развълнуван.
– Защо би казал такова нещо? Или този човек е луд… или някой се опитва да ни настрои един срещу друг. Да разбие бизнеса ни, доверието ни… всичко!
Идрис се напряга. В ума му се завърта един въпрос, който го ужасява , ами ако Азиз попита за датата на смъртта на Ялчин? Тогава всичко ще се разкрие… Не, той не бива да разбере.
Идрис се вживява в ролята си.
– Този Къръмлъ… Той е маниак, казвам ти! Способен е на всичко! Защо да не си измисли такава история? Трябва да го спрем! Да го убием… или унищожим! Иначе той ще убие нас!
Азиз го поглежда. В очите му проблясва не гняв, а решителност. Гласът му е по-тих, но по-силен от всякога:
– Не. Ще има и трети път. Ще докажа, че не съм извършил това убийство.
– Но как?! – крещи отчаян Идрис. – След всички тези години! Мислиш ли, че Яман ще ти повярва?
– Друг начин няма! – отговаря Азиз. – Това е единственият. Ще открия кой всъщност е убил Ялчин Къръмлъ. И когато го направя, ще изчистя името си. На всяка цена.
Идрис замлъква. Устните му потрепват, но не казва нищо. В очите му се чете страх. Истината се приближава бавно към него.
В имението на Къръмлъ, в кухнята Адалет, Неслихан и Чичек се суетят около масата, приготвят любимата закуска на Юсуф.
– Виж как ти се получава! – усмихва се Неслихан на Чичек. – Скоро ще го правиш и за своите деца.
Чичек я поглежда изненадано.
– Какво говориш?
– Хайде де! Ще е толкова хубаво да ви видим женени сега, веднага! – подема Неслихан с широка усмивка.
Адалет се смее, а Неслихан импровизира, взима бяла покривка и я поставя на главата на Чичек като воал. Подават ѝ цветя. Чичек стои насред кухнята, засрамена, но усмихната. За миг наистина прилича на булка.
– Каква прекрасна булка ще си! – възкликва Адалет.
– С удоволствие бих го направила… – прошепва Чичек, поглеждайки надолу. – Но първо искам Зия да се оправи. Той е най-важният за мен.
В този миг на прага на кухнята застава Зия. Чул е всичко. Той влиза, усмихнат и трогнат. Очите му светят.
– Изглеждаш прекрасно – казва той с нежност. – И аз искам да те видя в булчинска рокля. Колкото се може по-скоро.
Зия я целува по бузата. Чичек се изчервява, но щастието ѝ е неоспоримо.
– Да – отговаря тихо. – Ще се оженим.
Смехът и аплодисментите изпълват кухнята.
Яман и Сехер се връщат в имението Действието прескача в кабинета на Яман. Сехер влиза, очите ѝ пламтят от гняв. Яман е вътре, лицето му е замръзнало. Въздухът между тях тежи от неизказани думи и болка.
– Ти си ми ядосан, защото заради мен Азиз избяга – започва Сехер с треперещ глас, но думите ѝ са остри. – Но знаеш ли какво? Аз трябва да съм ядосаната! Ти ми обеща. Обеща, че нашето щастие няма да бъде разрушено. Лъжа ли беше всичко? Измами ли ме? Толкова ли лесно се отказваш от семейството ни?
Яман се вторачва в нея, дишането му се забавя. В съзнанието му проблясва спомен, как пият кафе заедно, как Сехер докосва лицето му с нежност, усмихвайки се.
– Погледна ме в очите и ме накара да мечтая – казва Сехер. – Каза ми, че ще направиш всичко възможно за нас… А сега говориш за отмъщение. Защо ни го причиняваш? Тъкмо когато всичко започна да се нарежда, защо сам унищожаваш щастието ни?
Очите ѝ се пълнят със сълзи. Всяка дума се забива като нож в сърцето му.
– Имаш избор, Яман. Или ще избереш нас, семейството ни, или ще тръгнеш по тъмния път, който уж изостави завинаги. Помисли добре. Искаш ли да се върнеш в онази тъмнина, която погреба?
Сехер се оттегля в стаята им, а Яман я следва. Гласът му е напрегнат:
– Чуй ме… Никога не съм те лъгал. Всичко, което съм правил… е за семейството…
– Недей! – прекъсва го тя. – Не ми говори за семейство! Казах каквото имах да казвам. Ако наистина ме обичаш… ако обичаш семейството си, ще избереш нас!
Яман я хваща за ръката, държи я здраво.
– Ще ме изслушаш! Всичко, което съм направил, беше за нас За нашето бъдеще. И вчера беше така, и утре ще е така. За семейството ми…
– Това означава да си до този, когото обичаш. Да си се подкрепяме взаимно, да бъдем рамо до рамо… Да намираш любимия човек до себе си, когато имаш нужда. Нима не разбираш, че тези оръжия, ще ни разделят! Те ще те лишат от нас. Куршумите, които се готвиш да изстреляш, ще отворят рани в бъдещето ни, които никога няма да зараснат! Толкова ли е важно отмъщението ти? Повече от нас ли?
Тя отдръпва ръката си и го гледа в очите:
– Ако искаш да направиш нещо истински важно за семейството си, остани с нас. Сега излез… и помисли добре над думите ми.
Сехер затваря вратата след него. В стаята остава сама. Пада на леглото и заплаква. Отвън, зад вратата, Яман чува тихите ѝ хлипания. Притиска челото си към дървото. Очите му се затварят.
– Сехер… – прошепва той.
– Защо да ти отварям? – казва тя зад вратата, гласът ѝ е ядосан. – Нали така или иначе ще убиеш… Ще останеш сам с гнева и отмъщението си отмъщение, затворен зад решетките. А аз… ще остана сама, сама с болката.
Вратата бавно се отваря. Сехер застава срещу него.
– Мислех, че сме изградили свят, който никой нямаше да разруши. А сега? Сега няма да го разрушат враговете и злодеите. Но ти… ти сам ще го съсипеш. Със собствените си ръце! Нали така? Убиец ли ще станеш? Не мога да го позволя. Ако го направиш… няма да убиеш само Азиз, а ще убиеш и нас, и мечтите ни… Или и обещанията ти, които ми даде също бяха лъжи?
– Не… не бяха – отвръща Яман. Гласът му се пропуква. – Нито мечтите ни, нито това, което сме преживели… нищо от това не беше лъжа. Всичко е истина. Толкова истинско – като и любовта ми към теб. Но сега трябва да направя каквото се изисква от мен…
Сехер го гледа дълбоко в очите.
– Говориш за любов? А любовта означава да приемеш света на другия. В моя свят няма място за отмъщение! Мъжът, когото обичам, не би се поддал на мрака, за да убие някого. Той знае какво е прошка. Помниш ли? Когато ти обещах, че няма да се разделим – нито в този, нито в другия свят? Тогава как можеш да твърдиш, че ме обичаш, а в същото време носиш отмъщение в сърцето си?эТрябва да знаеш, че тези две чувства не могат да съществуват в едно и също сърце. Ако наистина ме обичаш… ако не искаш да ме загубиш – откажи се от това. Защото не враговете, не смъртта… а единствено отмъщението в теб и кръвта по ръцете ти ще ни разделят.
Сълзи се стичат по лицето ѝ. Тя се обръща и излиза. Оставя го сам… с тежестта на решението, което предстои да вземе.
В болницата Дуйгу разглежда снимки от годежа ѝ с Али, когато телефонът ѝ започва да звъни. Дуйгу отговаря на обаждането. Екранът светва. Али се появява на живо във видеовръзка. Очите му блестят, в тях се чете вълнение, което трудно може да скрие. Усмихва се топло, почти момчешки, сякаш носи голяма изненада в ръкава си.
– Хей, красавице – усмихва се той, появявайки се на видеообаждане.
– Али… – шепне Дуйгу и се усмихва.
– Искам да ти покажа нещо – казва той с блясък в очите и обръща камерата. Показва новата къща – просторна, светла, уютна. – Как ти се струва?
– А кухнята? – пита Дуйгу с интерес, а Али веднага я води там, показва ѝ шкафовете, котлоните, мястото за кафе.
– А това... – казва той тържествено и завежда я в детската стая, до… бебешко креватче.
– Али… – Дуйгу се изчервява. – Много е красиво.
– Представяш ли си? Едно бебе, всички лели "Ооо" и "Ааа", цялата рода се надвиква… И тя ще се казва като теб – настоява той с усмивка. – Малка Дуйгу!
Дуйгу се усмихва, но в очите ѝ проблясва нещо друго… неувереност.
Малко по-късно докторът влиза в стаята при Дуйгу.
– Как се чувстваш? – пита тоя.
– Добре. Понякога има болка, но… поносимо.
– Това е нормално. Но има нещо, което трябва да знаеш… – Докторът си поема дъх. – Ножът е засегнала сериозно матката ти. Ще бъде изключително трудно, почти невъзможно, да забременееш…
Мълчание. Светът на Дуйгу рухва за секунди. Гласът на лекаря избледнява, очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Не казвайте на никого… моля ви… – прошепва тя и се обръща настрани, скрива лицето си във възглавницата.
По-късно при Дуйгу пристига Ясемин.
– Какво има? Изглеждаш… – но млъква, когато вижда лицето ѝ.
– Не мога… да имам деца… – прошепва Дуйгу, като всяка дума ѝ разкъсва душата.
Ясемин я прегръща.
– Недей така… Може би докторът греши. Ще потърсим второ мнение. Има лечения, има начини!
Вратата се отваря, влиза Али, с букет цветя и широка усмивка, но виждайки състоянието на Дуйгу и Ясемин, усмивката му помръква.
– Какво става? Защо плачете?
Ясемин се изправя първа:
– Просто си спомнихме… тежки времена. Но ще ги преодолеем, нали?
Али се приближава до Дуйгу, навежда се и ѝ подава ключ.
– Ето го, ключът от нашия дом. Нашият нов живот.
Тя го поема с треперещи пръсти. Али започва да ѝ говори с вълнение за бъдещите им деца, за градината, за люлката… Ясемин го прекъсва нежно:
– Може би трябва да си починеш, дълъг ден беше…
– Не, искам да ѝ разкажа още! – настоява той. – О, и не съм казал на леля и на майка ви! Ще ги зарадвам!
Той се отдалечава, за да им се обади. Семра и Султан са в очакване, пожелават на Дуйгу да се оправи бързо и да се върне при тях. Али се усмихва и излиза.
Тогава Дуйгу се разплаква. Главата ѝ се опира на рамото на Ясемин.
– Той няма да ми прости, че ще разбия мечтите му…
– Не говори така, щее се борим, ще потърсим и други мнения.
Останете с нас...
Следва продължение.
