В епизод 555 на турския сериал „Наследство“: Човекът на Идрис, неспособен да се приближи до Зия, предприеме отчаян ход. Той отвлича Чичек, знаейки, че това е единственият начин да примами Зия в капана… и успява. Яман е сигурен, че Азиз е отвлякъл брат му.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 556 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 юни 2025 по NOVA.
Отвличането на Зия се превръща в искра, която заплашва да взриви война между двете влиятелни фамилии.
Яман, обзет от гняв, е убеден, че Яхяоглу стои зад отвличането на брат му и се заклева да отмъсти. Той нахлува в имението им с оръжие в ръка, отправяйки заплахи.
Междувременно Азиз, главата на семейство Яхяоглу, се опитва да предотврати конфликта и да намери Зия, за да докаже, че той няма нищо общо с това.
Човекът на Идрис му се обажда и му казва, че не може да убие Зия. Идрис решава да вземе нещата в свои ръце. Когато вече е на път да напусне имението, Асие преживява поредния пристъп на паника. Азиз и Идрис откарват уплашената жена в болницата.
Между Семра и Султан възниква поредният конфликт. Този път става въпрос за това къде ще живеят Дуйгу и Али след сватбата.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Идрис седи на бюрото в стаята си.
– Хитър си, Идрис, хитър си… Прехласваш се от мириса на кръв! – говори си сам Идрис.. – Лъв ли си, хиена ли си? Или си просто звяр, който трябва да всява страх? Връзваш възел след възел, сега гледай как ще се изядат един друг!
В този момент му звъни Казим, който трябваше вече да е убил Зия.
– Какво става? Свърши ли с него, а? Кажи ми добрата новина!
Действието се пренася в склада, където е Казим, а на разстояние от него, на един стол вързан седи Зия с черен чувал на главата, а гласът му е пълен с отчаяние.
– Недейте... Моля ви, не ме убивайте… Не ме убивайте… – казва отчаяно. – Чичек… Чичек ме чака. Цветята ми също… Ще ме чакат. Ще ми се сърдят. Ще умират без мен! Ще плачат! Всички ще страдат! Недейте… Моля ви… Трябваше да ям ашуре с Чичек! Тя ме повика! Нямаше да е нещо голямо… Просто сладко… А сега няма да го опитаме… Тя ще плаче. Не я карайте да плаче. Чичек трябва да се усмихва… Винаги да се усмихва…
Кязим потрепва, а очите му са пълни със срам. Той казва на Идрис по телефона:
– Братко… Извинявай… Не можах… Не го направих…
Идрис се вбесява.
– Какво значи „не можах“?! Да не се е нещо объркало?!
Чува се отново гласа на Зия, който хлипа, като дете:
– Моля ви… Цветята… Моите цветя… Те ще умрат без мен… Чичек ще бъде съкрушена… Не я наранявайте… Моля ви…
Кязим го поглежда, стиска зъби от вина и страх.
– Не мога, да закачам хора като него… Нито деца! Те са невинни! – гласът му трепери. – И този… Той е луд, братко. Говори глупости, бълнува за цветя. За Чичек…
– Стига глупости! – крещи Идрис. – От всичките мъже, които си пратил в гроба, точно от този ли се уплаши?! Хайде, застреляй го в главата! ВЕДНАГА!
– Убий мен, ако трябва! – отговаря Кязим. – Няма да кажа и дума, но този човек, няма да го нараня…
Иблис стиска юмруци, лицето му почервенява.
– Кязим! Ще дойда лично и ще му пръсна черепа, а после и твоя! Чакай ме! Само не изпускай лудия! – предупреждава с презрение и затваря.
– Ако искаш нещо да се свърши както трябва, трябва да си го направиш сам! На некадърници като вас не може да се разчита… - говори си сам Идрис.
В другия край на къщата, вик разцепва тишината:
– Помощ! Някой да помогне! ПОМОЩ!
Идрис се втурва към гласа. В хола е Асие, лицето ѝ е бледо, дишането ѝ, накъсано, държи се за гърдите.
– Бързо… Да тръгваме в болницата… Преди да е късно… Сърцето ми… - казва едва поемайки си въздух Асие.
Азиз също идва притеснен и хваща майка си.
– Добре, мамо, спокойно! Ще се оправиш!
– Не мога да дишам… – прошепва тя, очите ѝ се завъртат.
– Халит! Извикай шофьора! Колата, бързо!
– Сине… не ме оставяй сама…
Идрис коленичи до нея, стиска я за ръката.
– Не, мамо… Тук съм. Няма да те оставя. Ах, майко… Избра най-подходящия ден да се разболееш… - ядосва се Идрис.
Азиз я вдига внимателно, гласът му е тих, но настойчив.
– Дръж се за мен, ще стигнем навреме. Само дишай! Спокойно, мамо! Спокойно!
Действието се пренася в болницата. Докторът преглежда Асие, а Идрис в този момент иска да се измъкне, но Азиз го спира.
– Накъде тръгна? – пита Азиз, вперил в него остър поглед.
Идрис се обръща рязко, като се опитва да изглежда спокоен.
– Изникна нещо важно, трябва да го оправя.
Азиз пристъпва напред към него.
– В този момент няма нищо по-важно. Майка ни има нужда от нас. Лекарят каза, че паниката ѝ е сериозна. Знаеш, че най-много се нуждае от теб...
– Добре, братко! – съгласява се Идрис. – Ще свърша това, което трябва, и веднага се връщам.
– Чу какво казах! – отвръща ядосан Азиз. – Кажи на хората си да се погрижат за важната работа, ти идваш с мен, веднага!
В болничната стая Асие лежи отпусната със затворени очи. Идрис се доближава до леглото ѝ, под гневния поглед на Азиз и я хваща за ръката.
– Сине...? Ти ли си, Идрис? Лошо ми е... зле съм, Идрис. Лошо! Недей да ме оставяш... недей да ходиш никъде... – казва с мъка Асие.
Идрис се навежда до нея.
– Няма да ходя, мамо! Няма. Тук съм. Не се тревожи!
В същото време побеснял Яман нахлува в имението на Яхяоглу. Влиза въоръжен, готов на всичко. Разбира, че нито Азиз, нито Идрис са вкъщи.
Побеснял, Яман се обръща към охранителя:
– Кажи на шефа си – казва той, като държи куршума между пръстите си, че този куршум ще го уцели право между очите. Искам брат ми, когото отвлече, да бъде освободен незабавно! Ако падне и косъм от главата му, нито един Яхяоглу няма да остане жив! Предай му това... дословно!
Охранникът не помръдва, но когато Яман си тръгва, той грабва телефона си и веднага информира Азиз за случилото се.
Преди Яман да се качи в автомобила си му се обажда Недим, който му казва, че от камерите за видеонаблюдение около имението са засекли номера на колата, с която е отвлечен Зия. Вече знаят на името на кой е регистрирана, а също така имат и домашния адрес на похитителя. Недим не мисли, че е закарал Зия там, но може да открият следа...
Яман мигом се обръща към него, очите му проблясват с решимост.
– Изпрати ми адреса веднага! Нямаме време за губене. Животът на брат ми е в опасност. Всеки следа е важна. Хайде!
Действието се връща в болницата Идрис коленичи до леглото на майка си, нежно обхваща ръката ѝ и я поглежда с топла усмивка. Лицето ѝ вече не е толкова бледо, върнал се е животът в него.
– Чувстваш се по-добре, нали, майко? Виж, цветът ти се е върнал... Имам нещо важно да свърша. Ще го уредя и се връщам, става ли?
Асие сграбчва ръката му с треперещи пръсти. Очите ѝ се разширяват от страх, гласът ѝ е почти шепот, пълен с отчаяние.
– Не... остани, Идрис, остани. Не ме оставяй. Когато си до мен, се чувствам в безопасност. Не отивай никъде!
– Каква е тази толкова спешна работа, че не може да почака? По-важна ли е от здравето на майка ни? – пита Азиз, който е зад гърба на Идрис.
– Азиз, занимавам се с много хора и много неща – заявява като се изправя Идрис. Мислиш ли, че е лесно да управлявам всичко това едновременно?
В този момент телефонът на Азиз звъни.
– Слушам те! – отговаря Азиз.
– Господин Азиз… – започва притеснен Халит. – Знам, че се грижите за майка си, но има нещо важно. Къръмлъ нахлу в имението.
Очите на Азиз проблясват от гняв и напрежение. Той бързо излиза от стаята. Идрис става и тръгва след брат си.
– Какво му е проблемът сега? Какво каза? – пита побеснял Азиз.
– Брат му е отвлечен. Мисли, че вие стоите зад това. Бесен беше. Каза, че ако на брат му се случи нещо, няма да остане нито един Яхяоглу жив.
– По-дяволите! – казва Азиз, акато вижда брат си до себе си му казва. – Зия Къръмлъ е отвлечен, братът на Яман. А той мисли, че ние сме го направили. Нахлул е в имението, заплашва, хвърля обвинения!
– Той винаги обвинява нас за всичко, което му се случва. Какво ще правим с неговия брат? Напълно е изгубил ума си. Трябва да му дадем урок! – предлага Идрес.
– Не разбирам. Все едно някой нарочно го прави. Това не е нормално.
Ибдрис се приближава, гласът му е нисък и подозрителен.
– Може би са семейство Демирджи. Може да мътят водата нарочно.
– Не. Сигурен съм, че не са те. Проучих! Някой друг стои зад всичко това. Някой, който ни мрази. Някой, който иска да ни превърне в смъртни врагове с Къръмлъ.
– Остави сега това! – отвръща Идрис. – Кажи ми какво ще правиш. Къръмлъ сигурно те търси навсякъде. Този човек жадува за мъст, толкова много, че е нахлул в дома ни. Единственият изход е да му дадем урок.
– Не – отвръща твърдо Азиз. – Няма да позволя на семейството ми да пострада в една безсмислена война. Ясно е какво трябва да направим. Ще намерим Зия Къръмлъ и ще го върнем на Яман. Така той ще разбере, че не ние стоим зад това.
– Забрави го, Азиз! Този човек нахлу в имението ни! Ясно е какво трябва да направим. Ще отвърнем на удара. Само така можеш да защитиш семейството си... нас! Кога най-сетне ще го разбереш и ще направиш нещо?
Азиз пристъпва напред с решителност в очите.
– Да ще направя нещо! Ще направя нещо, за да открия Зия Къръмлъ.
Той вади телефона си и набира бързо.
– Здравей, Тарък. Имам нужда от услуга. Става дума за Къръмлъ.
Гласът от другата страна е кратък, но напрегнат.
– Какво отново е станало?
– Зия Къръмлъ е отвлечен, а Яман мисли, че аз съм го направил. Имам нужда от помощта ти да го открия. Дори и най-малката следа ще ми е от полза. Трябва да намеря този човек, Тарък. Иначе тази война ще се прероди в нещо много по-страшно.
– Разбрах. Ще събера всичката информация, която мога, и ще ти се обадя.
– Добре!Благодаря ти, Тарък. – Азиз приключва разговора и се обръща към брат си. – Сега с теб ще претърсим навсякъде. Трябва да намерим Зия, преди да е станало късно.
Действието се пренася в имението на Къръмлъ.
– Ела миличка… ела, седни. – казва Сехер, докато протяга ръка на Чичек.– Веднъж татко Ариф ми каза, че бракът е най-тежкото изпитание. Пътят му е пълен с капани, с безброй завои и тъмни ъгли. А теб, Чичек… теб съдбата те изпита още в самото начало. Но бъди силна, чуваш ли? За себе си... и за Зия. Яман няма да позволи никой да навреди на брат си. Ще го намери и ще го върне . Повярвай в това. И не допускай лошите мисли да те завладеят.
Сехер се обажда на Яван и го пита, дали има някакви новини.
– Все още не – отвръща Яман, като опитва да контролира гнева си. – Но съм по следа. Следа, която ще ме отведе до брат ми.
– Винаги си пазил... семейството си. Винаги си давал всичко, каквото и да се е случвало. Никога не си ни предал! Знам, че ще върнеш батко Зия у дома, жив и здрав – заявява Сехер.
– Няма друга възможност. Просто не може и да има – отвръща Яман.
– Но, какво искат от нас? Кой го е направил? – пита ядосана Сехер.
– Един жалък и двуличен лицемер. Той е прекалено страхлив, за да ме погледне в очите. Но се кълна ще му превърна живота в ад. Още тук, на тази земя – заканва се Яман.
Действието се пренася в болницата. Азиз и Идрис излизат от нея.
– Братко? Защо спря? Няма ли да дойдеш? – пита Азиз с учудване.
Но Идрис само извръща поглед, прикривайки вътрешната си злоба.
– Нека се разделим. Ще го намерим по-бързо.
– Добре. Така да бъде, но ако откриеш нещо, веднага ми кажи. – настоява Азиз и тръгва.
Останал сам, Идрис проговаря със студена решимост:
– Търси Зия колкото искаш, защото ще намериш само трупа му. Защото много скоро ще довърша това със собствените си ръце.
Малко по-късно, в сенчест ъгъл, Тарък се обажда на Азиз и му съобщава.
– Информацията достигна до мен от подземния свят. Точна е... сигурна е. (Каква е информацията не се разкрива на зрителите)
Яман пристига на адреса, на който живее похитителя и с няколко удара го поваля на земята.
– Кой ти нареди да го направиш? – крещи побеснял Яман.
Мъжът, съгласно плана на Идрис, казва точно това, което той му нареди:
– Азиз Яхяоглу! Той ми нареди да го отвлека.
Яман усеща как кръвта му кипи. Стиска юмруци.
– Това е краят ти, Азиз – казва с отрова. – Време е да ти забия куршум между очите!
Похитителят кашля и с усилие вдига глава.
– Къде е брат ми?! – крещи Яман и го удря в лицето.
– В... в района на Сариер... предадох го... не знам нищо повече...
Още един удар и мъжът губи съзнание.
Яман стиска зъби.
– Ако дори косъм падне от главата му, ще те изтрия от лицето на земята, Азиз Яхяоглу! – заканва се Яман.
Очите му блестят от необуздана жажда за отмъщение. Войната, която Азиз искаше да избегне, току-що започва. Яман вади телефона си и се обажда на Недим.
– Недим! Намерих човека, който отвлече брат ми. Както и предполагах – Азиз! Каза къде го е оставил. Тръгвам натам. Ела в дома на Танкут. Ще го вържа и ще го оставя за полицията.
– Разбрах, Яман. Тръгвам веднага – отговаря Недим.
Действието се връща в имението. Чичек отново си спомня как отвлякоха Зия пред очите ѝ.
Сехер застава до нея, хваща я за ръката. Гласът ѝ е мек, но твърд.
– Чичек, за какво говорихме по-рано? Да обичаш, значи никога да не се отказваш, дори в най-трудните моменти. Ти също няма да се откажеш. Не можеш, когато батко Зия има нужда точно от твоята надежда. Ако ме научи животът напоследък на нещо, то е това. Виж тези цветя... Ако батко Зия беше тук, щеше да ги полива, щеше да им говори, нямаше да позволи да увяхнат. Сега това е твоята задача. Докато батко Зия се върне жив и здрав, ти трябва да ги поддържаш живи. Иначе ще се разочарова от теб...
– Права си. Няма да оставя цветята да увехнат. Трябва да съм силна. За него. За нас – отвръща твърдо Чичек.
Подготовката за годежа на Али и Дуюгу кипи. Али се чуди защо са нужни 8 килограма баклава, а Дуйгу го напада – „Срамота! С цветя ли ще нахраним хората?“ Тя го обвинява, че не разбира тежестта на традицията, че спори за сладки, докато тя се жертва и не настоява за злато и рокли. Али, влюбен до уши, ѝ се кълне, че ще ѝ купи не само 8 килограма баклава, а ще ѝ отвори цял магазин.
В същото време Семра е на ръба на нервна криза. Султан се интересува, дали зестрата на Дуйгу е готова. Семра е в шок. „Годежът още не е минал, а вече говорят за сватба!“ Тя се опитва да забави нещата, казвайки, че дъщеря ѝ не иска да се омъжва веднага. Но когато се обръща към Ясемин за потвърждение, момичето мълчи и излиз от стаята, оставяйки майка си сама пред истината, която все още не иска да приеме, че Дуйгу рано или късно ще се омъжи за Али.
По-късно Семра казва на Султан, че няма да разреши на Дуйгу и Али да живеят при Султан, а ще останат двамата в нейната къща.
– Няма да е толкова лесно, колкото си мислех, но ако не взема Али и Дуйгу при себе си, да не ме наричат Султан! – говори си сама Султан
Останете с нас...
Следва продължение.
